Р Е
Ш Е Н
И Е
София,09.07.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№7950 по описа на 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. № 30749/05.06.2019 г. от А.М.А., ЕГН: **********, чрез адв. И.Ю., САК, съдебен адрес:***
А, Търговски дом, ет. 2, к.308, срещу разпореждане от
28.05.2019 г., обективиращо отказ на ЧСИ
М.Б., рег. №838 на КЧСИ, с район на действие СГС, да прекрати изп. дело №20158380408515.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита, че частната жалба е допустима, но неоснователна
като излага съображения в тази насока.
По делото не е депозирано възражение от страна навзискателя.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на
жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално
допустима- подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на взискател,
по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК
срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК
действие на ЧСИ.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.
Преценявайки основателността на жалбата , Софийски
градски съд взе предвид следното:
Изпълнително дело №
20158380408515 е образувано по молба на взискателя "З.К.О.- КЛОН „Б."
КЧТ, със съдебен адрес:*** ******, чрез юрк. Д..Пвъз основа на изпълнителен
лист, издаден на 25.03.2015 г., по гр.д. № 41843/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, срещу А.М.А., ЕГН **********, за общата сума от 2,807.71 лв. /две хиляди
осемститин и седем лева и седемдесет и една стотинки/.
На 26.10.2015 г. с изх. №
73196/26.10.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са
описани дължимите суми към тази дата, като същата е връчена на 01.11.2015 г. на
лицето - И..П, майка на длъжника със задължение да я предаде на А.М.А..
С последователни актове са
наложени обезпечителни мерки и изпълнителни действия, изразяващи се във
вписване на запор на банковите сметки на длъжника (към дата 04.11.2015 г.) и
вписване на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (към дата
21.06.2016 г.).
На 07.07.2016 г. е получено
платежно нареждане за сумата в размер на 169.84 лв., представляваща удръжка от
трудовото възнаграждение на длъжника при спазване на чл. 446 от ГПК на
секвестируемите доходи.
На 04.08.2016 г. отново е
получено платежно нареждане за сумата в размер на 72.79 лв., представляваща удръжка
от трудовото възнаграждение на длъжника.
На 12.12.2017 г. е наложен
запор върху притежаваната от длъжника банковата сметка в „А.Б.Б." АД.
На 05.05.2019 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 20.05.2019 г. е постъпила
молба с вх.№ 27102/20.05.2019 г., с която длъжникът е поискал да бъде
прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
като на 29.05.2019 г. Частния съдебен
изпълнител издал Разпореждане, с което постановява отказ да прекрати
изпълнителното дело, поради липса на правни основания.
При така изложената фактическа
обстановка по изпълнителното дело и след анализ на представените доказателства
настоящият съдебен състав стига до
следните правни изводи.
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.
Видно от данните по
изпълнителното производство, не е налице нито един от двата елемента на фактическия състав на перемпцията: процесуално бездействие на взискателя
и изтичането на двугодишен срок,
в който продължава това бездействие. Съгласно съдебната практика срокът по чл.
330, ал. 1, 6. „д" ГПК - отм. (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - нов) започва да
тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело (Решение № 922
от 20.11.1990 г. по гр. д. № 801/1990 г., IV г. о. на ВС). В хода на настоящото
изпълнително производство наред с извършените изпълнителни действия, по реда на
чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК са извършвани и периодични изплащания на постъпилите
парични суми по делото, които са извършени на 07.07.2016 г, 03.08.2016 г. и 03.06.2019 г. Въпросните процесуални действия на съдебния
изпълнител следва да се квалифицират като изпълнителни, тъй като са насочени към погасяване
на изпълняемите права на взискателпте. Обратният извод би обезсмислил един от
изпълнителните способи в гражданския изпълнителен процес - запор върху вземания
на длъжника по трайни правоотношения (напр. трудово, осигурително), при които
третото задължено лице извършва ежемесечни удръжки, внасяни по специалната
банкова сметка ***скателя чрез платежни нареждания. В подкрепа на това
твърдение е и решение по т.10 от TP № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, съгласно което,
давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие:
насочването на изпълнението чрез налагане запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени
лица. Следователно не е изтекъл двугодишният срок, визиран в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради и което не са налице
предпоставките за прекратяване на изп. производство.
В този смисъл частната жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
Оставя без уважение като неоснователна частната
жалба с вх. №
30749/05.06.2019 г. от А.М.А.,
ЕГН: **********, чрез адв. И.Ю.,
САК, съдебен адрес:*** А, Търговски дом, ет. 2, к.308, срещу разпореждане от
28.05.2019 г., обективиращо отказ на ЧСИ
М.Б., рег. №838 на КЧСИ, с район на действие СГС, да прекрати изп. дело №20158380408515.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.