РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Търговище, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500165 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от ЗКПУ „Единство“ с. Врани кон, община
Омуртаг, представлявана от председателя Х.Д., против
прекратяването на изп.д. № 18/ 2015 г. на ДСИ при РС – Омуртаг.
Счита, че прекратяването е незаконосъобразно, с оглед на носоченото
основание – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Излагат се съображения за
незаконосъобразност и необоснованост, защото не се изтекли две
години от последното действие на взискателя – 13.08. 2020 г., с което
е поискано да се извърши опис на недвижимо имущество на
длъжника. Нямало и постановление, от което да е видно какви са
мотивите на ДСИ. Иска се прекратяването да се отмени и делото да
продължи.
На длъжника и неговата съпруга са връчени преписи от жалбата,
1
но същите не вземат становище по нея.
ДСИ счита жалбата за неоснователна и дава подробни обяснения.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: Жалбата е допустима, като подадена в съответните
процесуални срокове, от надлежна страна, при наличието на правен
интерес и допустимост по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. По
същество е основателна.
Изпълнително дело № 18/ 2015 г. на ДСИ при РС – Омуртаг ,
образувано по искане на кооперацията жалбоподател, по
изпълнителен лист №*** от 16.07. 2*** г., по ч.гр.д.№410/2*** г. на
Районен съд – Омуртаг, по който длъжникът АЛ. ЯН. Ж., е осъден да
заплати сумата в размер на 15 000 лв., задължение по запис на
заповед, ведно със законната лихва, считано от 13.07. 2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, като и сумата в размер от
305 лв., направени разноски по делото.
Взискателят, чрез пълномощника си адв. Ангелакидис, е
направил съответните искания за налагане на възбрани и опис на
установено недвижимо имущество. За няколко години са
предприемани действия по опис, оценка и продажба на някои от
имотите, като взискателят внася надлежно всички държавни такси и
изпълнява указанията на ДСИ.
На 19.11. 2019 г. е извършен опис на имоти в с. М., но вещото
лице е посочило, че не е ясен статутът на цялата сграда, която е била
дострояван, няма строителни книжа и не се знае дали може да се
отдели площ за семейството на длъжника. Не била установена по
категоричен начин секвестируемост на имота.
След това са изпратени съобщения до длъжника, неговата съпруга
и до взискателя, с които им се съобщава заключението на вещото
лице. На взискателя то е връчено на 10.01. 2020 г.
На 13.08. 2020 г. от адв. А. постъпва молба да бъде продължено с
2
изпълнителните действия по делото, като изпълнението се насочи към
имот, за който длъжникът е посочил, че може да бъде насочено
изпълнение, като същият бъде задължен да представи документ за
собственост, да бъде извършен опис и насрочване на публична продан
или самият той да продаде имота и да изпълни задължението си.
На тази молба е поставена резолюция „Без движение, стр. 122 от
делото молба от взискателя“. Има подпис но не е ясно чий е този
подпис.
След това няма извършвани каквито и да било действия по
изпълнението.
На 22.03. 2022 г. на взискателя е изпратено съобщение, че
производството по делото се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Няма постановление на ДСИ в тази връзка.
При така установените факти, въззивният съд счита, че
прекратяването на делото, обективирано в изпратеното до взискателя
съобщение и потвърдено от ДСИ с негова резолюция от 11.04. 2022 г.,
е незаконосъобразно.
На първо място, следва да се отбележи, че независимо от
основанието, на което се прекратява изпълнителното производство,
чл. 433, ал. 1 посочва, че изпълнителното производство се прекратява
с постановление. Във всички случаи съдебният изпълнител трябва да
издаде такова, защото това е негово задължение и изискване на закона.
В това постановление следва да има изложени и мотиви, а не само
да се посочи правното основание, за да може засегнатата страна да
изложи своите аргументи при евентуално обжалване. В случая
мотивите на ДСИ са изложени не в постановление, а в обясненията
му. Независимо от това, съобщението носи подписа на ДСИ и
съдържа изявление за прекратяване и може да се приеме за
постановление.
Въпреки това обаче, подобна практика е неправилна и ДСИ следва
3
да я коригира.
По същество следва да се посочи, че основанието за прекратяване
на делото – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не е налице. Тази норма
посочва, че изпълнителното производство се прекратява, ако
взискателят, в продължение на две години не поиска извършването на
изпълнителни действия.
Ако последното извършено изпълнително действие е това по
описа и оценката на недвижимия имот от месец ноември 2019 г.,
завършило с връчване на съобщение до взискателя през месец януари
2020 г., то двугодишният срок започва да тече най-рано от 19.11. 2019
г. и към 13.08. 2020 г., не е изтекъл.
Тълкуването на ДСИ, че срокът се прекъсва не само с поискване
на изпълнително действие, но и с неговото извършване, не намира
опора нито в закона, нито в задължителната съдебна практика.
Цитираната такава на ВКС е по различни въпроси и не е относима в
настоящия случай.
Срокът по тази норма започва да тече и се прекъсва от момента, в
който е поискано извършването на съответното изпълнително
действие. Вместо да предприеме съответните действия, ДСИ само е
посочил, че се оставя молбата без движение, но не е дал никакви
указания на взискателя, нито за уточнение, нито за внасяне на
съответните такси по изпълнението, ако е сметнал, че те са дължими.
Препращането към друга молба на взискателя не означава нищо. Той
във всеки един момент може да промени становището си, още повече
предишните изпълнителни способи не са дали резултат. Но
същественото е, че при всяко оставяне без движение, важат общите
разпоредби на ГПК и на страната винаги се дават конкретни указания,
които тя да изпълни, независимо дали се отнася за исков или
изпълнителен процес.
Виззивният съд трябва да се съгласи с мнението на взискателя, че
ДСИ е бездействал именно по тези причини. Налице са достатъчно на
4
брой имоти, към които може да се насочи изпълнението и следва да се
направи всичко възможно, за да може да се стигне до реално
изпълнение.
Едва когато указанията на ДСИ бъдат конкретно дадени по
подадената молба и взискателят не ги изпълни, тогава можем да
счетем, че той е бездействал и не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая те са конкретно посочени и е
следвало да се процедира по тях.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ДСИ при РС – Омуртаг, с които е
прекратено производството по изпълнително дело № 18/ 2015 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективирани в съобщение до
взискателя от 22.03. 2022 г., като незаконосъобразни и връща делото
за продължаване на действията по него с даване на конкретни
указания по молбата на взискателя от 13.08. 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5