РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр. Брезник , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211710200027 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от
ЗАНН
Образувано е по жалба на А.. С. ., с ЕГН: **********, с адрес:
****************, против Наказателно постановление №
************/23.02.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор
„Пътна полиция“, Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.174 ал.3
предл. 2-ро и чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, на А.. С. С., с ЕГН: **********, му е
наложено административно наказание „глоба” в общо в размер на 2010 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за извършени
административни нарушения на разпоредбите на чл.174 ал.3 предл.2-ро и
чл.183ал.1, т.1, предл. 1-во от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление
№ ************/23.02.2021г. на Началник сектор при ОДМВР-Перник, е
незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по
наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по
издаване на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед
1
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, Брезнишки районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК
прие за установено от фактическа страна следното:
По фактите съдът намира, че на 30.01.2021г. свидетелите В. С. Д. и Б.
Е. Б. били на работа дневна смяна на територията на РУ-Брезник, където
работят като полицаи в охранителна полиция на управлението. Към около
11,00 часа на 30.01.2021г. се намирали на пътя до горското стопанство в
града. Възприели движещ се лек автомобил "*****" с рег. № РК **** АМ по
ул.“Андрей Михайлов“, с посока на движение от ул.“Ангел Коцалиев“ към
с.Бабица. Тъй като познали автомобила и имали информация, че има
вероятност водача А.. С. С. да управлява колата след употреба на наркотици
решили да го спрат и проверят. Действително на подадения сигнал стоп лекия
автомобил "*****" с рег. № РК **** АМ, с водач А.. С. С. спрял. Проверили
отвътре автомобила за наличие на забранени вещества и субстанции.
Свидетелите Д. и Б. се усъмнили, че водачът е употребил наркотични
вещества, при което се обадили на оперативния дежурен да изпрати на място
екип на КАТ ПП при ОДМВР-Перник, който има правомощия да тестват с
техническо средство за употреба на наркотици и техните аналози и да вземат
отношение по линия на КАТ. Възприели, че водача отказва да бъде тестван с
техническо средство за наличие на аркотици в кръвта. След около половин
час на място дошъл екип на КАТ в лицето на св.Д. Е. К. и Г.Г.. Техническото
средство, с което трябвало да се извърши тестването било в свидетеля К. като
от разговора с колегите си Б. и Д. св.К. разбрал, че водачът отказал да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества, както и за употреба на алкохол.
Както и че въззивникът не носи СУМПС. Не се установява и св.К. да е нямал
готовност на място да направи теста за наркотични вещества чрез използване
на техническо средство.
Тъй като А.С. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества му е съставен АУАН № *********/30.01.2021г. серия GA от св.К. за
нарушение на чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, и му е
издаден талон за изследване № ******/30.01.2021г. С. подписал АУАН без
възражения, а св.Г.Г. съставил и връчил на въззивника талон за медицинско
изследване № ******/30.01.2021г. в 12.10ч.,
2
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел,
че жалбоподателят е нарушил чл. 174, ал. 3 пр.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 пр.1 предл.1-во от
ЗДвП му наложил наказание глоба в размер на 2010 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени
в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от
закона форма и при формално спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57
ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът намира, че от събраните доказателства частично е оборена
доказателствената сила на акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез представяне
на съответни доказателства пред административнонаказващия орган или
съда, при което следва да се приеме, че фактите не са такива, каквито са
описани в акта за установяване на административно нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
3
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение
и съдържа в себе си санкцията за неизпълнение на задължението. В
настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на
водач на процесното МПС. Описаното в АУАН административното
нарушение се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на наркотично вещество, с техническо средство, а в
НП е описано и, че не е изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества и техните аналози.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на
административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на
изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест –
неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а
втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване,
което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган
(субектът не посещава медицинското здравно заведение).
Съдът намира, че в случая не е доказано по несъмнен и безспорен
начин отказа на въззивника както да му бъде извършена проверка с
техническо средство за наличие на наркотици, така и да изпълни предписание
за химическо изследване. Това е така, тъй като видно от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие полицаи този отказ не е направен
пред органа, който е компетентен да отправи поканата и след възприемането
на съответния отказ да констатира със съставяне на АУАН извършеното
нарушение. Така например св.Д.К., който е актосъставител, тъй като има
правомощия по КАТ в показанията си твърди, че от полицаите от РУ-
Брезник, които са спрели водача е разбрал, че въззивника А.С. е отказал пред
тях да бъде тестван с техническо средство за наличие на наркотици. Твърди,
че един от четиримата полицаи поканил водача да бъде изпробван, но не знае
кой от тях. Но за себе си като актосъставител е категоричен, че не го е
поканил, тъй като „ те бяха разговаряли, аз съставих АУАН“. Няма
доказателства и за отказа на въззивника да изпълни предписанието за
4
медицинско изследване в срок от 30 минути след съставянето му. Установи се
безспорно, че свидетелите, пред които е извършен отказа не са служители с
правомощия по линия на КАТ, затова те са и извикали колегите си К. и Г, за
вземане на отношение, а единствено отказа пред служител с правомощия по
тази линия е валидно и съставомерно действие за завършване на фактическия
състав на нарушението по чл.174 ал.3 второ предложение от ЗДвП. В
материалите по преписката изпратена от АНО няма доказателства сочещи и
за отказа на водача да изпълни предписание за мед.изследване. В тази насока
от приложения по делото талон за изследване № ******/30.01.2021г. не става
ясно водача да е отказал такова. Същия е получен от А.С., за което е
удостоверил с подписа си като единствено е описано основанието за връчване
на това предписание, а именно „1.Водачът отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство или тест“. От разпитите на полицаите, които
съда намира за обективни, пълни и дадени безпристрастно, поради което
кредитира, не е видно въззивника да е отказал медицинско изследване.
Независимо от липсата на такъв отказ АНО е вменил в авторство на водача и
извършването на тази форма на изпълнително деяние в НП. Освен горните
аргументи за недоказаност съставомерност на административното нарушение
съдът намира, че С. е санкциониран на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
като нарушена от него в НП е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
и е описано следното извършено от жалбоподателя адм.нарушение: „Отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.“ Т.е. АНО е описал
всички хипотези в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като не е уточнил
коя точно е нарушена от жалбоподателя, с което е нарушил правото му на
защита, тъй като не е очертана ясно рамката на
административно-наказателното обвинение в зависимост от която следва да
организира защитата си Н.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на
административни нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с
качеството "водач". Смисълът на това понятие е правно регламентиран в § 6,
т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Действително безспорно е
5
доказано, че жалбоподателя е притежавал качеството "водач" предвид
показанията на свидетелите К. и Б., но в цитираната разпоредба са различни
изпълнителните деяния на двата състава и съставите са в условията на
алтернативност. Предложение 1 от чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкционира отказа
на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или
упойващи вещества, а предложение 2 от същата норма свързва
административно-наказателната отговорност с неизпълнение на предписание
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В случая
АНО в НП е описал и двата състава без да конкретизира, за кой състав на
адм.нарушение е санкциониран Н,. Едва в частта, в която АНО с НП определя
вида и размера на административното наказание е посочил, че Н. е нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като това цифровото изписване на
санкционната разпоредба не отговаря на словесното описание на извършеното
нарушение в което АНО е посочил, че Н. е нарушил всички хипотези на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както бе посочено
по-горе регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на
административно-наказателна отговорност на водачите на МПС, а именно -
отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или наркотици, каквато е настоящата хипотеза, или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В процесния случай АНО в НП е посочил, че
правонарушителя, не в условията на алтернативност, както е регламентирано
от законодателя в цитираната правна норма, а в условията на кумулативност е
нарушил всички хипотези на чл.174, ал.3 ЗДвП , с което е нарушил правото
му на защита, тъй като Н. предвид описанието в НП на вменено му за
извършено адм.нарушение е в невъзможност да разбере срещу какво точно
административнонаказателно обвинение да се защитава.
Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от
водачите на МПС е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. /обн., ДВ, бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. / като е предвидено, че се
установява с тест или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
6
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест.
В конкретния случай не е безспорно установено, че жалбоподателят е
отказал пред надлежен орган да бъде тестван с тест и му е издаден талон за
медицинско изследване, което той е отказал да извърши. Предвид изложеното
неправилно административнонаказателната отговорност е ангажирана по чл.
174, ал. 3, от ЗДвП.
С оглед на гореизложените съображения и доколкото
административния процес съгласно българското законодателство притежава
силно изразен формализъм, а именно необходимо е точно спазване на всички
законови изисквания, то настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление в тази си част следва да бъде отменено на
процесуално основание.
Що се касае до второто обвинение, а именно по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП за неносене и непредставяне на СРМПС, то в тази си част НП следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. От писмените
доказателства по делото, включително и АУАН в тази си част, както и от
свидетелските показания на разпитаните полицаи е безспорно установено, че
водача при проверката не е представил свидетелство за управление на МПС,
като и наложеното наказание съответства на предвиденото в закона за такова
нарушение.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Трънският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ************/23.02.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор „Пътна полиция“, Перник, в
частта в която на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.174 ал.3 предл. 2-ро на АНТ.
С. СТ., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000лв., и лишаване от право да управлява МПС за 24
7
месеца за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.174
ал.3 предл.2-ро и от ЗДвП.
ПОТВРЪЖДАВА наказателно постановление №
************/23.02.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор
„Пътна полиция“, Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.1
т.1предл.1 от ЗДвП, на АНТ. С. СТ., с ЕГН: **********, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10лв., за извършено
административно нарушение на разпоредбите на 100 ал.1, т.1 , от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
8