СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
12.02.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 14.01.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 2572/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от „Н.М.Р.“ ЕООД против В. Л. с правно основание
чл. 441, ал. 1, изр. 1-во от ГПК /във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45
от ЗЗД/ за сумата общо 177 244, 84 лева.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Ответницата /в качеството си на ЧСИ/ е събрала /в рамките на изп. д. №
20167800400133/ от имуществото на ищеца сума в размер на общо 107 777, 29
лева.
Ищецът твърди /поддържа/, че е бил конституиран без основание по
изпълнителното дело /противоправно; при отсъствие на предпоставките по чл. 429
от ГПК и чл. 263л от ТЗ/ като солидарен длъжник /наред – заедно с първоначалния
такъв „Н.М.“ ЕООД/. С оглед това – дружеството претендира /при условията на чл.
441, ал. 1, изр. 1-во от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД/ сума в размер на общо 177 244, 84 лева, която включва: общо
107 777, 29 лева – главница, законна лихва, разноски и такси /платени в
рамките на процесното изпълнително дело/; 31 467, 55 лева - мораторна
лихва върху посочената главница /за периода от 06.04.16г. – до 20.02.19г./;
общо 38 000 лева – платени неустойка и лихва /по договор за заем от
25.03.16г. и допълнения - анекси към
същия/.
Искът е неоснователен:
Събраните
по делото писмени доказателства удостоверяват /на практика следващите
обстоятелства не са и спорни между страните/, че:
С
влязло в сила решение от 06.01.14г. по арбитражно дело № 223/13г. на АС при
БТПП - „Н.М.“ ЕООД е
осъдено да плати на „Е.Б.Е.“ ЕООД /кредитор
- взискател по процесното изпълнително дело/ сума в размер на общо 71 323, 77 лева /обективирана и в изпълнителен
лист от 17.11.15г/. След влизане в сила на посочения съдебен акт /а именно – на
26.05.14г./ фирмата на „Н.М.“ ЕООД
е била реорганизирана при условията на „отделяне“ - като: от посоченото дружество
се е отделило друго такова - “Ф.М.К.“ ЕООД и впоследствие същото е променило
наименованието си на „Н.М.Р.“ ЕООД. След
момента на преобразуването – органът по изпълнението е конституирал ищеца като
длъжник по делото /солидарен – заедно с първоначалния длъжник „Н.М.“ ЕООД/. Това действие на ЧСИ следва да
се окачестви като „законосъобразно“ /по смисъла на чл. 429 от ГПК/ доколкото:
От
една страна: правата на кредитора - взискател /спрямо втория - солидарен
длъжник/ не могат да бъдат защитени в хипотезата на чл. 404 от ГПК /при
издаване на изпълнителен лист по влязъл в сила съдебен или арбитражен акт - не
може да бъде съобразено настъпило правоприемство; изпълнителният лист може –
следва да възпроизведе точно – буквално дизпозитива на акта/. Правата на
кредитора – взискател не могат да бъдат защитени и в рамките на нов общ исков
процес срещу „Н.М.Р.“ ЕООД
/предвид изричната забрана на чл. 299 от ГПК във връзка с чл. 298, ал. 2 от ГПК; в такава насока са изложени доводи от СГС и САС в представените по делото определения
от 23.02.16г. и от 12.08.15г./.
Именно
поради това /предвид изложеното/ – в случая се явява приложима процедурата по чл. 429 от ГПК
/следвана от ЧСИ/ доколкото – само този процесуален ред /поради горните
съображения/ се явява годен да защити ефективно интересите на кредитора –
взискател. В същата връзка: проверката на органа по изпълнението /относно факта
на правоприемството по цитирания текст от закона/ може – следва да бъде само
формална /т.е. – същата може да обхване изследване само на обстоятелствата:
налице ли е документ, който установява факта на правоприемството, съответно –
момента на настъпването му/. При наличие на спор относно това – дали
правоприемството действително е настъпило /породило правни последици/ следва да
бъде проведено общо исково производство /по чл. 440 от ГПК или по друг иск/ по
инициатива на засегнатата страна /в случая ищеца/.
От
друга страна – солидарната отговорност на ищеца в случая произтича от
императивна законова разпоредба - чл. 263л от ТЗ, ал. 1 от ТЗ. Действително /това
обстоятелство е удостоверено с писмени доказателства, а не е и спорно/: при
реорганизацията /отделянето/ - процесният дълг е бил разпределен в патримониума
на старото дружество „Н.М.“ ЕООД.
Това обстоятелство обаче /с оглед изричното правило на цитирания законов текст/
има значение /стойност/ само във „вътрешните“ отношения на двете дружества
/старо и ново/ при евентуално последващо разпределяне на
отговорност между фирмите /в хипотезата на чл. 127 от ЗЗД/, но същото се явява ирелевантно по
отношение на /непротивопоставимо на/ правата на взискателя спрямо ищеца /освен
при изрично съгласие на кредитора – подобно на хипотезата по чл. 102 от ЗЗД/.
В тази връзка
/принципно/ – законът /ТЗ, а и други нормативни актове/ винаги предвиждат /регламентират
изрично/ солидарна отговорност за всички участници в процес на правоприемство -
с оглед защита на интересите на кредиторите /така е именуван и процесния правен институт по чл. 263л от ТЗ/. В същата насока е и
конкретното /но също принципно/ правило на чл. 263и, ал. 7,
изр. 2-ро от ТЗ /заместено в случая от реда по чл. 429 от ГПК във връзка с чл.
263л от ТЗ,
доколкото процесното правоприемство е настъпило - след приключване на
арбитражното производство/. С оглед изложеното – в случая следва да се приеме,
че атакуваните действия на ЧСИ /предприети в контекста и на правилото по чл. 263л от ТЗ/ също се явяват законосъобразни.
Досежно
възраженията на ищеца – заявени в контекста на правилото по чл. 433, ал. 3 от ГПК:
Процесните
възражения на практика се явяват относими само към претенцията, касаеща сумата
от общо 38 000 лева /платени – неустойка и лихва по договор за заем от
25.03.16г. и допълнения – анекси към същия/. Съдържанието на исковата молба
/съответно и на допълнението към нея от 05.02.20г. – преценени в съвкупност/
сочат, че: процесната имуществена вреда /конкретизирана до размера на
посочената сума/ на практика се съотнася към /свързва с/ действията на ЧСИ по
налагане на запори върху 2 бр. банкови сметки на ищеца /в „Юробанк България“ АД
и „Търговска банка Д“ АД/ като
дружеството поддържа, че вредата се явява следствие от бездействието на органа
по изпълнението – да вдигне /отмени/ наложените запори /веднага след плащането
на дълга по изпълнителното дело – на 06.04.16г./ и, че именно тази забава е
породила задължението на фирмата /което се явява и изпълнено/ да плати
процесните неустойка и лихва /по горния договор за заем и анексите към него: от
25.04.16г, от 25.05.16г. и 25.06.16г., сключени със заемодателя И. Г./.
От
една страна:
В
2-та бр. запорни съобщения /от 29.02.16г., адресирани до двете посочени банки/
органът по изпълнението е разпоредил изрично: запорите да се считат автоматично
отменени /отпаднали, вдигнати/ след превеждане на съответните /блокираните/
суми по сметка на ЧСИ. В такава хипотеза – задържането на запорите /върху
процесните сметки/ след превода на търсената сума - не може да бъде вменено във
вина на ответницата /по смисъла на чл. 441, ал. 1, изр. 1-во от ГПК във връзка с чл. 74,
ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД/, а същото следва да се възложи в тежест на
посочените банки /които не са изпълнили горното изрично разпореждане на ЧСИ/.
От друга страна: изричното правило на чл. 433, ал. 3 от ГПК
разпорежда, че – задължението /на органа по изпълнението/ да отмени наложените
обезпечения /ограничения/ възниква не веднага след удържане на сумите по
запорите /по сметката на съдебния изпълнител/, а едва след изплащането на тези
суми в полза на взискателя /и приключването на изпълнителното дело с влязъл в
сила акт/. По делото липсват доказателства /съответно и твърдения/ кога точно е
било „приключено“ изпълнението /по смисъла на цитирания законов текст/;
съдържанието на молбата на взискателя от 14.06.16г. обаче сочи, че това е
станало едва след посочената дата /евентуално и чак след постановяване на
влязлото в сила определение на САС от 30.09.16г. по г.д. № 3705 от 16г., а
последната дата следва всички споразумения между ищеца и заемодателя И. Г./. С
оглед това /и поради тази причина/ евентуалната забава на ЧСИ в сочената от
ищеца насока – не може да бъде окачествена като нарушение на закона по смисъла
на чл. 441, ал. 1, изр. 1-во от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл.
45 от ЗЗД.
Досежно
възраженията на ищеца – заявени в контекста на правилото по чл. 441, ал. 2 от ГПК:
Действително: несъразмерната /несъответната/
по тежест обезпечителна мярка /съпоставена с размера на дълга/ е обявена
/само по себе си – съгласно правилото на чл. 441, ал. 2 от ГПК/ за –
незаконосъобразно действие по изпълнението. Заявените от ищеца претенции обаче
/конкретно индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба и в
петитума на последната, както и в допълнителната молба на дружеството от
05.02.20г. – преценени в съвкупност/ не кореспондират с правилото на цитирания
законов текст /на практика: дружеството съотнася – свързва произхода на
процесните имуществени вреди – не с нарушението на горното законово правило, а
само и конкретно с текстовете на: чл. 429 от ГПК във връзка с чл. 263л от ТЗ и
чл. 433, ал. 3 от ГПК; именно в контекста на тези норми е формиран и
размера на претендираното обезщетение/.
С оглед това – настоящото съдебно решение не съдържа подрони съображения във
връзка с текста на чл. 441, ал.2 от ГПК. Независимо от това /за пълнота на
изложението в тази връзка/: процесната сума се явява осребрена само в резултат
на наложените запори /без да се провежда публична продан на възбранения недвижим
имот, като липсват твърдения – самата възбрана да е причинила конкретна –
реална имуществена вреда на фирмата/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. 1-во от ГПК /във
връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД/ на „Н.М.Р.“ ЕООД против В.А.Л. ЕГН ********** за сумата общо
177 244, 84 лева.
ОСЪЖДА „Н.М.Р.“ ЕООД да плати на В.А.Л.
– 230 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Н.М.Р.“ ЕООД да плати на адв. И. 6 090 лева – адвокатски
хонорар /на основание чл. 38 от ЗА/.
Решението е постановено при участие на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД /трето лице –
помагач/.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: