Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. № 964/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е образувано по жалба, подадена от длъжника „Застрахователна компания Л.И.“ АД по изпълнително дело № 20209210400658 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу разпореждане от 13.10.2020 г., с
което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за
редуциране на приетите за събиране разноски в полза на взискателя за
адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на
адвоката на взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на
изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв., съобразно чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Оспорва като незаконосъобразен размерът на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, доколкото като база за неговото определяне е включено и приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.
Взискателят по изпълнителното дело ЗАД „А.Б.“ АД, счита жалбата за
неоснователна. Поддържа, че длъжникът не е заплатил дължимите суми в срока за
доброволно изпълнение, което е наложило предприемането на допълнителни изпълнителни
действия и посочване на нов изпълнителен способ – запор върху банкови сметки,
поради което е дължимо и възнаграждението по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Частен съдебен изпълнител С.П. е депозирал мотиви, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и според
обема на оказаната правна помощ от страна на адвоката на взискателя. Поддържа,
че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена, като в основата за
нейното изчисляване се включи размерът на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение на взискателя.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а
разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Изпълнително дело № 20209210400658 на ЧСИ С.П., рег. №921 на КЧСИ, е образувано по молба от ЗАД „А.Б.“
АД, чрез адв. А. Бъчваров, за събиране на вземания от „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, обективирани в изпълнителен лист от 22.07.2020 г., в
размер на 1118,45 лв. – главница, ведно със законна лиха, считано от 18.07.2018
г. до погасяването на дълга, както и присъдени съдебни разноски в размер на 296
лв. По изпълнителното дело е представена фактура за
заплатено от взискателя на адвокат А. Б.адвокатско възнаграждение от 240 лв. с
ДДС.
С покана за
доброволно изпълнение изх. № 11145/10.08.2020 г., връчена
на 11.08.2020 г., „Застрахователна компания Л.И.“ АД е поканено да заплати
дължимите по изпълнителното дело суми. Поради непогасяване на задълженията
взискателят е поискал с молба от 11.09.2020 г. запориране на банковите сметки
на длъжника, както и приемане за събиране на адвокатски хонорар от 164,52 лв. с
ДДС.
С възражение изх.
№ 13103 от 28.09.2020 г. длъжникът е поискал намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв., както и редуцирането на начислената
сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното
разпореждане от 13.10.2020 г. ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския
хонорар на взискателя по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид,
че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., в релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата
- ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв. или 240 лв. с ДДС. Тъй като длъжникът
не е погасил дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, поради което
взискателя е поискал налагането на запор на банкови сметки, то са налице и
извършени действия по водене на делото, за което се дължи възнаграждение по т.
10, т. 2 ГПК. Приетият за събиране размер не е се явява прекомерен с оглед
разпоредба на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и горепосоченият
размер на дълга по изпълнителен лист. Ето защо и неоснователно е искането на
жалбоподателя за намаляване на претендирания от взискателя адвокатски хонорара
до размера на 200 лв..
По отношение на дължимата сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
настоящият състава констатира, че липсва изрично произнасяне на съдебния
изпълнител. Според съдържанието на обжалваното разпореждане е оставено без
уважение единствено искането на длъжника за редуциране на адвокатския хонорар.
От друга страна, липсва яснота относно определения размер на пропорционалната
такса, а такава не може да бъде изведена нито от покана за доброволно
изпълнение изх. № 11145/10.08.2020 г., нито от запорно съобщение изх. №
14000/14.09.2020 г., в които е посочено, че се дължат такси и разноски според
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в един общ размер, без отграничаване
размера на пропорционалната такса. Предвид това съдебният изпълнител следва да
се произнесе с изричен акт относно искането на длъжника за редуциране на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като посочи какъв е нейният конкретен размер, който
акт на самостоятелно основание ще подлежи на обжалване.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е
насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на
негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат
разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.10.2019 г., по изпълнително дело № 20209210400658 на ЧСИ
С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на длъжника „Застрахователна компания Л.И.“ АД за намаляване на
приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя ЗАД „А.Б.“ АД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.