Решение по дело №461/2014 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 100

гр.Поморие, 08.06.2015 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

                   СЪДИЯ : Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 461 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от П.Г. ***, чрез пълномощник и съдебен адресат в гр.Бургас - адв.Р.Д. против И.П. ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са страни по договор за заем за потребление от 14.08.2008 г., по силата, на който, ищецът, като заемодател предал в собственост на заемателя и ответник заместима вещ -  850 гр. злато, проба 585 (14 карата), а ответникът се задължил да върне вещ от същия вид, количество и качество след изтичане на срока на договора - 15.08.2009 г. Сочи се, че с договора страните уговорили обезщетение за неизпълнение на задължението на заемателя в размер 3% на месец. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си на падежа и до момента на завеждане на исковата молба. Исковата молба е уточнена от ищеца с молби - уточнения вх. № 4620/08.10.2014 г. (л.24 от делото)  и вх. № 5719/08.12.2014 г. (л.70).

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да върне на ищеца 850 гр. злато, проба 585 (14 карата), заети от ищеца с договора от 14.08.2008 г. и невърнати от ответника в уговорения с договора срок.

Ищецът предявява и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, ако съдът приеме, че не са налице условията и доказателствата за установяване на договор за заем, да осъди ответника да му заплати сума в размер 15 000 лв., представляваща цената на заетата с договора от 14.08.2008 г. и невърната вещ,  изчислена към датата на падежа, с която сума, като получена без основание, ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на иска до окончателното и изплащане.

Предявява и иск с правно основание чл.92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 15 000 лв. представляваща неустойка по договора за заем от 14.08.2008 г., в размер 3% месечно за периода от 15.08.2009 г. до 14.08.2014 г, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на иска – 15.08.2014 г, до окончателното и изплащане.

Претендира и присъждане на разноските по делото.

Към исковата молба са представени доказателства.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен на ответника, който не е открит на посочения по делото адрес, който е и негов регистриран постоянен и настоящ адрес.

Съдебните книжа са връчени на ответника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК

Предвид редовността на връчването, на ответника, на основание чл.47, ал.6 ГПК, с определение на съда от 07.10.2014 г., е назначен особен представител - адв.С.М..

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Изложени са подробни съображения в подкрепа на застъпеното в отговора становище.

Особеният представител е оспорил представения по делото официално заверен препис от процесния договор за заем като неавтентичен. Във връзка с оспорването и след като с молба вх. № 5719/08.12.2014 г., ищецът изрично е заявил, че желае да се ползва от оспорения документ, съдът, с протоколно определение от 07.01.2015 г., е открил производство по чл.193, ал.2 ГПК, за проверка на автентичността на договора.

В съдебно заседание по делото ищецът се представлява от упълномощения процесуален представител – адвокат, който поддържа предявените претенции, по начина по който са заявени с исковата молба и молбите –уточнения.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му особен представител - адвокат, който поддържа отговора и направените с него оспорвания и възражения.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

По делото е представен заверен препис (л.6) и оригинал (л.71) на договор за заем, сключен на 14.08.2008 г., от П.Д.Г. ***, от една страна и И.Г.П. ***, от друга страна. Съгласно договора, П.Г. е предоставил в заем на И.П. злато (материал) 850 гр., проба 585 (14 карата) за срок от една година до 15.08.2009 г., като заемателят (посочен като заемополучател в договора) е поел задължение да върне на заемодателя вещ от същия вид, количество и качество след изтичане на срока на договора. Съгласно договора, страните са се договорили, при неизпълнение на задължението на заемателя, след падежа той да дължи по 3% месечна лихва. В договора са положени подписи за заемодател и заемател (посочен като заемополучател).

По делото са приети като доказателства заключенията на вещото лице Щ.Н. по извършената основна и допълнителна съдебно - графическа експертиза. Вещото лице сочи, че подписът срещу заемател (заемополучател в договора) в договора за заем от 14.08.2008 г., не е положен от ответника П., като изписаният подпис е имитация на подписа на ответника и няма признаци ответника умишлено да е изменил подписа си. Вещото лице сочи също така, че в датата на сключване на договора и в датата на падежа, цифрите указващи месеците са получени като първоначално са изписани цифрите „3”, и след добавяне на допълнителни щрихи са получени цифрите „8”. За да даде заключението си вещото лице е извършило оглед, визуално и техническо изследване на подписи на ответника, положени в представени по делото документи – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90/18.05.2000 г., нот.дело № 91/2000 г., на нотариус Х. Р., с район на действие ПРС (л.52-53), нотариален акт за учредяване на договорна ипотека  върху недвижим имот № 69/20.02.2008 г., нот.дело № 261/2008 г., на  нотариус Х. Р. (л.54-55), както и подписи на ответника положени в други документи - заявления за издаване на лични документи, пълномощно и заявления.

Посочените нотариални актове са представени от ответника с отговора с цел да се ползват от вещото лице за сравнителен материал при изготвяне на експертизите по делото, не са относими към съществото на спора, поради което не следва да се обсъждат от съда като доказателства по делото.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.

По претенцията с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.240, ал.1 ЗЗД.

Съобразно указаната от съда доказателствена тежест, ищецът следва да установи съществуването на твърдяните положителни факти, обуславящи сочената от него облигационна връзка между страните.

В конкретния случай ищецът основава претенцията си на съществуващо между страните правоотношение по договор за заем.

Съгласно чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем е реален, той се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума или друга заместима вещ, в случая злато, като безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена. В този смисъл Решение № 174/23.07.2010 г., по гр.дело № 5002/2008 г., ІV г.о. на ВКС.

За да установи осъществяването на фактическия състав на твърдяната сделка между страните ищецът представя частен диспозитивен документ - договор за заем от 14.08.2008 г., който, до установяване на противното, се ползва с формална доказателствена сила, отнасяща се до факта на писменото изявление, което съдържа и неговото авторство.

Ответникът, чрез особения представител, оспорва автентичността на документа.

Направеното оспорване съдът приема за доказано, отчитайки категоричните заключения на вещото лице по съдебно-графическите експертизи, според които подписът срещу заемател (заемополучател в договора) в договора за заем от 14.08.2008 г., не е положен от ответника, изписаният подпис в договора е имитация на подписа на ответника и няма признаци ответника умишлено да е изменил подписа си. Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице, като пълни, ясни и изчерпателно аргументирани, неопровергаващи се от други доказателства по делото.

След като представения по делото договор не е подписан от ответника, неговата формална доказателствена сила като частен документ е опровергана, от което следва извода, че изявлението съдържащо се документа, не е направено от ответника, а оттам, че ответникът не е имал воля и не е изразил съгласие за сключването и поемането на задължения по този договор.

Ищецът не установи и наличието на следващият елемент от фактическия състав на договора, а именно предаването на предмета на договора, като не ангажира никакви други доказателства в тази насока, освен посочения неистински документ.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.240, ал.1 ЗЗД, се явява изцяло недоказан и като такъв неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Доколкото по оспорването на истинността - автентичността на представения по делото договор от 14.08.2008 г., съда не се е произнесъл в съдебно заседание, съгласно чл.194 ал.2 от ГПК, следва да стори това с решението по делото, като признае за установено, че договорът е неистински.

По претенцията с правно с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД.

Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сума в размер 15 000 лв., представляваща цената на заетата с договора от 14.08.2008 г. и невърната вещ,  изчислена към датата на падежа по договора – 15.08.2009 г., с която сума, като получена без основание, ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на иска до окончателното и изплащане.

Този иск, по аргументите изложени относно претенция с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.240, ал.1 ЗЗД, съдът също намира за изцяло неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

От  събраните по делото доказателства не се установи обогатяване на ответника, изразяващо се в придобИ.е на имуществена облага, представляваща стойността на процесната вещ, респ. обедняване на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването и липса на основание за преминаване на имуществени блага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се.

По претенцията с правно основание чл.92 ЗЗД.

Доколкото, както бе посочено по делото не се представиха доказателства, установяващи наличието на валидно правоотношение между страните по договора за заем, то претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати уговореното обезщетение за неизпълнение на задълженията на ответника по договора се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски по делото в размер 240 лв., представляващи възнаграждение на вещото лице, заплатено от сумите, предвидени от бюджета на съда.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Г., ЕГН ********** ***,  чрез пълномощник и съдебен адресат в гр.Бургас. адв.Р.Д.,  против ответника  И.Г.П., ЕГН ********** ***, с особен представител адв. С.М., иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да върне на ищеца 850 гр. злато, проба 585 (14 карата), която вещ е заета от ищеца на ответника с договор за заем от 14.08.2008 г. и невърнати от ответника в уговорения с договора срок.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Г., ЕГН ********** ***,  чрез пълномощник и съдебен адресат в гр.Бургас, . адв.Р.Д.,  против ответника  И.Г.П., ЕГН ********** ***, с особен представител адв. С.М., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 15 000 лв.(петнадесет хиляди лева), представляваща цената на заетата с договора от 14.08.2008 г. и невърната вещ - 850 гр. злато, проба 585 (14 карата),  изчислена към датата на падежа – 15.08.2009 г., с която сума, като получена без основание, ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на иска – 15.08.2014 г, до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Г., ЕГН ********** ***,  чрез пълномощник и съдебен адресат в гр.Бургас, . адв.Р.Д.,  против ответника  И.Г.П., ЕГН ********** ***, с особен представител адв. С.М., иск с правно основание чл.92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 15 000 лв.(петнадесет хиляди лева), представляваща неустойка по договор за заем от 14.08.2008 г., в размер 3% месечно за периода от 15.08.2009 г. до 14.08.2014 г, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на иска – 15.08.2014 г, до окончателното и изплащане.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр. с чл.193 от ГПК, по заявеното от особения представител на ответника И. Г.П. оспорване истинността на представения от ищеца П.Д.Г. договор за заем от 14.08.2008 г., че документа е неистински в частта относно авторството на подписа на заемателя (заемополучател) Иван Г.П..

ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********о*** да заплати по сметка на ПРС,  сума в размер 240 лв.(двеста и четиридесет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :