Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
12.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет
и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря
Св.Атанасова и с участие на прокурор Д.Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното
от административен съдия Х.Димитрова КАНД №
53 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба от „Л.т.“ ООД, ***, с ЕИК *********,
депозирана чрез адвокат И.Г., срещу Решение № 11/06.01.2022г., постановено по АНД
№1300/2021г. по описа на Районен съд - Шумен. С атакувания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0000321/12.05.2021г. на директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Варна, с което за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ на основание чл.93г, ал.4 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на „Л.т.“ ООД, ***, с ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното
производство. В тази връзка сочи, че неправилно е посочена датата на извършване
на нарушение, тъй като при извършен превоз на 01.06.2020г., 90-дневният срок, в
който дружеството следва да извлече данните от паметта на дигиталния тахограф започва да тече от 02.06.2020г. и изтича на
30.08.2020г. и едва след тази дата изпада в забава. Т.е. неправилно актосъставителят и административно наказващият орган са
приели, че считано от 30.08.2020г. е налице съставомерно
неизпълнение на задължение. Наред с това сочи, че за да е налице състав на
нарушение по приложената административно наказателна норма следва да е посочено
дали забавата за изтегляне на данни е довела до загуба на данни от паметта на
паметта на тахографа, каквато констатация липсва. С
оглед на това отправя искане за отмяна на постановения съдебен акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна, Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Варна в писмен отговор, депозиран
чрез упълномощен процесуален представител В.С. – мл.експерт в отдел „Контрол“
към РД „АА“, служител с юридическо образование и придобита правоспособност,
оспорва жалбата и по аргументи за правилност на въззивното
решение моли същото да бъде оставено в сила, като в полза на страната се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
С атакуваното решение на
Районен съд – Шумен е потвърдено Наказателно постановление №
23-0000321/12.05.2021г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр.Варна, с което за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-3 от 07.04.2009г. на МТ на основание чл.93г, ал.4 от ЗАвП
на „Л.т.“ ООД, ***, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
200 лева.
Решението на съда е
постановено при следната фактическа обстановка:
При извършена комплексна
проверка в „Л.т.“ ООД от контролни органи при РД „АА“ било установено, че
дружеството, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари 01046, не е
извлякло (архивирало) информацията, записана в паметта на дигитален тахограф марка „Continental
Automotive“, тип DTCO 1381 №**********, монтиран във влекач „С.“ от кат.N3, с
рег. №*******, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г., с което МПС са
извършвани обществени превози на товари, преди изтичане на законоустановения
деветдесет дневен срок от датата на първия курс, извършен на дата 01.06.2020г.,
попадащ в периода на комплексната проверка. Според контролните органи такова
извличане на данни е следвало да бъде извършено най-късно до 29.08.2020г.
Архивиране на данните е направено на 29.10.2020г. или с 61 дни закъснение.
Констатираното
неизпълнение на задължение е квалифицирано като административно нарушение на
чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, за което против
дружеството е съставен АУАН серия А-2020, № 284593/06.01.2021г., въз основа на
който впоследствие е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол във въззивната инстанция.
Районният съд е установил описаната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушения на административно производствените
правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения
материал приел за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП
деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия
орган административно наказателен състав, което е извършено от привлеченото към
административно наказателна отговорност лице. Така мотивиран съдът е потвърдил
наказателното постановление.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено
нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен
начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Правилно съдът е приел, че
санкционираната деятелност осъществява приложения от наказващия орган
административно наказателен състав. Описаното нарушение се явява безспорно
установено въз основа на приобщените по делото доказателства, а именно пътен
лист серия А, № 201739 и товарителница серия V-3, № 313324, видно от които на
01.06.2020г. дружеството е извършило обществен автомобилен превоз на товари,
посредством товарен автомобил марка „С.“ от кат.N3, с рег. №*******, попадащ в
обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1
от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ превозвачите и лицата, извършващи превоз
за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните
данни за скоростта най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф. Именно това свое задължение не е
изпълнило санкционираното дружество – факт, който се установява с категоричност
от наличните писмени и гласни доказателства. Констатираното неизпълнение на
разписаното в нормата на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на
МТ задължение е основание за ангажиране на административно наказателната
отговорност на дружеството.
Настоящият касационен състав намира
за неоснователни възраженията на касатора за
допуснати съществени нарушения при издаване на наказателното постановление,
аргументирани с неправилно посочване на крайния срок, в който дружеството е
следвало да извлече информацията. Изрично в наказателното постановление е
посочено, че на 30.08.2020г. дружеството не е извлякло (архивирало)
информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф
на посочения по-горе товарен автомобил. Това е последният ден от законоустановения срок, в който същото е могло да изпълни
задължението си и доколкото това не е сторено, е налице съставомерно
неизпълнение на задължение. По делото се установява, че извличане на данни от
паметта на тахографа е направено на 29.10.2020г. Установените
по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че „Л.т.“
ООД е осъществило вмененото му нарушение.
Касационният състав не
констатира наличие на процесуално нарушение при издаване на наказателното
постановление, изразяващо се в непосочване на факти от квалифицирания състав на
деянието в сочения от касатора аспект. Посоченото
обстоятелство за извличане на данни от тахографа,
макар и след изтичане на законоустановения срок,
обосновава извод, че закъснялото изпълнение на задължение не е довело до загуба
на данни, поради което и правилно е приложен административно наказателният
състав на чл.93г, ал.4 от ЗАвтП.
С оглед изложеното
оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно
и същото правилно е било потвърдено от районния съд.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата
пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон.
По изложените мотиви
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора
и с оглед отправената претенция, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
на ответната страна се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът като
съобрази характера на спора намира, че касаторът
следва да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр.Варна разноски по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 11/06.01.2022г.,
постановено по ВАНД № 1300/2021г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА
„Л.т.“ ООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр.Варна сумата от 80 (осемдесет) лева
разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 12.04.2022 г.