Р Е Ш
Е Н И Е № 199/12.11.2020г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично
заседание на 13 октомври две хиляди
и двадесета
година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 197 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от ЕТ„В. къща-В.П.“,
гр.Елхово, ул.***, ЕИК *********, представляван от В.С.П., чрез пълномощник адв.Р.А. ***, със съдебен адрес:***, офис 5, срещу АУПДВ
№64/3/3121173/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“(изх.№01-6500/8611#1 от 20.07.2020г.). С акта е определено, както
следва:
І. На ЕТ „В. къща – В.П.“ с
ЕИК: ********* подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 770,00 лв. (словом: седемстотин и седемдесет лева), за несъответствието
между платената позиция уеб сайт и установеното при проверка на място, не
функциониране на уеб сайт, съгласно т. 2 от Приложение към раздел І „Общи
положения“ от приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.;
ІІ. На ЕТ „В. къща – В.П.“ с
ЕИК: ********* подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 8 882,12 лв. (словом: осем хиляди осемстотин осемдесет и два лева и
дванадесет стотинки) за неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за
устойчива заетост – създаване на нови работни места, съгласно точка 18 от
Приложение към Раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 г.;
ІІІ. На ЕТ „В. къща – В.П.“ с
ЕИК: ********* подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
13 323,18 (словом: тринадесет хиляди триста двадесет и три лева и
осемнадесет стотинки) за неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана,
съгласно т. 30 от „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г.“ ;
ІV. На основание чл. 3, ал. 1
от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“, налага на ЕТ „В. къща – В.П.“ с
ЕИК: *********, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 13 323,18 (словом: тринадесет хиляди триста двадесет и три лева и
осемнадесет стотинки), което вземане, като най-голямо по размер представлява
окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по
настоящия акт.
Твърди се нарушение на императивна правна норма като
производството е следвало да бъде проведено по ЗУСЕСИФ - по процедурата за
установяване на нередности и налагане на финансова корекция, алтернативно се
твърди липса на мотиви в издадения АУПДВ, неизясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, поради което се иска отмяна.
В съдебно заседание жалбата на ЕТ„В. къща-В.П.“ се поддържа от адв.Р.А. ***.
Счита се, че обжалваният
административен акт е издаден при нарушения на изискванията за форма,
предвидени в закона. По-конкретно, в него липсва дата на издаването му, както и
фактическите и правни основания за издаване на акта. Изискването за дата на
издаване на акта не е само формално, то е от съществено значение, с оглед
установяване приложимия при издаването на административния акт материален и процесуален
закон. Липсата на дата на издаване на оспорения административен акт представлява
съществено нарушение на административнопроцесуалните
правила и е самостоятелно основание за отмяна.
По отношение на посочените в
акта правни и фактически основания за издаването му се счита, че посочването на
чл.27, ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП)
като основание е крайно недостатъчно, за да може да се ориентира
санкционираното лице какво точно му се вменява като нарушение. Посочването само
с цифри на законовия текст на правното основание, на което се налага санкцията
не е достатъчно, след като ал.7 предвижда налагане на санкция за установени
нарушения поради неспазване критерии за допустимост, ангажимент или друго
задължение от страна на ползвателите на помощ. Легална дефиниция на понятията
критерии за допустимост, ангажимент и други задължения са дадени в §1, т.3, 4 и
5 от ДР от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП.
Видно е, че понятията критерии за допустимост, ангажименти и други задължения
са много различни, поради което, за да разбере наказаното лице какво нарушение
му се вменява, административният орган е следвало да посочи конкретно кое от
тези три основания за възстановяване на финансовата помощ е налице.
Административният орган е длъжен да сочи конкретни допустими презумпции на
вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. Посоченото представлява нарушение
на особените процесуални правила, предвидени в АПК, съществено е по своя
характер и представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
На следващо място, видно от
приложения по делото договор с Държавен фонд „Земеделие“, същият е сключен на
основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.. Ето защо,
позоваването в текста на обжалвания административен акт на Наредба № 29 от
11.08.2008 г., включително на нарушения на принципите, прогласени в тази
наредба, са неотносими
и не биха могли да бъдат основания за налагане на санкция.
В подкрепа на аргумента и на
доводите, че производството в настоящия случай е следвало да се развие не по
реда на ДОПК, а по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, е текстът на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП.
Легалната дефиниция на понятията критерии за допустимост, ангажименти и други
задължения са дадени в §1, т. 3, 4 и 5 от ДР от Правилата за определяне на
размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Видно е,
че при трите хипотези – и на критерии за допустимост, ангажименти и други
задължения, става дума за нарушения на изисквания и дейности, за които не се
извършва плащане на безвъзмездна финансова помощ. Видно от представената по
делото преписка, за дейностите, за които е наложена санкция е получено плащане
от Държавен фонд „Земеделие“, поради което се счита, че ако изобщо са
установени нарушения от страна на ЕТ“В. къща-В.П.“ те попадат в хипотезата на чл.
27, ал. 6, а не на ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, поради което развитото от административният орган производство е
изначално опорочено.
По отношение на извършените
проверки на място, първата проверка за периода 18.06.2019 г. – 30.06.2019 г. е разпоредена със Заповед № 374061 от 17.06.2019 г., която
заповед е подписана от неизвестно лице. Изписаният текст на мястото за подпис е
името на К.Б., сочен като ръководител на отдел, но положеният подпис е с
апостроф. Същият, сравнен с подписа на другата заповед, тази, с която се
разпорежда проверка на място за периода 01.07.2019г.- 05.07.2019г., подписана
отново от К.Б., само че без апостроф, ясно показва, без да са необходими
специални знания за удостоверяването, че подписите на едната и другата заповед
са положени от различни лица.Счита се, че липсата на данни кое лице е
разпоредило да бъде извършена проверката на място за периода 18.06.2019г. –
30.06.2019г. представлява съществено нарушение на процесуалните правила при
провеждане на административното производство, доколкото именно с тази заповед
за възлагане проверка на място се определя материалната компетентност на
лицата, които имат право да извършат проверката, респективно да констатират
неизпълнение на договорените условия.
По отношение на проверката на
място, извършена за периода 01.07.2019г. – 05.07.2019 г., видно е от
представената по делото преписка, че същата е извършена в отсъствието на
законния представител на бенефициента ЕТ „В. къща – В.П.“, в контролния лист
като представител на бенефициента и упълномощено лице е вписана М.П., за която
няма никакви данни в преписката в какво качество е присъствала по време на
проверката. Още по-малко липсва приложено пълномощно за представляване на ЕТ „В.
къща – В.П.“. Същото представлява нарушение на чл. 53, ал. 3 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г. и опорочава извършената проверка, включително резултатите от нея.
На основание изложеното се
иска да бъде отменен обжалвания административен акт като незаконосъобразен,
постановен при съществено нарушение на административнопроцесуалните
правила, както и на материални закон. Претендират се направените по делото
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответната страна,
Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, се представлява от адв.М.И. от САК, която моли съдът да остави без уважение
жалбата срещу акта за публично държавно вземане. Счита същият за издаден в
съответствие с правилата на материалния закон, издаден от компетентен орган,
при липса на нарушенията, въз основа на които жалбоподателят основава
възраженията си. Актът е подробно мотивиран, извършени са множество проверки. Възраженията
на жалбоподателя се считат за неоснователни. Видно от самия акт за установяване
на публично държавно вземане, същият е издаден с изходящ номер и дата на
компетентния държавен орган. Досежно възражението за
приложението на ЗУСЕСИФ моли съдът да има предвид, че съгласно трайната
практика на Върховния административен съд, след като не са нарушени правата на
жалбоподателя, същият е бил уведомен за издаването на акта, имал е правото да
направи в установените срокове своите възражения, дали се прилагат едните или
другите правила не би съставлявало съществен порок, налагащ отмяната на акта на
това основание. По възражението във връзка с подписа на заповедта за проверка
счита, че заповедта съставлява официален документ и в тежест на жалбоподателя
би било да докаже дали има някакви пороци при авторството на този документ.Представя
писмени бележки и моли бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Предмет на съдебен контрол е АУПДВ
№64/3/3121173/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“(изх.№01-6500/8611#1 от 20.07.2020г.).Актът е с адресат ЕТ„В.
къща-В.П.“, ЕИК *********, за който е определено за възстановяване публично държавно
вземане.Връчен е на представляващия търговеца на 24.07.2020г. с известие за
доставяне.Жалба срещу акта е подадена с вх.№1566/07.08.2020г. в Административен
съд Ямбол.С оглед на това съдът приема, че жалбата е депозирана от надлежна
страна, неблагоприятно засегната, в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
поради което е допустима за разглеждане.
При проверката за наличие на отменителни
основания досежно административния акт, съдът
констатира следното:
АУПДВ №64/3/3121173/3/01/04/01 (изх.№01-6500/8611#1 от
20.07.2020г.) е издаден от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. В случая
фондът действа като Разплащателна агенция като контролира отпусната и изплатена
безвъзмездна финансова помощ по договор, сключен между фонда и ЕТ„В. къща-В.П.“
по мярка 4.1“Прилагане на стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007-2014г. Изпълнителният
директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл.
20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По действащото право
разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП предвижда компетентност за
изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс(ДОПК) и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове(ЗУСЕСИФ). И
при двете хипотези: на издаване на АУПДВ или на РФК, компетентен орган да
издаде административния акт е изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“.
Възражението на жалбоподателя, че вместо АУПДВ е следвало да се издаде РФК е относимо към процесуалния ред за издаване на акта и не
влияе на компетентността на органа. При тези съображения съдът счита, че
обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган.
АУПДВ №64/3/3121173/3/01/04/01 (изх.№01-6500/8611#1 от
20.07.2020г.) на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е обективиран
в писмена форма, съдържа мотиви с излагане на фактически и правни основания и
разпоредителна част, посочено е наименование на органа, наименование на акта,
адресат, подписан е от издателя си, съдържа и означение пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва. Неснователно е соченото
от жалбоподателя възражение, че в акта не е посочена дата. Видно от
представения екземпляр по делото, АУПДВ №64/3/3121173/3/01/04/01 съдържа и изх.№01-6500/8611#1
с дата 20.07.2020г. При тези констатации съдът счита, че е спазено изискването
за форма по чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.
Актът е издаден на валидни правни основания – чл.27,
ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. Според чл.27, ал.3 от
ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.Случаят касае недължимо платена безвъзмездна финансова помощ,
финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
соченото нормативно основание на чл.27, ал.3 от ЗПЗП е съответстващо.Според
чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6(за
налагане на финансова корекция при установена нередност), се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.Установено е
публично държавно вземане-недължимо платена сума от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони, и лихва върху тази сума, които са публични държавни вземания, първото по
смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, второто по чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК. Органът
се позовава на неспазен ангажимент по сключения договор за финасиране
на ползвателя-установено нефункциониране на уеб сайта на ползвателя на помощта,
като за това са одобрени средства.Видно от Приложение 1 към договор №
64/3/3121173, за изработка на сайт и рекламни дипляни
е одобрена сума в размер на 770лв. и несе спори, че същата е платена. По
смисъла на §1, т.4 от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.(Правилата), "ангажименти" са
дейностите, които ползвателите на финансова помощ се ангажират да осъществят и
да изпълняват през мониторинговия период и за които
се извършва плащане на безвъзмездна финансова помощ, съотв.
по смисъла на §1, т.2, б.“а“ от ДР на Правилата, мониторинговият
период е 5 години, считано от датата на сключване на договора.Следователно това основание(неспазен ангажимент за ползване по
предназначение на финансиран с договора актив попада в хипотезата на чл.27,
ал.7 от ЗПЗП.Другите две неизпълнения са свързани с неизпълнени показатели,
залегнали в одобрения бизнес план на ползвателя на помощта – неизпълнение на
заложените параметри по отношение на устойчива заетост за финансовите години
2016, 2017 и 2018г. и неизпълнение на залегналите финансови показатели за
приходи от нощувки за финансовите години 2016, 2017 и 2018г. представляват
неизпълнение на „други задължения“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на Правилата,
като ползвателят на безвъзмездната финансова помощ е задължен за спазва бизнес
плана като част от одобрения проект и задължението от това произтича от договора - раздел ІХ.Други условия, т.9.1“г“
във връзка с §1, т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., където е
дадено определение за „проект“- това е
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. С оглед на това съдът
счита, че правилно е издаден административен акт от вида акт за установяване на
публични държавни вземания, при съответстващи нормативни основания.
При проверката за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на производството пред административния орган, за съответствие
с материалния закон и с целта на закона, съдът констатира следното:
С писмо с изх. № 01-6500/8611 от 30.10.2019 г. ДФ
„Земеделие“ – РА е открил производство по издаване на Акт за установяване на
публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
от АПК, във връзка с констатации, направени по договор № 64/3/3121173 от
20.10.2014 г. по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от
Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г..
Безспорно е, че между ДФ „Земеделие“ – РА и ЕТ „В.
къща – В.П.“ има сключен договор за подпомагане № 64/3/3121173 от 20.10.2014 г.
по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програма за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г., предмет на който е „Преустройство с
промяна предназначението на жилищна сграда в къща за гости“ в гр. Елхово, по
който е изплатена субсидия в размер на 88 821.22 лв..С договора се
предоставя на ползвателя финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и
реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект ИД 64/3/3121173
от 10.03.2014г.(т.1.1. от договора).Съгласно т.1.2 от
договора, фондът изплаща помощта по т.1.1., при
условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект,
съобразно условията и сроковете, определени в договора и анексите към него,
Наредба №23 от 18.12.2009г. и Наредба №29 от 11.08.2008г., Регламент 1407/2013
от 18.12.2014г., както и всички действащи в съответната област нормативни
актове.Определените за възстановяване публични държавни вземания по т.1, т.2 и
т.3 от акта са основани на нарушения на чл.59,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на
стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни
инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на
съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за
местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г.( Наредба №23 от 18.12.2009г.) и на чл.2, т.1, чл.16, ал.2 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.( Наредба
№29 от 11.08.2008г.). В тази връзка неоснователно е възражението на
жалбоподателя за неотносимост на разпоредбите на
Наредба № 29/11.08.2009 г., същата е залегнала като нормативно основание в
т.1.2 от договора.
Според чл. 59, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. ,
в случай че МИГ(местна инициативна група) или получателите на помощта не
изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с тях. Разплащателната агенция определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението.
Според чл.2, т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. -Подпомагат
се проекти, които допринасят за постигане цели на мярката, сред които е целта
на мярката - насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони.
Според
чл.16, ал.2 от Наредба № 29
от 11.08.2008 г. -
Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10
години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.
Според чл. 43, ал.1, т.1от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. - за
срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ
ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект
активи по предназначение.
Констатацията по т.1 в АУПДВ - установено е, че уеб сайта не
функционира, съответства на квалификацията за нарушение по чл. 43, ал.1, т.1от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
Констатацията по т.2 в АУПДВ – установено е неизпълнение на бизнес плана по отношение на
устойчива заетост равно на 50% от заложеното в плана за 2016, 2017 и 2018г. , сочи
за нарушена цел на мярката, залегнала в чл.2, ал.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г.
Констатацията по т.3 в АУПДВ-установено е неизпълнение на
финансовите показатели, залегнали в бизнес плана, като приходите за финансовата
2016г. са 7 682.57лв. и съставляват 42, 68% изпълнение на одобрения план
за годината; приходите за финансовата 2017г. са 3 958.29лв. и съставляват
14.66% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; приходите за
финансовата 2018г. са 3 680.28лв. и съставляват 11.68% изпълнение на
одобрения бизнес план за годината. Констатацията сочи за неизпълнение на поето
договорно задължение, което се квалифицира като нарушение на чл. 59, ал.1
от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.
За
констатациите за нарушения ползвателят на помощта е уведомен с писмо
изх.№01-6500/8611 от 30.10.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. Описани
са нарушенията и проверките, при които са установени(извънредна проверка на
място в периода 18.06.2019г.-21.06.2019г. и административна контролна проверка
на място в периода 01.07.2019г.-04.07.2019г.).Описани са и правилата, по които
е определен размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ. Предоставен 14-дневен срок за възражения. Писмото е връчено с ИД на 04.11.2019г., но възражения не са
направени.
Съдът
счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че Заповед №
374061 от 17.06.2019 г. за извършване на проверка на място, е подписана с
апостроф от издателя си К.Б., както и че липсват доказателства същото лице,
издател на Заповед № 374285/28.06.2019 г., в качеството си на Началник отдел
„Регионален технически инспекторат“, да е оправомощен
да разпорежда проверки на място, и това опорочава резултата от проверките на
място. Компетентността на служителите от
техническите инспекторати към областните дирекции на фонда произтича пряко от
закона.Съгласно чл.26а, ал.2 от ЗПЗП проверките на място се извършват от
структурите на Разплащателната агенция. Дирекция "Технически инспекторат“
е част от Специализираната администрация на фонда(чл.31, т.10 от Устройствения правилник на ДФЗ). Съгл.чл. 42, ал.1 от Устройствения правилник на ДФЗ, Държавен фонд
"Земеделие" е структуриран в 28 областни дирекции със седалища в
областните центрове в страната, в т.ч. и Ямбол. Съгласно чл. 44, т.3, б.“а“ от Устройствения правилник на ДФЗ, Областните дирекции на
фонда осъществяват и функции във връзка с проверката на кандидатите за
подпомагане, като организират и осъществяват извършването на проверки на място
при кандидата/ползвателя. За извършването на такава проверка нормативната
уредба не изисква нито издаване на заповед,нито определяне с нарочен акт на
длъжностно лице, което да я извърши, като условие за валидност на съставения
акт от проверката.Това е въпрос на вътрешнослужебна
организация, а не на нормативно залегнало изискване достатъчно е проверката да
е извършена от длъжностно лице от структурата на фонда. В случая проверките са
извършени от експерти в РТИ в ОД на ДФЗ-Ямбол, което сочи, че констатациите от
тях са на компетентни длъжностни лица. Контролните листи от проверките съдът
счита за официални документи по смисъла на чл.179 от ГПК.
Жалбоподателят
възразява, че втората проверка в периода 01.07.2019г.-04.07.2019г. е извършена
в отсъствието на законния представител на бенефициента ЕТ „В. къща - В.П.“ и
това е нарушение чл. 53, ал. 3 от Наредба № 23/18.12.2009 г.. В контролния лист
за извънредна проверка от 04.07.2019 г. е вписана като представител
упълномощено лице М.П., но липсва пълномощно от законния представител на
търговеца. Съдът приема, че нарушение действително е налице, тъй като
контролният лист от проверката не е подписан от представляващия ЕТ „В. къща - В.П.“,
но то не е съществено.Констатациите за наетите по трудов договор лица и за
приходи от дейността за извършени въз основа на писмени документи-справка от
регистъра на НАП за действащи трудови договори с осигурител ЕТ „В. къща - В.П.“
и справки от счетоводството по представени фактури за нощувки за финансовите
години 2016, 2017 и 2018г., като констатациите в тази връзка, че е наето само
едно лице по трудов договор и за приходите от продажби за всяка финансова
година не се оспорват от жалбоподателя. С оглед на това съдът счита, че
констатациите не биха били различни, ако при проверката на документацията е
присъствал представляващия ЕТ „В. къща - В.П.“.
Досежно основанието и размера
на определените за възстановяване суми в процентно съотношение спрямо
плащанията по договора:
Определените
суми за възстановяване са основани на Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 – 2013 г.(Правилата).
Нарушението
по т.1 – нефункциониране на уеб сайта, е квалифицирано като нарушение на т.
4.17 и т. 4.25 буква „а“ от сключения с ДФ „Земеделие“ договор № 64/3/3121173,
както и на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.. е наложена
санкция в размер на 770,00 лв., съгл. т. 2 от Приложение към раздел І „Общи
положения“ от Правилата. Съгласно таблица за одобрените разходи по проекта,
Приложение 1 към договор № 64/3/3121173, за изработка на сайт и рекламни дипляни е одобрена сума 770лв. и това е сумата, подлежаща
на възстановяване в размер 100% съгл. Правилата за това, че ползвателят не
използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение.
Нарушението
по т.2 се изразява в неизпълнение на залегналото в бизнес плана разкриване и
поддържане на 2 (две) работни места(едно управленско и едно производствено),
като е установено само едно работно място като поддържана постоянна годишна
заетост за трите финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.). Нарушението се
потвърждава от справката от регистъра на НАП(л.508 от делото). Това нарушение
правилно е прието за неспазване на параметрите, заложени в одобрения бизнес
план по отношение на устойчива заетост.Неизпълнението е равно на 50% спрямо
заложените в одобрения бизнес план параметри, времетраенето е над две финансови
години, поради което правилно е наложена санкция в размера по точка 18 от
Приложение към Раздел І „Общи положения“ от Правилата , т.е. 10% от
предоставената финансова помощ по договора за финансово подпомагане, изчислена
на 8 882,12 лв..
Нарушението
по т.3 се изразява в неизпълнение на приходите през финансовите години 2016,
2017 и 2018г. средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години е в размер на 20,03% от заложените приходи,
т.е. приходите са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения
бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило
над две финансови години. В този случай размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ съгласно точка 30 от Приложение към Раздел І
„Общи положения“ от Правилата е 15% от предоставената финансова помощ по
договора и е изчислена санкция в размер 13 323,18 лв..
С
жалбата не се оспорва размера на наложените санкции, а основанието за
налагането им, не се оспорва и размера на плащанията по договора, съобразно които
са изчислени процентно в лева санкциите
по т.1, т.2 и т.3 от АУПДВ, поради което съдът
приема, че няма спор досежно правилното
изчисление на сумите в лева.От трите наложени санкции по т.І.(770лв.), по т.ІІ.(8 882,12
лв.), по т.ІІІ.(13 323,18 лв.), в частта по т.ІV. от АУПДВ е определено за
подлежащо окончателно на възстановяване публично държавно вземане в размер на
13 323,18 (словом: тринадесет хиляди триста двадесет и три лева и
осемнадесет стотинки), което вземане е най-голямо по размер. Този размер като окончателно подлежаща на
възстановяване сума, установена с АУПДВ №64/3/3121173/3/01/04/01 на
Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“(изх.№01-6500/8611#1 от 20.07.2020г.)
съответства на предписаното в чл. 3, ал. 1 от Правилата - Когато при осъществяване
на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други
задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече
от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В
тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване
финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно
окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.
В заключение съдът счита, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Не са налице нарушения при издаване на
акта, които да представляват отменителни основания. Същият
е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при
липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.При този
изход на спора основателна е претенцията за разноски на ответната страна, като
в полза на Държавен фонд“земеделие“ следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1115.64лв., съобразно представения по
делото списък по чл.80 ГПК, ведно със споразумение за правни услуги и
доказателства за плащане на сумата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„В. къща-В.П.“,
гр.Елхово, ул.***, ЕИК *********, представляван от В.С.П., против АУПДВ
№64/3/3121173/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“(изх.№01-6500/8611#1 от 20.07.2020г.).
ОСЪЖДА ЕТ„В. къща-В.П.“, гр.Елхово, ул.***,
ЕИК *********, представляван от В.С.П., да заплати на Държавен фонд“Земеделие“,
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1115.64лв.(хиляда сто и петнадесет лева, шестдесет и
четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете