Определение по дело №347/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20202300500347
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                25.06.2020г.                                       гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              II-ри  въззивен граждански състав

На  25  юни  2020  година

В закрито заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №347 по описа на ЯОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      

Производството по делото е  по чл.274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА”АД гр. София против Разпореждане №1622/28.05.2020г. постановено по ч. гр. д. №903/2020г. по описа на ЯРС, заявление от „Централна кооперативна банка” АД- гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т. 2 от ГПК против В.А. А., Х. А. А. и Р. А. А., тримата от гр. С. в частта за главницата за разликата над 1845,60 лв. до 3972,81 лв., представляваща предсрочно изискуема главница за периода 03.06.2020 г. до 03.03.2022 г.,  както и обезщетение за забава за разликата над 18,29 лв. до 355,09 лв. по Договор за потребителски кредит №79600КР-АБ-2569 от 29.03.2017 г., и съдебни разноски за разликата над 48.02 лв. до 97,30 лв. - платена ДТ, от които суми се иска всеки от длъжниците да заплати по 1/3 ид. част, и се желае отмяната му, както и да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания, претендирани със заявлението.

Частният жалбоподател сочи, че претенцията му за издаване на Заповед по чл.417 ГПК е била уважена само и единствено за времето до подаване на заявлението, като в останалата част е отхвърлена. Съображенията били, че не била настъпила и обявена на длъжника предсрочната изискуемост по см. на чл.10 от Договора, тъй като не били връчили поканата за доброволно изпълнение, защото куриерът бил търсил наследниците на кредитополучателя А. само веднъж. Сочи ,че от товарителниците на Интайм, приети като писмени доказателства по делото, се установявало, че тримата наследници на А.Х.А.са търсени на три дати 05.03.2020; 09.03.2020 и 10.03.2020г. Куриерът търсил наследниците три пъти на адреса посочен в договора - отбелязал е това на товарителниците, - и тъй като те не са били намерени, то съобщението следвало да се счита за редовно направено.Счита, че по този начин е обявен целия договор за предсрочно изискуем и следва да бъде присъдена цялата сума по кредита, така както е заявена.

ЯОС след като се запозна с частната жалба, изложените в нея оплаквания, както и с приложеното ч.гр.д. №903/2020 г. по описа на ЯРС, намира, че жалбата е допустима – депозирана е в срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество частната жалба се преценя за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Видно от ч.гр.д. №903/2020 г. по описа на ЯРС, същото е образувано по заявление на „Централна кооперативна банка” АД гр.София, с което се претендира издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В.А. А., Х. А. А. и Р. А. А., тримата от гр. С., за сумата 4864,85 лв. (главница, договорна лихва, обезщетение за забава) по договор за кредит, сключен с наследодателя им А.Х.А..

 

ЯРС е уважил искането на заявителя по чл.417 от ГПК за вноските, чиито падеж е настъпил / съгл. ТР №8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС/, а именно: вноски за главница в общ размер на 1845,60 лв. за периода 03.07.2018 г.-03.05.2020 г., претендираната договорна лихва от 536,95 лв. и обезщетение за забава върху вноските с падеж 03.07.2018 г. за периода от 04.07.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 15.05.2020 г. в общ размер на 18,29 лв.. Т.е. вземане в общ размер на 2400,84 лв.

С атакуваното разпореждане заявлението е отхвърлено в останалата му част, като заповедният съд е приел, че липсват доказателствата по чл. 418 ал.2 и 3 от ГПК за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и за изпадане на наследниците в забава. Изводът му е правилен.

Съгласно ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 18, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая липсват доказателства, че банката е уведомила наследниците на А.Х.А., че прави кредита предсрочно изискуем съгласно разпоредбите на чл.10 ал.3 от договора. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, представените три броя писма от 28.02.2020 г. не са връчени на длъжниците, като в товарителниците на куриера е отбелязано само, че получателите не са открити на адреса. Т.е. наследниците не са уведомени надлежно, тъй като достигането на писмата до адреса им не може да се приравни на връчване. Съгласно практиката на ВКС, не е надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя. Следва да се посочи, че ответниците не са договаряща страна с банката заявител, а са наследници на кредитополучателя. В случая е осъществен само неуспешен опит за връчване на пощенските пратки /като ответниците са били търсени от куриер на Интайм на 05.03.2020; 09.03.2020 и 10.03.2020г., но не са били открити/, който не може да обоснове извод за недобросъвестно поведение на получателите, че се укриват или по друг начин действат недобросъвестно. Поради това, ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, че не са настъпили последиците, предвидени в чл.10 от договора

С оглед изложеното частната жалба се преценя за неоснователна, а атакуваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1622/28.05.2020г. постановено по ч. гр. д. №903/2020г. по описа на ЯРС.

Определението не подлежи на обжалване.

                            

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.