Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 09.05.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 16975 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищецът Г.А.Г., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 13.11.2015 год., около 23.55 часа, в гр.Пазарджик, на кръстовището на ул. „Княз Ал.Батемберг“ с бул. „България“, водачът Х.Й.Я., при управление на лек автомобил „Тойота” с ДК № ********, нарушила правилата за движение по пътищата като не спряла на знак „стоп“ и реализирала пътно-транспортно произшествие с управлявания от него лек автомобил „Рено“ с ДК № ********. Поддържа, че вследствие на произшествието му били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, частичен от 40 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като с поведението си станал причина за произшествието, а отделно от това не е използвал предпазен колан. Моли съда да отхвърли претенцията, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 18.11.2015 год. от дежурен ПТП-ОД на МВР-гр.Пазарджик, от който се установява, че на 13.11.2015 год., около 23.55 ч. в гр.Пазарджик, на кръстовището между ул. „Княз Ал.Батемберг“ с бул. „България“ е настъпило ПТП, при което водачът Х.Й.Я., управлявайки лек автомобил „Тойота” с ДК № ********, при наличието на пътен знак Б-2 навлязла в кръстовището и отнела предимството на лек автомобил „Рено“ с ДК № ********, управляван от Г.А.Г..

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М. и съобразена с показанията на свидетеля Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че причината за произшествието е навлизането на лекия автомобил „Тойота“ в кръстовището и пресичането на платното за движение на лекия автомобил „Рено“, при извършване на маневра „ляв завой“ без предимство. Дава заключение, че удара е непредотвратим за водача на автомобил „Рено“.

Останалите приети по делото медицИ.ки документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Й., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил счупване на носните кости двустранно и раЗ.ъсно-контузна рана на носа. Дава заключение, че раЗ.ъсно-контузната рана е зараснала за срок от 10 дни, а счупените носни кости, след тяхната репозиция са зараснали за срок от около 20 дни. Ищецът е търпял болки и страдания за период от около 20-25 дни, като през първите 10 дни болките са били с по-интензивен характер. В заключението си заявява, че към момента носните кости за зараснали напълно и проходимостта на носа е възстановена, но в основата се вижда надлъжно разположен V-образен белег с дължина 2 см, представляващ лек козметичен дефект. Дава заключение, че в медицИ.ката документация няма описани характерни охлузвания от поставен обезопасителен колан. В съдебно заседания заявява, че травмата може да се получи от два варианта: от удар върху автомобилния волан и от удар в предния горен ръб на предното стъкло.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” досежно лек автомобил „Тойота” с ДК № ********.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 13.11.2015 год., водачът Х.Й.Я., при управление на лек автомобил „Тойота” с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата като не спряла на знак „Стоп“ и по непредпазливост причинил на Г.А.Г. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила „Тойота“ - Я./ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че лекия автомобил „Тойота” е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връЗ.а съдът счита, че на ответника З. „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила „Тойота” следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до кратковременно разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицИ.ка експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца последният е търпял болки и страдания за период от около 20-25 дни, като през първите 10 дни болките са били с по-интензивен характер. При определяне обезщетението следва да бъде отчетено, че към момента носните кости за зараснали напълно и проходимостта на носа е възстановена напълно, но в основата му е налице надлъжно разположен V-образен белег с дължина 2 см, представляващ лек козметичен дефект.

 Наведените от страна на ответника доводи за съпричиняване за частично основателни. Неоснователни са те в частта в която се твърди, че в резултат на свой действия по управление на автомобила, ищеца е станал причина за настъпване на произшествието. От приетите доказателства и заключението на вещото лице инж. М. се установи, че вина за ПТП-то носи единствено застрахования при ответника водач. На следващо място се установи от заключението на вещото лице медик, че ищеца е управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Това е така, тъй като в медицинската документация, послужила за изготвяне на експертизата не са описани наранявания, които са характерни за произшествие при поставен колан, а отделно от това се установи, че увредата е настъпила вследствие удар в кормилото на автомобила или от удар в предния горен ръб на предното стъкло. Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищеца е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан и с това си действие е допринесъл за настъпване на вредите. Настоящият състав приема 20 % съпричиняване, тъй като при поставен колан, вредите изобщо не биха настъпили.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /48 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 10 000 лева. от тази сума следва да бъде приспадната отчетеното съпричиняване и исковата претенция е основателна и доказана за сумата от 8 000 лева и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /13.11.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден за заплати на ответника разноски в размер на 109 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 134 лева, съразмерно с уважената част от иска, а ответника на 243 лева/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г.и П.“, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 730 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 320 лева. Ищеца от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК по чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ, което съдът определя на 100 лева, с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ********с адрес: *** да заплати на Г.А.Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. С., сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 13.11.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2015 год., до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск до пълния размер от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, предявен като частичен от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ********да заплати на Адвокатско дружество „Г.и П.“ с Булстат ********адвокатско възнаграждение в размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Г.А.Г. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ********сумата от 109 /сто и девет/ лева, разноски по делото, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК “Л.И.” АД с ЕИК ********да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 320 /триста и двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: