Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 456 24.11.2022
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ Р.
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Р. адм. дело №580
по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от Р.И.Р. ***, чрез пълномощника му адвокат М.М. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0306-000273/02.07.2022 год. на Д. К. Д. - ВПД
Началник сектор при ОД на МВР гр. Сливен, РУ Нова Загора, с която на основание
чл.171, т.2а, б.”а” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС
с рег.№*** за срок от 6 месеца, считано от 02.07.2022 год. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите
предпоставки, посочени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, тъй като не
е описано извършеното административно нарушение нито текстово, нито цифрово,
поради което не е в състояние да разбере за кое нарушение му е наложената ПАМ. Налице
е и разминаване между регистрационните номера на ППС, като в диспозитива на
заповедта е посочено ***, докато в обстоятелствената част на същата е посочено ***.
В съдебно заседание, пълномощника на жалбоподателят поддържа подадената жалба. Направено
е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски
по делото.
Ответникът Д. К. Д. - ВПД Началник сектор при ОД на МВР Сливен,
РУ Нова Загора, оспорва жалбата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед №22-0306-000273/02.07.2022 год., издадена от Д. К. Д. - ВПД Началник сектор при ОД на МВР Сливен,
на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на жалбоподателя Р.И.Р. е приложена
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№*** за срок от 6 месеца,
считано от 02.07.2022 год. От фактическа страна е обоснована с това, че на 02.07.2022
год. около 19:30 ч. на изхода на с. Новоселец в посока изток – запад Д. И. М. управлява
състав от ППС включващ колесен трактор JOHN
DEERE
6120 R с
регистрационен номер *** с прикачено тракторно ремарке с номер *** без да е
правоспособен водач, установено от извършена справка с ОДЧ на РУ Нова Загора.
Не носи СРМПС за тегленото от него ремарке.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Д. И. *** АУАН серия GA №724409/02.07.2022 год.
за това, че на 02.07.2022 год. около 19:30 ч. на изхода на с. Новоселец в
посока изток – запад Д. И. М. управлява състав от ППС включващ колесен трактор JOHN DEERE 6120
R с регистрационен номер *** с прикачено тракторно ремарке с
номер *** без да е правоспособен водач, установено от извършена справка с ОДЧ
на РУ Нова Загора. Не носи СРМПС за тегленото от него ремарке. С това си деяние
водачът е нарушил чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от същия закон.
По делото са приети като доказателства административната
преписка по издаването на заповедта, включваща Заповед №343з-3031/31.12.2021 год.
на Директора на ОДМВР Сливен; акт за установяване на административно нарушение
серия GA №724409 от 02.07.2022
год. и т.н.
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспорената
Заповед №22-0306-000273/02.07.2022 год. на Д. К. Д. - ВПД Началник сектор при
ОД на МВР Сливен е издадена от материално и териториално компетентен орган по
смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая Д. К. Д. - ВПД Началник сектор при ОД на МВР Сливен е надлежно
упълномощен, съгласно представената по делото Заповед №343з-3031/31.12.202 год.
на Директора на ОД на МВР Сливен. Постановена е в писмена форма и съдържа
всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и
правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова
за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение
първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В
конкретния случай така отразената фактическа обстановка не е оборена, но е
допуснато нарушение на процесуалните правила при издаването на заповедта. На
първо място, в хода на съдебното производство не е установено каквото и да е
извършено административно нарушение, което да е осъществено с ППС с рег.№***.
Липсата на такова административно нарушение не предполага налагането на
процесната принудителна административна мярка. Не е установено на следващо
място и факта, че така описаното в диспозитива на заповедта ППС е собственост
на жалбоподателя. Въпреки, че бе указано с разпореждане от 30.08.2022 год. на
ответника да представи доказателства че посочените в заповедта ППС – съответно
с рег. № *** и *** са собственост на жалбоподателя. Такива доказателства не
бяха представени.
От страна на
жалбоподателят бяха представени копия от СРМПС с рег.№*** и свидетелства за
регистрация на земеделска и горска техника, от които е видно, че И. Р.И. е
собственик на тракторно ремарке с рег.№***, а жалбоподателят е собственик на
колесен трактор JOHN DEERE 6120 R с регистрационен номер ***. Не са налице
доказателства, от които да се приеме, че посоченото в диспозитива на заповедта
ППС с рег.№*** е собственост на Р.И.Р., за да бъде наложена на него и
оспорената ПАМ. Не е установено, въобще да е извършено каквато и да е било
административно нарушение при управлението на това ППС, което да предполага и
налагането на каквато и да е било ПАМ.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е
налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежаваното
от жалбоподателя ППС. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена
в противоречие с приложимия материален закон и при липсата на визираните в нея
материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, поради което заповедта
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е видно от фактическото
описание на административното нарушение, че административният орган е приел
наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба.
В хода на
съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр.
чл.144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната
преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически
установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На
основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при
преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение
във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл.150 от ЗДвП, съдържат се
необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби
на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят М. не
е имал възражения по съставянето му. На основание посоченото, следва и извод,
че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред,
поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му.
Този акт за
установяване на административно нарушение обаче установява извършването на
административно нарушение с ППС колесен трактор JOHN DEERE 6120 R с
регистрационен номер ***, а не с ППС с рег.№***, по отношение на което е
разпоредено прекратяването на регистрацията. Дори и да се приеме, че в случая е
налице явна фактическа грешка, допусната от административният орган при
издаването на заповедта, то същата не е отстранена по реда предвиден в чл.62 от АПК.
При това
положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай не са
налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение
последно от ЗДвП.
Искането от
страна жалбоподателят за присъждане на разноски по делото е основателно, като
следва да му бъдат заплатени такива в
размер на 510.00, от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие №**********/03.08.2022 год.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.Р., ЕГН ********** *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0306-000273/02.07.2022 год.,
издадена от Д. К. Д. - ВПД Началник сектор в при ОД на МВР Сливен, РУ Нова
Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен да заплати на Р.И.Р.,
ЕГН ********** *** сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лв., представляващи
направените разноски по делото.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: