РЕШЕНИЕ № 89
гр. Пазарджик, 09.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и осми
юни през две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Г М
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
297/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на К.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез законния си представител и нейна майка (към
този момент попечител) Й.В.С., ЕГН **********, чрез адв. М. от САК, срещу „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Искър“,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, за осъждане да й заплати обезщетение от 26 000 лева,
представляващи претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 19.09.2017
г. с делинквент Й.В.С.,
по твърдение за застрахована гражданска отговорност при ответника, заедно със
законната лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя от
пострадалата – 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т.
1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 19.09.2017 г., на 34+600 км, път ІІ-изхода на гр. Велинград, в
посока гр. Пазарджик,
водачът на л. а. марка „“, с peг. № , Й.С. (майка на ищцата), в резултат на нарушение на правилата за движение блъска
л. а. марка „“, с peг. № , управляван от М Н, при което реализират ПТП. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
58/19.09.2017 г. и е образувано ДП № 561/2017 г. по описа на РУП на МВР – гр. Велинград.
От инцидента пострадала ищцата К.С. – пътник в управлявания от майка й лек
автомобил, като при направените впоследствие медицински изследвания се
установило, че ищцата е получила мозъчно сътресение и множество контузно-разкъсни
рани по главата. Поради продължаващо главоболие, започнало веднага след ПТП, на
04.12.2017 г. на ищцата са й назначени редица изследвания и медикаментозно
лечение. Твърди, че в резултат на инцидента от 19.09.2017 г. ищцата претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето, болки и страдания,
непрестанно главоболие, които довели до силно ограничаване на социалните й
контакти, страх от МПС, раздразнителнителност, честа смяна на настроенията,
приливи на безпокойство и притеснение, особено когато остане сама. Към датата
на ПТП гражданската отговорност на делинквента С. била застрахована при
ответника „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, като след неопределяне и
неизплащане на застрахователно обезщетение в законоустановения срок по
отправена на 14.06.2018 г. към застрахователя писмена претенция на основание
чл. 380 от КЗ, се породил и правният й интерес от предявяване на настоящия иск
по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата от 26 000 лева,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Претендира се
и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
уведомяването на ответника от пострадалата – 14.06.2018 г. до окончателното й
изплащане. Посочва на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК сметка в „Първа инвестиционна
банка“ АД, IBAN ***. Р.М..
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подал отговор
на исковата молба. Оспорва иска изцяло както по основание, така и по размер.
Твърди липса на противоправно поведение от страна на водача Й.С.. Констативният
протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, но само за тези
факти, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице съставило
протокола, а не е и за други факти. Доколкото ПТП не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице, протоколът на КАТ не се ползва с обвързваща
доказателствена сила за механизма му. Оспорва твърдяните неимуществени вреди
като недоказани, отделно от това ги счита за силно преувеличени. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата – не е била с предпазен
колан, който, ако е бил поставен, е щял да предотврати ударите с вътрешния
интериор в купето на автомобила. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, изразено чрез действията на родителя й /нейната майка/, тъй като
пострадалото дете е пътувало в МПС без да използва система за обезопасяване на
деца по смисъла на чл. 137в вр. чл. 137б от ЗДвП или обезопасителен колан по
чл. 137в и чл. 137д от ЗДвП – цитира Решение № 88 от 12.12.1962 г. по гр. д. №
83/62 г. ОСГК. Твърди претендиран прекомерно завишен размер на вредите. Излага
довод, че изобщо не се дължи лихва, на осн. чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ –
непредставени, поискани от застрахователя, допълнителни доказателства. Претендират се разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В
допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа
изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Излага
се, че възраженията на ответника са недоказани. Твърди, че застрахователят не
може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията при представен
КП – чл. 496, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от КЗ. Аргументира основателност на
претенцията на иска за лихви на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал.
2, т.2 и ал. 3 от КЗ.
В срока по чл.
373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В него сочи, че
поддържа направените възражения. Излага, че заплащането на лихва от застрахователя
е уредено в чл. 497 от КЗ, като разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в случая е
неотносима. Заявява, че у него не се намира уведомление, изходящо от делинквента
Й.С..
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и
застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
счита,
че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава
представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова
ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3
от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирала с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на
14.06.2018 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за
плащане
от негова страна – на 14.09.2018 г. Искът е предявен на 18.10.2018 г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното
дружество и делинквента Й.В.С. е
сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на
автомобилистите“, валидна към
момента на процесното ПТП от 19.09.2017 г.
Видно от удостоверение за раждане, издадено от Община
Самоков, ищцата К.И.С. е родена на *** г.
от майка Й.В.С.,
ЕГН **********. Към датата на инцидента – 19.09.2017 г. тя е била на 12
години.
Прието е писмено
доказателство за предявяване на претенцията на ищцата спрямо ответното
застрахователно дружество на 14.06.2018 г. за заплащане на обезщетение за
претърпените вреди от ПТП от 19.09.2017 г. – л. 21 от делото. В отговор на
същата ответното дружество е изпратило уведомително писмо, в което определя
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева (след приемане
на 50 % съпричиняване на вредата), като липсват данни писмото да е достигнало
до пострадалата.
По настоящото дело е приложено като писмено доказателство ДП
№ 561/2017 г. по описа на РУП на МВР – Велинград, видно от което с Постановление от
25.05.2018 г. на прокурор при РП – Велинград е прекратено наказателното
производство, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.
1 НК по същество, касаещо процесния инцидент.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Св. М Н Н, първи братовчед с ищцата, дава показания, преценени от настоящия състав на съда с
оглед нормата на чл. 172 от ГПК, предвид
възможната му заинтересованост. Запознат е с инцидента от септември 2017 г., разбрал от майката на ищцата. Посетил
веднага ищцата в болницата. Била в легнало положение, обляна изцяло в кръв, по
мнение на свидетеля в шок, със синини по тялото и лицето, била неподвижна. Не
била комуникативна, гледала в една точка, видимо всичко я боляло. Престоят в
болницата продължил една седмица. Не помнела ясно какво се е случило. Два
месеца след изписването не комуникирала с никого. Счита, че ищцата все още не е
възстановена от травмите. Имала белег на веждата, който я притеснявал. Преди
инцидента била много жизнена, обичала да пее. Сега не пеела. Периодично
споделяла, че я боли главата.
Св. С Н Д, първа братовчедка на ищцата, дава показания, преценени от
настоящия състав на съда с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, предвид
възможната й заинтересованост. Запозната е с инцидента от септември
2017 г., разбрала от майката на ищцата. Посетила я е в болницата,
непосредствено след инцидента, била със синини по ръцете и главата, плачела. Нямала
желание да разговаря, дори и след изписването. Преди инцидента била весел
човек, говорела с всички. След ПТП не е същата. Свидетелката излага, че от една година не е виждала ищцата (т. е. от
около април 2018 г.) и не може да каже има ли промяна в поведението й.
От изслушаната по делото Комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от две вещи лица: ортопед и автоексперт, неоспорена от страните, приета от съда
като компетентно изготвена, се установява следното:
По отношение на
механизма:
Произшествието е настъпило на 19.09.2017 г., на републикански път ІІ-84, 34+600 км, на изхода на гр. Велинград. Скоростта в
зоната на ПТП е ограничена до 60 км/ч. Пътното платно е с две ленти за
движение, с широчина 7.2 метра – суха асфалтова настилка, в добро състояние.
Метеорологичните условия били ясно време, сухо, при неограничена видимост. Непосредствено
преди инцидента в посока към гр. Велинград се движел процесният л. а. марка „“, управляван от майката на ищцата Й.С., а в обратна посока се движел л. а. марка „“, управляван от М Н. Предстояло
им разминаване. В един момент С. най-вероятно е отклонила вниманието си и управляваният
от нея автомобил неконтролирано се насочил наляво, навлязъл в лентата за
насрещно движение, където се блъснал челно с идващия л. а. „“. Ударът бил
челен, със застъпване на левите страни на двата автомобила от по 40-45 см и е
настъпил изцяло в лентата за движение от гр. Велинград към гр. Пазарджик. Скоростта
на двата автомобила преди удара и в моминта на удара е била около 40-45 км/ч. След
сблъсъка л. а. „“ се върнал 0.5-0.6 м назад, а л. а. „“ се отместил на около 2.5 м. от
мястото на удара и се върнал в дясната половина на своята лента на движение.
Автомобилът марка „“ е
оборудван с обезопасителни колани на всички седалки. По време на инцидента
ищцата е седяла на предна дясна седалка, но без поставен обезопасителен колан. Този
извод следва от следното: Вещото лице (автоексперт) уточнява, че в резултат на
инерционните сили, тялото на пътник на предна седалка, при челен удар на лек
автомобил, се придвижва напред и нагоре, като главата се удря в предното
панорамно стъкло, а ръцете и горната част на корема удрят бордното табло пред
седалката. Докато в случай на поставен обезопасителен колан, още в началото на
възникване на инерционната сила, тялото ще бъде своевременно удържано към
седалката, макар и с цената на получени травми от колана. В конкретния случай
от счупеното предно стъкло на автомобила и бордното табло, видът и интензитетът
на получените от ищцата травми, липсата на типични следи от обезопасителен
колан, водят до извод, че ищцата не е имала поставен такъв. Ако ищцата е била с
поставен колан, тя е нямало да получи тези травми на главата, а е щяла да има
само охлузвания и натъртвания по гърдите, таза и лявото рамо (т. нар. „коланна“
травма). В момента на удара тялото на ищцата е било изхвърлено с голяма
кинетична енергия напред и нагоре по посока на движението на автомобила със
сила равна на 780 кг. Предната предпазна въздушна възглавнице не се е отворила.
По отношение на
уврежданията:
Вещото лице (ортопед) уточнява, че шокът представлява
критично животозастрашаващо състояния на тялото, причинено от увреждащ фактор с
извънредна сила и се проявява с изразена дисфункция на всички органи и системи
на базата на недостатъчно кръвоснабдяване на тъканите и разстройство на
централната нервна система (ЦНС). Основните фактори, причиняващи шок са основно
силна непоносима болка или загуба на голям обем кръв или и двете. Установява
се, че от сблъсъка на двата автомобила при ПТП-то ищцата удря главата си в
предното панорамно стъкло на МПС с много голяма сила и макар да не е счупен
черепа загубва съзнание. Получава травматичен шок, вследствие на сътресението
на мозъка, разкъсно-контузни рани на главата и носа, кръвонасядания и
натъртвания. При удара ЦНС реагира със загуба на контрол върху кръвното
налягане, което при прегледа от лекарите при Бърза помощ (пристигнали около 5-8
мин след инцидента) е регистрирано на 90/60. Транспортирана е до Спешен сектор
при „МБАЛ Велинград“ ЕООД, където идва в съзнание. Получената травма на ЦНС е
довела до загуба на памет (амнезия). Ищцата затова не си спомня за случилото
се. Именно загубата на съзнание около 10-на минути е довело до загубата на
паметта. Била приета за лечение в отдел за анестезиология и интензивно лечение при
същото здравно заведение. Вещото лице сочи, че ако не се вземат спешни мерки
през първия час, то шокът се задълбочава бързо и се стига до необратими
резултати. В случая са взети бързи и адекватни мерки, довели до овладяване на
ситуацията. В отделението по реанимация и интензивно лечение, продължило две
денонощия, е проведено консервативно лечение чрез медикаментозна терапия. Ищцата
е изписана на 21.09.017 г. за домашно лечение. По време на самия инцидент и при
оказване на първа помощ от участниците в инцидента ищцата е реагирала на болка,
макар и да не е била в съзнание. При транспортирането до болничното заведение,
медицинската обработка и инвазивните мероприятия също е реагирала на болка. Впоследствие
болката е редуцирана под въздействието на обезболяваща терапия. При домашни
условия обезболяващите са препоръчани само при нужда, като й е изписан
Парацетамакс. Тъй като ищцата е имала оплаквания от главоболие при психическо
напрежение и преумора, са й направени изследвания при очен лекар и невролог.
Няма данни каква терапия й е изписана. Направен й е също скенер на глава, който
не открива структурни промени на мозъка. Болките в главата са продължили около
3-4 месеца. Останалите травми по тялото са отшумели за около 3 седмици. Към
момента на прегледа здравето на ищцата е възстановено напълно.
От изслушаната по делото Съдебно-психиатрична
експертиза, неоспорена от страните, приета от
съда като компетентно изготвена, се установява следното:
Злополуката от 19.09.2017 г. се е отразила психически на
ищцата за период около 3-4 седмици с проявата на разстройство в адаптацията и
кратка депресивна реакция – сънуване на кошмари и главоболие. Не се установява
да има психически последици за ищцата от
ПТП. Психичното разстройство не е довело до драматични страдания и е преминало
благоприятно. В открито съдебно заседание вещото лице (психиатър) обяснява, че
няма възникнали фобии от инцидента. Ищцата има разстройство в адаптацията, но
не и фобийно разстройство. Към момента на прегледа ищцата е в еквивалент на
психично здраве.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В производството по иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищцата лежи доказателствената тежест да установи: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/
причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (презумира се);
5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя
за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител на вредите.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Съдът приема,
че всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество са налице: установен деликт при съответно авторство на водача на
лекия автомобил „“ – Й.С.,
която чрез
противоправното си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, изискваща водачите да контролират непрекъснато ППС,
които управляват, отклонила
вниманието си, в резултат на което управляваният от нея автомобил
неконтролирано навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно с
идващия л. а. „“, като по този начин причинила вреди на ищцата, изразяващи се
както в травматични увреждания, така и в негативни
психически преживявания като болки и страдания, при
безспорно установена причинна връзка между деянието и
вредите; не се оборва презумпцията за виновност на поведението й по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквент и застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване от страна на ищцата:
Деликатната
отговорност, съгласно
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които
са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена
последица от виновното и противоправно поведение на делинквента.
Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден, законът – чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на
дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно-следствената връзка е
обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не
е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на
деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия
не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за
института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963
г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния
съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
Съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се
прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за
настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да
действат разумно.
Поведението на
пострадалата към момента на произшествието несъмнено сочи на обективна
причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Безспорно
се установи, че по време на инцидента ищцата е седяла
на предна дясна седалка, но без поставен обезопасителен колан, въпреки възможността за използването му, тъй като автомобилът е бил оборудван с колани на всички
седалки – действие, забранено императивно с нормите на чл. 137в, ал. 1
- 3 от ЗДвП. Категорично се установи,
че с оглед видът и интензитетът на получените от ищцата травми, ако тя е била с
поставен колан, нямало е да получи тези травми на главата, а е щяла да има само
охлузвания и натъртвания по гърдите, таза и лявото рамо (т. нар. „коланна“ травма).
Ирелевантна
за съпричиняването е неспособността на увредената да съзнава обществената
запретеност на постъпката си, водеща до неспазване на правилата за движение по
пътищата и за обезопасяване при пътуване, и да предвиди
вредоносния резултат, поради което отсъствието на вина не рефлектира върху
основателността на заявеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – виж Решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., ІІ т. о., Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010
г., II т. о.
На
това основание, съдът приема, че липсата на поставен обезопасителен колан е
довел до приноса на ищцата за настъпване
на вредата спрямо самата нея, като съдът го определя на 1/3.
По възражението
за съпричиняване от страна на родителя на ищцата:
Съгласно
чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. Следователно
без значение е поведението на други (трети) лица.
Обичайно
родителят, който не е упражнил достатъчен надзор над пострадалото свое недееспособно
дете, се явява трето лице, тъй като не е нито делинквент, нито пострадал.
Въпросът за съпричиняване от страна
на родител, поради неупражен надзор над недееспособното му дете, би могъл да се
постави в случаите, когато родителят се явява и увреден от деликта (напр. при
смърт на детето). В случая родителят на пострадалата ищца е делинквентът, т. е.
не е увредено лице. Ето защо поведението му, в частност – поради неупражнен от
него надзор над детето чрез осигуряване на обезопасителна система по чл. 137в от ЗДвП не може да доведе до извод за съпричиняване на вредоносния резултат от
негова страна. Да се приеме противното ще означава при предявен иск по чл. 45 ЗЗД от пострадалата срещу делинквента-родител да се стигне до намаляване на
обезщетението по възражение за съпричиняване, направено от самия делинквент-ответник,
което води до извод той да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение, което е недопустимо (да се прави разлика с поведението на самата
пострадала, което е отделно и независимо от поведението на родителя).
Възражението е неоснователно.
По размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед
приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите за определянето му по справедливост
следва да отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на
живот към датата на ПТП – 19.09.2017 г., така и че тя е фон на проявление на
конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо
от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че
пострадалата К.И.С. (на 12 г. към датата на деликта) е получила средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на
мозъка, довело до получения травматичен шок, станал причина и за изпадането й в
безсъзнание в продължение на 10-ина минути, разкъсно-контузни рани на главата и
носа, кръвонасядания и натъртвания, които са довели до болки, страдания и
психически негативни преживявания за период от около 3-4 месеца (за появяващото
се в случаи на напрежение главоболие) и около 3 седмици (за останалите контузии). Ищцата е бил хоспитализирана за 48 часа след инцидента (19.09-21.09.2017г.)
– период, в който болката е била по-силна, но редуцирана
под въздействието на обезболяваща терапия. При домашни условия обезболяващите
са препоръчани само при нужда, като в производството се установи, че ищцата е
имала главоболие, което несъмнено е довело до дискомфорт и негативни
психически преживявания за посочения период. Независимо от това, няма спор, че получените
травми не са довели до отклонение от
нормалните показатели за в бъдеще. Инцидентът се е отразил психически на ищцата за период около 3-4 седмици
с проявата на разстройство в адаптацията и кратка депресивна реакция – сънуване
на кошмари и посоченото главоболие. Няма установени последици за психиката на
ищцата. Няма установени драматични страдания. Няма възникнали фобии от
инцидента. Показанията на свидетелите не сочат нещо различно. Към момента на
извършения преглед от вещите лица по делото психиатър и ортопед ищцата е напълно
здрава.
От
значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, съобразени към съответната дата
на увреждането (виж решения на ВКС: по гр. д. № 3335/2015
г., ІІІ г. о. – 4 мес. постелен лежим, без възможност за ходене и сгъване на
крака – 8 хил. лв.; решение от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018
г., ІV гр. о. – средна
телесна повреда, значителна болезненост, посттравматично
стресово разстройство, доживотно отпадане на постоянен резец от зъбната редица,
загрозяване – 12 хил. лв.; по гр. д. № 4374/15 г., ІІІ г. о. –
счупване на черепа в лявата слепоочна област и на основата на черепа – 15 хил.
лв.; по гр. д. № 6375/2014 г., ІV г. о. – средна телесна повреда, наранявания в
тилната област на главата и счупване на външната костна пластина на черепни
кости – 12 хил. лв.; по гр. д. № 1839/2016 г., ІІІ г. о. – три средни
телесни повреди, счупвания на прешлен, ключица, лопатка, операция на гръбнака –
30 хил. лв.).
Всичко
това обосновава извод, че претърпените от ищцата неимуществени
вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 6 000 лева, което в
достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 2017 г. и
особеностите на случая, което намалено при условията на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, съобразно приноса на пострадалата за
увреждането с 1/3, води до извод за дължимост на сумата от 4
000 лева. Искът е предявен за сумата от 26 000
лева, респ. до сумата от 4 000 лева
следва да се уважи, а за разликата до 26 000 лева да се отхвърли.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането
изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител
за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент,
в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези
норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищцата е отправила
претенция пред застрахователя на 14.06.2018 г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 19.09.2017 г., респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент,
в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 14.06.2018 г., която дата
следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
По
разноските:
Ищцата е освободена от такса и
разноски по реда на чл.
83, ал. 2 от ГПК. Претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
оказана безплатна помощ на материално затруднено лице. Изчислен
спрямо цената на
иска,
минималният размер на адвокатския хонорар за една инстанция е 1 572 лв., а
съобразно уважената му
част сумата е 241.85
лв.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК
дължимата държавна такса
в размер на 1 040 лв. и направени разноски в размер на 600 лева в полза на ОС - Пазарджик,
следва да бъдат
възложени в
тежест на ответника.
От друга страна, ответникът
претендира разноски за сумата от 300 лева – депозит за експертизата. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева съгласно
чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 от ЗПП. Съразмерно на отхвърлената част от иска,
ищцата следва да понесе разноски от 338.46 лв.
След компенсация, ищцата дължи
разноски на ответника за сумата 96.61 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на К.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 4 000 (четири хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 19.09.2017 г. с делинквент Й.В.С., управлявала л.
а. марка „“, с peг. № , заедно
със законната лихва за забава от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по сметка в „Първа
инвестиционна банка“ АД, IBAN ***, с титуляр Р.И.М.,
като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдените 4
000 (четири хиляди) лева до претендираните 26 000
(двадесет и шест
хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 96.61 лева (деветдесет и
шест лева и шестдесет и една стотинки), представляващи
съдебно-деловодни разноски след компенсация за първа инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 1 640 (хиляда шестстотин и четиридесет) лева, представляващи държавна такса за производството и депозити за
вещи лица, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: