№ 139
гр. Перник, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. Р.ОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500122 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 1896/24.01.2025 г., подадена от Д. И. С.
от с. Ч.г общ. Перник, ул. „Л.П“ № 38, с ЕГН:********** чрез адвокат Б. Б. от АК-Перник
срещу решение № 1082/11.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1700/2024 г., с което е
допусната делба между жалбоподателката и В. В. С. от с. Ч.г общ. Перник, с
ЕГН:********** за следните недвижими имоти: полумасивна едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 42.55 /четиридесет и две цяло и петдесет и пет стотни/
квадратни метра, както и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00
/шестдесет и два/ квадратни метра, заедно с прилежащите към сградите 21.33 % /двадесет и
едно цяло и тридесет и три стотни процента/ идеални части от урегулирания поземлен
имот, върху който е построена описаната по горе сграда, представляващ според утвърдения
със заповед № 550/04.05.1995 г. план за регулация и застрояване на село Ч.г община Перник
- УПИ XIX-949 /деветнадесети за имот с пл.номер деветстотин четиридесет и девет/ в
квартал 37 /тридесет и седми/, целият с площ от 982 /деветстотин осемдесет и два/ квадратни
метра, при граници на УПИ по скица: от североизток - УПИ XVI-948 /шестнадесети за имот
с пл.номер деветстотин четиридесет и осми/ и УПИ XVII-948 /седемнадесети за имот с
пл.номер деветстотин четиридесет и осми/ , от югоизток - улица, от северозапад - УПИ XV-
947 /петнадесети за имот пл. номер деветстотин четиридесет и седми/ и УПИ XVIII-951
/осемнадесети за имот пл. номер деветстотин петдесет и едно/ и от югозапад УПИ ХХ-950
/двадесети за имот пл. номер деветстотин и петдесет/; както и УПИ V-1066 /пети за имот пл.
номер хиляда и шестдесет и шести/ в квартал 25 /двадесет и пети/, според утвърдения със
заповед № 550/04.05.1995 г. план за регулация и застрояване на село Ч.г община Перник,
целият от 687 /шестстотин осемдесет и седем/ квадратни метра, заедно с построената в
1
същия масивна жилищна сграда на два етажа застроена на 85.00 /осемдесет и пет/
квадратни метра; при следните квоти: 1/2 идеална част за В. В. С. и 1/2 идеална част за Д. И.
С..
Жалбоподателката счита решението за недопустимо, постановено в нарушение на
съществени процесуални правила и в нарушение на материалния закон, както и
необосновано, поради което моли окръжния съд да прекрати образуваното делбено
производство в частта му, с която се иска делба - както било записано на – 21.33 % идеални
части от УПИ XIX-949 в кв. 37 по ПРЗ на с. Ч.г общ. Перник, утвърден със заповед №
550/04.05.1995 г., целият с площ от 982 кв.м. като недопустимо, а по отношение на частта на
съдебното решение, с което е допусната съдебна делба на полумасивна едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв.м. и полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 62.00 кв.м., построени в УПИ XIX-949 в кв. 37 по ПРЗ от 1995 г., при
посочените граници на имота, както и на УПИ V-1066 в кв. 25, представляващ според
утвърдения със заповед № 550/04.05.1995 г. план за регулация и застрояване на с. Ч.г общ.
Перник, урегулиран поземлен имот целият с посочена площ от 687 кв.м., заедно с
построената в същия масивна жилищна сграда на две етажа със застроена площ на 85
кв.м. – да отмени решението и постанови ново, с което реши спора по същество като
отхвърли иска за делба на описаните имоти като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
По отношение недопустимостта на обжалваното решение излага съображения, че
съдът се произнесъл по искане каквото не било направено от ищеца относно делбените
части и че законът не позволявал допускане до делба на общи части, каквито представлявали
прилежащите към сградите (тези с площ от 42.55 кв. м. и 62.00 кв. м.) 21.33 % идеални
части от УПИ XIX-949.
По отношение на останалите допуснати до делба недвижими имоти (полумасивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м.; полумасивна жилищна
сграда със застроена площ от 62.00 кв. м.; УПИ V-1066 от 687 кв.м. и построената в същия
масивна жилищна сграда на два етажа застроена на 85.00 кв. м.), жалбоподателката излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Твърди, че не била възникнала съсобственост между страните по делото на заявеното
от ищеца в исковата молба правно основание – наследство, а и на каквато и да било друго
правно основание, като същевременно жалбоподателката се явявала изключителен
собственик на тези имоти на основание давностно владение и изтекла в нейна полза
придобивна давност, в подкрепа на които твърдения в жалбата са изложени подробни
доводи.
Правят се и оплаквания по доклада на съда – нямало посочена доказателствена тежест,
която да се носи от ответницата, включително за възражението й за придобивна давност, при
което ставало въпрос за непълен и неточен доклад, довело до нарушение на процесуалните
правила и липса на събиране на надлежни доказателства от страна на съда, включително и с
оглед на направеното от ответницата възражение за придобивна давност.
2
В тази връзка жалбоподателката прави доказателствени искания:
1) Да бъдат приети като писмени доказателства, възникнали след приключване на
делото пред първата инстанция: Разписка № 0400024088217894 от 11.12.2024 г., заедно с 9
страници приложения към нея за заплатени местни данъци и такси на името на М. В. С. за
периода 2020 г. – 2024 г. за процесните имоти;
2) Да бъде допуснат разпит на един свидетел при режим на довеждане, поискан още
пред първата инстанция, за установяване на следните обстоятелства, непосочени като
доказателствена тежест от страна на първоинстанцнонния съд при изготвения от него
непълен и неточен доклад, относно възражението на жалбоподателката, че е собственик на
процесните имоти на основание изтекла в нейна полза придобивна давност и давностно
владение: за извършеното предаване на владението на процесните имоти от страна на
починалия съпруг на ответницата М. С. на нея -Д. С., извършено през периода 2010-2012 г. и
конкретните владелчески действия, които са извършвани през периода 2010-2012 г. до 2022 г.
по отношение на процесните имоти;
3) Да бъде допуснат разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване
на обстоятелствата, че и след приключване на устните състезания пред първата инстанция и
постановяването на съдебното решение по настоящето дело всички процесни имоти са
владеят и своят единствено и само от жалбоподателката-ответник по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. В. С. чрез адвокат Р. К. от АК-Перник е подал отговор,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение и моли окръжния съд да го потвърди. Възразява
срещу направените с жалбата доказателствени искания. Претендира присъждане на
разноски.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260
ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд
дължи произнасяне по същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание
с призоваване на страните.
Относно направените от жалбоподателката оплаквания по доклада на
първоинстанционния съд и доказателствени искания, въззивният съд намира следното:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. №
7631/08.04.2024 г., подадена от В. В. С. срещу Д. И. С. за допускане до делба на подробно
индивидуализираните в молбата недвижими имоти, находящи се в с. Ч.г общ. Перник: 1)
полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м.; 2)
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м.; 3) прилежащите към
сградите 21.33 % идеални части от УПИ XIX-949; 4) УПИ V-1066 от 687 кв.м.; 5)
построената в същия масивна жилищна сграда на два етажа застроена на 85.00 кв. м.
3
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2019 г. починал М. В. С., наследници на който
били съпругата му Д. И. С. и неговия брат В. В. С., с оглед на което страните по делото
наследявали притежаваните приживе от починалия недвижими имоти, а с молба вх. на ПРС
№ 13029/13.06.2024 г., ищецът е направил уточнение относно идеалните части на
съделителите: за полумасивната жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м. по 1/4
идеална част за ищеца и 3/4 идеална част за ответницата, а за останалите имоти – по 1/2
идеална част.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. И. С. чрез адвокат Б. Б. е подала отговор,
с който оспорва исковете. По отношение иска за допускане до делба на прилежащите към
сградите (тези с площ от 42.55 кв. м. и 62.00 кв. м.) 21.33 % идеални части от УПИ XIX-949
възразява, че искът бил недопустим поради липса на правен интерес, доколкото ответницата
била едноличен собственик на двете полумасивни сгради и поради законова забрана за
извършване на делба на общи части. По отношение иска за допускане до делба на
останалите недвижими имоти възразява, че искът бил неоснователен и моли съда да го
отхвърли. Навежда доводи от фактическа и правна страна, че между страните по делото не
била налице съсобственост, тъй като ищецът не притежавал право на собственост върху
имотите нито на основанието по исковата молба – наследяване от общия на страните
наследодател М. В. С., нито на друго основание. Същевременно, жалбоподателката се
явявала изключителен собственик на тези имоти на основание давностно владение в
продължение на повече от десет години и изтекла в нейна полза придобивна давност.
Отделно от това прави и възражение, че ищецът не бил приел по какъвто и да било начин
претендираното от него наследство на М. В. С., а такова приемане имало единствено и само
от ответницата.
С постановеното по делото определение по чл. 140 ГПК № 3158/11.09.2024 г.
първоинстанционният съд е изготвил проектодоклад, в който наред с друго, посочва относно
разпределение на доказателствената тежест, че ищецът трябвало в при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на съсобственост между страните по отношение на
делбеното имущество, на твърдяното правно основание, да обори изрично направените
възражения за съответните имоти, да посочи изрично при какви делбени квоти иска делба на
всеки един от посочените в исковата молба имоти, като обекти годни за делба, да обори
възраженията за недопустимост за делба на част от имотите и как това рефлектира върху
претендираните квоти. Съдът изрично е посочил, че ответникът не носел доказателствена
тежест.
В първото по делото съдебно заседание на 15.10.2024 г. съдът е допълнил
проектодоклада в смисъл, че били спорни като съсобствени всички обекти по исковата
молба, а в останалата му част го е обявил за окончателен.
Предвид горното, въззивният съд намира за основателно възражението на
жалбоподателката за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото относно разпределение на
доказателствената тежест.
4
Макар първоинстанционният съд в доклада си да е отбелязал така направените в
отговора на исковата молба възражения, при разпределение на доказателствената тежест
изрично е посочил, че ответницата не носи такава. Следователно, съдът, в нарушение на
процесуалните правила, не е указал конкретно на ответницата, че съобразно разпределение
на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да докаже основното си
възражение срещу исковите претенции, а именно, че тя е едноличен собственик на
процесните имоти на основание придобивна давност – давностно владение,
присъединявайки към своето владение и това на своя праводател – съпруга й М. В. С., което
владение продължило повече от десет години. Ответницата не би носила доказателствената
тежест за това й възражение само в хипотеза, че се позовава на нотариален акт по
обстоятелствената проверка (този нотариален акт легитимира владелеца като собственик на
имота и обръща доказателствената тежест в процеса – в тежест на този, който оспорва
нотариалния акт е да обори констатациите на нотариуса), каквато хипотеза обаче не е налице
в случая.
Поради това и с оглед разясненията по т. 2 от тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, настоящият въззивен съдебен състав дължи
даване на указания до страните относно възможността им да предприемат процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства. В частност, в случая следва да
се укаже на ответницата-жалбоподател, че носи доказателствената тежест относно
твърдението си, че е едноличен собственик на процесните имоти на основание придобивна
давност – давностно владение, присъединявайки към своето владение и това на своя
праводател – съпруга й М. В. С., което владение продължило повече от десет години и в
тази връзка й се даде възможност да ангажира във въззивното производство допълнителни и
относими доказателства. Съответно следва да се даде и възможност на ищеца-въззиваем да
ангажира такива, които да опровергават тези твърдения на ответницата.
В тази връзка и следва да се уважат направените с въззивната жалба доказателствени
искания, конкретно посочени по-горе.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на ПРС № 1896/24.01.2025 г., подадена от
Д. И. С. от с. Ч.г общ. Перник, ул. „Л.П“ № 38, с ЕГН:********** чрез адвокат Б. Б. от АК-
Перник срещу решение № 1082/11.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1700/2024 г.
Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по
него.
Указва на ответницата по делото и жалбоподателка в настоящото производство Д. И.
С., че носи доказателствената тежест относно твърдението й, че е едноличен собственик на
5
процесните имоти на основание придобивна давност – давностно владение,
присъединявайки към своето владение и това на своя праводател – съпруга й М. В. С., което
владение продължило повече от десет години и в тази връзка й предоставя възможност да
ангажира във въззивното производство допълнителни и относими доказателства.
Предоставя възможност на ищеца-въззиваем В. В. С. от своя страна да ангажира във
въззивното производство допълнителни и относими доказателства, които да опровергават
тези твърдения на ответницата.
Приема и прилага по делото като писмени доказателства приложените към
въззивната жалба заварения копия на документи, както следва: разписка №
0400024088217894 от 11.12.2024 г., заедно с 9 страници приложения към нея за заплатени
местни данъци и такси на името на М. В. С. за периода 2020 г. – 2024 г. за процесните имоти.
Предоставя възможност на жалбоподателката да ангажира гласни доказателства:
един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата по извършеното
предаване на владението на процесните имоти от страна на починалия съпруг на
ответницата М. С. на нея -Д. С., извършено през периода 2010-2012 г. и конкретните
владелчески действия, които са извършвани през периода 2010-2012 г. до 2022 г. по
отношение на процесните имоти; както и един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, че и след приключване на устните състезания пред първата
инстанция и постановяването на съдебното решение по настоящето дело всички процесни
имоти са владеят и своят единствено и само от жалбоподателката-ответник по делото.
Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 24.04.2025 г. от
11.10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Указва на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Предупреждава страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Напътва страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез
процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите
по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което
максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрят отношенията
6
помежду си, ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма значение на каква
фаза е делото; медиация може да се проведе както на първа, така и на втора инстанция. За да
се поиска започването на медиация е достатъчно свързване с координатор на Центъра за
спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд - Перник.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7