РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№. 111
гр. Пловдив, 15
януари 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като
разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а.н дело № 2969 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от ЦУ на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт И.А., против Решение № 260290/29.09.2020 г. на
Районен съд Пловдив, VІ н.с., постановено по а.н.д. № 4207 по описа на същия
съд за 2020 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 484808 – F516458/16.12.2019
г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на „ИЗИ СЪРВИЗ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Г.М.Г., на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 3, ал. 9 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на закона, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено, а процесното НП да бъде изцяло потвърдено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции в размер на 200 лв. общо.
3. Ответникът по касационната жалба - „ИЗИ
СЪРВИЗ“ ЕООД в отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД против НП № 484808 – F516458/16.12.2019 г. на Началник
на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F516458 от 15.10.2019 г., съставен от З.В.П.–
инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
При извършена оперативна
проверка на 15.10.2019 г.
в 11:00 ч. на представен Отчет контролна лента за периода от 01.06.2019 г. до
26.09. 2019 г. - КЛЕН № 1, изведен от фискално устройство ФУВАС марка „ТRЕМOL“, модел „V - КL“, с ИН на ФУ ZK119136 и ИН на ФП 50143908, монтирано
в търговски обект - автомивка на самообслужване, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 100, стопанисван от „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, е
констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ,
извършва продажба на услуги чрез автомат на самообслужване, без да регистрира и
отчита продажбите чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2 от
Наредбата, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на
хартиен носител.
В АУАН е
посочено още, че съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, лицата, които извършват продажби на услуги чрез автомат на самообслужване,
с изключение на услугите с развлекателен характер, са длъжни да регистрират и
отчитат всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2., което се вгражда в автомата и се издава
фискална касова бележка на хартиен носител. При проверката е установено, че за
извършваните в обекта - автомивка с един брой клетка, продажби на услуги чрез
автомат на самообслужване, не се регистрира и отчита всяка продажба чрез
фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата,
така както изисква чл. 3, ал. 9 от Наредбата.
При проверката на 26.09.2019 г. в
11:50 ч. е поставена „X“ задача № 1712021 от 13:23 ч. до 13:50 ч. и е извършена
контролна покупка на услуга - измиване с вода, чрез пускане на монета от 1,00
лв. в автомата на самообслужване, монтиран в клетката. След използването на
услугата е извършена проверка в ИС на НАП - „Фискални устройства с дистанционна
връзка“, при която е установено, че извършената покупка не се е отчела в ИС на
НАП - „Фискални устройства с дистанционна връзка“. При проверката на
представения Отчет контролна лента за периода от 01.06.2019 г. до 26.09. 2019
г. - КЛЕН № 1, изведен от фискално устройство марка „ТRЕМOL“, модел „V - КL“, с ИН на ФУ ZK119136 и ИН на ФП 50143908, се
установи, че извършената покупка не се е регистрирала във фискалното устройство
Посочено
е още, че нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с
ПИП № сер. АА № 0029085
от 15.10.2019 г. и води до неотразяване на приходи.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че
нарушението е за първи път.
7.
За да отмени
процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е приел, че между страните не се
формира спор по отношение на обстоятелството, че при извършена на 26.09.2019 г.
проверка в търговски обект - автомивка на самообслужване, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 100, стопанисван от „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК
*********, фискална касова бележка на хартиен носител не е била издадена.
Вследствие на тези констатации контролният и административнонаказващият орган
не са имали алтернатива и са приели, че е бил нарушен чл. 3, ал.9 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС в редакциите им действали
към датата на констатиране на нарушението, и на основание чл. 185, ал. 2 във
вр. с ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Според първоинстанционния съд обаче,
към момента на постановяване на съдебния акт е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях която е
по-благоприятна за нарушителя.
В тази връзка съдът е приел, че за
отчитането на продажбите на услуги в конкретния търговски обект е приложимо
предвиденото по чл. 118, ал. 3, изречение второ от ЗДДС, въвеждащо изключение
от общото правило за издаване на фискален касов бон на хартиен носител за
отчитане на продажбите чрез фискално устройство, въведено с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Настъпилата промяна е обнародвана в ДВ брой 96 от 2019 г. и е в сила от
10.12.2019 г., преди датата на издаване на обжалваното наказателно
постановление и преди негово влизане в сила. Съгласно променената нормативна
уредба, оказваща се по благоприятна за дееца по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от
автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и
отчитат, чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ
продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава на хартиен
документ по ред и начин, определен по ал. 4 от закона.
Според районния съд, несъмнено по
делото е установено, че в търговския обект на жалбоподателя, в автоматичен
режим на работа, е съществувало фискално устройство по смисъла на чл. 2, ал. 2,
т. 5 от Наредба Н-18/2006 година, като същото не е издало фискална касова
бележка на хартиен носител и тъй като се касае за търговски обект – автомивка,
тоест не се касае за услуга по обмяна на валута, то следва, че случаят попада в
приложното поле на изключението, въведено в края на 2019 г. по чл.118, ал.3,
изречение второ от ЗДДС и не следва да се прилага изискването за издаване на
фискална касова бележка на хартиен носител.
По отношение на посоченото в НП
обстоятелство, че извършената покупка не е била отчетена в ИС на НАП, съдът е
приел, че същото е по-скоро нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, което също
не се оспорва, но не такава е квалификацията посочена в процесното НП.
С тези съображения и с разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е обоснован крайния извод на съда за незаконосъобразност
на процесното НП, последица от което е неговата отмяна.
ІV.
За правото:
8. Решението на Пловдивския районен съд е
правилно като краен резултат.
9. От събраните по делото доказателства не може да се обоснове
категоричен и несъмнен извод, че изобщо е извършено описаното в АУАН и НП
нарушение.
Достатъчно в тази насока е
да се посочи, че от страна на приходна администрация по делото не са ангажирани
никакви доказателства в периода от 01.06.2019 г. до 26.09.2019 г. да е
извършена продажба на услуга
в процесния търговски обект - автомивка на
самообслужване (находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 100, стопанисван
от „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД), която да не е регистрирана и отчетена чрез вграденото в автомата на
самообслужване фискално устройство
марка „ТRЕМOL“, модел „V - КL“, с ИН на ФУ ZK119136 и ИН на ФП 50143908. Обстоятелството,
че във цитираното фискално устройство липсват отчетени продажби от 01.06.2019 г. до 26.09.2019 г., не е достатъчно
да обоснове извод в желаната от администрацията насока, при липсата на данни за
действително осъществени продажби през същия този период.
Твърденията за проверка
на 26.09.2019 г. в
11:50 ч., при която е поставена „X“ задача № 1712021 от 13:23 ч. до 13:50 ч. и
е извършена контролна покупка на услуга - измиване с вода, чрез пускане на
монета от 1,00 лв. в автомата на самообслужване, монтиран в клетката, отново не
се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се
констатира, че липсва протокол за извършена проверка от страна на органите по
приходите на посочената дата, дори твърдения няма кой и в какво качество е
извършил същата. Представената „Справка за регистрираните Х задачи за
ФУ/ИАСУТД 3845663“ също не съдържа данни, от които може да се направи
извод, че именно на 26.09.2019 г., при извършена проверка е поставена „X“
задача № 1712021 от 13:23 ч. до 13:50 ч.
Без всякакво съмнение, административнонаказващият
орган следва освен да опише подробно в НП извършено нарушението и да събере възможната
пълнота от доказателства, които го потвърждават, нещо което в конкретния случай
не е сторено, а последица от това, че фактът на извършеното нарушение не е
доказан по несъмнен начин при издаване на НП, така както изисква разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Крайният извод е, че от
данните по делото не се установява извършването на соченото в акта и НП
нарушение.
10. Изложеното до тук, налага извода, че
решението на първоинстанционния съд като краен резултат е правилно, поради
което същото ще следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260290 от 29.09.2020 г. на
Районен съд гр. Пловдив, VІ н.с. постановеното по АНД № 4207 по описа на същия
съд за 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.