Р Е Ш Е Н И Е
№ 2210
гр.Варна, 30.05.2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети април през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА
ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №12251 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищцата претендира от съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да прекратят неоснователното си действие, извършено
чрез строеж на склад към гараж и настройка върху тях, находящ се в УПИ *, кв.*,
* м.р. на град В. с административен адрес: *, както и да премахнат за своя
сметка строежа. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищцата излага, че съгласно нот.акт
за дарение на недвижим имот №*, том *, дело * от *год. е получила 1/5 ид.част от жилищна сграда в *. По силата на съдебно решение
постановено по гр.дело №3203 по описа за 1983год. на ВРС, Р.Т. И. и И. Н. И. придобиват в собственост върху
дял втори от жилище, ведно с 1/2 ид.част от дворното
място, като другият дял от поделения имот е придобит в идеална съсобственост от
Л. С. Д..
През 1986год. съсобствениците взаимно си отстъпват
право на строеж за два гаража с площ не повече от 21 кв.м., като за Р. и Иван
Иванови и баня плюс ателие върху площ не по-голяма от 46 кв.м. в дворното
място.
През 1991год. съсобственикът Л. С. Д. изгражда
допълнителна пристройка към изградения вече гараж с приблизителна площ от общо
50кв.м. или 32кв.м. над одобреното и отстъпено между страните право на строеж.
През 1993год. върху така пристроеното е надграден втори етаж със застроена площ
от още 50кв.м. или общо разгъната застроена площ от 100кв.м. и височина на
двуетажна постройка над 7-8м.
Няколкократно съсобственикът е канен да премахне
постройката, като незаконно изградена без съгласието или отстъпено право на
строеж от съсобствениците Р. и И. И., но
безрезултатно.
На 12.11.2009год. Л. С. Д. почива и оставя за законни наследници
ответниците. Към ответниците също са отправяни покани за премахване на
незаконния строеж, но без резултат.
Счита, че този незаконен строеж осуетява правото й
пълноценно да използва собствеността си. Вследствие построяването на сградата
на ответника в настоящите й параметри при бъдещо строителство в собствения им
имот, не би могла да получи по-голям обем строителство-площ и височина, и би
имало засенчване вследствие на намалените отстояния.
Счита, че това състояние ограничава собствеността й от факта на недопустимост и нетърпимост на
строежа, като незаконен.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответниците депозират отговор на исковата молба. Доводите на ответниците за
недопустимост на иска, предмет на разглеждане по настоящото дело, с оглед
влезли в сила решения по адм.дело №2949/2011год., адм.дело №2914/2012год. и адм.дело
№1763/2014год., съдът намира за неоснователни, тъй като влезлите в сила актове
по сочените административни дела съдът намира, че имат касателство
по съществото на спора. По основателността на иска излагат следното становище:
строежът е изграден от праводателя им със знанието и
непротивопоставянето от страна на ищцата или на нейните съсобственици. Самата
ищца е дала писмено съгласие за изграждането му с декларация рег.№491/26.05.1998год.
Строежът има акт за узаконяване №22/04.07.1998год. на гл.архитект на район
„Одесос” град Варна и след провеждане на изискуемата от тогава действащото
законодателство процедура, извършена по искане на техния праводател.
При осъществяване на горепосочените производства ищцата и нейните деца са
уведомени за извършеното строителство от компетентните органи още през 2011год.
В съдебно заседание ищецът лично
и чрез процесуален представител адв. В.Т. от ВАК , поддържа
иска. В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените по делото разноски. В срок проц.представител
на ищеца депозира писмени бележки.
