Решение по дело №2323/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……..07.2022г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

  

при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №2323 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №186713/28.08.2020г., постановено по гр.д. №45317/2019г. по описа на СРС, 113, състав, е отхвърлен предявеният от „И.Б.“ ООД срещу „П.И.Б.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи за заплащане на сумата от 10 803,09 лева, представляваща стойността на неразрешена транзакция, извършена на 09.05.2019г. Осъдена е „П.и.б.“ АД да заплати на „И.Б.“ ООД законна лихва върху главницата от 10803,09 лева за периода от предявяване на исковата молба – 02.08.2019г. до изплащане на вземането – 10.02.2020г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 1872,12 лева, представляваща разноски по делото пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „П.и.б.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт С.П., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон и процесуалните правила за определяне на разноските в съдебното производство. Посочва се, че неправилно съдът присъдил в полза на ищеца направените по делото разноски в пълен размер, въпреки че претенцията му е отхвърлена. Счита, че разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима в случая, като поддържа, че неоснователно съдът е приел, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Излага доводи, че исковата сума е възстановена на ищеца не защото банката признава предявената срещу нея претенция, а по съображения, изложени в отговора. Банката успешно провела производство по обжалване пред административния орган на неправилно разпределена и грешно преведена сума. Също така банката оказала необходимото съдействие на ищеца в отношенията му с НАП относно възстановяване на грешно преведена сума. Сумата била възстановена по сметка на ищеца поради липсата на правен интерес от задържането й по сметка на банката, а не защото е дала повод за завеждане на делото или е признала основателността на исковата претенция. Поддържа се, че банката в качеството си на ответник не е признавала иска. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът не се произнесъл и по направеното от ответника искане за присъждане на разноски за процесуално представителство. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде отхвърлена претенцията за законна лихва върху главницата, както и по отношение на присъдените разноски, а при условията на евентуалност прави искане за намаляване на разноските поради прекомерност.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „И.Б.“ ООД, чрез пълномощника адв. С.С.. Въззиваемата страна излага доводи за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Излагат се доводи, че е налице неразрешена банкова операция от 09.05.2019г., поради което ответникът на основание чл.79 от ЗПУПС в качеството си на доставчик на платежни услуги следвало да възстанови незабавно на ищеца стойността на тази платежна операция. Ответникът възстановил сумата едва в хода на процеса, поради което дължал заплащане на мораторна лихва и разноски по делото в пълен размер, тъй като с поведението си е станал повод за образуване на делото.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „И.Б.“ ООД срещу „П.И.Б.“ АД иск с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗПУПС.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на банката по договора за платежни услуги на основание специалната норма на  чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да бъде установено нaстъпването на всички елементи от предвидения с нея фактически състав, както следва: 1) сключването между страните по спора на договор за платежни услуги; 2) изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция; 3) че тази платежна операция има характера на неразрешена такава от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 4) че не е налице някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция.

По делото не е спорно, че между ищеца „И.Б.“ ООД и ответника „П.и.б.“ АД са възникнали облигационни отношения по сключен договор за платежни услуги.

Установява се, че в банката е постъпило на 23.04.2019г. запорно съобщение от ТД на НАП София за наложен запор върху вземанията по банкови сметки на ищцовото дружество при ответната банка до размер на сумата от 10803,09 лева. Постъпило е в банката и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение на 25.04.2019г. от публичен изпълнител, с което е разпоредено незабавно след получаването му да бъдат прехвърлени наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника суми в размер на 11778,94 лева по сметка на ТД на НАП София. На 25.04.2019г. е извършен превод по сметка на ТД на НАП София на сумата от 10803,09 лева по наложения запор.

На 09.05.2019г. е постъпило в банката постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

На същата дата банката служебно е извършила превод по сметка на ТД на НАП за сумата от 10803,09 лева.

В кореспонденция на служител на банката с публичния изпълнител по електронна поща е потвърдена отмяната на наложените обезпечителни мерки.

Подадена е молба от банката до ТД на НАП София, в която е посочено, че преводът на сумата от 10803,09 лева, извършен на 09.05.2019г., е дублиран, като същата сума е преведена и на 25.04.2019г. В молбата е заявено, че грешката е по вина на банката.

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема, че процесният превод на сумата от 10803,09 лева по сметка на ТД на НАП, доколкото е извършен служебно от банката представлява неразрешена платежна операция, като в случая не е било налице правно основание за извършване от страна на банката на повторен превод по сметка на ТД на НАП за процесната сума, тъй като към посочената дата запорът върху вземанията по банковата сметка на ищцовото дружество е бил отменен. Следва да се има предвид и изявлението, направено от представител на банката в подадената молба до ТД на НАП за възстановяване на сумата, че преводът е дублиран по вина на банката, представляващо извънсъдебно признание, което съдът цени по реда на чл.175 от ГПК.

Поради изложеното, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗПУПС сумата е следвало да бъде възстановена незабавно на платеца от доставчика на платежни услуги. С оглед обстоятелството, че сумата е възстановена от банката на ищцовото дружество в хода на процеса, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК искът е бил отхвърлен като погасен чрез плащане.

Ответникът обаче с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи на ищеца заплащане на законната лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането, както и направените по делото разноски, поради което решението в обжалваната част е правилно.

Изложените във въззивната жалба доводи по отношение на отговорността за разноските по делото и възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не следва да бъдат обсъждани, тъй като по молба на ответника е постановено от първоинстанционния съд определение по реда на чл.248 от ГПК, което не е обжалвано от страните.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 480 лева, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и представените доказателства за извършването им.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №186713/28.08.2020г., постановено по гр.д. №45317/2019г. по описа на СРС, 113, състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД да заплати на „И.Б.“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 480 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

 2.