О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
10.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на десети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 464 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по жалба на нотариус Н.С. с рег. № 123 против определение № 3 от 03.08.2020г. на съдия по вписване при
Районен съд – Сливен, с което е отказано вписване на представения нотариален
акт № 187 том трети рег. № 7387 нот. дело 435/29.07.2020г по описа на
нотариуса.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Към
нотариалния акт е представена декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК за едни от
продавачите Г.Ж.П.. Декларацията от Г.Ж.П. по своята правна същност е частен документ, в който е
удостоверена самоличност та на декларатора с посочване на документ за
самоличност и постоянен адрес и е налице положен от него подпис. Този подпис е
положен пред нотариус на държавата Съединени американски щати /САЩ/, Щат
Мерилснд с изписване на името на нотариуса и поставяне на печата му. Това
удостоверение Апостил надлежно попълнено, удостоверява истинността на
подписите, качеството в което е действало лицето подписало документа и
автентичността на печата поставен от нотариуса върху документа. Съгласно чл.264 ал.1 о т ДОПК, при
прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, прехвърлителя представя
писмена декларация, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължение за данъци, мита и задължителни осигурителнн вноски. В тази
разпоредба на ДОПК, законодателят не е предвидил нотариално удостоверяване на
подписа на декларатора, като форма на действителност и като условие тази
декларация да породи действие само когато подписа е нотариално удостоверен.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение.
Настоящият състав намира
жалбата за основателна, поради следното: За да откаже вписването съдията по
вписване е приел, че представената декларация с апостил не може да бъде приета
като отговаряща на изискванията. Това обаче е неправилно, тъй като представената
декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК за едни от продавачите Г.Ж.П.е частен документ, в
който е удостоверена самоличността на декларатора с посочване на документ за
самоличност и постоянен адрес и е налице положен от него подпис. Този подпис е
положен пред нотариус на държавата Съединени американски щати /САЩ/, Щат
Мерилснд с изписване на името на нотариуса и поставяне на печата му. Това
удостоверение апостил надлежно попълнено, удостоверява истинността на
подписите, качеството в което е действало лицето подписало документа и
автентичността на печата поставен от нотариуса върху документа. Съгласно чл.264 ал.1 от ДОПК, при
прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, прехвърлителя представя
писмена декларация, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължение за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В случая тези
изисквания са изпълнени. Поради това частната жалба е основателна и следва да
бъде уважена.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№ 3 от 03.08.2020г. на съдия по вписване при Районен съд – Сливен,
с което е отказано вписване на представения нотариален акт № 187 том трети рег.
№ 7387 нот. дело 435/29.07.2020г по описа на нотариуса.
ЗАДЪЛЖАВА съдията по вписванията при служба по
вписвания при РС – Сливен да извърши
вписването съгласно разпоредбата на чл.32 б.В от Правилника за вписванията.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: