Гр.В. 03.01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 16.12.2019 /шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета/
година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц.и в присъствието на прокурора… като
разгледа докладваното от съдията НАХД №1047 по описа за 2019 год. на Врачанския
районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000204 от 13.08.2019 год. на
Началник ОО „АА” В., с което на Г.С.Д. *** с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за
извършено нарушение на чл.19 ал.1 т.7 от
НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Г.С.Д. *** с ЕГН ********** е обжалвал НП№26 - 0000204 от 13.08.2019 год. на Началник ОО „АА” В., с
което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за
извършено нарушение на чл.19 ал.1 т.7 от
НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта. В жалбата се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от
наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Началник ОО „АА” В., в придружителното
писмо навежда доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда
на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:Служителите на ДАИ – В., свидетелите К.С.Г. и Ю.М.Ф. ***.08.2019г. около 10.10 часа на път Е-79 /1-1/в
местността „Железен мост” спрели за проверка товарен автомобил марка ДАФ кат.
№3, с рег. № ***и полуремарке /цистерна/, марка Maguar, кат. 04 с австрийски
регистрационен № ***, с посока на движение за гр.М., с който водача извършвал международен
превоз на товари, със заверено копие на лиценз на Общността №********** от Р.Б.за
Р.С., видно от международна товарителница СМR от дата 05.08.2019г. Служителите на ДАИ изискали от водача да представи
документи, които е следвало да се намират в него при осъществяването на
превоза, включително удостоверение за психологическа годност, но
жалбоподателя не могъл да представи поискания документ.
При извършената в
последствие проверка в информационната система на ИА„АА“, било установено, че
на името на Г.С.Д. – с ЕГН ********** *** е имало издадено „удостоверение
за психологическа годност“ на водача валидно до 20.02.2016г., което означавало
че към момента на проверката жалбоподателя изобщо непритежава „удостоверение
за психологическа годност“
С оглед констатацията, че
водача в момента на проверката извършва международен превоз на товари, от Р.Б.за Р.С., без да носи по време на работа респективно
да предостави на проверяващите - удостоверение
за психологическа годност, то и проверяващите приели, че водача осъществява превоза
в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.19 ал.1 т.7 от НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на
Транспорта, а именно: „При извършване на международен превоз на товари в превозното средство
трябва да се намират следните документи: т.7.удостоверение за психологическа
годност на водача.“
За констатираното
нарушение свидетеля К.С.Г. в присъствието на свид.Ю.М.Ф. съставил
Акт бланков №266754 от 06.08.2019г.,
като акта е предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на същата
дата, без възражения.
Последвало издаването на
обжалваното Наказателно постановление НП№26 - 0000204 от 13.08.2019 год. на Началник ОО „АА” В., в
което дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от
АУАН, като на основание чл.93 ал.1 т.1
от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.19
ал.1 т.7 от НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта,
на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в
размер на 2000 лв. за
констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите
К.С.Г. и Ю.М.Ф., както и приложената административнонаказателна преписка
съдържаща: жалба, АУАН, НП, Заповед РД-08-249/15.05.15г. на Министерство на
транспорта и ИТС– гр.С., придружително писмо, длъжностна характеристика,
Заверено копие от Справка за актуалното състояние на трудовите доходи на
жалбоподателя към 17.10.2019 год.; Заверено копие от Справки за осигурителния
доход на жалбоподателя за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; и от 01.01.2019г.
до 31.08.2019год.; Заверено копие от Удостоверение за психологическа годност
№585032 с дата на издаване от 30.08.2019г., Международна товарителница CMR от
05.08.2019г. и др.
Съдът намира жалбата за подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално
допустима и неоснователна по следните съображения:
АУАН и
наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на
определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. компетентност.
Обратно на твърдяното пред настоящата инстанция, актът
и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в чл.42
съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Установената в АУАН фактическа обстановка е коректно възпроизведена в
наказателното постановление, при изяснени всички елементи на съставомерното
деяние от обективна и субективна страна, включително времето и мястото на
извършването му, нито въвежда съмнение относно неговото авторство. При това
положение не са налице нарушения водещи до опорочаване на формата на АУАН и НП,
още по-малко в степен самостоятелно обуславяща незаконосъобразност на
наказателното постановление, доколкото не е препятствала нарушителя да разбере
в извършването на какво деяние е обвинен и да организира защитата си по фактите
или по правото.
По същество извършеното от жалбоподателя деяние
е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената забрана
на водача на МПС, с което се извършва международен превоз на товари, да
управлява това превозно средство без документ, който се изисква от
подзаконовите актове по прилагането на ЗАПр., в случая от цитираната по-горе
норма от посочената Наредба на МТ.
Съгласно изслушаните от районния съд свидетелски
показания на актосъставителя и свидетеля по съставения акт, се потвърждава
изцяло отразената в акта и възприетата в постановлението фактическа обстановка.
Именно поради това от контролните органи е било възприето, че водачът е
управлявал МПС без коментирания документ, а не че такъв е имало или евентуално
е бил забравен. В подкрепа правилността на този извод се явява обстоятелство,
че такъв документ не е бил представена на АНО, в хода на проведеното административното
производство, нито на съдебното такова да приключване на съдебното следствие.
Съдът намира показанията на свидетелите за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и
като такива ги кредитира изцяло.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
приема, че от страна на жалбоподателя е бил осъществен съставът на
административното нарушение по смисъла на чл.19, ал.1 т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, тъй като на посочената дата, час и място, като водач на моторно превозно
средство е извършвал международен превоз на товар от Р.Б.за Р.С., без да притежава
изискуемият от посочената разпоредба документ, поради което и не е могъл да
представи такава при поискване от контролните органи. Липсата на Удостоверение за психологическа годност на
водача е безспорно доказано от доказателствената съвкупност по делото – както
от гласните, така и от писмените доказателства. Съгласно чл.19, ал.1 т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002г.
на МТ при извършване на международен превоз на товари водачът представя при
поискване от контролните органи Удостоверение
за психологическа годност на водача. Жалбоподателя Г.С.Д. не е
разполагал с такова при проверката, като това се установява от АУАН, който той
лично е подписал, без възражения.
При това от направената от наказващият орган справка
от информационната
система на ИА „АА“, безспорно се установява, че на името на жалбоподателя към
момента на съставяне на АУАН и НП не е издавано удостоверение за психологическа годност на водача, като в случая е
ирелевантен факта на издаденото в последствие - Удостоверение за психологическа
годност №585032 - Заверено копие от което е приложено по делото от
жалбоподателя, тъй като то е с дата на издаване
- от 30.08.2019г.
При тези обстоятелства правилно и
законосъобразно му е наложено административно наказание за това, че не е
притежавал удостоверение за
психологическа годност на водача. След като жалбоподателят не е притежавал удостоверение за психологическа годност на
водач правилно му е наложена санкция по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. Точно тази законова разпоредба визира случаите, в
които нарушителите изобщо не притежават
необходимия документ, докато нормата
на чл.93 ал.2 от ЗАПр. намира
приложение, когато изисканият документ не е представен, но е установено, че
проверяваното лице реално притежава такъв.
Относно поддържаното в жалбата становище за
приложението на чл.28 от ЗАНН съдът приема, че маловажен случай е този, при
който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Тоест маловажността е конкретна преценка на степента на
обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения
не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Процесното деяние се извършва
единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на така наречените формални
нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или не на общественоопасни
последици е ирелевантна в случая. Нормата е създадена с цел да дисциплинира
задължените субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е
необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието
гарантиране се цели от законодателя. Фактът, че жалбоподателят е бил както към
момента на проверката и издаването на АУАН, така и към момента на издаване на
НП, без удостоверение за психологическа годност на водача, тъй като изобщо не е
притежавал такова считано от 20.02.2016г., когато е изтекъл срока на валидност
на последно издаденото му такова удостоверение - осъществява състава на съответното
нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици.
Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на
нарушението.
От друга страна високият размер на наказанието
глоба също не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, нещо повече, този
размер на наказанието, определен от законодателя, сочи на висока степен на
обществена опасност на деянието. Следва да се има предвид и че е извършено
нарушение със завишена степен на обществена опасност, тъй като управлението на
моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението -
водачи, пътници и пешеходци.
Съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство, които да
опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
Същевременно
нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. сочи: ”Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:1.
глоба 2000 лв.” В случая административно
наказващия орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил
съответното за извършеното нарушение наказание "глоба", в предвидения
от закона абсолютен размер. Макар и относително висок, явно този размер е
определен от закона като справедлив, съобразно презумираната степен на
обществена опасност на деянието. Като е достигнал до тези изводи АНО е
постановил постановлението си при правилно приложение на закона.
Ето защо и с оглед изложеното по - горе, обжалваното
НП следва да бъде потвърдено от съда в рамките на правомощията му по чл.63,
ал.1 ЗАНН.
Затова и съдът, ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000204 от 13.08.2019 год. на Началник ОО „АА” В., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: