Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

12.02.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 13 януари

Тринадесети наказателен състав година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Д.

НАХД № 2641/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С Наказателно постановление № НЯСС-220 от 21.11.2019 г., издадено от ***– ***/***/, оправомощена със *** на *** на ***, на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявана от ***– ***, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 4000 лева на основание чл. 201, ал. 12, чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която задължава собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон.

Същото е обжалвано в законоустановения срок от ***чрез процесуален представител адв. *** ***, като с жалбата се моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание за ***редовно призована, се явява процесуален представител адв. *** ***, която поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление.

        За ответника по жалбата *** – гр. ***, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът след като се запозна с приложените писмени и гласни доказателства приложени по АНП, както и с тези, събрани в хода на съдебното следствие, намери за установено следното:

Обжалваното наказателно постановление № НЯСС-220 от 21.11.2019 г. е издадено от ***– ***на ***, оправомощен със заповед № ***на ***, в качеството на административно наказващ орган въз основа на Акт  за установяване на административно нарушение № 03-008/24.07.2019 г., от който е видно, че:

На 14.05.2019 г.. на основание чл. 190. ал. 4. т. 2 от Закон за водите в присъствието на ***на длъжност ***/представител на собственика/, извърших проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир “***“ за установяване на изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, чрез даденото в Констативен протокол № 03-04­-49/13.09.2018 г. предписание, а именно: “Да се допълни документацията на язовирната стена с данни за оразмерително водно количество Qmах за преливника и оразмерително водно количество Qmах за основния изпускател“, със срок за изпълнение 30.11.2018 г.

Язовир „***“ е собственост на ***видно от Акт № 31545/17.01.2000 г. за публична общинска собственост. Разположен е в имот №***в землището на ***.

При извършването на проверката на 14.05.2019 г. чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, както и преглед на документацията от експлоатацията съгласно експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, намираща се в ***на адрес ***, ***е установено, че: данните за оразмерително водно количество Qmах за преливника и оразмерително водно количество Qmах за основния изпускател липсват в Аварийния план на язовирната стена, Анализ за техническото състояние на язовирна стена и съоръженията към нея и в Протоколи от извършени технически огледи на терен и следователно в Констативен протокол №03-04-27/15.05.2019 г. същите полета за тези данни са отбелязани е „Няма данни“. От направените констатации по време на проверката и преглед на документацията от експлоатацията следва, документацията не е допълнена със съответните данни и същите липсват

Гореописаната фактическа обстановка е обективирана в Констативен протокол №03-04-­27/15.05.2019 г.

По този начин актосъставителят ***е установил, че ***на 01.12.2018 г., в качеството си на собственик на язовир „***“, не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предписание в Констативен протокол № 03-04-49/13.09.2018 г., а именно: „Да се допълни документацията на язовирната стена с данни за оразмерително водно количество Qmах за преливника и оразмерително водно количество Qmах за основния изпускател, със срок за изпълнение 30.11.2018 г., което е нарушение съгласно чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

АУАН-а е подписан от ***, в качеството на упълномощено лице от кмета на ***като в графа „възражения по акта” същият не е отразил такива. *** е подписал акта, като екземпляр от него му е връчен на датата на неговото съставяне – 24.07.2019 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу акта.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № НЯСС-220 от 21.11.2019г. от ***– ***/***/, оправомощен със *** на *** на ***, с което на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявана от ***– ***, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 4000 лева на основание чл. 201, ал. 12, чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която задължава собствениците на язовирните сетни и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон.

        В законоустановеният седмодневен срок е подадена жалба срещу наказателното постановление от ***, чрез процесуалният представител адв. *** ***, с която се моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. 

        Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

        Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че жалбата се явява основателна и доказана !!!

 

        Съображенията на съда за това са следните:

        Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити,  а именно - посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която наказващият орган е счел за нарушена, вида и размера на наказанието, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.

        Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.

        Същото е издадено от оправомощено лице – ***– ***/***/, оправомощен да издава наказателни постановления и да налага административни наказания за нарушения по Закона за водите със Заповед № ***на *** на ***.

        Налице е и съответствие между отразеното в наказателното постановление и в АУАН, въз основа на който то е издадено.

        АУАН-а също е съставен от оправомощено лице – свидетеля ***, с оглед представената като доказателство по делото *** на *** на ***.

        Съдът, за да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съобрази че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН-а и НП-то.

        Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано !!!

         Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

        Разбира се, при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

        В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. 

        Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП-то, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

        Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса.

        Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

        Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.

       Ако това не бъде доказано пред съда, то НП-то следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

        Едва когато НП-то е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

        Съдът, като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН счита, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно описание на изпълнителното деяние !!!

        Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, НП-то съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

         В Констативен протокол на последната страница е посочено, че за изпълнение на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват писмено *** на *** чрез *** ***„***, с адрес ***, в срок до 7 календарни дни след изтичане на срока за изпълнение на предписанията.

        Т.е относно дадените от контролните органи в КП задължителни предписания срокове за  тяхното изпълнение, след изтичането им, лицата спрямо които са тези предписания, в  срок до 7 календарни дни дължат задължително уведомяване *** чрез ***„***“ – гр. ***.

        От така изложеното, не става ясно как на 14.05.2019г. *** е извършила твърдяното в АУАН и НП нарушение, след като това е първия ден от определения от самите контролни органи 7 календарни дни срок за уведомяване ?!?!

 

        От описанието на нарушението в обжалваното НП също така не става ясно как *** е нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

        Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1 от ЗВ (Нов – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) ***т на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право:

        т.3 да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

        Разпоредбата на чл.190а, ал.1 от ЗВ не дава предписание и не поражда задължение спрямо *** против което е издадено атакуваното НП за извършване на действия по възлагане стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея по отношение на физическо или юридическо лице  като оператор на язовирна стена.

        Такова задължение поражда  разпоредбата на чл.138в, ал.1 от ЗВ  (Нов – ДВ, бр. 58 от 2015 г.), която гласи, че : „Ако собственикът на язовира и съоръженията към него не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на този закон, той задължително възлага стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на тези изисквания.”

        Разпоредбата на §1, т.95 от ДП към ЗВ (нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г.)  дава определение за ОПЕРАТОР на язовирна стена като указва, че „оператор на язовирна стена” е физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика.

        Разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние /Приета с ПМС № 262 от 07.10.2016 г., Обн. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г./ повтаря разпоредбата на ЗВ, която също гласи, че „Операторът на язовирна стена може да е физическо лице - хидроспециалист, или юридическо лице, което разполага със служител - хидроспециалист, за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и съоръженията към тях, възложени му от собственика”.

        Съгласно разпоредбата на ал.2 от същия член „ Един хидроспециалист може да изпълнява дейностите по ал. 1 на не повече от 70 язовирни стени и съоръженията към тях”.

        Посочената правна разпоредба нито в АУАН-а, нито в НП-то е посочена като нарушена от *** !!!

        С това е накърнено правото на санкционираното лице да разбере, какво точно нарушение му е вменено и да организира защитата си.

        Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят *** потвърди изложеното на съставения АУАН, както и изложи факти идентични с посочените от него в АУАН-а.   

        В показанията си дадени в съдебно заседание актосъставителя ***категорично заявява, че не е изпратен екземпляр от констативния протокол на оператора, цитат:

        „Досега така сме процедирали, като се изпращат на ***, тъй като предписанията са към ***, като те имат и допълнително са наели такъв оператор, което означава, че операторът би трябвало да им помага за това и те трябва да ги уведомят, че такова нещо им трябва.

        Допуснали сме грешка и винаги сме правили така.“

        От показанията на свидетеля ***, става ясно, че е извършена проверка на язовир „***“, за който е било установено, че документацията не е допълнена с преливното водно количество и максималното количество на основния изпускател, за което е дадено предписание за изпълнение.

        От показанията на свидетелката *** става ясно, че същата е свидетел единствено и само при съставянето и връчването на АУАН-а на представител на ***.

        В Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние в чл. 119. (1) е посочено, че :  Проектната документация, документацията от строителството и експлоатацията се съхраняват от собственика на големите язовирни стени и съоръженията към тях, който носи отговорност за съхраняването и попълването на досието на обекта със съответните документи.

        (2) Операторът съхранява копия от всички документи, включени в досието на обекта.

        От доказателствата по делото се установява, че *** – гр. ***, не е изпратила констативен протокол на оператора, който подпомага дейността на ***, относно стопанисваните язовири.

 

        На следващо място, в АУАН-а актосъставителят е посочил,

 Цитат: „При извършването на проверката на 14.05.2019 г. чрез обход и оглед на язовирната сетна и съоръженията към нея, както и преглед на документацията от експлоатацията съгласно чл. 205 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръжения към тях, както и на контрол за техническото им състояние,  намираща се в ***…“

        В наказателното постановление административно наказващият орган е посочил нещо друго –по различно :

Цитат„… Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено…“

 

         С оглед на гореизложеното на съда не му става ясно, кои точно документи са били проверени от страна на актосъставителя, и как той  е достигнал до извода, че *** е допуснала нарушение по посочения текст в НП-то, тъй като съгласно чл. 205 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръжения към тях  за Документацията от експлоатацията се класира в досието на обекта последователно съобразно етапите на експлоатация и включва:

1. акта за собственост и скицата на обекта;

2. протокола за приемане на язовирната стена и на съоръженията към нея от Държавната приемателна комисия;

3. разрешението за ползване;

4. разрешителните по ЗВ;

5. резултатите от измервания с КИС и първичната им обработка - при първоначалното завиряване;

6. техническия паспорт;

7. програмата за техническия контрол;

8. актовете за единични и комплексни изпитвания;

9. актуалния авариен план на обекта;

10. анализите за техническото състояние;

11. оценките на сигурността и анализите на техническото състояние, извършени чрез инспекции;

12. протоколите от експертните технически съвети, от техническите съвети, от

техническите прегледи, от визуалните огледи и от противоаварийните тренировки;

13. програмите и протоколите за обучение на експлоатационния персонал;

14. резултатите от експлоатацията на машинното и електрическото оборудване при различен режим на работа на съоръженията;

15. документацията за извършване на основен ремонт и реконструкция (от началото на процедурата до приемането на съоръжението - след ремонт и реконструкция);

16. копията от констативните протоколи от проверките на контролните органи;

17. документацията по извеждане от експлоатация и ликвидация (от началото на

процедурата до приключването ѝ).

Съгласно чл. 6. от наредбата –

Собственикът, съответно операторът, е длъжен да въвежда данни за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях в информационна система по ред, в обем и по начин, определени в наредбата по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВ.

        В процедурата по цялостно изследване на законосъобразността на издаденото НП съдът установи, че същото подлежи на отмяна, поради неспазването на законово определени императивни изисквания, относно процедурата по установяване и налагане на административно наказание.

        Допуснатото нарушение на процесуалните правила  обуславя  неговата незаконосъобразност !!!

 

        Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за установяване на административни нарушения по този закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН.

        За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно спазване на изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление и в тежест на наказващия орган и задължение на съда е да докаже и установи в хода на делото по безспорен начин, че това е точно така.

        Подобно на обвинителния акт в наказателното производство, наказателното постановление слага рамките на предмета на доказване в административно-наказателното такова !!!

        Същото следва по недвусмислен и ясен начин да описва извършеното нарушение и съответно нормата, която задължава административно-наказателно отговорното лице да извърши определено действие или пък забранява извършването на такова !!!

 

        Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на *** се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а Наказателно постановление № НЯСС-220 от 21.11.2019 г., издадено от ***– ***/***/, оправомощен със *** на *** на ***, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

        Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление НЯСС-220 от 21.11.2019 г., издадено от ***– ***/***/, оправомощена със *** на *** на ***, на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявана от ***– ***, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди /лева на основание чл. 201, ал. 12, чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която задължава собствениците на язовирните сетни и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: