Решение по дело №47/2019 на Административен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№54

гр. Перник, 06.03.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       

                                                                           СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

         При секретаря Н. С., като разгледа административно дело № 47/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.

         Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „****“, бл. ***, представлявано от управителя Б.М.С. против Ревизионен акт № Р – 22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от Тодор Богданов Герасимов – началник на сектор и възложител на ревизията и В. В. В. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1934/12.12.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени данъчни задължения за внасяне, както следва: 104 174.84 лв., представляващи данък върху добавената стойност за данъчни периоди месец юли 2011 г., месец август 2011 г., месец януари 2013 г., месец юли 2013 г., месец септември 2013 г., месец януари 2014 г., месец февруари 2014 г., месец април 2014 г., месец юни 2014 г., месец септември 2016 г., ведно с лихва в размер на 33553.33 лв.; 28412.28 лв., представляващи корпоративен данък за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно с лихва в размер на 9585.92 лв.

         В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Твърди се, че изводът на органите по приходите за отсъствие на реално извършени сделки е необоснован, тъй като противоречи на приобщените в ревизионното производство доказателства. Сочи се, че от тях се установява наличието на всички предпоставки, визирани в ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, поради което определянето на ДДС за допълнително плащане противоречи на закона, на Директива 2006/112 на съвета на Европейския съюз от 28.12.2006 г. и на съдебната практика /Решение на СЕС С80, С142/11, С643/11/. Аргументира се становището, че незаконосъобразно е преобразуван финансовият резултат на данъчния субект, като е намалена разходната част, без да бъде коригирана приходната, поради което е и определен допълнително за внасяне корпоративен данък. Искането към съда е да отмени ревизионния акт и да присъди направените по делото разноски.

         В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Б. и адв. Х. поддържа жалбата. Заявява възражение за изтекла давност за извършване на ревизия за данъчни периоди месец юли 2011 г. и месец август 2011 г. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, подробно развити в своевременно представени писмени бележки. Искането към съда е да уважи оспорването и да присъди на жалбоподателя направените съдебни разноски.

         В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУНАП, чрез пълномощника – юрисконсулт А. оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на ревизионния акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването като неоснователно. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.

         Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, потвърден, с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

         Ревизионното производство е проведено след Решение № 1429/11.09.2017 г. на Директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен издаденият ревизионен акт в ревизионно производство, образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001416007273-020-001/20.10.2016 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия с № Р-22001416007273-020-002/26.01.2017 г. и с № Р-22001416007273-0209003/27.02.2017 г. и преписката е върната на органа със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. Със заповед № Р-22002217006549-020-001/02.10.2017 г., изменена със заповеди, с №№ Р-22002217006549-020-002/04.12.2017 г., Р-22002217006549-020-003/18.01.2018 г., Р-22002217006549-020-004/20.02.2018 г., всички издадени от Т. Б. Г. – началник сектор, компетентен за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ДОПК, във вр. с т. І. 21 от заповед № РД – 01 – 803/07.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП – София. Заповедите са подписани с валиден към този момент електронен подпис, положен в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис, за което са представени писмени доказателства.  Връчени са по електронен път на „******“ ЕООД, за което са приложени удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“. Със заповедите е възложено на В. В. В. – главен инспектор по приходите и С. М. С. – главен инспектор по приходите, в срок до 20.03.2018 г. да извършат ревизия на „******“ ЕООД  относно задълженията за: корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. – 21.12.2015 г.; данъка върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.04.2015 г. – 30.09.2016 г.; данъка върху добавената стойност за данъчни периоди - 01.07.2011 г. – 31.08.2011 г., 01.01.2013 г. – 31.07.2013 г.,  01.09.2013 г. – 30.09.2013 г., 01.01.2014 г. – 28.02.2014 г., 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г., 01.06.2014 г. – 30.09.2016 г.; вноски за държавно обществено осигуряване за периода 01.01.2015 г. – 30.09.2016 г., вноски за здравно осигуряване за периода 01.03.2015 г. – 30.09.2016 г.; вноски в универсален пенсионен фонд за периода 01.03.2015 г. – 30.09.2016 г.; вноски за професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2015 г. – 30.09.2016 г.

         Срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 03.04.2018 г. На 24.04.2018 г. ревизиращите органи по приходите – В. В. В. и С. М. С. са съставили ревизионен доклад № Р-22002217006549-092-001/24.04.2018 г., който е връчен, ведно с всички приложения, по електронен път,  на задълженото лице на 02.05.2018 г.

         В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК – на 16.05.2018 г. по пощата е подадено възражение срещу ревизионния доклад, с приложени към него доказателства, което е заведено в регистъра на ТД на НАП – София с рег. № 879-21#2/18.05.2018 г. Ревизираният субект е оспорил констатациите на органите по приходите за отсъствие на реално извършени сделки между него и доставчиците му. Посочил е, че в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства, включително първични и вторични счетоводни документи, от които следва извода за действително осъществяване на сделките и услугите, с които е намален финансовият резултат по ЗКПО и за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

         В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Тодор Богданов Герасимов – началник сектор, възложител на ревизията и В. В. В. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, са издали Ревизионен акт № Р-22002217006549-091-001/30.05.2018 г., подписан с валидни към този момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис, за което са представени писмени доказателства. С издадения ревизионен акт са определени данъчни задължения за довнасяне, както следва: данък върху добавената стойност в размер на 104 174.84 лв. за данъчни периоди - месец юли 2011 г., месец август 2011 г., месец януари 2013 г., месец юли 2013 г., месец септември 2013 г., месец януари 2014 г., месец февруари 2014 г., месец април 2014 г., месец юни 2014 г., месец септември 2016 г., ведно с лихва в размер на 33553.33 лв.;  корпоративен данък в размер на 28412.28 лв., за данъчни периоди - 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно с лихва в размер на 9585.92 лв. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на 31.05.2018 г.

         В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, срещу него е постъпила жалба от задълженото лице, с вх. № 53-06-3598/11.06.2019 г. В срока по чл. 146 от ДОПК жалбата, ведно с преписката е изпратена на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“. Срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е продължен с три месеца, считано от изтичането му, със споразумение по чл. 156, ал. 7 от ДОПК, сключено между административния орган и задълженото лице. Същият е изтекъл на 17.11.2018 г. До този момент Директора на Дирекция „ОДОП“ не се е произнесъл и на основание чл. 157, ал. 7, във вр. с ал. 5 от ДОПК обжалваният ревизионен акт е мълчаливо потвърден.

         В срока по чл. 156, ал. 6, във вр. с ал. 7 от ДОПК той е оспорен пред Административен съд – Перник с жалба вх. № 53-04-874/05.12.2018 г. По аргумент от чл. 156, ал. 6 от ДОПК и в срока по чл. 152, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП“ е постановил Решение 1934/12.12.2018 г., с което е потвърдил ревизионния акт.

         Предмет на настоящия спор е законосъобразността на Ревизионен акт № Р – 22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от Тодор Богданов Герасимов – началник на сектор и възложител на ревизията и В. В. В. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. С него са увеличени финансовите резултати и е определен данък за довнасяне по ЗКПО, както следва: за данъчен период 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. – на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури с №№ 104/01.07.2011 г., 107/04.07.2011 г., 111/06.07.2011 г., 109/05.07.2011 г., 123/29.07.2011 г., всички издадени от „***“ ЕООД и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовият резултат и е определен за довнасяне данък в размер на 1601.00 лв.; за данъчен период 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации и е определен данък за довнасяне в размер на 137.96 лв.; за данъчен период 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури, с №№ 2361/27.02.2013 г., 2377/06.03.2013 г., 2541/20.05.2013 г., 2580/10.06.2013 г., 2588/14.06.2013 г., 2670/25.01.2013 г., всички издадени от „****“ АД, с № **********/28.02.2013 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ 633/02.04.2013 г., 655/24.04.2013 г., 676/29.04.2013 г., 690/15.05.2013 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ 97/13.06.2013 г., 357/30.09.2013 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ **********/09.04.2013 г., *********/20.06.2013 г., **********/27.09.2013 г., **********/12.11.2013 г., всички издадени от „***“ ЕООД  и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовият резултат и е определен за довнасяне данък по ЗКПО в общ размер 8878 лв.; за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури с №№ **********/05.04.2014 г., **********/30.04.2014 г., 221/17.07.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/30.09.2014 г., **********/12.08.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/02.01.2014 г., **********/10.01.2014 г., **********/16.01.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с № **********/21.02.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, с № 202/29.06.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ 107/09.05.2014 г., **********/28.11.2014 г., **********/29.12.2014 г., **********/29.12.2014 г., всички издадени от „***“ ЕООД и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовия резултат и определен данък за довнасяне в общ размер от 8336.37 лв.; за данъчен период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури, с №№ **********/29.01.2015 г., **********/10.02.2015 г., **********/12.03.2015 г., **********/28.04.2015 г., издадени от „***“ ООД, с №№ **********/31.05.2015 г., **********/30.06.2015 г., *********/29.07.2015 г., **********/18.08.2015 г., **********/28.09.2015 г., **********/27.10.2015 г., **********/31.10.2015, всички издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/23.11.2015 г., **********/28.12.2015 г., издадени от „***“ ЕООД и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизация, като с тях е увеличен финансовия резултат и е определен данък за довнасяне в общ размер от 9458.85 лв., ведно с начислената на основание чл. 175 от ДОПК лихва в размер на 9585.92 лв.

          С обжалвания ревизионен акт на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, както следва: №№ **********/16.09.2016 г., **********/19.09.2016 г., **********/26.09.2016 г., издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 2700.40 лв., с №№ 633/02.04.2013 г., 665/24.04.2013 г., 676/29.04.2013 г., 690/15.05.2013 г., издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4084.30 лв., фактури с №№ **********/05.04.2014 г., **********/30.04.2014 г., 221/17.07.2014 г., издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4570.00 лв., №№ **********/30.06.2015 г., **********/28.09.2015 г., **********/27.10.2015 г., **********/31.10.2015, всички издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 11261.20 лв., с №№ **********/28.02.2013 г., **********/02.01.2014 г., **********/10.01.2014 г., **********/16.01.2014 г., издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4700.20 лв., с №№ **********/28.10.2014 г., **********/10.11.2014 г., **********/17.11.2014 г., **********/19.02.2015 г., **********/09.04.2015 г., **********/30.04.2015 г., **********/22.05.2015 г., **********/27.05.2015 г., **********/30.06.2015 г., **********/24.07.2015 г., **********/29.07.2015 г., **********/31.08.2015 г., **********/15.09.2015 г., **********/13.10.2015 г., **********/19.10.2015 г., **********/03.11.2015 г., **********/16.11.2015 г., **********/23.12.2015 г., **********/05.01.2016 г., **********/18.01.2016 г., **********/04.02.2016 г., **********/16.02.2016 г., **********/02.03.2016 г., **********/24.03.2016 г., всички издадени от „*** “ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 24299.78 лв., с №№ 107/04.07.2011 г., 111/06.07.2011 г., 109/05.07.2011 г., 123/29.07.2011 г., всички издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 3202.00 лв., с № **********/22.08.2016 г., издадена от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 1300.00 лв., с №№ 107/09.05.2014 г., 489/28.11.2014 г., 415/29.12.2014 г., 417/29.12.2014 г., всички издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 3153.78 лв., с №№ 67/30.09.2014 г., 16/12.08.2014 г., издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4600.80 лв., с № 202/29.06.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ **********/30.06.2016 г., **********/24.06.2016 г., **********/18.07.2016 г., **********/08.07.2016 г., **********/30.08.2016 г., **********/02.09.2016 г.,  **********/19.09.2016 г., **********/30.07.2016 г., **********/30.09.2016 г., всички издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 7802.18 лв., с №№ **********/09.05.2016 г., **********/02.05.2016 г., **********/28.05.2016 г., **********/30.05.2016 г., издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 3001.50 лв., с №№ **********/21.02.2014 г., с № **********/21.02.2014 г., издадена от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 1000.00 лв., с №№ **********/29.01.2015 г., **********/10.02.2015 г., **********/12.03.2015 г., **********/28.04.2015 г., издадени от „***“ ООД  и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4153.80 лв., с №№ **********/09.02.2016 г., **********/16.02.2016 г., **********/07.03.2016 г., **********/07.04.2016 г., ********** 828.04.2016 г., **********/27.05.2016 г., **********/31.05.2016 г., **********/22.06.2016 г., **********/30.06.2016 г., **********/27.07.2016 г., **********/29.07.2016 г., всички издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер 9930.00 лв., с №№ 2361/27.02.2013 г., 2377/06.03.2013 г., 2541/20.05.2013 г., 2580/10.06.2013 г., 2588/14.06.2013 г., 2670/25.07.2013 г., всички издадени от „***“ АД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 8758.90 лв., с №№с №№ 97/13.06.2013 г., 357/30.09.2013 г., издадена от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 1170.00 лв., с №№ **********/23.11.2015 г., **********/28.12.2015 г., издадени от „***“ ЕООД  и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4486.00 лв. и е определен за довнасяне данък върху добавената стойност в общ размер  104 174.84 лв., ведно с начислената на основание чл. 175 от ДОПК лихва в размер на 33553.33 лв.

         Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения ревизионен акт и ревизионния доклад, който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от първия са направени въз основа на подробно обсъждане на събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства.

         Въз основа на отправено на основание чл. 37, ал. 1 - ал. 3 от ДОПК искане № Р-22002217006549-040-001/10.11.2017 г., връчено на ревизираното лице на 23.11.2017 г., последното е декларирало електронен адрес за получаване на съобщения във връзка с ревизията, местонахождение на водените първични счетоводни документи и лице за връзка и представителство в ревизионното производство. С протоколи с №№ Р-22002217006549-ППД-001/18.01.2018 г. и Р-22002217006549-П73-001/18.01.2018 г., съставени от С. С. – главен инспектор по приходите, към доказателствата са присъединени всички документи, събрани в производство с УИН Р-22001416007273 и тези, представени от ревизираното лице. В протокол № Р-22002217006549-П73-002/21.02.2018 г., съставен от С. С. – главен инспектор по приходите е отразено извършено на 16.02.2018 г. посещение на адреса, посочен от задълженото лице, като място, на което се съхраняват първичните счетоводни документи. Там е установено лицето, посочено от жалбоподателя за контакт с ревизиращия екип, което е представило анекс към договор от 05.01.2015 г., сключен между „******“ ЕООД и счетоводно предприятие „***“ ЕООД, според  който договорът за счетоводно обслужване се прекратява, считано от 01.11.2017 г. Представен е приемно-предавателен протокол, подписан от управителя на дружеството – жалбоподател и главния счетоводител на „***“, в който е отразено, че във връзка с прекратяване на договора за счетоводно обслужване на ревизираното лице се предават фактури за покупки и продажби и дневници по ЗДДС – 2013 г., 30.09.2017 г.; досиета на работници за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. до 30.09.2017 г.; банкови извлечения за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. до 30.09.2017 г. и обобщена оборотна ведомост към 30.09.2017 г. Не са предадени първични счетоводни документи, свързани с данъчни периоди от 01.01.2011 г.до 31.12.2012 г., както и справки и извлечения от счетоводството за осчетоводяване на стопанските операции, с изключение на цитираната в протокола оборотна ведомост.

         С искане № Р-22002217006549-040-002/01.03.2018 г., връчено на ревизираното лице на 02.03.2018 г. са изискани заверени копия на процесните фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, осигуряване на достъп до първичните счетоводни документи, както и данни за доставчиците, които не са намерени на регистрирания им адрес на управление при извършените насрещни проверки. В отговор с писмо вх. № 879-21#1/20.03.2018 г. са представени счетоводни документи.

         На основание чл. 45 от ДОПК органите по приходите са извършили насрещна проверка на преките доставчици на данъчно задълженото лице.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане до „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване разпоредбите на ЗКПО и ЗДДС по отношение осчетоводяването на сделките, обективирани в издадените от него фактури, с №№ **********/16.09.2016 г., **********/19.09.2016 г., **********/26.09.2016 г., с получател „******“ ЕООД.  За връчването му ревизиращият екип е посетил адреса за кореспонденция на дружеството – гр. София, ул. *** № *** на 05.02.2018 г. и на 26.01.2018 г. и е установил, че няма офис на фирмата и не е открил лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 07.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 22.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата, с обратна разписка на адреса на дружеството, което се е върнало невръчено. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен протокол за извършена насрещна проверка № П-22001418015052-141-001/28.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Отразено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване разпоредбите на ЗКПО и ЗДДС във връзка със сделките, обективирани в издадените от него фактури, с №№ 633/02.04.2013 г., 665/24.04.2013 г., 676/29.04.2013 г., 690/15.05.2013 г. За връчването му органите по приходите са посетили адреса на управление на проверяваното дружество – гр. София, бул. *** № 65, ТК „***“, ет. ***, офис *** на 29.01.2018 г. и на 06.02.2018 г. Констатирали са, че на адреса няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 07.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 22.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адресите по чл. 28, т. 2 от ДОПК, с обратна разписка, което се е върнало невръчено, с отбелязване, че адресът е променен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен протокол за извършена насрещна проверка № П-22221217208879-141-001/29.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Отразено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с №№ **********/05.04.2014 г., **********/30.04.2014 г., 221/17.07.2014 г., издадени от „*** ЕООД. За връчването му органите по приходите са посетили адреса на управление на проверяваното дружество – гр. София, ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** на 29.01.2018 г. и на 06.02.2018 г. Констатирали са на място, че на адреса няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 07.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 22.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса по чл. 28, т. 2 от ДОПК, с обратна разписка, което се е върнало невръчено, с отбелязване, че няма такава фирма. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен протокол за извършена насрещна проверка № П-22220517209334-141-001/28.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22001418015061-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани във фактури, с №№ **********/30.06.2015 г., **********/28.09.2015 г., **********/27.10.2015 г., **********/31.10.2015 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларираният адрес за кореспонденция на проверяваното дружество – гр. София, ул. *** № *** на 26.01.2018 г. и на 05.02.2018 г. и адреса на управление: гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. Констатирали са на място, че на няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 07.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 22.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресът е сменен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-220014180150061-141-001/28.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изпратено искане  с № П – 22221417208923-141-001/28.03.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката спазването на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури, с №№ **********/28.02.2013 г., **********/02.01.2014 г., **********/10.01.2014 г., **********/16.01.2014 г. В отговор на същото, проверяваното лице е представило обяснения, в които е посочило, че процесните фактури са издадени от него на „******“ ЕООД, осчетоводени са и са включени в дневниците за продажби, като при осчетоводяването им е допусната техническа грешка при изписване на ЕИК на получателя. Представени са копия на фактурите, с фискални бонове към тях, справки – декларации и дневник продажби. Проверяващите органи са констатирали, че касовите бонове са издадени от фискално устройство, което не разполага с нивомерна система и от тях не може да се установи реалното извършване на продажба на горива. Установено е, че ревизираното дружество няма декларирани ЕДП от доставчика за покупка на горива. Всички трудови договори, сключени от доставчика са прекратени през 2013 г. Същият не е публикувал годишен финансов отчет, не е подал годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. Констатациите на органите по приходите са обективирани в протокол за насрещна проверка № П-22221417208923-141-001/23.04.2018 г.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22220317208935-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури, с №№ №№ 107/04.07.2011 г., 111/06.07.2011 г., 109/05.07.2011 г., 123/29.07.2011 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларирания адрес за кореспонденция на проверяваното дружество – гр. София, ж.к.***, бл. ***, ап. *** на 25.01.2018 г. и на 05.02.2018 г. Констатирали са, че на няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресът е сменен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен протокол за извършена насрещна проверка № П-22220317208935-141-001/21.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22001418014989-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделката, обективирана в издадената от него фактура с № **********/22.08.2016 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларираният адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление на дружеството  – гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. и на 02.02.2018 г. Констатирали са, че на адреса няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресът е сменен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Представена е обяснителна записка от ревизираното лице, с приложени към нея договор и копия от фактури, различни от процесните. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22001418014989-141-001/28.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22001417208944-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури, с №№ 107/09.05.2014 г., 489/28.11.2014 г., 415/29.12.2014 г., 417/29.12.2014 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларирания адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление на дружеството  – гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. и на 02.02.2018 г. Констатирали са, че на адреса няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресът е непознат. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22001417208944-141-001/28.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22220317208959-040-001/26.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с 67/30.09.2014 г., 16/12.08.2014 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларирания адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление – гр. София, бул. *** № *** на 26.01.2018 г. и на 05.02.2018 г. Констатирали са, че няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 07.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 22.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресът е сменен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Представена е обяснителна записка от ревизираното лице, с приложени към нея договор и копия от фактури, ведно с фискални бонове и приемно-предавателни протоколи. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22220317208959-141-001/29.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22221218019655-040-001/31.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделката, обективирана в издадената от него фактура с № 202/29.06.2014 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларирания адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление – гр. София, ул. ***, бл. ***, вх. ***, ет. *** на 31.01.2018 г. и на 09.02.2018 г. Констатирали са на място, че няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 09.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 26.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресът е сменен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Представена е обяснителна записка от ревизираното лице, с приложени към нея договор и копия от фактури, ведно с фискални бонове и приемно-предавателни протоколи. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22221218019655-141-001/22.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

          На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22002318015591-040-001/23.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури, № № 202/29.06.2014 г., издадена от „ИВАЛИ 40“ ЕООД, с №№ **********/30.06.2016 г., **********/24.06.2016 г., **********/18.07.2016 г., **********/08.07.2016 г., **********/30.08.2016 г., **********/02.09.2016 г.,  **********/19.09.2016 г., **********/30.07.2016 г., **********/30.09.2016 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларирания адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление – гр. С., ул. *** № *** на 24.01.2018 г. и на 01.02.2018 г. Констатирали са, че на адреса няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресът е сменен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22002318015591-141-001/27.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22221218015588-040-001/26.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с №№ **********/09.05.2016 г., **********/02.05.2016 г., **********/28.05.2016 г., **********/30.05.2016 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларирания адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление – гр. София, ул. *** № *** на 29.01.2018 г. и на 06.02.2018 г. Констатирали са на място, че няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 07.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 22.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресът е сменен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-222212218015588-141-001/28.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22001417208942-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с №№ **********/21.02.2014 г., с № **********/21.02.2014 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларираният адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление – гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. и на 02.02.2018 г. Констатирали са, че на адреса няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресатът е непознат. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22001417208942-141-001/21.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22001418015072-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с №№ **********/09.02.2016 г., **********/16.02.2016 г., **********/07.03.2016 г., **********/07.04.2016 г., ********** 828.04.2016 г., **********/27.05.2016 г., **********/31.05.2016 г., **********/22.06.2016 г., **********/30.06.2016 г., **********/27.07.2016 г., **********/29.07.2016 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларираният адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление на  – гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. и на 02.02.2018 г. Констатирали са на място, че на няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресатът е непознат. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22001417208942-141-001/21.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22001418015068-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с №№ **********/29.01.2015 г., **********/10.02.2015 г., **********/12.03.2015 г., **********/28.04.2015 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларираният адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление – гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. и на 02.02.2018 г. Констатирали са на място, че на няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, което се е върнало, с отбелязване, че адресатът е непознат. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Ревизираното лице е представило обяснителна записка, с приложени към нея договор, фактури, ведно с фискални бонове, приемо-предавателни протоколи. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22001418015068-141-001/28.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22001417208941-040-001/18.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с №№ №№ 2361/27.02.2013 г., 2377/06.03.2013 г., 2541/20.05.2013 г., 2580/10.06.2013 г., 2588/14.06.2013 г., 2670/25.01.2013 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларираният адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса на управление – гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. и на 02.02.2018 г. Констатирали са на място, че няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка, получено на 12.02.2018 г. от лице, чиято връзка с проверяваното дружество не е установена. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-220014172089941-141-001/21.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         Приложен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22221718040823-141-001/12.06.2018 г. на доставчика по фактури с №№ 8/09.04.2013 г., 59/20.06.2013 г., 104/27.09.2013 г., 155/12.11.2013 г. – „***“ ЕООД. В него е отразено, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22221017208864-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с 97/13.06.2013 г., 357/30.09.2013 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларираният адрес за кореспонденция на проверяваното дружество – гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. и на 02.02.2018 г. Констатирали са на място, че няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 19.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 12.03.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка е върнато невръчено. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Ревизираното лице е представило обяснителна бележка, с приложени към нея договор, фактури, ведно с фискални бонове, приемо-предавателни протоколи. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22221017208864-141-001/29.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане  с № П – 22001418015064-040-001/25.01.2018 г. до доставчика „***“ ЕООД за представяне на писмени доказателства, относими към преценката за спазване на ЗКПО и ЗДДС по отношение на сделките, обективирани в издадените от него фактури с №№ **********/23.11.2015 г., **********/28.12.2015 г. За връчването му органите по приходите са посетили декларираният адрес за кореспонденция на проверяваното дружество, който е идентичен с адреса му на управление – гр. Перник, ул. *** № *** на 25.01.2018 г. и на 02.02.2018 г. Констатирали са на място, че на няма офис на дружеството и не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 05.02.2018 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 20.02.2018 г.; изпратено е съобщение по пощата на  адреса за кореспонденция, с обратна разписка е върнато невръчено. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения. Ревизираното лице е представило обяснителна бележка, с приложени към нея договор, фактури, ведно с фискални бонове, приемо-предавателни протоколи. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22001418015064-141-001/28.03.2018 г., който съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. В него са отразени констатациите на органите по приходите, направени след извършването на проверки в наличните информационни масиви на НАП. Посочено е, че проверяваното лице не е осигурило достъп до счетоводството си и по тази причина не са проверени процесните фактури, наличието на сключени във връзка с тях договори, поръчки, плащания, транспортни документи и други.

         С възражението против ревизионния доклад и в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, както и в производството по обжалване на последния по административен ред, жалбоподателят е представил писмени доказателства – договори за продажба на горива и анекси към тях, сключени между него и доставчиците му, както и между последните и трети лица; договори за авторемонтни услуги, приемно-предавателни протоколи и фактури.

         В хода на съдебното производство са назначени съдебно-стокова и счетоводна и съдебно техническа експертизи. Съдът изцяло кредитира изводите им относно фактите, за установяването на които са необходими специални знания в областта на счетоводството, респективно в областта на техническите науки, тъй като са обосновани, обективни и незаинтересовани и са дадени от вещи лица с необходимия професионален опит. Експертите са обсъдили всички събрани доказателства, извършили са допълнително необходимите справки и са посетили декларираните от жалбоподателя и доставчиците му адреси на управление.

         От съдебно-стоково счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Е.А. се установява, че закупените горива от „***“ АД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД са осчетоводени по сметка 302 „Материали“, а към края на всяка отчетна година направените разходи са осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“. Закупените гуми от „***“ ЕООД са били осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“. Направените разходи за ремонт по фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД са осчетоводени по сметка 602/1 „Разходи за външни услуги“.

         Всички процесни фактури, издадени към „******“ ЕООД доставчици съдържат изискуемите реквизити съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството. Констатацията на вещото лице е, че всички фактури са осчетоводени по сметка 401 „доставчици“, а дължимият данък - по сметка 4531 „начислен данък по покупките“. Плащанията по фактурите са осчетоводени по сметка 501 „Каса в лева“. Закупените горива са осчетоводени по сметка 302 „материали“, а в края на всяка отчетна година са отчетени по сметка 601 „разходи за материали“. Направените разходи за ремонт са осчетоводени по сметка 602/1 „разходи за външни услуги“. Издадените фактури за периода юли 2016 – септември 2016 г. от „*** “ЕООД са осчетоводени по сметка 411 „клиенти“, а дължимият данък по сметка 4532 „Начислен данък по продажбите“. Фактурите са платени в брой, като плащането е осчетоводено по сметка 501 „каса в лева“. Полученият приход от продажбата на гориво е осчетоводен по сметка 702 „приходи от продажба на стоки“.

         От експертното заключение се установява, че счетоводната отчетност на „******“ ЕООД се осъществява в съответствие със Закона за счетоводството, действащата нормативна уредба и международните счетоводни стандарти при спазване на основните принципи текущо начисляване – приходите и разходите се начисляват към момента на възникване, независимо от момента на разплащане; действащо предприятие; предпазливост – при счетоводното третиране на стопанските операции се отчитат евентуалните рискове и загуби за бъдещи периоди; съпоставимост на приходите и разходите; предимство на съдържанието пред формата. Формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично, аналитично и синтетично счетоводно отчитане, като се прилага двустранно счетоводство, при което всяка една стопанска операция се описва с двустранни и равни по стойност измервания.

         Експертът е констатирал, че при извършената корекция на финансовия резултат по реда на ЗКПО ревизиращият екип не е спазил принципа за съпоставимост на приходите и разходите, тъй като е счел, че липсва документална обоснованост на направените разходи от „******“ ЕООД по процесните фактури и същите не отразяват вярно всяка една стопанска операция. Спазването на принципа за съпоставимост на приходите и разходите води до определяне на коректен финансов резултат за всеки отчетен период/ спазване на принципа разходите да се отчитат през периода, през който дружеството е получило икономическа изгода от тях без той да бъде изкривен.

         Вещото лице не е открило на регистрираните им адреси по-голяма част от доставчиците на жалбоподателя, поради което не е дало отговор на поставения му въпрос за кадрова, ресурсна и техническа обезпеченост през съответните данъчни периоди за осъществяване на фактурираните доставки и извършване на съответните дейности.

         При извършената проверка в информационния масив на НАП вещото лице е установило, че доставчиците на жалбоподателя – „***“ ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД, **** ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ АД не са подали ЕДД и ЕДП за закупено, респективно за продадено гориво по процесните фактури. Констатирало е, че жалбоподателят е подавал ЕДД за закупени горива от „***“ ООД, а доставчикът му „***“ ЕООД е подавал ЕДД/ЕДП за закупено/продадено гориво, но не и към „******“ ЕООД.

         От изготвената от вещото лице В.В. съдебно-техническа експертиза се установява, че ревизираното лице има в наличност 5 броя пластмасови съдове/бидони/, всеки с вместимост от по 1000 литра, намиращи се в закрито помещение и още 2 броя пластмасови съдове, с вместимост от по 1000 лв., намиращи се на открито. Налична е електрическа помпа с монтирани измервателно устройство и гумени маркучи, която е преместваема. Ползва и товарен автомобил „***“, с рег. № РК **** АС, с възможност за превоз на течност, включително гориво с обем до 2000 литра.

         При извършените от вещото лице проверка на място на адресите на управление на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, не са установени офиси, помещения или производствени бази, ползвани от дружествата. Не са открити или посочени от жалбоподателя други адреси, на които доставчиците осъществяват или са осъществявали дейност. Затова експертът не е дал отговор на поставените му въпроси за наличие на техническа обезпеченост за фактическото изпълнение на фактурираните доставки.

         При така установените обстоятелства, настоящият състав намира от правна страна следното:

         Ревизионният акт, предмет на съдебно оспорване е издаден от компетентен орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на издателите, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията и извършените действия в хода на ревизионното производство. Изложени са подробни мотиви и е формулирана ясна разпоредителна част, с която са определени задълженията на ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният акт е подписан и датиран. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към него е приложен ревизионният доклад, с приложенията му.         

         Производството, послужило за издаването на ревизионния акт е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати нарушения на нормите, които го регламентират. За извършените в хода му действия, органите по приходите, в рамките на своята компетентност са изготвили протоколи в изискуемата от закона форма, които на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства.         При извършването му са спазени принципите за обективност, добросъвестност и право на защита, регламентирани в чл. 3 и чл. 6 от ДОПК и е изпълнено задължението по чл. 37, ал. 1 от ДОПК за служебно събиране на относимите доказателства и извършване на обективна оценка и анализ. От административната преписка е видно, че органите по приходите, в рамките на служебните си правомощия и компетентност, са изискали от ревизираното лице и неговите доставчици всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към извършваната ревизия. Извършени са и необходимите справки в наличните информационни регистри. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени към административната преписка доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основана какви доказателства, както и следващите от това правни изводи.

         В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят е навел довод за незаконосъобразност на проведеното ревизионно производство досежно задълженията за данъчни периоди месец юли и месец август 2011 г., поради образуването му след изтичане на предвидения в закона срок за това. Независими, че задълженото лице се е позовало на изтичането на давностен срок, видно е че оплакването му е свързано с неспазването на срокът, уреден в чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Същият е преклузивен и за съблюдаването му съдът следи служебно. Съгласно цитираната норма не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В контекста на настоящото производство за установяване на данъци по ЗКПО и ЗДДС преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече за данъците за 2011 г. – от 01.01.2012 г., за данъците за 2013 г. – от 01.01.2014 г., за данъците за 2014 г. – от 01.01.2015 г., за данъците за 2015 г. – от 01.01.2016 г. и за данъците за 2016 г. – от 01.01.2017 г. Следователно за най-ранните данъчни задължения /за 2011 г./ той ще е изтекъл на  01.01.2017 г. За да е спазен, ревизията трябва да е започнала преди посочената дата. Началото на ревизията се поставя с връчването на заповедта за възлагането и на ревизираното лице. Тъй като настоящото производство не е ново ревизионно производство, а продължение на образуваното със заповед № Р-22001416007273-020-001/20.10.2016 г., то за негово начало се счита датата, на която тази заповед е връчена/чл. 114, ал. 1 от ДОПК/. По делото не е представена нито цитираната заповед, нито данни за връчването и, но с оглед датата и на издаване – 20.10.2016 г. се налага извода, че връчването и на ревизираното лице е извършено преди 01.01.2017 г.  По тази причина настоящият състав намира, че ревизионното производство е започнало преди да е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила при провеждането му.

         С оглед изложеното, съдът намира, че при провеждане на ревизията не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, а издаденият ревизионен акт е обоснован.

         От изложеното до тук следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона за материална компетентност на издателя му, процесуална законосъобразност и обоснованост. Затова съдът следва да обсъди съответствието му със материалния закон.

         С него на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури, с №№ 2361/27.02.2013 г., 2377/06.03.2013 г., 2541/20.05.2013 г., 2580/10.06.2013 г., 2588/14.06.2013 г., 2670/25.01.2013 г., всички издадени от „***“ АД, с № **********/28.02.2013 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ 633/02.04.2013 г., 655/24.04.2013 г., 676/29.04.2013 г., 690/15.05.2013 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ 97/13.06.2013 г., 357/30.09.2013 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ **********/09.04.2013 г., *********/20.06.2013 г., **********/27.09.2013 г., **********/12.11.2013 г., всички издадени от „***“ ЕООД, **********/05.04.2014 г., **********/30.04.2014 г., 221/17.07.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/30.09.2014 г., **********/12.08.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/02.01.2014 г., **********/10.01.2014 г., **********/16.01.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с № **********/21.02.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, с № 202/29.06.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ 107/09.05.2014 г., **********/28.11.2014 г., **********/29.12.2014 г., **********/29.12.2014 г., всички издадени от „***“ ЕООД, **********/29.01.2015 г., **********/10.02.2015 г., **********/12.03.2015 г., **********/28.04.2015 г., издадени от „***“ ООД, с №№ **********/31.05.2015 г., **********/30.06.2015 г., *********/29.07.2015 г., **********/18.08.2015 г., **********/28.09.2015 г., **********/27.10.2015 г., **********/31.10.2015, всички издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/23.11.2015 г., **********/28.12.2015 г., издадени от „***“ ЕООД и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации за данъчни периоди 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.

         Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО разходът е документално обоснован, когато за него е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-стокова експертиза, че процесните разходи са обективирани във фактури, които съответстват на изискванията на чл. 7 от ЗССч и са осчетоводени, съответно по сметка 601 „разходи за материали“ и по сметка 602/1 „разходи за външни услуги“. Спорен е въпросът отразяват ли те вярно, обективираната в тях стопанска операция.

         Доставките на горива и на материали/авточасти/, отразени в част от процесните фактури, представляват договори за продажба на родово определени вещи по чл. 183 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ. С договорът за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху определена вещ, срещу цена. Задължение на продавача е и да предаде вещта на купувача/чл. 187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че фактурираните доставки са извършени, е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически е предал на получателя описаните вещи/резервни авто-части и горива/ и е получил от последния тяхната цена. Доказването може да се извърши посредством преки доказателства, които да установяват предаването на вещите/горивата, предмет на доставките от доставчика на получателя. Ангажирането на доказателства за главния факт /прехвърлянето на собствеността и предаването на стоките/, изключва необходимостта от установяване на предхождащи или последващи факти от съвкупната преценка, на които може да се направи единствения извод за настъпване на правно-релевантното обстоятелство. Когато, обаче не са представени доказателства, които да установяват пряко реалното осъществяване на сделката, последната може да бъде доказана посредством косвени доказателства, от които се изясняват обстоятелства предшестващи или следващи продажбата, от чието систематично осъществяване следва единственият и категоричен извод, че последната е реализирана между издателя и получателя по фактурата. Такива са фактите относно: съществуването на стоките/горивата, предмет на сделките; конкретните им характеристики; подадени в НАП електронни документи за доставка, респективно получаване на горива; мястото и начинът на индивидуализацията на предмета на доставките по съгласие на страните; физическите лица, които са уточнявали параметрите по сделката; придобивното основание на правото на собственост на продавача върху тях; местонахождението им преди продажбата; начина, времето и обстоятелствата на фактическото им предаване на купувача; последващата им употреба /монтирането им на конкретно МПС, физическите лица, които са извършили това, времето и мястото на дейността/; начина и обстоятелствата при фактическото заплащането на цената.

         В настоящия случай жалбоподателят не е ангажирал нито преки, нито косвени доказателства, от които да следва несъмнения извод, че фактурираните продажби на горива по фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, **** ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ АД и на материали, по фактури, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, са реално извършени. Фискални бонове за извършено плащане и надлежното отразяване на първичните счетоводни документи, в счетоводството на жалбоподателя и неговите доставчици, не доказват действителното прехвърляне на правото на собственост и предаването на движимите вещи. Представените договори с посочените доставчици са общи и отсъства индивидуализация на задълженията на страните. Категорично установено от вещото лице Е.А. е обстоятелството, че нито задълженото лице, нито доставчиците, издали фактури за продажба на горива, са подали в НАП електронни документи за доставка, респективно получаване на горива съгласно изискването на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Затова изводът на съда е, че в съдебното производство, при доказателствена тежест на задълженото лице, то не е установило действителното извършване на процесните доставки на стоки и този правно релевантен факт е останал недоказан.

Доставките на услуги – ремонт на тежко-товарни автомобили, обективирани във фактурите, издадени от „**“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД по правната си същност представляват договори за изработка. Съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. В контекста на настоящото производство, за да бъде прието, че фактурираните услуги са извършени е необходимо жалбоподателят с преки доказателства да установи фактът на осъществяването ми – кое физическо лице ги е извършило, на кое място и по кое време и чрез какви дейности, или да ангажира косвени доказателства за предшестващи или последващи във времето обстоятелства, от които да следва единственият възможен извод, че авторемонтните дейности са действително изпълнени от работник на доставчика за поправяне/възстановяване на моторните превозни средства, собственост на получателя, ползвани за осъществяваната от него търговска дейност. Такива са фактите относно точните параметри на възложените ремонтни дейности /моторното превозно средство по което ще се осъществяват, вида и обема им/; начина, мястото и времето на извършаването им; физическото лице, което ги е изпълнило и отношенията му с изпълнителя; техническото състояние на МПС преди и след осъществяването им; начина и обстоятелствата при фактическото заплащането на цената. При доказателствена тежест на жалбоподателя, той не е ангажирал преки или косвени доказателства за настъпване на главния факт/извършването на услугата/ или за осъществяване на свързани с него поредица от косвени факти, даващи основание да се приеме, че главният факт е настъпил. Затова настоящият състав приема, че фактурираните услуги – ремонт на моторни превозни средства не са реално осъществени. 

От изложеното се налага извода, че обсъдените фактури не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за вярно отразяване на стопанската операция. Следователно последната не е документално обоснована. По тази причина осчетоводеният от задълженото лице разход не следва да се признава за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Затова  в съответствие с чл. 22, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗКПО органите по приходите законосъобразно, в съответните счетоводни години са преобразували финансовия резултат, като са го увеличили с разходите, отразени в процесните фактури. Това е довело до увеличаване на данъчната основа, а съответно и до определяне да корпоративен данък за довнасяне.

         Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че с извършеното преобразуване е нарушен принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Той е регламентиран в т. 5. 1, б. "г" от СС № 18 "Приходи" и се изразява в отразяването на приходите в същия данъчен период, в който са отчетени разходите за тяхното получаване.  Съгласно т. 5. 2 от СС № 18 прихода се признава и когато разходите не могат да бъдат надеждно изчислени. Разходите по процесните фактури са изчислени надеждно, но те не се признават за данъчни цели на основание чл. 10, ал. 1 и  чл. 26, т. 2 ЗКПО. Затова и не се коригира счетоводния финансов резултат с изключването на тези разходи, а в съответствие с чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО се увеличава с тях. Не съществува правно основание за преобразуване на счетоводния финансов резултат с приходите, възникнали по повод на непризнатите за данъчни цели разходи по  чл. 26, т. 2 ЗКПО. Следователно срещу приходите от осъществяваната от задълженото лице стопанска дейност, стоят надеждно измерените разходи по процесните фактури, но тези разходи не се признават за данъчни цели. Предвид изложеното, изводът на съда е, че извършеното от органите по приходите увеличаване на счетоводния финансов резултат, обусловило определянето на данък по ЗКПО за довнасяне не е в нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите за данъчните периоди.

         С ревизионния акт финансовият резултат за данъчни периоди 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е увеличен и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. Съгласно цитираната норма счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели, а при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане. В настоящия случай за посочените данъчни периоди задълженото лице е начислявало амортизации съгласно амортизационен план за два броя полуремаркета – *** СР334 и *** СН24П170 по реда на чл. 55, т. 5 от ЗКПО, предвиден за автомобили, в размер на 25% за година. Органите по приходите по аргумент от §  6, т. 12 и т. 18 от ДР на ЗДвП правилно са приели, че полуремаркетата не са автомобили по смисъла на § 6, т. 12 от ДР на ЗДвП и определянето на годишните им амортизации следва да се извършва по реда на чл. 55, т. 3, а не по т. 5 от ЗКПО и е в размер на 10%, а не на 25 %. След извършеното преизчисление на годишните амортизации, органите по приходите на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО са намалили финансовия резултат с определения от тях размер на амортизации и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО са го увеличили с осчетоводените от задълженото лице годишни амортизации. В резултат на това са определили данък за довнасяне. С оглед установеното погрешно изчисляване на амортизацията на двете превозни средства, съдът намира, че с ревизионния акт правилно е приложена разпоредбата на чл. 54, във вр. с чл. 55 от ЗКПО и счетоводният финансов резултата за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. законосъобразно е увеличен.

         Предвид изложеното съдът счита, че оспореният ревизионен акт, в частта относно начисления корпоративен данък е материално законосъобразен и не са налице основания за отмяната му.

         С него на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 2, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на ревизираното лице да приспадне данъчен кредит по фактури, с №№ **********/16.09.2016 г., **********/19.09.2016 г., **********/26.09.2016 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ 633/02.04.2013 г., 665/24.04.2013 г., 676/29.04.2013 г., 690/15.05.2013 г., издадени от „***“ ЕООД, фактури с №№ **********/05.04.2014 г., **********/30.04.2014 г., 221/17.07.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, фактури с №№ **********/30.06.2015 г., **********/28.09.2015 г., **********/27.10.2015 г., **********/31.10.2015, всички издадени от „***“ ЕООД, фактури с №№ **********/28.02.2013 г., **********/02.01.2014 г., **********/10.01.2014 г., **********/16.01.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, фактури с №№ **********/28.10.2014 г., **********/10.11.2014 г., **********/17.11.2014 г., **********/19.02.2015 г., **********/09.04.2015 г., **********/30.04.2015 г., **********/22.05.2015 г., **********/27.05.2015 г., **********/30.06.2015 г., **********/24.07.2015 г., **********/29.07.2015 г., **********/31.08.2015 г., **********/15.09.2015 г., **********/13.10.2015 г., **********/19.10.2015 г., **********/03.11.2015 г., **********/16.11.2015 г., **********/23.12.2015 г., **********/05.01.2016 г., **********/18.01.2016 г., **********/04.02.2016 г., **********/16.02.2016 г., **********/02.03.2016 г., **********/24.03.2016 г., всички издадени от „*** “ ЕООД, фактури с №№ 107/04.07.2011 г., 111/06.07.2011 г., 109/05.07.2011 г., 123/29.07.2011 г., всички издадени от „***“ ЕООД, с № **********/22.08.2016 г., издадена от „***“ ЕООД, фактури с №№ 107/09.05.2014 г., 489/28.11.2014 г., 415/29.12.2014 г., 417/29.12.2014 г., всички издадени от „***“ ЕООД, фактури с №№ 67/30.09.2014 г., 16/12.08.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с № 202/29.06.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ **********/30.06.2016 г., **********/24.06.2016 г., **********/18.07.2016 г., **********/08.07.2016 г., **********/30.08.2016 г., **********/02.09.2016 г.,  **********/19.09.2016 г., **********/30.07.2016 г., **********/30.09.2016 г., всички издадени от „***“ ЕООД, фактури с №№ **********/09.05.2016 г., **********/02.05.2016 г., **********/28.05.2016 г., **********/30.05.2016 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/21.02.2014 г., с № **********/21.02.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, фактури с №№ **********/29.01.2015 г., **********/10.02.2015 г., **********/12.03.2015 г., **********/28.04.2015 г., издадени от „***“, фактури с №№ **********/09.02.2016 г., **********/16.02.2016 г., **********/07.03.2016 г., **********/07.04.2016 г., ********** 828.04.2016 г., **********/27.05.2016 г., **********/31.05.2016 г., **********/22.06.2016 г., **********/30.06.2016 г., **********/27.07.2016 г., **********/29.07.2016 г., всички издадени от „***“ ЕООД, с №№ 2361/27.02.2013 г., 2377/06.03.2013 г., 2541/20.05.2013 г., 2580/10.06.2013 г., 2588/14.06.2013 г., 2670/25.07.2013 г., всички издадени от „***“ АД, фактури с №№с №№ 97/13.06.2013 г., 357/30.09.2013 г., издадена от „***“ ЕООД, фактури с №№ **********/23.11.2015 г., **********/28.12.2015 г., издадени от „***“ ЕООД  и е определен за довнасяне данък върху добавената стойност в общ размер  104 174.84 лв., ведно с начислената на основание чл. 175 от ДОПК лихва в размер на 33553.33 лв.

         Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. За възникването му е необходимо кумулативното наличие на следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък върху добавената стойност/68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки/чл. 69, ал. 1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката – декларация за същия период /чл. 72, ал. 2 от ЗДДС/.

         В настоящия случай, установени от събраните в хода на административното производство доказателства и безспорни по делото са обстоятелствата, че: страни по процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е включен в справката декларация за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета им и осъществяваната от задълженото лице стопанска дейност, следва, че са сключени с цел осъществяване на други облагаеми доставки. Спорният въпрос между страните е: получил ли е жалбоподателят действително, фактурираните стоки и услуги от издателите на фактурите. Правото на приспадане на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“/чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Целта на режима на приспадане е стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. Следователно едно от условията за възникване на правото на приспадане е наличието на действително реализирана сделка.    Съгласно чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право върху движима или недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Според чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест, регламентирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК, задължението за установяване реалното извършване на сделка, пада върху жалбоподателя.  Негова е тежестта, с допустими съгласно процесуалните закони преки или съвкупност от косвени доказателства, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че правото на собственост върху стоките, предмет на облагаемите доставки му е прехвърлено и същите са му  предадени фактически от доставчика, респективно че фактурираните услуги са извършени от издателя на фактурите, в параметрите, които му е възложил.

        Процесните фактури обективират договори за продажба на горива/дизелово гориво/ и материали/авточасти и консумативи за тежкотоварни превозни средства/ и договори за изработка/ извършване на ремонт и смяна на консумативи на тежкотоварни моторни превозни средства/.  

 

 

 

         Съгласно чл. 183 от ЗЗД, във вр. с 187, във вр. с чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за търговска продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху определена вещ и да му я предаде, срещу заплащане на определена цена. Съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. За да бъде направен извод, че фактурираните доставки и услуги са извършени реално, е необходимо жалбоподателят с преки доказателства да установи факта на осъществяването им – предаването на закупените материали, консумативи, гориво и заплащането на цената, съответно извършването на конкретните ремонтни дейности и заплащане на уговорената за тях цена, или да докаже предшестващи и/или последващи този факт обстоятелства, от последователното реализиране, на които по несъмнен начин следва, че страните по сделките са изпълнили задълженията си по тях. Това са например: доказателства за физическите лица осъществили действията по предаването на стоките/ извършването на ремонтните дейности и връзката им с юридическото лице, страна по сделката; мястото, начина и обстоятелствата при изпълнение на облигационните задължения; наличието на техническа и персонална обезпеченост за реализиране на сделките; изпълнението на специфичните законови изисквания към тях – подаване на ЕДД и ЕДП при продажба на гориво и други.

         За установяване на посочените факти са приобщени писмени доказателства/фактури, фискални бонове, договори и анекси към тях, приемно-предавателни протоколи/, обяснения по чл. 57, ал. 2, т. 2, пр. последно от ДОПК, приети са съдебно-счетоводна и съдебно техническа експертиза. Те не опровергават извода на органите по приходите за нереалност на фактурираните сделки. Представените договори между жалбоподателя и доставчиците са общи и не съдържат индивидуализация на задълженията на страните и параметрите на сделките. От отразяванията в процесните фактури също не може да се направи извод, че са издадени във връзка с тези договори. Съдът не кредитира писмените обяснения на лицата Б. Мирчев С. и Живко Михйлов Мечакрски, тъй като отсъстват доказателства, че през периода, за който сочат, че са извършвани доставките на горива, те са били в трудови правоотношения с „******“ ЕООД. Надлежното осчетоводяване на фактурите и включването им в дневниците за продажби, установено с приетата съдебно-стоково счетоводна експертиза, не води до извод за фактическо реализиране на сделките. Освен това вещото лице, въпреки положените усилия, не е успяло да осъществи контакт с доставчиците на жалбоподателя и по тази причина не е установило каква е била техническата и кадровата им обезпеченост. Затова не е опровергана констатацията на органите по приходите, направена въз основа на извършени проверки в съответните регистри, за отсъствие на ресурс за реално изпълнение на процесните сделки. Експертът е установил и обстоятелството, че жалбоподателят и доставчиците, издали фактури за продажба на дизелово гориво не са подавали в НАП електронни документи за получаване и доставка на горива съгласно императивното изискване на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, което подкрепя извода, направен в обжалвания ревизионен акт, че тези доставки не са извършени реално. Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза В.В. също не е открило доставчиците на жалбоподателя на регистрираните от тях адрес. Въпреки положените усилия не е установило контакт с техни представители и по тази причина не е дало отговор на въпроса за техническата им обезпеченост за извършване на продажба на дизелово гориво и ремонт на тежкотоварни автомобили. Констатациите му относно наличието на условия за съхранение и превоз на гориво у ревизирания обект не водят до извода, че процесните доставки са извършени, тъй като липсват доказателства за такава възможност на доставчиците.

         Предвид изложеното настоящият състав приема, че процесните доставки – продажба на авточасти и консумативи за тежкотоварни автомобили, продажба на дизелово гориво и ремонт на тежкотоварни автомобили не са извършени реално. Следователно не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, визирана в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. До същия извод са достигнали органите по приходите в обжалвания ревизионен акт, затова той е материално законосъобразен.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че различен извод следва от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и постановените по преюдициални запитвания на националните съдилища решения за тълкуването и от Съда на Европейския съюз и по-конкретно Решение от 22.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. С посоченото решение по поставените към Съда въпроси, е прието: 1. Че не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки и 2. Че не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Така изразеното становище на Съда не влиза в противоречие с изводите на органите по приходите, направени в оспорения ревизионен акт и споделени от настоящия съдебен състав. В случая, правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на жалбоподателя не на някое от посочените основания в решението на Съда, а защото липсва сделка. Само реалната размяна на имуществени блага, осъществена от регистрирани по ЗДДС лица обуславя правото им да бъдат освободени от тежестта на дължимия от тях за конкретната сделка данък върху добавената стойност. Изводът за това налице ли е действителна доставка на стоки или услуги се прави от решаващия съд в съответствие с националните правила за доказването и след извършване на обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до него спор. Такова становище е застъпено в Решение на Съда от 18.06.2013 г. по дело С-78/2012/“Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУНАП/ и то е съобразено от настоящия състав при решаване на правния спор. В конкретния случай не се налага допълнително да се изследва въпросът дали жалбоподателят е знаел или е могъл да знае, че фактурираната сделка не е извършена, тъй като той е страна по нея, което изключва възможността да не е наясно, че не е получил описаните във фактурите стоки и услуги от издателя и.

Предвид всичко изложено съдът намира, че ревизионният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3-то от ДОПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4287 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „******“ ЕООД, ЕИК************, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Б.М.С. против Ревизионен акт № Р – 22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от Т. Б. Г. – началник на сектор и възложител на ревизията и В. В. В. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1934/12.12.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени данъчни задължения за внасяне, както следва: 104 174.84 лв., представляващи данък върху добавената стойност за данъчни периоди месец юли 2011 г., месец август 2011 г., месец януари 2013 г., месец юли 2013 г., месец септември 2013 г., месец януари 2014 г., месец февруари 2014 г., месец април 2014 г., месец юни 2014 г., месец септември 2016 г., ведно с лихва в размер на 33553.33 лв.; 28412.28 лв., представляващи корпоративен данък за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно с лихва в размер на 9585.92 лв.

         ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Б.М.С. да заплати на Дирекция Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 824.34 лв. /осемстотин двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        СЪДИЯ:/п/