Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Стара Загора, 05.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от
съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 92
по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР Стара Загора против Решение № 298/ 01.12.2020
г., постановено по АНД № 992/ 2020 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 349а-98/ 29.06.2020
г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения
- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа законосъобразност на наложеното наказание с доказването
по безспорен начин на нарушението и ногевия извършител. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението, постановяване на друго за потвърждаване на обжалваното
НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът И.И.П. *** чрез
процесуалния си представител адвокат М. в представен отговор и в съдебно
заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на
районния съд за правилно, моли да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени
направените разноски по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и
предлага да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като взе
предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по
реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за
която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 349а-98/ 29.06.2020 г., издадено от Директора на ОД
на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 620513/ 13.04.2020г
/рег. № 284а-1307/ 23.04.2020г/, с което на И.И.П. *** на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300лв за нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 13.04.2020г в около 09:30ч П., ненавършил 60-годишна
възраст /към момента на деянието на 39 години/ посещава хранителен магазин „Лидъл“
в гр.Казанлък, с което, се нарушава въведената с т.II от Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г
на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от
Закона за здравето.
За да отмени НП, районният съд е
изложил съображения, че описаната фактическа обстановка е безспорно установена
по делото, но Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г на Министъра на здравеопазването
има характер на нормативен административен акт, който не е породил правно
действие и нормите й не могат да попълнят бланкета на чл.209, ал.1 от Закона за
здравето. На това основание е приета незаконосъобразност на НП, то е отменено и
на жалбоподателя са присъдени разноски.
Така постановеното решение е неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на И.И.П. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Съгласно първоначалната
редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, отговорност
се предвижда за субект, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра
на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, като се наказва с глоба в
размер на 5000лв. С изменение ДВ, бр.34 от 2020г, в сила от 09.04.2020г текстът
придобива следната редакция: който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ
бр.44 от 2020г в сила от 14.05.2020г нормата гласи: Който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от
Закона за здравето се явява и нарушената законова разпоредба, и съдържаща
санкцията за това неправомерно поведение. В разпоредбите на чл.63, ал.1 и 2 от Закона за
здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия
закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността на
определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за
това. Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти
във връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, т.е. в нормата
на чл.209, ал.1 от закона не е налице т.нар. от районния съд „бланкет“ – липса
на пълно описание на признаците от
състава на нарушението, налагащо запълване със съответни други норми за дължимо
поведение или неизпълнено предписание. Отделно от това следва да се посочи, че заповедите
на министъра на здравеопазването категорично представляват общи административни
актове, както и че забраната за посещаване на магазини за хранителни стоки е
продължавана във времето с последващи заповеди на същия орган.
Предвид изложеното касационната инстанция
счита, че решението на Районен съд Казанлък, с което е отменено атакуваното
пред него НП, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на
други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по
съществото на спора. Процесното НП е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл.
57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява извършването на нарушението, вменено на
ответника, което правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия
орган. Несъстоятелно е
оплакването, че т.II от Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г на Министъра на здравеопазването
е неясна, тъй като за визираните в нея „хранителни магазини“ няма легално
определение, а в магазин „Лидъл“ не се продават само хранителни стоки. Ноторен
факт е, че в този магазин се продават преимуществено храни, а от показанията на
свидетеля Али се установява, че на вратата му е имало табела, указваща недвусмислено
часовия пояс на въведената от министъра забрана за посещения от лица под 60
години. В случая не се сочат, нито установяват никакви обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на
деянието. Действително не е доказано по делото дали служители на магазина са
предупредили ответника, че не може да бъде допуснат да пазарува, но това не
променя извода за противоправното му поведение, отговорността за което е лична.
Спрямо това деяние не е приложима и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не
се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване
заповедите на органите на държавно управление при това в условия на извънредно
положение поради епидемия. Посочената от наказаното лице причина за влизане в
магазина – спешно закупуване на електроуред за работа в строителството, не
представлява изключително обстоятелство, обосноваващо неотложност и
невъзможност да се изчака разрешеното време за посещения от лица под 60 години.
По тези съображения настоящият съдебен
състав намира Наказателно постановление № 349а-98/ 29.06.2020 г., издадено от
Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора, за правилно и законосъобразно, поради
което то следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за осъществена
юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция,
общо 160лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 298/ 01.12.2020 г.,
постановено по АНД № 992/ 2020 г. по описа на Районен съд Казанлък, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 349а-98/ 29.06.2020 г., издадено
от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с което на И.И.П. ЕГН ********** *** на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300лв.
ОСЪЖДА И.И.П.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 160 /сто и шестдесет/лв за
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.