Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 190
гр.Бургас,
13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХ–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова,
като разгледа НАХД №5742 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по повод жалба
от Р.И.И., ЕГН: ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 1419276, издаден от ОД МВР Бургас, гр. Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер
на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна
на атакувания електронен фиш поради неговата незаконосъобразност, като се
навеждат доводи за изтекла давност.
В провелото се пред настоящата инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди
съдебно заседание е депозирано становище, с което отново се моли за отмяна на
ЕФ.
Ответната страна е редовно призована за съдебно заседание и
също не изпраща представител. В съпроводително писмо моли за потвърждаване на атакувания електронен фиш като
законосъобразен.
Жалбата изхожда от легитимирано
и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосочения
електронен фиш. Същата е подадена в срок. Предвид на горното, съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Бургаският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
20.07.2016 г. в 18.59 часа в гр.Бургас, по бул. „Тодор Александров“ в посока от
ПВ „Юг“ към кръстовище с ул. „Спортна“, до
бензиностанция „Лукойл“ Ф 563, техническо средство система за контрол на
скоростта с № 003059049644, засякло и заснело, движещ със скорост от 107 км/ч.
автомобил - „Хюндай Сатна Фе” с рег. № ****К. На
мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с
пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „0030590496442016072018591700020.sly”. Установило се, че заснетият автомобил „Хюндай Сатна Фе” с рег. № ****К е собственост на „О“АД с ЕИК:*******, както и че скоростта следва да се счита на 103
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Въз основа на тези данни и
проверка за собственост на заснетия автомобил впоследствие е издаден от Сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас и обжалвания понастоящем електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на настоящия жалбоподател - И., като
законен представител на юридическото лице, собственик на автомобила,
посредством който е осъществено административното нарушение, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100 лв.
Техническото
средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
тип „SITRAFFIC ERS 400” с №
003059049644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото Удостоверение (л.10) и Протокол за проверка (л. 11).
По
делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по
чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила
в деня на нарушението.
Липсват
данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства, обективирани във веществените доказателствени средства,
както и в писмените доказателства - снимка /л. 5/, справка за собственост на МПС /л. 5-гръб/,
справка за актуално състояние на собственика /л.6/, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 /л.10/, протокол от
проверка № 207 –ИСИ/17.06.2016 г. /л. 11/, протокол за монтаж на пътни знаци /л.18/, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до еднопосочни фактически изводи. Не се събраха доказателства, които да
оборят така установената фактическа обстановка.
При така установените факти, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
В случая се касае за
извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост
за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (действала към момента на нарушението ДВ
бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На
следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР
на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
На
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни
норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС,
а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол, оповестени по законово определения начин. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване
на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим
на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата),
съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението,
дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на
липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по
определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След
измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.)
и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от
19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и
когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл. 165,
ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил,
по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа
на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър.
Видно
от протокола на л. 8, безспорно се установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало поставен пътен знак „Е24“. На
съда е служебно известно, че е имало въведено ограничение на скоростта със знак
В26 до 80 км/ч.
Самият
електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа
всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно
е посочено мястото на извършване на нарушението, както и ограничението на
скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 23 км/час, като коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Всичко
това кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано.
Независимо,
че съдът достигна до положителен извод за доказаността
на административното нарушение, то следва да се посочи, че административнонаказателната
отговорност на И. в конкретния случай е незаконосъобразно ангажирана, тъй като
предвидената в закона давност, за която съдът следи служебно, е изтекла.
Давността
по своето естество представлява изтичане на определен от закона срок, който,
при реализиране допълнително на други законоустановени
предпоставки, изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното
наказание. В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. И
тъй като има възражения в насока за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН, следва да
се посочи, че този текст урежда случаите, при които
административнонаказателното производство въобще не се образува или
образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно
разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според
същата норма, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на административно
нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни,
банкови и др. конкретно посочени видове нарушения, срокът е две години от
извършване на нарушението. Различен давностен срок е
предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона
за държавната финансова инспекция. Според ал. 3, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта. От
съдържанието на разпоредбите на чл. 34 на ЗАНН може да се направи еднозначен
извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на
акта за установяване на нарушение, който поставя началото на
административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на
нарушителя или от извършване на нарушението. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Всички разпоредби на чл. 34 от ЗАНН, касаещи
административнонаказателното преследване, засягат единствено сроковете за
образуване на производството със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Разпоредбата
на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание
(т. нар. „изпълнителска давност“). Според ал. 1, административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.
2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, т. е. от влизане в сила на наказателното постановление и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността започва да тече нова давност. В ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена
хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила
акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН. Според ал. 4, разпоредбата на ал.
3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.
1 е образувано изпълнително производство. Ако наказателното постановление (ЕФ)
не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по
чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата,
когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
По
тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на
абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се
изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието, не е влязъл в
сила, т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.
Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния
случай, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на
обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Препращането на
чл. 11 от ЗАНН към чл. 81 от НК /т. е. към давността като правен институт/е
възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.
д. № 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е
доразвито със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015
г. Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да
бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота
поради степента на сходство в институтите на административнонаказателното и
наказателното право (по аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА).
Настоящият
състав счита, че на основание чл. чл. 11 от ЗАНН, вр.
с чл. 81, ал. 3 от НК институтът на давността следва да се приложи в конкретния
случай, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Да се приеме
обратното, означава, извършителите на административни нарушения да се третират
по-неблагоприятно от тези, извършили престъпления, деликти
или дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и
изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По
аргумент за противното във всички останали случаи, включително за
административни нарушения, наказателното /респективно
административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се
изключват при настъпване на давност. Това тълкуване е в хармония и с
изискването на ЕКЗПЧОС и по-конкретно с изискването за
разумен срок за провеждане на административнонаказателното производство като
гаранция за спазване на правата на човека.
По
отношение на административни нарушения намира приложение както кратката
тригодишна давност на чл. 81, ал. 2, вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, така и абсолютната давност от четири години и половина, като
началния момент и на двата срока е датата на нарушението. Ако се приеме че се
прилага единствено срокът на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /4 години и шест месеца/, то
извършителят на административното нарушение ще бъде третиран по-неблагоприятно
в сравнение с извършителите на престъпления, по отношение на които намира
приложение институтите както на обикновената, така и на абсолютната давност,
което не съответства на разума на закона, нито на изложените по-горе
съображения и правни доводи.
В
конкретния случай тригодишната давност е изтекла на 20.07.2019 г., т.е. преди връчване
на 29.11.2019 г. на ЕФ на жалбоподателя и постановяване на крайния съдебен акт.
По делото няма никакви доказателства относно предприетите действия по връчване
на ЕФ по-рано, което би довело до прекъсване на давността след неговото
издаване. Тежестта да се докаже спазване на давностните
срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност е на АНО. В
конкретния случай същият не е ангажирал нито едно доказателство, от което да е
видно, че тези срокове са спазени. Съдът приема, че атакуваният ЕФ е бил
издаден в деня на нарушението му 20.07.2016 г., като предвид това, че е връчен
едва на 29.11.2019 г., кратката тригодишна давност е била изтекла към този
момент. С оглед на гореизложеното съдът намира, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което и атакувания ЕФ следва да бъде отменен.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 1419276, издаден от ОД МВР Бургас,
гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3
от ЗДвП, на Р.И.И., ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.