В съдебно заседание
ответниците, чрез порцесуален представител адв. П. от ВАК,
поддържат отговора на исковата молба. В хода по същество на делото
процесуалният представител и пълномощник
на ответниците моли за отхвърляне на
иска и присъждане на сторените по делото разноски. В срок проц.представител
на ответниците депозира писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното
от фактическа страна:
От приетия по делото нот.акт №*, том *, дело */*год. на Нотариус при ВРС се
установява, че Е. С. Ч. дарява на дъщеря
си Р.Т.И. собствената си /наследствена/ 1/5ид.част от жилищна сграда в *,
състояща се от две стаи,салон,маза и клозет в двора,ведно с 1/5ид.част от
дворното място цялото от 297кв.м., съставляващо имот пл.№* в квартал 176 на
единадесети подрайон по плана на град Варна.
С решение от
23.11.1984год. постановено по гр.дело № 3203/1983год. е извършена делба, по
силата на която, на Л. С. Д. е поставен в дял следния недвижим имот: жилище,
състоящо се от две стай, антре, ниша, баня с площ от 47.76кв.м. , изба от 21.20кв.м.,
построени в дворно място, цялото от 297кв.м., съставляващо парцел 6 в кв.157 по
плана на 11 подрайон на град Варна, заедно с
1/2идеални части от дворното място, насаждения и подобрения в него. Със същото
решение на Р.Т.И. е поставен в дял следния недвижим имот: жилище, състоящо се
от две стай, салон и ниша, помещения с площ от 58.94кв.м., заедно с изба от
13.68кв.м., 1/2ид.част от дворното място, цялото от 297кв.м., съставляващо
парцел 6 в кв.157 по плана на 11 подрайон на град
Варна с насаждения и подобрения в него.
Приети по делото са два
броя заявления. Заявление от Р.Т.И. и И. Н.
И. за отстъпване право на строеж по чл.56,ал.2 и ал.3 от ЗТСУ , по силата на
което Р.Т.И., като собственик на дворно място със съгласието на съпруга си И. Н.И. отстъпва
на съсобственика си Л. С. Д. правото на строеж за гараж в имот, находящ се в
град Варна, пл.№*,кв.№* по плана на 11-ти подрайон, *.
Заявление от Л. С. Д. и Ж. В. Д. за
отстъпване право на строеж по чл.56,ал.2 и ал.3 от ЗТСУ , по силата на което Л.
С. Д., като собственик на дворно място
със съгласието на съпругата си Ж.
В. Д. отстъпва на съсобственика си Р.Т.И. правото
на строеж за гараж, баня, тоалет в имот, находящ се в * по плана на *.
Приобщени към
доказателствата по делото са протокол №* за определяне на строителна линия и
ниво от 22.07.1986год., видно от които е определена строителна линия и ниво в
парцел №*, квартал */стар 156/ по рег.план на град Варна-* подрайон
на Р.Т.И. и Л. С. Д. и разрешение за
строеж №249 от 18.07.1986год./л.16/.
Видно от приетото по
делото удостоверение за сключен гр.брак се установява, че ищцата е в законен
гр.брак с лицето И. Н. И. от 08.02.1976год.
Съгласно прието по
делото удостоверение за наследници /л.19/, издадено от Община Варна, се
установява, че И. Н. И. е починал на 11.01.2003год. и след своята смърт е
оставил за законни наследници следните лица: Р.Т.И. – съпруга, Е. И.И. – дъщеря и В. И.И. – син.
От приетото по делото
удостоверение за наследници/л.18/, издадено от община Варна се установява, че Л.
С. Д. е починал на 12.11.2009год. и след своята смърт е оставил за законни
наследници ответниците по делото, лицата Д.Л. Д. и С.Л. К.
Няма спор между страните
, а и от приложените към отговора на исковата молба актове, постановени от
Административните съдилища се установява следното: По жалба на В. И. е
образувано адм.производство пред РДНСК с искане изградената
сграда да се констатира като незаконна и като такава да се премахне. Със
заповед №ДК-10-СИР-42/12.07.2011год. на Началника на РДНСК жалбата на В.И. е
отхвърлена. По негова жалба срещу заповедта е образувано адм.дело
№2949/2011год. пред Адм.съд гр.Варна, като
оспорването е отхвърлено. Решението на Адм.съд град
Варна по адм.дело №2949/2011год. е потвърдено с
решение по адм.дело №6741/2013год. на ВАС. По жалба на Р.И. е образувано адм.дело №2914/2012год. с искане да се отмени мълчалив отказ
на началника на РДНСК за отмяна на акта за узаконяване на ответната страна за процесния строеж. Жалбата е отхвърлена от Адм.съд гр.Варна, като с решение по адм.дело
№9706/2013год. на ВАС потвърдено решението на Адм.съд
гр.Варна. Адм.дело №1763/2014год. на Адм.съд гр.Варна е образувано по жалба на Е. И. с искане за
отмяна на строително разрешение и премахване на строеж. Жалбата е отхвърлена.
Приети по делото са трудов договор №277/01.11.1998год. и трудов договор №*/01.01.1999год.
, видно от които от 01.01.1998год. до 31.12.1998год. Е. К.Ф. е била участъков
архитект в район „О.”, а от 01.01.1999год. до 31.03.199год. районен архитект.
Ведно със заключението
по СТЕ е приет акт за узаконяване №22/04.07.1998год. на процесния
имот, който да е подписан от лицето Е. К. Ф.
По делото е приета
декларация от 26.05.1995год. , изходяща
от Р.Т.И., съгласно която деклараторката дава съгласието си на Л. С. Д. *** да
построи в собствения си парцел втори етаж. Декларацията е с нот.заверка
на подписа №*/26.05.1998год., извършена от кмета на О. А.
От приетата по делото
заповед №РД9Р-7/17.04.2015год.на Министъра на културата , ценена в съвкупност с
писмо –л.130 и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж-л.132,
удостоверение №Н-24/07.06.2012год.-л.133 и технически паспорт-л.134 се
установява, че процесния имот, попада в границите на
охранителната зона на груповата археологическа недвижима културна ценност на
обект „Трети Варненски енеолитен некропол”.
По делото са ангажирани
спец.познания чрез СТЕ и допълнителна СТЕ. Заключението на ВЛ в цялост е в
следния смисъл: При извършен оглед на процесната
сграда е установено,че част от южната страна на процесната
сграда е ситуирана на намалено отстояние/2.00м/
от друга съществуваща сграда в същия имот. Процесната
сграда е изградена и на намалено отстояние /2.00м./
от съществуващата сграда на ищцата. Процесната сграда
се ползва като жилище на две нива-тип „мезонет”, т.е. има обособени дневен и
спален тракт. Дневният тракт е разположен в първия етаж от процесната
сграда, а спалния тракт заема втория етаж от същата. В първия етаж са
разположени входно антре, WC-баня, дневна и кухня, като общите недостатъци за
конкретните помещения са следните: светлата височина на всички гореизброени
помещения е 2.20м.съгласно Наредба №5 ПНТСУ, действаща към момента на
строителството, светлата височина на етажа задължително трябва да бъде
2.50м.Съгласно Наредба №7 ПНУОВТУЗ, действаща към настоящия момент, същата тази
височина трябва да е 2.60м.Минималната широчина на входното антре, съгласно
Наредба №5 ПНТСУ и наредба №7 ПНУОВТУЗ е задължително да бъде 1.30м.Същото това
помещение е изпълнено със ширина 1.13м. В дневната е разположена вита стълба,
чрез която се осъществява вертикалната комуникация между двата етажа. Същата е
изпълнена в правоъгълен отвор с размери:дължина-0.96м и ширина -0.66м.Стълбата
е изпълнена в рамките на сектор, представляващ 1/4 от окръжност. Не е изпълнено правилото за
конструиране на стълби. Стълбата е изпълнена с недостатъчен брой стъпала, който
факт довежда до трудна комуникация между двата етажа. Тази комуникация се
затруднява още повече от монтирания в горния край на стълбата капак. Последният
е монтиран с цел съхраняване на топлината в пространството на по-обитавания
първи етаж. Същата тази стълба в одобрения проект за заснемане е развита в
съвсем различна конфигурация.Входната врата на жилището е под норматива за
такава. По норматив входната врата на жилището трябва да е 1.00м., а
изпълнената такава на място е със ширина от порядъка на 0.90м. Констатирано
наличие на влага и мухъл по част от стените и тавана на кухнята. Във втория етаж са разположени разпределителен коридор, спалня и помещение с
неуточнено ползване, констатирани са недостатъци за конкретните помещения,
както и такива, касаещи довършителни строителни дейности. Според експертизата не
са изпълнени в пълен обем условията за нормално жилищно обитаване на процесната сграда.Предвид на това посочените условия за
обитаване не отговарят на строителните правила и норми, действали към
1991-1993год. , както и към настоящия момент. Тъй като към момента на
изграждане на процесната сграда новото строителство
не е било реализирано, то процесната сграда, предвид
проекта за узаконяване е била узаконена като допълващо застрояване в имота.
Съгласно действащата към него момент нормативна уредба-чл.44,ал.3 от Наредба №5
ПНТСУ, процесната сграда не отговаря на нито една от
гореизброените характеристики за допустими сгради и постройки на допълващо
застрояване. Към настоящия момент при действието на ЗУТ процесната
сграда притежава пропуски и недостатъци, който са съществували и към момента на
узаконяването. Процесната сграда е ситуирана на запад от съществуващите в имота жилищни
сгради. Това обстоятелство води до извода, че процесната
сграда се намира от изток на съществуващите в имота жилищни сгради. Това
означава, че същата пречи за ослънчаването на същите.Като
следствие на това при извършения оглед е установено , че в няколко от
помещенията на съществуващата сграда /собственост на ищцата/ е налице наличие
на мухъл и влага.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС , собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Съгласно установената съдебна практика/ ТР №31/84 от
06.02.1985год. по гр.дело №10/84год. на ОСГК/ негаторния
иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно
действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право
според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на
собственост. За успешното провеждане на този иск е необходимо собственикът да
докаже кое е действието, което препятства упражняването на правото му на
собственост,кой е автора на това действие и в какво точно се състои
нарушението. Не всяко въздействие може да обоснове основателност на иска по
чл.109 от ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта на
собственост и от което обективно се създават пречки за установения правен режим
на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се
препятства упражняването на правото на собственост в пълен обем.Действието
следва да съществува към момента на разглеждане на спора и да се установи
наличието на причинна връзка между конкретното неоснователно действие и обема
на препятстване на упражняването на собствеността.Неправомерното с оглед
действащия правен ред действие, следва да има позитивно изразен резултат и то
да е такова, че да създава обективни пречки за ползване на собствения
имот./Решение №57/26.03.2013год.по гр.дело №907/2012год. на второ г.о. при
ВКС,р.№62/01.07.2015год. по гр.дело №339/2015год. второ г.о. при ВКС,
р.№23/09.04.2014год. по гр.дело №5465/2013год. на второ г.о. при ВКС и
мн.други/. Негаторния иск разбиран в по-широк аспект
е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени , който
възпрепятстват собственика да упражнява правото си на собственост като използва
напълно своята вещ и е израз на възможността при надлежно упражнено искане тези
вмешателства да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние./Р №273
по гр.дело №102/2009год. на ВКС първо г.о.,р.№150 от 25.05.2011год. по гр.дело
№551/2010год. на ВКС-второ отделение на ГК и др./. Искът може да се упражни
срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на
собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на
съседен имот, но може да е и съсобственик , ако при упражняването на своите
права създава ограничения, смущения или заплашване на правата на съсобственика
си/ ТР №31/84 от 06.02.1985год./. Съгласно установената съдебна практика искът по чл.109
от ЗС е допустим и срещу собственик на строеж, за прекратяване на неоснователно действие,
съставляващо незаконен строеж. Незаконността на строежа сама по себе си не
обуславя основателност на иска, а следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на иска,
както и това, че незаконния строеж препятства упражняването на правото на
собственост на ищеца./ТР №31/06.02.1985год. на ОСГК, Р.№411 от 02.03.1999год.
по гр.дело №2190/1998год.пето г.о. , р. №1319/05.07.1999год. по гр.дело
№501/98год.на четвърто г.о./.
Незаконният строеж представлява
неоснователно действие по
смисъла на
чл.109 от ЗС, когато незаконността се изразява в нарушаване на установените с
благоустройствените закони строителни правила
и норми,обезпечаващи нормалното ползване на имот . Ако източникът на
неоснователното въздействие е строеж, заинтересованият може да иска премахване
на строежа, но само когато е налице недопустимост и нетърпимост на този строеж
в състоянието , в което е изграден./ ТР №31/06.02.1985год. на ОСГК и
р.№118/01.07.2015год. по гр.дело №5461/2014год. на първо г.о./. Съгласно
съдебната практика съществено следва да се счита всяко отклонение от
разрешението или строителните книжа, с което се нарушават техническите,
технологичните, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно –градоустройствените
изисквания в действащите застроителни планове и
технически нормативи, които пречат или създават затруднения за съсобственика
или собственика на съседен имот.При решаването на спора във връзка със
съответствието на строежа със строителните книжа следва да се съобразяват и констатациите на
техническите органи, като се отчита съдебната практика , че негаторния
иск не е предназначен да дава защита срещу адм.актове
и действия на административни и държавни органи.
С оглед гореизложеното, относно
правното естество на иска по чл.109 от ЗС и предпоставките за неговото
уважаване, обсъждайки съвкупно събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав извежда изводи в следния
смисъл:
Безспорно в хода на производството
по делото се установи, че с решение от
23.11.1984год. постановено по гр.дело № 3203/1983год. е извършена делба, по
силата на която, Л. С. Д. получава в дял следния недвижим имот: жилище, състоящо
се от две стай, антре, ниша, баня с площ
от 47.76кв.м. , изба от 21.20кв.м., построени в дворно място, цялото от
297кв.м., съставляващо парцел 6 в кв.157 по плана на 11 подрайон
на град Варна, заедно с 1/2идеални части от дворното място, насаждения и
подобрения в него, а ищцата Р.Т.И.
получава в дял следния недвижим имот:
жилище, състоящо се от две стай, салон и ниша, помещения с площ от 58.94кв.м.,
заедно с изба от 13.68кв.м., 1/2ид.част от дворното място, цялото от 297кв.м.,
съставляващо парцел 6 в кв.157 по плана на 11 подрайон
на град Варна с насаждения и подобрения в него.
Впоследствие
съсобствениците на гореописания имот със съгласието на съпрузите си със
заявления по реда на чл.56,ал.2 и ал.3 от ЗТСУ си учредяват взаимно
право строеж, като Р.Т.И., като собственик на дворно място със съгласието на съпруга си Иван Н.И.
отстъпва на съсобственика си Л. С. Д. правото на строеж за гараж в имот,
находящ се в * по плана на 11-ти подрайон, *,а Л. С. Д.,
като собственик на дворно място със
съгласието на съпругата си Ж. В. Д. отстъпва на съсобственика си Р.Т.И.
правото на строеж за гараж, баня, тоалет в имот, находящ
се в *.
Ищцата твърди, че извън обема на учреденото му
право на строеж, праводателят на ответниците е
изградил склад към гараж и настройка
върху тях. Така реализирания строеж, извън обема на учреденото право на строеж,
счита, че представлява незаконен строеж, който осуетява правото й пълноценно да използва
собствеността си.Строежа е незаконен, тъй като е изграден без надлежно учредено
право на строеж и съгласие на ищцата, като съсобственик на имота, в който е
построен проц.имот
и при отклонение на издадени актове за узаконяването му от строителните
правила и норми на благоустройствените закони.
Настоящият съдебен състав, приема, че с посочените от
ответниците съдебни актове, постановени в множеството административни дела не е
решен по същество въпроса, дали процесния имот е
построен в отклонение на дадените строителни разрешения и доколко същия
съответства на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми,обезпечаващи
нормалното ползване на имота. В тези производства са атакувани действия по
повод издаване на строителни книжа и узаконяване на строежа, които нямат сила
на присъдено нещо, относно наведените от ищцата твърдения за незаконност.
Възраженията на ответниците, че проц.имот
е изграден строеж от праводателя на ответниците със
знанието и непротивопоставянето от страна ищцата, ответниците доказват с
декларация нот.заверено от ищцата в община Аксаково с
рег.номер */26.05.1998год. С тази декларация ищцата дава съгласието си съседа Л.
С. Д. *** да построи в собствения си парцел втори етаж. Тази декларация не
опровергава твърденията на ищцата, че проц.имот е
построен при липса на учредено от нейна страна право на строеж и даване на
съгласие за реализирането му. Няма доказателства за надлежно учредяване на
право на строеж в нот.форма. Така представената
декларация не може да се счита и за заявление по реда на чл.56, ал.2 и ал.3 от
ЗТСУ/отм./. Съгласно чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗТСУ/отм./ съгласието за извършване
на строеж в чужд имот в полза на посочените в тази разпоредба лица следва да
бъде изразено в нотариално заверено
заявление до съответната техническа служба на общинския народен съвет, вписано в нот.книги,
като по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на
строеж в полза на строителя. Правото на строеж в съсобствен
имот, съгласно чл.56,ал.3 от ЗТСУ/отм./ се учредява в полза на съсобственик със
съгласието на останалите съсобственици, изразено в заявление до общинския
народен съвет с нот.заверка на подписите на
съсобствениците и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа,
което също подлежи на вписване. Т.е. заявлението по чл.56,а.2 и ал.3 от
ЗТСУ/отм./поражда действие от момента , в който достигне до адм.орган,
до когото е адресирано, като вписването на това заявление предхожда момента на
неговото представяне пред компетентния орган. В настоящия случай нямаме
адресирано до съответния адм.орган заявление, от
съсобствениците , което да е вписано, предвид на което и приетата по делото
декларация не може да бъде ценена, като такава учредяваща право на строеж на праводателя на ответниците да построи процесния
имот, тъй като липса фактическия състав на нормата, който поражда това право./Решение
№183 по дело №88/2012год. на ВКС, ГК, ІІ г.о./. Факта, на изграждане на проц.строеж
без съгласието на ищцата, обаче не
влече, като последица незаконност на строежа, като недопустим, а по смисъла на ч.92 от ЗС , води до извод,че представлява
приращение върху съсобствения
на страните имот.Отделно от това фактическото изграждане на строеж без надлежно
учредено право на строеж по своята правна същност не представлява неоснователно
действие, което да пречи на ищцата да упражнява
своето право на собственост.
Възраженията на ответниците за
законност на процесния строеж, предвид наличието на редовни
строителни книжа и акт за узаконяване №22/04.07.1998год. на същия в хода на
производството по настоящото дело се опровергаха, чрез приетата от съда съдебно-техническа
и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Според експертизата не са изпълнени в пълен обем условията за нормално
жилищно обитаване на процесната сграда.Предвид на
това посочените условия за обитаване не отговарят на строителните правила и
норми, действали към 1991-1993год. , както и към настоящия момент. Тъй като към
момента на изграждане на процесната сграда новото
строителство не е било реализирано, то процесната
сграда, предвид проекта за узаконяване е била узаконена като допълващо застрояване
в имота. Съгласно действащата към него момент нормативна уредба-чл.44,ал.3 от
Наредба №5 ПНТСУ, процесната сграда не отговаря на
нито една от гореизброените характеристики за допустими сгради и постройки на
допълващо застрояване. Към настоящия момент при действието на ЗУТ процесната сграда притежава пропуски и недостатъци, който
са съществували и към момента на узаконяването. Доводите на ищцата за нищожност
на акта за узаконяване с оглед липсата на учредено право на строеж по отношение
на извършеното над изградения през 1998год. гараж и като издаден от лице без
правомощия да подписва и издава такива документи не бяха опровергани от
ответниците в хода на производството по делото . Предвид на това, настоящият
съдебен състав приема, че процесната сграда не е съобразена с техническите и
благоустройствени закони, не отговаря на характеристиките за допустими сгради и
постройки на допълващо застрояване, същата е узаконена с пропуски и недъзи,
намалени отстояния, увеличение на реализираните площи
и обем на сградата спрямо одобрения арх.проект и др. Независимо от това незаконността
на процесната сграда сама по себе си не представлява
неоснователно действие и не предполага уважаване на иска по чл.109 от ЗС , тъй
като всяко лице, което притежава право на собственост върху дворното място
разполага с правото да го застроява. Само ако така построеното пречи на
останалите съсобственици да упражняват
правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахването на
постройката на основание чл.109 от ЗС./ Решение №51/07.05.2013год. по гр.дело
№764/2012год. на ІІ г.о. на ВКС, Решение №299/15.06.2010год. по гр.дело №500/2009год.
на ІІ г.о. на ВКС/. В настоящия случай останаха недоказани твърденията на
ищцата , че извършения строеж пречи на упражняването на правото й на
собственост върху съсобствения имот и
ограничава нейните възможности, с
оглед бъдещото застрояване на имота. Освен това от приетите по делото заповед №РД9Р-7/17.04.2015год.на Министъра на културата , ценена в
съвкупност с писмо –л.130 и удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж-л.132, удостоверение №Н-24/07.06.2012год.-л.133 и технически
паспорт-л.134 се установява, че процесния имот,
попада в границите на охранителната зона на груповата археологическа недвижима
културна ценност на обект „Т. В. е. н.” и като такъв не подлежи на бъдещо
застрояване.
Изложеното в
експертизата, че процесната сграда е ситуирана на запад от съществуващите в имота жилищни сгради
и това обстоятелство води до извода, че процесната
сграда се намира от изток на съществуващите в имота жилищни сгради, което означава, че същата пречи за ослънчаването на същите и като следствие на това при
извършения оглед е установено , че в няколко от помещенията на съществуващата
сграда /собственост на ищцата/ е налице наличие на мухъл и влага, съдът не
кредитира, тъй като няма наведените твърдения от ищцата, че процесната
сграда нарушава правото й на собственост, причинявайки мухъл и влага в
собствения й имот, нито е изследвана причинната връзка между мухъла и влагата и липсата на ослънчаване.
Предвид
гореизложеното съдът постановяване решение, с което отхвърля иска, основан на
чл.109 от ЗС, като неоснователен.
С оглед изхода от делото пред настоящата
инстанция на ответниците следва да се
присъдят разноски в размер, съгласно списък на разноските по делото. Сторените
от ответниците разноски възлизат в
размер от 2000лв. и се изразяват в платена адв.възнаграждение
от всеки един от ответниците в размер от 1000лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
на Р.Т. Ч.,ЕГН:********** ***, действаща чрез
адвокат П.Т. от ВАК със съдебен адрес:***,офис1 срещу Д.Л.Д. , ЕГН: ********** *** и С.Л.Д.,ЕГН:
********** ***, за осъждане на ответниците да прекратят неоснователното си
действие, извършено чрез строеж на склад към гараж и настройка върху тях,
находящ се в УПИ *, кв.*, * м.р. на град В. с административен адрес: */*/,
както и да премахнат за своя сметка строежа, на основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА Р.Т. Ч.,ЕГН:**********
***, действаща чрез адвокат П.Т. от ВАК със съдебен адрес:***,офис1 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Д. , ЕГН: ********** *** ,
сумата 1000лв./хиляда лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Т. Ч.,ЕГН:**********
***, действаща чрез адвокат П.Т. от ВАК със съдебен адрес:***,офис1 ДА ЗАПЛАТИ
на С.Л.Д.,ЕГН: ********** ***, сумата 1000лв./хиляда
лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на
страните , ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Х./