№ 1698
гр. Варна, 30.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100500805 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „Старгейт маритайм“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна срещу решение № 387/07.02.2024 год.,
постановено по гр.д. № 13144/2022 год. на ВРС – 40-ти състав, с което е въззивникът е
осъден, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, да заплати на Г. С. З.., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *******, сумата от 2700 лв. (две хиляди и седемстотин лева), преведена от
ищеца на ответника по банков път без основание над дължимата по т. 2 „б“ от Договор за
придобиване на квалификация от 22.03.2018 год. сума в размер на 5600 лв., като ответникът
– въззивник е осъден и за разноски в исковото производство.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Конкретните
оплаквания са, че от представеният пред първоинстанционния съд договор за придобиване
на квалификация ответното дружество не е поело задължение за осигуряване и организиране
на плавателни стажове, което е било ангажимент на студента – ищец. Именно поради
горното и същият е кандидатствал по програма „Еразъм“ за финансиране, бил е одобрен и е
получил съответното финансиране за покриване на разходите за мобилност, като на нито
един етап от производството ответникът не е твърдял промяна на уговорките между
страните и наличие на негово задължение за заплащане на плавателните стажове. Оспорват
се и изводите на съда относно установеното посредством проведената ССЕ, че
работодателят е възстановявал на ответника, действал като негов пълномощник и корабен
агент, направените разходи в горния смисъл във връзка с обучението на ищеца, като сочи, че
сумата за храна също следва да бъде зачетена като разход за плавателния стаж, но и без нея
платената от ответното дружество сума надвишава получените от ищеца 4 200 лева.
Същевременно, от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че всички
получени от обучаемите средства са вложени за организиране и провеждане на плавателни
стажове. Не е обсъдено и представеното от ответното дружество писмено доказателство за
извършената от НАП проверка във връзка със средствата по програма „Еразъм“. Поради
изложеното и с оглед установеното от вещото лице, счита за неправилен извода на съда за
недоказано правно основание за получаване на сумата, предвид установеното, че получената
от ответника сума по програмата за заплащане на разходи на ищеца по провеждане на
1
плавателни стажове е вложена посредством ответника изцяло за финансиране и заплащане
на същите, които суми не са възстановени от ежемесечните финансирания от работодателя
по плавателните стажове. Обективира искане за събиране на гласни доказателства и
настоява за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Като развива доводи за неоснователността, изхождайки от спорния по
делото въпрос, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията по чл. 260 от ГПК –
подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
необходимите реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Дължимата авансово държавна
такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с
права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2
на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които
са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните.
Видно, обективираното с отговора на въззивната жалба доказателствено искане
/събиране на гласни доказателства/ не е от е коментирания характер като е обосновано с
изведен от съдебното решение конкретен извод. Позоваването на мотив на съдебното
решение обаче не е равнозначно на позоваване на допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, подведимо към разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща
допустимост на исканото доказателство при наличието на такова. Въззивният съд не
констатира и служебно допуснато такова във връзка с разпределението на доказателствената
тежест с оглед естеството на предявения иск.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „Старгейт маритайм“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна срещу решение №
387/07.02.2024 год., постановено по гр.д. № 13144/2022 год. на ВРС – 40-ти състав, с което е
въззивникът е осъден, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, да заплати на Г. С. З.., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *******, сумата от 2700 лв. (две хиляди и седемстотин
лева), преведена от ищеца на ответника по банков път без основание над дължимата по т. 2
„б“ от Договор за придобиване на квалификация от 22.03.2018 год. сума в размер на 5600
лв., като ответникът – въззивник е осъден и за разноски в исковото производство.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивната жалба искане за събиране
на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 805/2024 год. на ВОС за 12.06.2024 год.
от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3