Мотиви към Присъда № 57/ 17.06.2019 година на Пловдивския
окръжен съд, постановена по НОХД № 906
по описа за 2019 година по описа на същия съд
Окръжна прокуратура
– Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия
С.А.Г. и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че на 07.09.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението след като е бил осъждан на за тежко умишлено престъпление на „лишаване
от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по реда на чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност
140 лв., както следва:
- мобилен телефон
Samsung Galaxy Jl с IMEI ***, на стойност 100
лв., от владението на Й.Р.Й. от гр. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като е употребил за това заплашване;
- мобилен телефон
Nokia С2-05, на стойност 40 лв., от владението на М.К.К. от гр.***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това
заплашване.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура
поддържа изцяло повдигнатото обвинение - със същата фактическа обстановка,
описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянието. По
отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия счита, че следва да бъде определено наказание
в лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което с оглед провеждането на съдебното
следствие по реда на чл. 372 ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съобразно
императива на чл. 373 ал. 3 от НПК да бъде намалено при условията на чл. 58а
ал. 1 от НК с една трета. Намира, че наказанието
следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим. Пледира в тежест на подсъдимия да бъдат възложени
направените по делото разноски.
По искане на
подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, при
хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият Г.
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, по
предвидения от закона ред, прие направеното от подсъдимия самопризнание и
обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата. Подсъдимият и защитата не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които са извършени деянията и
заявената от държавното обвинение правна квалификация. Пледират за
налагане на по-леко наказание от поисканото от обвинението, в минималния
предвиден размер, с последваща редукция по чл. 58 а ал. 1 от НК.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните намира,
че самопризнанието на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и наличните по
делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е описана в обвинителния акт, по
който е образувано съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият С.А.Г. е
роден на *** г. в гр.***, българин е,
български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, неработещ, ЕГН **********.
Подс. С.Г. преди
инкриминираните по делото деяния е бил осъждан многократно, като от значение за
квалификацията на разследваното по настоящето дело е осъждането му по НОХД
150/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С влязъл в сила на 31.01.2014 г.
съдебен акт, за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.
29, ал.1, б. а от НК е бил осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на наказание не е било отложено по реда на чл. 66 от НК и то е
било изтърпяно до 18.07.2016 г. От изтърпяването на това наказание до
извършване от подсъдимия на инкриминираното поведение по делото, предмет на
настоящото обвинение, не е бил изминал визираният
в чл. 30 ал. 1 от НК срок от 5 години.
На 07.09.2016 г.,
около 19,30 ч., св. А.Й. била с малолетните си деца: дъщеря й - св. Й.Й., на
единадесет години и синът й, на четири години, в градската градина в гр.
Пловдив. С тях била и св. М.К., също на единадесет години. Св. Й.Й. и св. М.К.
карали ролери из алеите в градината, както и по дъното на празен, сух басейн в
този район. Около 20,30 ч. св. А.Й. казала на двете момичета, че отива, заедно
с по-малкото си дете да им купи пици от подлеза до спирката срещу хотел
„Тримонциум“. Св. Й.Й. и св. М.К. останали да я изчакат в градината, като
продължили заниманията си с ролери и слушали музика през мобилните си телефони.
У себе си св. М.К. имала мобилен телефон Nokia С2- 05,
а свид. Й. Й. носела в раницата си мобилен телефон Samsung Galaxy J1. Двете деца изпитали потребност да използват
тоалетна. Св. Й.Й. посочила намиращи се в близост храсти и двете със св. М.К.
се насочили към тях. Било вече тъмно.
Подс. Г. наблюдавал отдалечаването на св. А.Й.,
оставането на двете малолетни деца сами и последващите им действия по влизане
зад близките храсти. Решил да заплаши св. Й.Й. и св. М.К. и да вземе телефоните
им, докато няма кой да им помогне. Докато св. М.К. се изправяла, а св. Й.Й.
била все още клекнала зад храстите, подсъдимият се приближил към тях и им казал
веднага да му дадат телефоните си, защото ще имат проблеми и няма да ги остави.
Св. М.К. и св. Й.Й. силно се изплашили. Св. М.К. се разплакала и подала своя
мобилен телефон Nokia С2-05 на подс. Г.. Той го взел. Използвайки
уплахата на св. Й.Й. от отправената непосредствено преди това заплаха,
продължил да настоява да получи и нейния телефон. Тъй като тя била все още
клекнала и много уплашена от думите на подсъдимия, казала на св. М.К. да бръкне
в раницата й и да му даде и нейния телефон. Св. М.К. го сторила. Подсъдимият
взел и телефона на св. Й.Й. и веднага след това се отдалечил от двете деца,
като им казал да не казват на никого за случилото се, иначе ще ги убие.
След
отдалечаването му свидетелките М.К. и Й.Й. излезли от храстите и се разплакали.
Към тях се приближили неустановени в хода на разследването момче и момиче,
които, след като разбрали за случилото се, дали на св. Й.Й. мобилен телефон да
се обади на майка си, чиито номер знаела. Св. А.Й. веднага пристигнала на
посоченото от дъщеря й място, взела двете деца, изпратила св. М.К. до дома й и
разказала на св. А.К. за станалото.
На 08.09.2016 г.
св. А.Й. подала сигнал във II РУ при ОД на МВР - Пловдив за случилото се с
дъщеря й и св. М.К..
Отнетите от
пострадалите мобилните телефони подс. Г. продал в същия ден в кв. „***” в гр.
Пловдив на мъж, когото познавал под името „Р.”. На 10.09.2016 г. единият от
тези телефони / отнет от св. Й.Й./ отново сменил държателя си, като бил
продаден от мъжа, закупил го от подсъдимия, на св. Р.О.. На 27.10.2016 г. св. Р.О.
предал с протокол за доброволно предаване /л. 76 от дос. произв./ отнетия от
св. Й.Й. мобилен телефон Samsung Galaxy J 1, като
посочил, че на 10.09.2016 г. го е закупил от непознат му човек в района на
Централна гара - гр. Пловдив. Предаденият от св. О. мобилен телефон Samsung Galaxy J1 с IMEI *** бил върнат на бащата на св. Й.Й. - св. Р.Й. на
31.10.2016 г. срещу разписка /л.75 от дос. произв./.
Отнетият от св. М.К.
мобилен телефон не бил установен в хода на разследването.
На 29.11.2016 г.,
във II РУ при ОД на МВР - гр. Пловдив, било извършено разпознаване
на лица /л. 43 от дос. произв./, в хода на което св. М.К.
категорично разпознала подс. Г. като мъжа, който отнел нейния телефон и
телефона на св. Й.Й..
При извършено на
същата дата разпознаване на лица /л. 44 от дос.
произв/, св. Й.Й., също е разпознала подс. Г. като мъжа, който е заплашил нея и
св. М.К. и е взел телефоните им, макар да не била категорична.
Подс. Г. бил
подложен на разпознаване /л. 42 от дос. произв./ и
от св. О., от когото е бил предаден по делото отнетия от св. Й.Й. мобилен
телефон, но той не разпознал в никое от представените за разпознаване лица
мъжа, от когото придобил телефона.
Пред свидетелите Х.
и Д. подс. Г. признал за извършения грабеж.
Според от
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
СОЕ /л. 52 от дос. произв./, стойността на отнетите от
пострадалите вещи възлиза, както следва: на мобилен телефон Samsung Galaxy Jl с IMEI *** - на
100 лв.; на мобилен телефон Nokia С2-05 - на 40
лв.
Съобразно
заключението на извършената техническа експертиза /л. 56-58
от дос. произв./, след преглед на приобщения към делото на диск запис от
стационарна камера, обхващаща района на извършване на престъплението, се е
установило, че в обсега на камерата се наблюдава движение на лица във времевия
период на деянието, но качеството на видеозаписите не позволява
разграничаването на частни и в голяма част на общи признаци, характеризиращи
заснетите лица. Вещото лице е посочило, че не може да се установи дали измежду
тях е подс. Г.. Като причини за тази невъзможност е отразило: отдалечеността на
заснемащото устройство, ъгълът на заснемане, недостатъчната запълненост на
кадрите от заснетите лица, заснемането от различна височина и при липса на
достатъчно светлина, недостатъчната разделителна способност.
Съдът кредитира
изцяло заключенията на описаните по- горе експертизи, като задълбочено и
добросъвестно изготвени, от лица с необходимите специални знания и опит, които
са изследвали обективно установени факти по делото и въз основа на тях са
извели включени в кръга на доказване релевантни за делото обстоятелства.
Посочената
фактическа обстановка на извършеното се установява по несъмнен и категоричен
начин от: направените от подсъдимия при
условията на чл. 371 т. 2 от НПК, приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнания
на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези
самопризнания се подкрепят изцяло от обясненията на подсъдимия, депозирани в
хода на досъдебното производство и показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели Й.Г.Й., А.Г.Й., Р.М.Й., М.К.К. , А.Г.К., Р.А.О., К.С.Д., които са непротиворечиви, взаимно допълващи се, съдържат описание на
подлежащите на доказване факти по делото. Приложеният като ВД диск, според
експертното становище, не съдържа ясна информация, която да спомага за установяване
на включени в предмета на доказване
факти.
При възприетата фактическа установеност на извършеното Пловдивският
окръжен съд намира за доказано по
непораждащ съмнения начин, че подс. С.Г. е реализирал от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр.
чл. 29, ал.1, б. а, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на 07.09.2016 г.
в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан на за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, на обща стойност 140 лв., както следва:мобилен телефон Samsung Galaxy Jl c IMEI ***, на стойност 100 лв., от владението на Й.Р.Й. от гр.***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това заплашване;
мобилен телефон Nokia С2-05, на стойност 40 лв., от владението
на М.К.К. от гр.***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, като е употребил за това заплашване.
За посоченото престъпление
не се изисква специална правосубектност. Подсъдимият Г. е реализирал принуда спрямо
всяка една от пострадалите по делото
свидетелки, и двете малолетни към инкриминираната дата, заплашвайки ги с
неблагоприятни за тях последици, ако не му предадат мобилните си телефони. Целта му е била да им
въздейства, за да получи владение върху телефоните, които са носели. Вследствие
на заплашването у пострадалите възникнал основателен страх от реализиране на
заплахите. Именно упражнената принуда и страхът, който тя е формирала у децата,
са ги мотивирали да предадат на подсъдимия исканите от него вещи. Между двата
акта- заплашването и отнемането на
вещите от страна на подс. Г. съществува
типичната за съставното престъпление функционална връзка. Използваната принуда е
била средство, начин за осъществяване на отнемането. В момента, в който подс. Г.
е взел мобилните телефони и се е отдалечил от местопроизшествието, той е установил
фактическа власт върху отнетото, престъплението е било довършено.
От значение за
правната квалификация на извършеното е съдебното минало на подс. Г.. Преди
инкриминираното деяние спрямо него са били постановени четири осъдителни
присъди за извършени престъпления от общ характер – четири за грабежи и една, с
която на осн. чл. 78 а от НК е бил освободен от наказателна отговорност за
престъпление 194 ал. 3 от НК. Първите три от наложените му наказания лишаване
от свобода са били групирани- по НОХД №
627/2008 г., по НОХД № 845/2008 г. и по НОХД № 1311/2008 г., всичките по описа
на Пловдивския районен съд. Определено му е било едно общо най-тежко наказание
от 2 години и шест месеца лишаване от
свобода. Наказанието е търпяно до 07.06.2011 г. Тъй като от изтърпяването му до
извършване на инкриминираните по настоящето дело деяния е изтекъл срокът,
визиран в чл. 30 ал. 1 от НК, това осъждане, което следва да се счита за едно,
не се отразява на правната квалификация на деянието. Следва да се има
предвид като отегчаващо отговорността
му обстоятелство, тъй като не е
настъпила реабилитация по право, подсъдимият не е реабилитиран по съдебен ред /не
са били налице и основанията за това/. Не се отразяват на правната квалификация на
извършеното и осъжданията му по НОХД №
230/2017 г. по описа на ПдОС и по НОХД № 224/2017 г. по описа на ПдОС,
наказанията по които са групирани по реда на чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК. За два квалифицирани по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК грабежа му е било
определено общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода. Това
осъждане следва да се има предвид като лоша характеристична данна. С придобил
стабилитет съдебен акт е установено, че подс.
Г. само месец след
инкриминираното по настоящето дело поведение е извършил още две деяния, носещи
същите характеристики и изпълващи идентична правна квалификация. Определящо по-тежката
правната квалификация на извършеното -по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъждането му с
Присъда № 9/31.01.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по
НОХД № 150/2014 г. по описа на същия съд. За престъпление 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК му е било
наложено наказание от две години и шест
месеца лишаване от свобода. Наказанието е било търпяно до 18.07.2016 г. Това
осъждане определя правната квалификация на извършеното по настоящето дело при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.
1 б. „ А“ от НК. Налице и е правна
квалификация по чл. 26 ал. 1 от НК - като извършено при условията на
продължавано престъпление. Макар за осъществяване на отнемането на двата
телефона да е използвана една и съща принуда, обективирана в заплаха към двете
пострадали, налице са две деяния и по принудата, и по отнемането на вещите им,
които са осъществили поотделно един и
същи състав на престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време
и при еднородност на вината, като второто от тях се явява от обективна и
субективна страна продължение на първото.
По вида и размера
на наказанието:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
възприема направеното още в хода на досъдебното производство, макар и лаконично,
самопризнание, което в някаква степен е облекчило процеса на разследване по
делото. Възможността това самопризнание да бъде
повторно премирано и като смекчаващо отговорността обстоятелство,
съобр. т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на
ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, е
ограничена до случаите, в които то е изначално процесуално поведение в
хода на наказателното производство, форма на съдействие от страна на
обвиняемото лице при установяване на обективната истина. Направеното
самопризнание от подс. Г. следва да се цени и като смекчаващо отговорността му.
Като
отегчаващи такива следва да се имат предвид лошите характеристични данни -
осъждан преди инкриминираното поведение /извън обуславящото рецидивната
квалификация осъждане/, за същото по вид
престъпление, реализирано с три самостоятелни деяния, наложеното наказание
лишаване от свобода е изтърпяно ефективно, не е настъпила реабилитация на никое
от предвидените в НК основания. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство
следва да се има предвид и последващото му осъждане за две деяния,
осъществяващи същия състав на престъпление. Отегчаващо отговорността му
обстоятелство е възрастта на пострадалите. Престъплението е извършено спрямо
две деца, на възраст 11 години, които в този момент са били сами и това ги е
превръщало в лесна, силно уязвима жертва. Отегчаващо отговорността му
обстоятелство е и реализирането на престъплението при усложнената престъпна
форма на чл. 26 ал. 1 от НК, както и обстоятелството, че то е осъществено само
месец и двадесет дена след излизане на подсъдимия от пенитенциарно заведение. За
посоченото престъпление – по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание от пет до петнадесет
години лишаване от свобода. Наказанието на подс. Г. следва да бъде определено
при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. За справедливо,
отговарящо на изискването на чл. 35 ал. 3 от НК и годно да постигне целите,
визирани в чл. 36 от НК Пловдивският окръжен съд намира наказанието от
дванадесет години лишаване от свобода. Развитието
на съдебното следствие по реда на глава
двадесет и седма от НПК, при императива на чл. 373 ал. 2 от НПК,
задължава съда да определи наказанието по реда на чл. 58 а ал. 1 от НК. Наказанието от дванадесет години
лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета. На подсъдимия С.Г.
следва да бъде наложено наказание от осем години лишаване от свобода. Не следва да се налага
кумулативно алтернативно предвиденото наказание конфискация, тъй като не е
установено подсъдимият да има някакво имущество.
Налице са основанията на чл. 57, ал. 1 т. 2 б. А от ЗИНЗС за определяне на първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяването
на наказанието от осем години лишаване от свобода.
Вещественото
доказателство – 1 бр. диск, приложен на л. 60 от делото след влизане на
присъдата в сила, като вещ без стойност, следва да се унищожи след влизане на
присъдата в сила.
С оглед постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия С.А.Г. следва
да бъдат възложени направените разноски в хода на досъдебното производство -
сумата от 102,90 лева, които да заплати
по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство разноски
не са направени.
Причина за извършване на престъплението - създадени престъпни навици за
облагодетелстване чрез упражняване на принуда.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: