РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 30.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2238 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са искове Т.А.Т. срещу З. „Б.И.“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на сумата от 26 000 лв., частичен иск от общия размер от 58 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 02.05.2019 г.,
около 11,00 ч., в с. Лозен, ведно със законна лихва, считано от 12.12.2019 г. –
от датата на отказа на застрахователя да плати обезщетение.
В
исковата молба се сочи, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Исузу Тропер“, с рег. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
при ответното застрахователно дружество. Поддържа, че водачът Е.А.Д.на лек автомобил
„Исузу Тропер“ се движи по ул. „Кайгана“ от ул. „детелина“ към Околовръстен път
и на кръстовището с ул. „Съединение“ при наличие на пътен знак Б- 2 не спира и
не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.
№ *****, управляван от ищеца и реализира пътнотранспортно произшествие.
Ищецът
Т.А.Т. поддържа в исковата молба, че в резултат на произшествието, при силния
камшичен удар, е получил изкълчване на шиен прешлен, интензивни болки в шията, гърба
и горните крайници, а впоследствие силно
главоболие с гадене и виене на свят, умора и изтощение. Впоследствие е имал непрекъснато болки в областта и
трудности в движенията на шията, гърба и горните крайници, като видно от
компютърна томография на шийни прешлени от 13.05.2019 г. му е поставена
диагноза спондилоартроза, дегенеративна стеноза на неврофорамените нива на
шийни прешлени, протрузия на дисковете. Носил
е шийна яка в продължение на четири месеца. Сочи, че преди катастрофата не се е
оплаквал симптоматично от болки в шията, горните крайници и гърба.
Претендира
се и сумата от 109,35 лв., застрахователно обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение, медикаменти и ортопедични
средства, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 12.12.2019 г.,
от деня следващ отказа на застрахователя да заплати обезщетение.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като оспорва твърденията,
че травматичните увреждания са причинени в сочения в исковата молба обем, като
счита размера на претенциите за завишени. Релевира възражение за съпричиняване
от ищецът, като твърди, че същият е карал с превишена скорост и не е бил с
поставен предпазен колан. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Като
безспорно по делото е прието обстоятелството, че гражданската отговорност на
посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована
при ответника по застрахователна полица BG/02/119001193028, със срок на
действие от 28.04.2019 г. до 27.04.2020 г.
От събраните по делото писмени доказателства, включително и административно
- наказателната преписка и от заключението на приетата комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, се установява следния механизъм на
пътнотранспортното произшествие:
На 02.05.2019 г. около 11:00 ч. в с.
Лозен, лек автомобил “Исузу Тропер“, с peг. № ****** и водач Е.Д., се е движил
по ул. „Кайгана“ е посока от ул. „Детелина“ към „ул. „Околовръстен път“. В
същото време лек автомобил „Форд, Фиеста“ с peг. № ***** и водач Т.Т. *** с посока от ул. „Околовръстен
път“ към с. Лозен. При достигане до кръстовището между ул. „Кайгана“ и ул.
„Съединение“ при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, лекият автомобил “Исузу Тропер“ е навлязъл в кръстовището и
е ударил с предната си дясна част лек автомобил „Форд Фиеста“, също в предната
дясна част. Причината за настъпване
на процесното ПТП е изцяло в субективните действия на водача на лек автомобил “Исузу
Тропер“, който при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“ не е пропуснал движещия се на пътя с предимство лек
автомобил „Форд, Фиеста“.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има водачът на лекия автомобил „Исузу Тропер“, с peг.
№ ******, който не е спазил предимство и по този
начин е нарушил правилото на чл. 50, ал.
2 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно
заключението на комплексната автотехническа и медицинската
експертиза, в резултат на ПТП, ищецът е получил травма на шията - по първоначалните
данни от извършения преглед в спешния център на болница „Св. Ана“. Ищецът не е
дочакал да се проведе консултация с неврохирург и е напуснал спешния център. В
последствие са извършени множество консултации при един невролог и в
медицинската документация е отбелязана диагноза по МКБ - изкълчване на шиен
прешлен, което е терминологично подвеждащо. Диагнозата по МКБ е обобщаваща
рубрика, към която се приравняват случай с различни подобни диагнози. Според
вещото лице неврохирург, в случая става въпрос за травма на шията по типа на
„камшичен удар“ в следствие на рязката промяна големината и посоката на
ускоренията в автомобила, които ищецът е управлявал. При това ищецът е получил
дисторзия на шията и преразтягане на мекотъканните структури на шията, в това число и нервните
коренчета. На фона на предшестващите дегенеративни промени на шията се е
стигнало до затегнато и протрахирано клинично протичане, а именно персистиращи
болки в шията и коренчеви симптоми изразяващи се в болки и тръпнене в ръцете.
Обикновено в подобни случаи се процедира като пациентите се насочват за провеждане
на електро-миография и ядренно-магнитен резонанс на основата на които се взема
решение за по нататъшното лечение, като такива изследвания в случая не са
провеждани. По своя медико-биологичен характер такъв тип травма може да бъде
окачествена, като временно разстройство на здравето неопасно за живота. От
09.05.2019 г. до 29.05.2019 г. ищецът
е бил на терапия с диклофенак, темпалгин, баклофен, ню флекс за
мазане. След това за период около три месеца, ищецът е бил на терапия с темпалгин.
В
заключение може да се каже че пациента е бил на консервативно лечение за период
около 4 месеца. Нормално
периода на възстановяване при подобен тип травми (дисторзия на шията) е около
20 дни. В случай, че не настъпи подобрение пациентите се насочват за провеждане
на ядрено - магнитен резонанс и електромиография.
Съгласно заключението, в случая е проведена
компютърна томография, заключението от която е следното: Спондилоартроза.
Дегенеративни стенози на неврофорамените на описаните нива (на всички нива - от
2-ри до 7-ми шийни прешлени - С2-С7). Протрузия на дисковете на описаните нива (С2-СЗ; СЗ-С4; С4-С5; С6-С7). В конкретния
случай, става въпрос за дегенеративни изменения в гръбнака, които не са
резултат на процесната травма. Тези дегенеративни изменения са предпоставка за
по- затегнатото клинично
протичане на болките във врата и коренчевите оплаквания. Според приложената
документация ищецът е бил на медикаментозна терапия - за период от 4 месеца и е
ползвал 136 дни болнични. Съдейки по това, че не са предприети диагностични
мероприятия за идентифицирана на засегнатите коренчета и не е извършена по
нататъшна прецизна диагностика за преценка на по нататьшното лечение може да се
каже, че пациента в рамките на 4 месеца е вземал обезболяващи медикаменти, след
което не се е наложило тяхната употреба и се е възстановил и не е търсил по-
нататъшна медицинска помощ. В този смисъл с голяма вероятност може да се
заключи че перспективата за възстановяване е добра.
Относно възражението за съпричиняване
Съгласно заключението на комплексната експертиза, индиректно
може да се съди, че за да се получи описаното в медицинската документация
изкълчване на шиен прешлен, при механизма на процесното ПТП е било необходимо
на главата на пострадалия да действа различно ускорение от това на тялото му.
Подобна разлика в ускоренията между тялото и главата е типично при носене на
обезопасителен колан. Другите възможности за получаване на изкълчване на шиен
прешлен са чрез директен удар на главата в части от интериора или удар на
тялото в части от интериора, при което главата отново да продължи движението си
с различно ускорение но подобни механизми предполагат и травми съответно по
главата или тялото в следствие на директния удар, каквито травми не са
констатирани. Следователно с много по-голяма вероятност е Т.Т. да е пътувал с
поставен обезопасителен колан.
Механизма на получаване на травмите е типичен при удар
е относително ниска скорост, с поставен обезопасителен колан и без задействане
на въздушна възглавница. Така наречения „камшичен удар“ удар се получава, тъй
като обезопасителния колан спира движението на част от тялото на пътника,
докато друга част - главата продължава да се движи. Шията е тази, която
ограничава преместването на главата и именно поради това най - често шията е травмирана
при ПТП. По делото не са предоставени материали, на базата на които да бъдат
изчислени скоростите на движение на МПС, но при конкретното ПТП скоростта е
фактор с второстепенно значение, защото основата причина за настъпване на ПТП
са субективните действия от страна на водача на лек автомобил “Исузу Тропер“,
който не е спазил знак за предимство.
С.Ц.Т.,
съпруга на ищеца, сочи че Т.Т. е носил яка – шина около 4 – 5 месеца, защото е
имал болки във врата, главоболие, световъртеж в началото, трудно се е обличал и
събличал. По време на лечението си е
почивал, бил е в къщи, в болнични. И след това се оплаква от болки във врата,
при по-продължително шофиране.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че осъществен фактическия състав по чл. 432,ал. 1 КЗ, като са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника..
При определяне, в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД и т. II от ППВС №
4/195.68 г., принцип за справедливост, размера на дължимото обезщетение съдът
взема предвид възрастта на ищеца, вида и обема на причинените травматични
увреждания, дългия период на възстановяване и добрата прогноза, при отчитане на
тези обстоятелства, вземайки предвид, и социално - икономическите условия на
живот в страната към момента на увреждането, съдът намира, че сумата от 12 000
лв., представлява справедливо обезщетение за репариране на вредите от ПТП.
Съобразявайки чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2,
вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ и
обстоятелството, че законова лихва се претендира от датата на отказа на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение – 11.12.2019 г.,
следва да бъде присъдена от тази дата, с оглед диспозитивното начало.
Относно имуществените вреди
Основателна е изцяло претенцията за заплащане на сума в размер
на 109,35 лв., застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие, изразяващи се разходи за лечение, медикаменти
и ортопедични средства, съобразно представените фактури и касови бонове на л.
48 и сл. от делото, ведно със законова лихва от 11.12.2019 г.
При този изход на спора на процесуалния
представител на ищеца – адв. Н.К., се дължи адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в общ размер на 340,88 лв. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски в
общ размер на 687,04 лв., от които
505,53 лв. за държавна такса и 185,51 лв. за депозит за комплексна експертиза.
В полза на ответника следва да се
присъди възнаграждение за адвокат, в размер на 950 лв., което е съобразено с
отхвърлената част от исковете и минималния размер в НМРАВ, като съдът редуцира
същото, тъй като намира претендираното за прекомерно, с оглед сложността на
делото.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ******, представлявано от
адв. Александър И.,***, да заплати на Т.А.Т., ЕГН **********, гр. София, ж. к. „******,
чрез адв. Н.К.,***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 02.05.2019 г., около 11,00 ч., в с. Лозен, по вина на ******, чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Исузу Тропер“, с рег. № ******, към посочената
дата е застрахована при ответника, следните суми:
• 12
000 лв.
-
застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, под формата на болки и страдания от травматични увреждания
от процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер за горницата над 12 000 лв. до 26 000 лв.,
частичен иск от общия размер от 58 000 лв.;
• 109,35 лв.
- застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди от
процесното ПТП, под формата на разходи за лечение, медикаменти и ортопедични
средства, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 12.12.2019 г.
до окончателното й изплащане;
• 687,04 лв. - деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ******, гр. София, бул. „******, да заплати на адв. Н.К.,***, на основание чл.
38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 340,88 лв. -адвокатско
възнаграждение, дължимо при предоставената безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА
Т.А.Т., ЕГН **********, гр. София, ж. к. „****** да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК
******, гр. София, бул. „******, ет.2 сумата от 950
лв., за възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: