РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000638 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“
№* – чрез адв. Т.Х. против решение №260096/12.03.2021г., постановено по
т.д. № 119/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., в частта с която е
осъдено З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* да заплати на СТ.
ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №*, обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 60 000 лв.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от 05.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, които неимуществени вреди, представляващи
преживени душевни болки и страдания – стрес, страх и негативни емоции са
вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2019 г., причинено от И.П.К. в гр. К.,
на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“, при управление на МПС - лек
автомобил марка „М.“ с рег. № *********, поради нарушение на правилата за
движение, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
1
ищцата, за който автомобил е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ със З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД към датата на ПТП, в
частта с която е осъден да заплати сумата 3598 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за
лечение, които са в пряка причинна връзка с получените вследствие на ПТП
травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 29.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от 05.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и адвокатско възнаграждение на адв. П. К.
в размер на 2401.20 лева, определено на основание чл.38 от ЗА, а по сметка на
ОС – С.З. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса,
пропорционална на уважената част от исковете, в размер на 2543.92 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и по същество да отхвърли предявените искове против
застрахователя изцяло, евентуално – ако намери претенцията за основателна -
да определи по-нисък размер на обезщетението.
Въззиваемата страна СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“
№* – чрез своя пълномощник адв. П. К. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К.,
ул. „Г.“ №*, със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ №*, офис ** против решение
№260096/12.03.2021г., постановено по т.д. № 119/2020г. по описа на Окръжен
съд – гр. С.З., в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от
СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №* против З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к.
„Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2019 г. в гр. К., причинено от И.П.К. в
гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“, при управление на МПС - лек
автомобил марка „М.“ с рег. № ********* за разликата над уважения размер
60 000 лева до пълния предявен такъв от 120 000 лева. Изложени са
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в
обжалваната му част. Иска се неговата отмяна и уважаване на претенцията в
пълния и заявен по делото размер.
2
Въззиваемата страна З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №*
изразява становище за неоснователност на тази въззивна жалба и моли
решението в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от адв. П. К. – пълномощник на ищцата
СТ. ИВ. К. против Определение №260646 от 11.06.2021г., постановено по т.д.
№119/2020г. на ОС – С.З., с което е оставена без уважение молбата на адв. К.
за изменение на постановеното решение в частта за разноските относно
определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за
оказаната безплатна правна защита на ищцата СТ. ИВ. К. за разликата над
определения и размер адвокатско възнаграждение от 2401.20 лева до
претендирания такъв от 2936.24 лева.
Постъпил е писмен отговор от З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД – чрез адв. Т.Х., с
който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 и чл.498 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Касае се за пряк
иск, предявен от увредения против застрахователя.
Ищцата СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №* твърди, че
на 29.07.2019 г. е пострадала при автомобилна катастрофа, причинена от
И.П.К. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“, при управление на
МПС - лек автомобил марка „М.“ с рег. № *********. Твърди, че вследствие
на ПТП е получила телесни увреждания, представляващи средна телесна
повреда, изразяваща се в субтрохантерна фрактура, счупване на бедрената
шийка, счупване на подбедрицата в ляво, счупване на първа фаланга на
палеца на ляво стъпало, повърхностна разкъсно – контузна рана на дясно
стъпало, екскориации по крайниците. Твърди, че срещу виновния водач от
И.П.К. е образувано НОХД № 917/2020г. на РС – К., приключило със
споразумение от 24.08.2020 г., с което И.П.К. е признат за виновен в това, че
на 29.07.2019 г. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“ при
управление на МПС - л.а. „М.“ с рег. № ********* на пешеходна пътека е
нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а
именно - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116, чл. 119, ал. 1, чл. 40, ал. 1 - като по
3
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата СТ. ИВ. К.
изразяваща се в счупване на костите на левия долен крайник (счупване на
първата фаланга на палеца на левия крак и счупване на големия пищял на
лявата подбедрица), причинило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник, и счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл.
343 ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1,6. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от
НК. Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС е била
покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.а.д.
„Д.Б.:ж.з.“ АД, по застрахователна полица № ******************, валидна
за периода 30.03.2019г. до 29.03.2020г.
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника да и заплати обезщетение за
неимуществени вреди за болките и страданията вследствие травматични
увреждания: счупване на костите на левия долен крайник (счупване на
първата фаланга на палеца на левия крак и счупване на големия пищял на
лявата подбедрица), причинило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник, и счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник, получени в резултат на
цитираното ПТП в размер на 120 000 лева, да и заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3598 лева, изразяващи се в направени от
ищцата разходи за лечение, които са в пряка причинна връзка с получените
вследствие на ПТП травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП
на 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
уведомяване на застрахователя – 05.08.2019г. до окончателното и изплащане,
както и разноските по делото.
Ответникът З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* оспорва
предявените искове. Твърди, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекалено завишено по размер. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, като се твърди, че същата е
навлязла внезапно на платното за движение, на необозначено място,
пресичала е при ограничена видимост, удължила е ненужно пътя и времето за
пресичане и не е сигнализирала с вдигане на ръка намерението си да пресече
пътя. Оспорва твърденията за обстоятелствата, причините и механизма на
4
ПТП, както и настъпването на неимуществените вреди и техния интензитет.
Евентуално твърди, че претърпените от ищеца вреди са в доста по-малък от
претендирания размер.
Видно от приложеното НОХД №917/2020г. по описа на РС – К. на
20.08.2020г. по цитираното дело е одобрено споразумение от 24.08.2020 г., с
което И.П.К. е признат за виновен в това, че на 29.07.2019 г. в гр. К., на
кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“ при управление на МПС - л.а. „М.“ с
рег. № ********* на пешеходна пътека е нарушил правилата за движение по
Закона за движение по пътищата, а именно - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116, чл. 119,
ал. 1, чл. 40, ал. 1 - като по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на ищцата СТ. ИВ. К. изразяваща се в счупване на костите на левия
долен крайник (счупване на първата фаланга на палеца на левия крак и
счупване на големия пищял на лявата подбедрица), причинило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник, и счупване на дясната
бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник - престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343,
ал. 1,6. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383 ал.1 от НПК
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
За процесното ПТП е съставен и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 29.07.2019г. /стр.6 от делото на ОС/. В него е
посочено, че водачът на лекия автомобил при движение на заден ход
блъска пешеходка на пешеходна пътека.
Относно механизма на ПТП е прието заключение на съдебна
автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. В.В.
се установява, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при
нормална видимост, на прав и равнинен пътен участък. Асфалтът е без
неравности. В зоната на произшествието е налице пътна маркировка –
пешеходна пътека тип М 8.1. Пешеходката се е движила в посока от
5
запад на изток по пешеходна пътека тип „зебра“, пресичайки ул. „О.“ под
ъгъл около 90 градуса спрямо посоката на движение на лекия автомобил.
До мястото на удара тя е изминала около 7 метра по пешеходната пътека.
Водачът е изминал около 13.8 м. след процесната пешеходна пътека. Тя е
била видима за водача още от момента на стъпване на пешеходната
пътека. В момента, в който той тръгва на заден ход, пешеходката се е
намирала на около 14-16 метра от автомобила. Няма данни за
интензивно движение към момента на ПТП и не може да се приеме, че е
имало други МПС, тъй като те са щели да попречат както на движението
на пешеходката, така и на маневрата движение на заден ход на лекия
автомобил. Същият е променил посоката на движение от преден на заден
ход непосредствено преди настъпване на ПТП. Към момента на удара
скоростта му е възлизала на 13 км/ч. Времето за реакция на водача е
било напълно достатъчно да предотврати настъпване на ПТП чрез
аварийно спиране. При незабавно задействане на спирачната система,
той би спрял на 8 м. преди пешеходната пътека. Няма никакви данни
нещо да е нарушавало линията на видимост на водача. Той е имал
техническата възможност да следи движението на пешеходката чрез
лявото огледало за обратно виждане. В момента на привеждане на лекия
автомобил на заден ход, пешеходката е изминала 0.5 м., считано от
тротоара по пътеката и водачът е имал техническа възможност да следи
нейното движение в огледалата за обратно виждане и да избегне ПТП
като се увери за липсата на препятствия встрани и зад задната част на
лекия автомобил. Пешеходката би могла да предотврати ПТП само ако
спре на пешеходната пътека и изчака автомобила да извърши маневрата
движение назад, но така тя би се изложила на друга потенциална
опасност от другите преминаващи по улицата МПС. Тя няма задължение
да дава предимство на автомобила, доколкото се намира на пешеходна
пътека тип „зебра“. Съдът кредитира заключението на тази експертиза
като компетентно и обективно. От него може да се направи извод за
обстоятелството, че причината за ПТП е противоправно поведение на
водача на л.а. „М.“ с рег. № *********, който е предприел маневра
движение назад, без да се увери, че липсват препятствия и не се е
съобразил с предимството на преминаващата по пешеходна пътека тип
„зебра“ пешеходка. С това той е нарушил правилата за движение по
6
Закона за движение по пътищата, а именно - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116, чл.
119, ал. 1, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
От представената медицинска документация и заключението на вещото
лице д-р Т.Г.П., което е извършило и личен преглед на ищцата, се
установява, че при настъпилото ПТП на 29.07.2019г. ищцата е получила
закрито счупване на бедрената шийка, счупване на лявата подбедрица,
счупване на първа фаланга на палеца на ляво стъпало, повърхностна
разкъсно – контузна рана на дясно стъпало, охлузвания по крайниците.
Проведено е болнично лечение, оперативно и медикаментозно. Относно
счупване на бедрената шийка оздравителният период е в рамките на 10-
12 месеца, а за счупване на лявата подбедрица – около 7-8 месеца.
Останалите травматични увреждания са с период на възстановяване
около 30 дни. От прегледа, извършен от експерта, се установява, че
пострадалата не е възстановена напълно и е налице ограничение в
движението на левия долен крайник с налично ограничение във
флексията на колянната става, което е във връзка с травмата в горния
край на лявата голямопищялна кост на крайника и наложилото се
фиксиране с медицинска плака и фиксиране с винтове. Оплакванията и
усложненията са във връзка с причинените травми.Счупването в
областта на бедрената шийка е от медико- биологичния квалифициращ
признак трайно затруднение в движението на десния долен крайник.
Счупването на лявата подбедрица е от медико-биологичния
квалифициращ признак трайно затруднение в движението на левия
долен крайник. Счупването на първа фаланга на първи пръст на лявото
стъпало е от характера разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. Същото се отнася и за разкъсно- контузната рана.
Травмите са в причинна връзка с ПТП - счупването в областта на лявата
подбедрица е от контакта на тялото с автомобила, счупването в областта
на шийката на бедрената кост се е получило при усукване с последващо
падане върху терена, а останалите травматични увреждания са теренни
травми. Всички установени травматични увреждания напълно отговарят
да са получени по механизма - блъскане на пешеходец от движещ се
автомобил с последяващо падане върху терен. Оперативните
интервенции при ищцата са протекли без усложнения. Тя е изписана от
7
болничното заведение с подобрение с терапия за дома, без натоварване на
двата долни крайника. С оглед възрастта на пострадалата оздравителния
процес е максимално дълъг. Дегенеративните изменения са повлияли
оздравителния процес. Раздвижването се е забавило и е било с по-дълъг
период. Но дори и да не са били налице такива дегенеративни промени,
тя не би могла да се възстанови по-бързо от 1- - 12 месеца при счупване
на бедрената шийка и 7-8 месеца - при счупване на лявата подбедрица.
Представените финансови документи за извършени разходи за лечение
са във връзка с травмите и в конкретния случай са били необходими.
Предвид на така установения и описан механизъм, съдът намира, че е
налице причинна връзка между ПТП и причинените травматични
увреждания на ищеца.
Относно твърденията за съпричиняване на уврежданията от страна на
ищцата, поради това, че същата е навлязла внезапно на платното за
движение, на необозначено място, пресичала е при ограничена видимост,
удължила е ненужно пътя и времето за пресичане и не е сигнализирала с
вдигане на ръка намерението си да пресече пътя: тези твърдения са
недоказани по делото. Видно от заключението на съдебно
автотехническата експертиза ищцата е пресичала на пешеходна пътека
тип „зебра“, а не на необозначено място. Видимостта е била нормална, на
равен пътен участък, в светлата част на деня. Няма данни за ненужно
удължаване на пътя, нито законът съдържа задължение за пешеходеца,
когато пресича на пешеходна пътека, да сигнализира за това
обстоятелство с вдигане на ръка. Ето защо не може да се приеме, че нейно
поведение е съпричинило вредите.
Не се спори, че за лек автомобил „М.“ с рег. № ********* е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и
З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД със застрахователна полица № **************, валидна
за периода 30.03.2019г. до 29.03.2020г.
Следователно водачът на МПС И.П.К. като причинител на увреждането
е бил застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на
застрахователния договор – на 29.07.2019г. - е настъпило и увреждането при
8
ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер:
Видно от заключението на вещото лице д-р П. по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска експертиза ищцата е получила закрито
счупване на бедрената шийка, счупване на лявата подбедрица, счупване на
първа фаланга на палеца на ляво стъпало, повърхностна разкъсно – контузна
рана на дясно стъпало, охлузвания по крайниците. При счупване на бедрената
шийка оздравителният период е в рамките на 10-12 месеца, а за счупване на
лявата подбедрица – около 7-8 месеца. Периодът за възстановяване на
останалите травматични увреждания е около 30 дни. Пострадалата не е
възстановена напълно и е налице ограничение в движението на левия долен
крайник с налично ограничение във флексията на колянната става, което е във
връзка с травмата в горния край на лявата голямопищялна кост на крайника и
наложилото се фиксиране с медицинска плака и фиксиране с винтове. При
обясненията на вещото лице при приемане на заключението му в съдебно
заседание на 16.02.2021г. е посочено, че за първите 60 дни от периода на
възстановяване, ищцата е трябвало да спазва постелен режим и е имала нужда
от чужда помощ, тъй като не е могла да се придвижва.
От показанията на Т.П.П. – дъщеря на ищцата се установява, че преди
ПТП пострадалата се е обслужвала сама, ходила е да пазарува. Престояла е в
болницата 7-8 дни. След това в къщи шест месеца е била неподвижна, на
легло, наета е била жена да я гледа и да я обслужва. След осем месеца е
започнала да ползва тоалетен стол, а понастоящем ходи с трикрако бастунче.
Не може да излиза и бие обезболяващи лекарства. Тъй като е била в много
тежко състояние и е изпитвала болки, не е водена и провеждана
9
рехабилитация. Свидетелят Д.Г.Т. също посочва, че болничното лечение е
продължило около 10 дни. Преместването на легло в дома и е било
съпроводено с много болки. Първоначално дъщеря и се е грижила за нея,
впоследствие са наели жена, за да и помага. Ползвала е инвалиден стол, а
понастоящем се движи с бастун из помещението и до баня и тоалетна.
Изпитва болки и най-много може да изкачи 4 стъпала, за да седне на стол на
двора.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй като същите
имат преки и непосредствени впечатления както от физическото, така и от
психическото и емоционалното и състояние след инцидента. Макар и дъщеря
на ищцата, показанията на свидетелката П. се подкрепят и от представената
медицинска документация, и от показанията на другия свидетел, и от
приетите експертни заключения.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищцата
болки и страдания за основателни. Същата е претърпяла значителни по
степен болки и страдания. Възстановителният процес е продължил дълго. Тя
и понастоящем изпитва болки и затруднения при придвижване. Всичко това,
както и продължителния период на лечение и възстановяване, навеждат на
извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължителния възстановителен период, зависимостта от други лица за
определени действия, продължаващите болки и затруднения при движение,
както и обстоятелството, че ищцата е имала и дегенеративно заболяване,
което е затруднило възстановяването, а и не е била проведена рехабилитация,
съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева е справедливо. Толкова и
следва да се присъди.
Представените с исковата молба фактури, касов бон и договор
установява извършването на разходи за закупуване на медицински изделия и
нает медицински транспорт, които – според заключението на медицинската
експертиза са били необходими и са в причинна връзка с уврежданията. Ето
защо претенцията за заплащане на сумата 3598 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за
10
лечение, които са в пряка причинна връзка с получените вследствие на ПТП
травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 29.07.2019г., е
основателна и следва да бъде уважена в посочения размер.
По отношение на частта от решението, касаеща осъждане за законна
лихва за забава: Такава е присъдена върху обезщетението за вреди, считано от
05.08.2019г. до окончателното плащане. Не се спори, че на 31.07.2019г.
виновният водач е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП. Ищцата е
отправила своята претенция до застрахователя на 04.09.2019г. Това е
обстоятелство, което се признава от ответника в отговора на исковата молба.
Съгласно чл.498 л.3 от ГПК увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда САМО ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Задължение на
увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо
към застрахователя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните
предвиждания е и разпоредбата на чл.497 от КЗ, която урежда отговорността
на застрахователя за заплащане на лихва за забава върху застрахователното
обезщетение. По аргумент от същата застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в
срок. В случая тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя е
изтекъл на 04.12.2019г. като до края на този срок обезщетение не е
определено, нито заплатено. В случая непосочването на банкова сметка от
страна на пострадалата не може да се приеме като обстоятелство, което я
поставя в забава, защото застрахователят изобщо не е определил
обезщетение, което евентуално да не е могло да бъде заплатено, поради липса
на посочена банкова сметка. С оглед на горното по отношение на лихвата за
забава приложение следва да намери чл.497 ал.1 т.2 от КЗ. Върху главницата
от 60 000 лева такава се дължи, считано от 04.12.2019г. до окончателното
изплащане. За периода 05.08.2019г. – 04.12.2019г. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Ето защо ответникът З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №*
11
следва да бъде осъден да заплати на СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К.,
ул. „Г.“ №*, обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки
и страдания в размер на 60 000 лв., които неимуществени вреди са вследствие
на ПТП, настъпило на 29.07.2019 г., причинено от И.П.К. в гр. К., на
кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“, при управление на МПС - лек
автомобил марка „М.“ с рег. № *********, поради нарушение на правилата за
движение, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
ищцата, за който автомобил е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ със З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД към датата на ПТП,
следва да бъде осъден да и заплати и сумата 3598 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за
лечение, които са в пряка причинна връзка с получените вследствие на ПТП
травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 29.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от 04.12.2019 г. до
окончателното й изплащане. За периода 05.08.2019г. – 04.12.2019г. искът
следва да се отхвърли като неоснователен. В този смисъл – относно лихвата -
следва да се измени постановения и обжалван съдебен акт.
В случая първоинстанционният съд правилно е приложил критерия за
справедливост при определяне размера на обезщетението като е съобразил
степента и интензитета на търпените болки и страдания, както и
продължителния възстановителен период, съчетан с обездвижване и
затруднения в движенията. Решението в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба на адв. П. К. – пълномощник на ищцата СТ. ИВ. К.
против Определение №260646 от 11.06.2021г., постановено по т.д.
№119/2020г. на ОС – С.З., с което е оставена без уважение молбата на адв. К.
за изменение на постановеното решение в частта за разноските относно
определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за
оказаната безплатна правна защита на ищцата СТ. ИВ. К. за разликата над
определения и размер адвокатско възнаграждение от 2401.20 лева до
претендирания такъв от 2936.24 лева:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
с молба от 21.04.2021г. Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
12
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията се определят от интереса, който се определя от цената на
исковете. В случая се касае за защита на едно лице за заплащане на
обезщетение за вреди от ПТП – съответно неимуществени и имуществени.
Тъй като вредите произтичат от един общ юридически факт се определя едно
общо адвокатско възнаграждение. Ето защо съразмерно на уважената и
отхвърлена част от исковете на адв. П. К. е дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 2401.20 лева с ДДС за осъществената от нея
безплатна правна защита на ищцата. Ето защо Определение №260646 от
11.06.2021г., постановено по т.д. №119/2020г. на ОС – С.З., с което е оставена
без уважение молбата на адв. К. за изменение на постановеното решение в
частта за разноските относно определеното и присъдено адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна защита на
ищцата СТ. ИВ. К. се явява правилно и законосъобразно, а частната жалба
против него – неоснователна. Като такава, тя следва да се остави без
уважение.
Във връзка с разноските, направени във въззивното производство, на
адв. К. следва да се присъди сумата 2401.20 лева за осъществената безплатна
защита на ищцата, който включва както защитата по жалбата на насрещната
страна. За защитата по собствената въззивна жалба и по частната жалба
разноски не се дължат, поради неоснователността на жалбите.
На З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбите, са дължими разноски в размер на 450 лева – юрисконсултско
възнаграждение, дължимо за защита по собствената въззивна жалба, която е
частично основателна относно претенцията за законна лихва и по жалбата на
другата страна. Освободените от разноски за производството не дължат
внасянето на такива разноски по сметка на съда. Същите лица обаче, при
неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна
разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за
производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако
насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.“ В
този смисъл е Решение №67 от 03.04.2014г. по гр.д. №2944/2013г. на ВКС IV
г.о.
Ето защо на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“
13
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к.
„Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К. с
адрес: гр. К., ул. „С.“ №*, офис ** сумата 2401.20 лева – разноски по делото
пред въззивната инстанция съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбите.
Следва СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №* да бъде
осъдена да заплати на З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* сумата 450
лева - разноски по делото пред въззивната инстанция съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260096/12.03.2021г., постановено по т.д.
№ 119/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., в частта с която е осъдено
З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* да заплати на СТ. ИВ. К. ЕГН:
**********, от град К., ул. „Г.“ №* сумата 60 000 лева - обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
ПТП, настъпило на 29.07.2019 г., причинено от И.П.К. в гр. К., на
кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“, при управление на МПС - лек
автомобил марка „М.“ с рег. № *********, поради нарушение на правилата за
движение, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
ищцата, за който автомобил е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ със З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД към датата на ПТП, в
частта с която е осъдено З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД да заплати на СТ. ИВ. К. ЕГН:
**********, от град К., ул. „Г.“ №* сумата 3598 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за
лечение, които са в пряка причинна връзка с получените вследствие на ПТП
травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 29.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми от 04.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и адвокатско възнаграждение на адв. П. К.
14
в размер на 2401.20 лева, определено на основание чл.38 от ЗА, а по сметка на
ОС – С.З. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса,
пропорционална на уважената част от исковете, в размер на 2543.92 лева.
ОТМЕНЯ решение №260096/12.03.2021г., постановено по т.д. №
119/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., в частта с която е осъдено
З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* да заплати на СТ. ИВ. К. ЕГН:
**********, от град К., ул. „Г.“ №* законната лихва върху посочените суми за
обезщетения за периода 05.08.2019г. – 04.12.2019г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К.,
ул. „Г.“ №* против З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* иск за
заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на
ПТП от 29.07.2019г. за периода 05.08.2019г. – 04.12.2019г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260096/12.03.2021г., постановено по т.д.
№ 119/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., в частта с която е отхвърлен
предявеният от СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №* против
З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на
29.07.2019 г. в гр. К., причинено от И.П.К., за разликата над уважения размер
60 000 лева до пълния предявен такъв от 120 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв. П. К. – пълномощник
на ищцата СТ. ИВ. К. против Определение №260646 от 11.06.2021г.,
постановено по т.д. №119/2020г. на ОС – С.З., с което е оставена без уважение
молбата на адв. К. за изменение на постановеното решение в частта за
разноските относно определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна защита на ищцата СТ. ИВ. К. за
разликата над определения и размер адвокатско възнаграждение от 2401.20
лева до претендирания такъв от 2936.24 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
15
на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* да заплати на адв.
П. К. с адрес: гр. К., ул. „С.“ №*, офис ** сумата 2401.20 лева – разноски по
делото пред въззивната инстанция съразмерно на уважената и отхвърлена
част от жалбите.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №* да
заплати на З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* сумата 450 лева -
разноски по делото пред въззивната инстанция съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16