Р Е
Ш Е Н
И Е :
№ 260270/06.04.2021 година ,гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД граждански състав
На 09.03.2021година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА А.
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар СЕВДАЛИНА П.
прокурор …………………
като разгледа докладваното от Съдия А. по гр.дело №385 по
описа за 2020 година.
Предявен е иск по реда на 422 от ГПК .
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания
„ЕАД ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Д-р
Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда-Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от Димитър Бончев чрез пълномощника юрисконсулт
П. против ответника Л. С. П. *** , в която твърди, че на
25.06.2016 година между „Провидент Файненшъл България“ООД гр.София в качеството му на кредитодател и ответника
П. в качеството й на кредитополучател
е бил сключен Договор за кредит с №
********* в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр ,предоставен предварително на
кредитополучателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия договор за
кредит ,по силата на който дружеството се задължило и предоставило на ответницата в заем сумата от 1000 лева,която
й била предадена в брой от кредитен
консултант по местоживеене,като
получаването на сумата било удостоверено с подписването на договора от
кредитополучателя.Съгласно клаузите,страните били постигнали съгласие ,че усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявя
с договорена лихва фиксирана за целия срок на действие на договора и, която се начислявала от датата на
отпускане на кредита или същата била
в размер на 197.25 лева .Така общата стойност на кредита била в размер на 1197.25 лева и следвало да бъде издължена чрез 60 броя равни седмични вноски ,всяка в размер от 19.95
лева,като първата била дължима на 04.07.2016 година ,а последната била дължима
на 21.08.2017 година.С подписването на договора кредитополучателят се задължил да заплати и сумата от 50 лева
,представляваща такса за оценка на
кредитното досие,която също се разсрочвала на 60
броя равни седмични вноски ,всяка в размер на 0.83 лева.Твърди се още ,че кредитополучателят се задължил да предостави на кредитополучателя и допълнителна услуга изразяваща се в доставка на заемната сума в брой
по неговото местоживеене ,както и услугата седмичното събиране на вноските по
кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя ,наречени в договора „Кредит у дома“ в размер на 852.97 лева.Така
общата сума дължима от кредитополучателя била в размер на 2100.22лева.Твърди се още,че
съгласно чл.26 от договора кредитополучателят
имал право по всяко време да се
откаже от услугата „кредит у дома“ като
щял да дължи само сумата от 30 % за това ,че му била предоставена сумата в брой по местонахождението му.
Крайният срок за издължаване на договора бил до 21.08.2017 година,когато била последната
погасителна вноска .
Твърди се още ,че на 01.07.2017 година е бил сключен договор за цесия между
„Изи Асет Мениджмънт „ АД и „Файненшънъл България“ ЕООД с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД ,по силата на
който вземането произтичащо от договор
за потребителски заем № *********
от 25.06.2016 година е прехвърлено в
полза на „Изи Асет Мениджмън“ АД ведно с всички привилегии ,обезпечения и принадлежности ,включително и с всички лихви ,такси и комисионни
и други разноски.На 01.03.2019 година
било подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от 01.11.2017
година към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 година между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания „ЕАД като в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
било прехвърлено и вземането срещу
Л.С.П..Твърди се още ,че длъжникът П. била уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършените
продажби.Поради неизпълнение на задължението по договора от страна на
длъжника депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера ,въз основа на което било образувано
ч.гр.дело №1438/2019 година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед
за изпълнение.Същата е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,което мотивира правния им интерес да установят вземането си.Сочи се още
,че кредитополучателят не е изпълнил изцяло задължението си по договора като е
погасил сума в размер на 1077.50 лева ,с която
били погасени: такса услуга “
Кредит у дома“ за предоставяне на кредит
в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 132.06 лева; такса услуга „ Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 308,45 лева; такса за оценка на
досие в размер на 26.04 лева ; договорена
лихва в размер на 147.46 лева и
главница в размер на 463.49 лева. Твърди се още ,че оставало задължение в размер на 536.51 лева –главница; договорена лихва в
размер на 49.79 лева ; такса –оценка на
досие в размер на 23.96 лева ; такса услуга “ Кредит у дома“ за предоставяне на кредит
в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 123.83 лева; такса услуга „ Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 288.63 лева; сумата от 131.73
лева – обезщетение за забава ,за периода от 30.01.2017 година до депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение или сумата от
1154.46 лева. Моли се да се постанови
решение, с което се признае за установено, че ответникът Л.С.П. дължи
на ищеца :сумата от 1154.46 лева ,от
която главница в размер на 536.51 лева(по договор за кредит); договорена лихва в размер на 49.79
лева ; такса –оценка на досие в размер на 23.96
лева ; такса услуга “ Кредит у дома“ за предоставяне на кредит
в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 123.83 лева; такса услуга „ Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 288.63 лева; сумата от
131.73 лева – обезщетение за забава ,за периода от 30.01.2017 година до
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от депозиране на заявлението 31.10.2019 до окончателното й изплащане,за
които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 1438/2019година по описа на ПщРС.Претендират се и
направените разноски в заповедното производство ,както и разноските в настоящото производство.В подкрепа на
твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и не е
ангажирал доказателства. Постъпил е писмен отговор от определения му особен
представител адв.Т. ,в който е изразено становище за допустимост
на предявения иск.
Въз
основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
потребителски кредит № ********* от 25.06.2016 година ,ведно с формуляр за
кандидатстване; Стандартен европейски формуляр;договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017
година;потвърждение по чл.99,ал.3
от ЗЗД;Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия);допълнително
споразумение от 16.11.2010 година;потвърждения ;уведомителни писма ,ведно с
известие за доставяне,от които се установява ,че на 25.06.2016 година
между „Провидент Файненшъл България“ ООД , в качеството на
кредитодател и Л.С. *** , в качеството й на кредитополучател е сключен писмен
договор ,по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателят заем в размер на 1000 лева при договорена
такса за оценка на досие от 50 лева ;
общ размер на фиксирана лихва от 197.25 лева ,представляваща 31,82% годишно
,равняваща се на 48, % ГПР.Съгласно клаузите на договора по избор на
клиента кредитодателят може да
предостави и услуга „домашна доставка на
заетата сума в брой по негово
местоживеене и седмично домашно
събиране на вноските по кредита
наричано домашно посещение.Услугата „кредит у дома“ се предоставя
срещу такса в общ размер от
852.97 лева ,която клауза в процесния
договор е приета от клиента срещу подпис и съгласно положената отметка.В този случай общият размер на
дължимата сума по договора е 2100.22 лева
и е следвало да бъде изплатен
чрез 60 бр. седмични вноски ,всяка в размер от 35.01 лева с изключение
на последната ,която е с размер на 34.61 лева.Първото седмично плащане е фиксирано
на 02.07.2016 година като е посочен и погасителен план ,съгласно който
последното плащане е на дата 21.08.2017
година .Установява се още ,че на 01.07.2017 година е сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ ,по силата на който
„Провидент Файненшъл България“ ООД гр.София
прехвърля на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД вземания ,произтичащи от договори
за паричен заем ,описани в Приложение № 1 (неразделна част от договора
за цесия)като страните уточняват ,че
прехвърлят ликвидни и изискуеми вземания
,както и бъдещи(с ненастъпил падеж
вземания).Съгласно потвърждение за сключена цесия по чл.99,ал.3 от ЗЗД продавачът по договора е потвърдил прехвърляне на вземането си срещу Л.С.П. с главница 1000 лева и остатък към 01.07.2017 година от 1482.72 лева.Видно
от останалите доказателства на 16.11.2010
година е сключен Рамков
договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия)
,по силата на който „Изи Асет Мениджмънт „ АД ,прехвърля на „Агенция
за събиране на вземания„ООД вземания произтичащи
от сключени договори за заеми,ведно
с привилегии и обезпечения,както и другите
принадлежности ,включително и натрупаните до момента лихви,съдебни
разноски,вземания по договори за допълнителни услуги,включително и по договори
за застраховки,индивидуализирани в
предоставен опис-Приложение № 1.Съгласно
приетото по делото Приложение № 1 ищецът
по настоящото дело е придобил цялото вземане
произтичащо от процесния договор за заем с длъжник Л.С.П. .Видно от останалите писмени
доказателства ищецът по делото е бил упълномощен както от предходния кредитор така и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми
по законоустановения ред всички
длъжници за извършената цесия .С оглед упълномощаването до
ответника по делото е било изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД на адреса
посочен в договора с известие за доставяне ,като същото е върнато
в цялост с отметка :преместен и не желае да получи пратка.
Като доказателство по делото е приложено ч.гр.дело
№ 1438/2019 година по описа на ПщРС
, от което се установява ,че същото е образувано по заявление
на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД гр.София по реда на
чл.410 от ГПК срещу Л.С.П. *** за
издаване на заповед за изпълнение за
следните суми : 536.51 лева(по
договор за кредит); договорена лихва
в размер на 49.79 лева ;
такса –оценка на досие в размер на
23.96 лева ; такса
услуга “ Кредит у дома“ за
предоставяне на кредит в брой по
местоживеене на
кредитополучателя в размер на 123.83 лева; такса услуга „ Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 288.63 лева; сумата от
131.73 лева – обезщетение за забава ,за периода от 30.01.2017 година до
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от депозиране на заявлението 31.10.2019 до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 522 от
31.10.2019 година ,постановена по ч.гр.дело №1438/2019 година по описа на ПщРС
,с която е разпоредено длъжникът Л. С. П. *** да заплати на заявителя 536.51 лева(по договор за кредит); договорена лихва в размер на 49.79 лева ; такса –оценка на досие в
размер на 23.96 лева ; такса услуга “ Кредит у дома“ за предоставяне на кредит
в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 123.83 лева; такса услуга „ Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 288.63 лева; сумата от
131.73 лева – обезщетение за забава ,за периода от 30.01.2017 година до
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от депозиране на заявлението 31.10.2019 до окончателното й изплащане и
разноски в размер на 175 лева.Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 10.02.2020 година съдът е указал на
заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен
срок ,като довнесе и дължимата държавна такса като такъв е предявен на
10.03.2020 година видно от печата на исковата молба.
За изясняване на спора от фактическа страна
е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Л.Ц. в
заключението си сочи ,че при извършената от него
проверка установил ,че ответницата е заплатила по договора сумата от
1077.50 лева,от която 617.50 лева на
кредитодателя „Файненшъл България „ЕООД
в периода 01.07.2016 година и сумата от 460 лева на кредитора
„Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 08.08.2017 година до 28.09.2018
година.Според вещото лице задължението на ответника П. по
договора е в размер на 1022.72 лева и е
както следва:главница в размер на 536.51 лева;договорена лихва в размер на
49.79 лева ; такса –оценка на досие е в
размер на 23.96лева;такса за услуга у дома в размер на 412.46 лева .Според
вещото лице размерът на обезщетение за забава
е в размер на 134.25 лева
Заключението
е прието в с.з.и не е оспорено от страните.
Касае се
за иск по чл.422 от ГПК.
Безспорно се установява по делото ,че са
налице положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска
–издадена заповед за изпълнение;
/връчване при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и
спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който
следва да бъде предявен
установителния иск.
В
производството по иск за
установяване съществуване на вземане
,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си
на кредитор-фактът , от
който произтича вземането му,както по основание,така и по
размер ,в случая валидно сключен договор
за заем,както й че е изпълнил всички
свои задължения по договор за заем;че е
налице виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника и
забава на длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да докаже
възраженията си за недължимост,респективно частична недължимост.
По делото няма спор,че
процесният договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит –ЗПК, сключен е с небанкова финансова институция, по силата на който
на длъжника се е предоставяла финансова услуга по смисъла на
§
13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл.
9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания настоящият състав
следва да извърши служебна преценка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора
с добрите нрави.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи
,че с подписване на договора и приемане
на клаузата доставка на заетата сума в
брой на 25.06.2016 година
заемателят писмено е декларирал ,че е получил
в заем сумата от 1000 лева като
се е задължил да върне същата чрез 60 седмични погасителни вноски като ищецът твърди ,че е била заплатена сумата от 1077.50 лева ,което
е установено и от назначената съдебно-икономическа експертиза.
С оглед трайната съдебна
практика на ВКС по искове за изпълнение на договорни задължения по ЗПК, за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са направили такива възражения или не,като служебното начало следва да се
приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни.
С
изменението на чл. 19, ал. 4 ЗПК законодателят е
въвел императивно правило относно допустимият максимален размер на ГПР, част от
който са и договорните лихви. Разпоредбата цели ограничаване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху
потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, а не възнаградителната лихва, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисионни, други разноски и те на практика да
увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Освен това, възприетият
законов критерий дава възможност на кредитора, предоставящ финансовата услуга в
условията на конкурентната среда и
пазарна икономика за преценка дали да предложи договори с по-висока
възнаградителна лихва за сметка на по-нисък размер на другите общи разходи по
кредита, в рамките на максимално допустимия съобразно закона размер на ГПР или
обратното.
Приложението
на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора, налага извод, че договореният ГПР не може да надвишава 50%. По
смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор,
надвишаващи определените размери в чл. 19, ал. 4 ЗПК, са нищожни. В
случая, видно от съдържанието на договора за потребителски кредит, ГПР е в
размер на 48%,а ГЛП- 31,82 %, но към посочения ГПР е следвало да се включат и
разходите по сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, към договора за потребителски креди, срещу възнаграждение. Съгласно т.
4. 4 от ОУ, при закупен пакет допълнителни услуги, потребителят погасява
възнаграждението разсрочено, като част от погасителните вноски. Общият размер
на възнаграждението за пакета допълнителни услуги възлиза на 852.97 лева.Налага
се извод, че разходът "възнаграждение по споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги", представлява "общ разход по кредита"
по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в ГПР по
процесния договор за кредит. При съобразяване на размера договореното
възнаграждение по споразумението за предоставен допълнителен пакет услуги,
който надхвърля размера на възнаградителната лихва за целия период на договора,
съдът достига до извод, че е налице
надвишение на общия размер на ГПР над допустимия от 50 %.
Договорите
следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на
добросъвестност, като до нарушаване на този принцип се стига, когато
икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически
по-слабата страна, поставяйки "допълнителни условия" –домашна
доставка на заемната сума в брой по
местоживеене“ и седмично домашно
събиране на вноски за приоритетно
разглеждане на искането за кредит, на които придава привидно доброволен
характер и привидно право на избор. Така чрез сключване на допълнително
споразумение за предоставяне на пакет услуги, длъжникът на практика бива
задължен да заплаща суми надхвърлящи
месечната му вноска по кредита, в резултат на което договореният ГПР
надхвърля максималният размер от 50%, като се постига и скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до
заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на ГПР. По
гореизложените съображения, съдът намира, че в действителност ГПР надхвърля
максималния размер, не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което обуславя неравноправност по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, а съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор,
надвишаващи определените размери по чл. 19, ал. 4 ЗПК се считат за нищожни. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на
ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност.
Съобразно с това и разпоредбата на чл. 23
от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се
дължат лихви или други разходи по него.
В предвид на изложеното и с
оглед данните по делото ,че заемателят е върнал сумата от 1077.50 лева
,предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим
от горните съображения,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда Лабиринт ,ет.2,офис 4,представлявано от
Димитър Бончев чрез юрисконсулт П.
против Л.С. П. с ЕГН-********** *** за признаване за установено по отношение на Л.С.
П. ,че „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД гр.София има валидно
и изискуемо вземане срещу нея в размер на сумата от 1154.46 лева ,от
която главница в размер на 536.51 лева(по договор за кредит); договорена лихва в размер на 49.79
лева ; такса –оценка на досие в размер на 23.96
лева ; такса услуга “ Кредит у дома“ за предоставяне на кредит
в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 123.83 лева; такса услуга „ Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 288.63 лева; сумата от
131.73 лева – обезщетение за забава ,за периода от 30.01.2017 година до
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от депозиране на заявлението 31.10.2019 до окончателното й
изплащане,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1438/2019година по описа на
ПщРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: