Протокол по дело №1818/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 827
Дата: 11 януари 2022 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20213330101818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 827
гр. Р., 30.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330101818 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
ИЩЦАТА Т.С., чрез родител и законен представител Д.С., не се явява, за нея
процесуален представител адв. Д. Б..
ЗА ОТВЕТНИКА С.К., редовно призована, се явява адв. М. Е. при АК – Разград.
ЗА ОТВЕТНИКА А.К., редовно призован, не се явява представител.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от Т. ДР. СТ. със знанието и съгласието на
родител и законен представител ДР. СТ. ДР. против А.. С. К. и С. А.. К., с която се моли
съдът да осъди солидарно ответниците да заплатят на Т. ДР. СТ. действаща със съгласието
на своя родител и законен представител ДР. СТ. ДР. на основание чл. 45, във вр. с чл. 48 от
ЗЗД сума в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт – престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 1 от НК, а именно: присъда по НОХД № 912/2019 г. на РС Р.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане, както и за всички сторени разноски по делото.
ВЪВ връзка с постъпило възражение за недопустимост от другата страна съдът е
установил, че към датата на подаване на исковата молба ищцата е била малолетна,
1
навършила е 14-годишна възраст на 26.08.2021 г., а молбата е депозирана на 25.08.2021 г.
Тъй като към настоящия момент тя е непълнолетна, на същата е дадена възможност да
заяви своето отношение към предявения иск, чрез законния представител с оглед
разпоредбата на чл. 28. С вх. № 10329/20.12.2021 г. е постъпила искова молба, подписана от
Т. ДР. СТ. със знанието и съгласието на родителя и законен представител ДР. СТ. ДР.,
положен подпис и от последния.
АДВ. Б.: Поддържаме исковата молба.
АДВ. Е.: Нямам становище към момента.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по реда на чл.146 от ГПК:
ДЕПОЗИРАНА е искова молба от Т. ДР. СТ. с ЕГН: **********, със знанието и
съгласието на нейния родител и законен представител ДР. СТ. ДР. с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. *** кантора адв. Д. Б. от АК – Разград, против А.. С. К. с ЕГН:**********
и адрес: с. ***** и С. А.. К. с ЕГН:********** и адрес: гр.***** с която си иска съдът на
основание чл. 45 от ЗЗД да осъди солидарно ответниците да заплатят на ищцата, действаща
със съгласието на своя родител и законен представител ДР. СТ. ДР., на основание чл. 45 във
вр. с чл. 48 от ЗЗД, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди, в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт
престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, и чл. 26, ал.1 от НК, а именно
присъда по Наказателно дело от общ характер № 912/2019 г. на Районен съд – Разград,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане, както и за всички сторени разноски по делото.
Ищцовата страна сочи, че с влязла в сила присъда по Наказателно дело от общ
характер № 912 по описа за 2019 г. на Районен съд - Разград, ответникът А.. С. К. е признат
за виновен за това за това, че за периода 02.07.2019 г. - 04.07.2019 г. в гр. Р., при условията
на продължавано престъпление, се е съвкупил с Т. ДР. СТ., която не е навършила 14-
годишна възраст, като деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК и
извършителят, макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. З и чл. 26, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като на основание чл. 69, ал. 1 от НК
съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от две
години.
Ищцовата страна твърди, че след извършеното срещу нея престъпление настъпва
промяна у детето Т.С.. Дотогава тя била отлично ученичка, с добронамерен характер,
усмихната и лъчезарна. След деянието, извършено от ответника А.. С. К. станала
необщителна и затворена. Драстично намалила успеха си в училище – от отличен в добър
успех. След случилото се започнала да избягва всякакви събирания и срещи със своите
съученици и връстници. Променила и начина си на обличане, като дори в най-горещите
летни дни започнала да се облича с дрехи, покриващи цялото и тяло. След извършеното
2
срещу нея деяние тя занемарила изцяло външния си вид и спряла да контактува през
ваканциите със съучениците си, включително в социалните мрежи. Спяла само на включено
ел. осветление. Не канила своите приятели в дома си. Постоянно настоявала пред
родителите си да напуснат града, в резултат на което родителите и обявили жилището си за
продажба, с цел подобряване на състоянието на детето си и напускане на града. От 2007 г.
детето Т. имало диагностирано очно заболяване - Миопия ексцесивна дегенеративна.
Съгласно ЕР на ТЕЛК от 14.03.2017 г. била с 54 % вид и степен на увреждане без чужда
помощ и 60 % оценка на работоспособност. След извършеното срещу нея престъпление тя
се оплаквала често от главоболие, тежест в гърдите и задух. Според ОПЛ на детето д-р
Г.М., от изживения стрес детето е получило паник атаки, на които се дължат главоболието,
тежестта в гърдите и задуха. Твърди се, че в първите месеци след престъплението тези
симптоми били много чести, като с времето честотата им на поява намалявала, но не са
отшумели дори и до днес.
Ищцовата страна сочи, че в резултат на горепосоченото деяние Т.С. е претърпяла
вреди, по вид неимуществени, изразяващи се в изживени болки, страдания, стрес, страх,
негативна промяна в поведение и отношение към околните, здравословни проблеми,
затвореност и отчужденост.
Ищецът сочи, че към момента на извършване на деянието втората ответница е майка
и законен представител на ответника А.. С. К. и като такава носи отговорност съгласно чл.
48 от ЗЗД.
Ищцовата страна моли по делото да бъдат допуснати следните доказателства:
Наказателно дело от общ характер № 912/2019 г. на Районен съд – Разград, двама свидетели
при режим на довеждане.
В срока за писмен отговор ответницата С. А.. К. изразява становище за
недопустимост на предявения срещу нея иск. Твърди, че не е налице положителна
процесуална предпоставка за възникване и упражняване право на иск съгласно чл. 28, ал. 2
от ГПК, доколкото ИМ не е подписана от непълнолетната Т. ДР. СТ.. Отделно не е доказано
обстоятелството, че същият се явява баща и законен представител на непълнолетната.
Отделно се сочи неоснователност на претенцията, като ответницата оспорва
предявения иск и по размер. Оспорва отговорността си по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, доколкото
сина и е бил на прага на пълнолетието си, осъзната личност, с изградени навици и
поведение, изградени индивидуални характерови особености, позиция, мислене, установено
и със заключението по назначената експертиза по наказателното дело. Счита, че
отговорността и следва да бъде изключена на основание чл. 48, ал. 3 от ЗЗД, доколкото не е
била обективно в състояние да предотврати настъпването на вредите, към момента на
деянието ответникът А.. С. К. не е бил под непосредствения и надзор и контрол, а точно
обратното - същият е бил извън дома си, заедно със свои приятели и приятелка. Ответницата
счита, че същият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. В условията на евентуалност, оспорва иска като неоснователен, тъй като
ответникът А.. С. К. е бил приятел на Т. от м. юни 2019 г., а претендираното обезщетение е
3
завишено и не съответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания,
описани в ИМ. Оспорвам, че същите да са изцяло в причинно-следствена връзка с
действията на ответника А.. С. К.. Посочва, че с присъдата съдът е приел, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, което следва да доведе до
намаляване на обезщетението. Сочи се, че скоро след деликта ищцата е била забелязана да
се движи по улиците на града съвсем спокойно, в добро настроение и без каквито и да било
притеснения. Счита, че съдът следва да вземе предвид и възможностите и да заплаща такова
обезщетение, тъй като е родител на другото си непълнолетно дете - А.С.Р. , за която полага
изцяло грижи и осигурява средства за издръжка, плаща наем и задължение по договор за
кредит, поради което не е в състояние да заплаща обезщетение в претендиралият с ИМ
размер. Претендира и разноски по делото.
Моли като доказателства да бъдат допуснати: договор за наем, трудов договор и
Решение от 02.07.2018 г. по гр. дело № 413 по описа за 2018 г. на Районен съд – Исперих.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НЕДОПУСТИМОСТ: към датата на подаване на
исковата молба ищцата е била малолетна, навършила е 14-годишна възраст на 26.08.2005 г.,
а молбата е депозирана на 25.08.2021 г. Тъй като към настоящия момент тя е непълнолетна,
на същата следва да бъде дадена възможност да заяви своето отношение към предявения иск
чрез законния представител с оглед разпоредбата на чл. 28 от ГПК.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права: действия на ответника А.. С. К., противоправност и виновност на тези действия,
неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в болки и страдания – физически и
психически, причинна връзка между действията и вредите, както и заплащане на адвокатско
възнаграждение,.
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация на иска е чл. 45 вр. и с чл. 48 от
ЗЗД.
чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК: Не подлежат на доказване действията на ответника, за
които има постановена и влязла в сила присъда. Всички останали обстоятелства подлежат
на доказване.
чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК: Ищецът следва да докаже неимуществените вреди,
изразяващи се в изживени физически болки, страдания, стрес, страх, негативна промяна в
поведение и отношение към околните, здравословни проблеми, затвореност и отчужденост,
причинна връзка между деянието и вредите, характера, продължителността и интензитета на
болките и страдания, заплащане на адвокатско възнаграждение.
По приемането на писмените доказателства съдът ще се произнесе в публичното с.з.
Ищцовата страна е направила искане за събиране на гласни доказателства – разпит на
двама свидетели при режим на довеждане. Искането е допустимо за доказване на твърдените
в ИМ обстоятелства: изживени физически болки, страдания, стрес, страх, негативна промяна
4
в поведение и отношение към околните, здравословни проблеми, затвореност и
отчужденост, причинна връзка между изживените болки, страдания, страх и т.н. и
извършеното деяние.
По отношение на искането за прилагане на НОХД № 912 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Разград, съдът счита, че това не е необходимо, тъй като по делото е
представен препис от съдебния акт. Прилагането на останалите материали не е допустимо с
оглед принципа на устност и непосредственост в гражданския процес. Това означава, че
съдебното решение по настоящото дело може да бъде основано само на доказателства,
събрани в настоящия процес. Това налага изслушване на гласни доказателства по въпросите,
които имат значение по делото и не се включват в съдържанието на разпоредбата на чл. 300
от ГПК, респективно представяне и приемане на писмените доказателства, които страните
считат, че могат да бъдат от значение за изясняване на обективната истина. Няма пречка
тези писмени доказателства да са били представени и по наказателното производство.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Е.: Едното ми възражение е с отговора на исковата молба от доверителката ми,
тя е възразила срещу съпречиняване на поведението на ищцата и моля в доклада да бъде
променена правната квалификация на възражението по чл. 52, ал. 2 да бъде допълнена.
СЪДЪТ напомня на страната, че не ответникът определя каква да бъде правната
квалификация по делото, а съдът определя тази квалификация във връзка с посоченото в
исковата молба, поради което прецени възражението за неоснователно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението.
АДВ. Е.: Другото ми възражение, в доказателствената тежест на ищеца е, че следва да
докаже преживени физически болки, в обстоятелствената част на исковата молба липсват
данни за това – физически болки и страдания.
СЪДЪТ приема възражението за неоснователно доколкото в обстоятелствената част
на исковата молба съдът е докладвал, че ищцата се оплаква вследствие на извършено
престъпление от главоболие, тежест в гърдите и задух, което съда е преценил именно като
твърдение за вреди, които сочат изживени физически болки и страдания и по тази причина е
посочил така в проекта за доклад.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като окончателен доклада, съдържащ се в определението на съда.
АДВ. Б.: Нямам възражение да се приемат писмените доказателства.
АДВ. Е.: Нямам възражение да се приемат писмените доказателства.
Доколкото съдът прецени, че представените писмени доказателства са допустими,
5
относими и необходими за разглеждане на молбата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените с молбата: присъда по НОХД
№ 912/2019 г. по описа на РС - Разград ведно с мотиви към нея; Експертно решение №
0647/14.03.2017 г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Р. и Експертно решение №
0411/26.02.2020 г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Р..
СЪДЪТ е допуснал разпит на двама свидетели.
АДВ. Б.: Водим един свидетел, но тъй като другия свидетел с оглед насрочване на
делото е имал отпуск плануван, моля да се разпита сега водения свидетел и да се отложи
делото за разпит на другия свидетел.
АДВ. Е.: Възразявам да се разпитат двама свидетели, ако не се установи за какви
факти и обстоятелства.
АДВ. Б.: Различни са фактите. Вторият свидетел е психолог, работил след
престъплението с детето с цел психическото и емоционално възстановяване от травмата.
Първият свидетел е майката. Различни свидетели са, могат да дадат различни показания.
Майката от преки впечатления за неимуществените вреди, а психолога от наблюдения като
специалист и могат да дадат различна насока.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на двете страни, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА произнасяне по направеното възражение след провеждане на разпита на
първия свидетел, допуснат от съда.
АДВ. Б.: С оглед твърдението ни в молбата, че доверителката ми е била
изключително талантливо и добро дете, дете с отличен успех и участия в извънкласни
форми, моля да приемете като доказателства: Хвала, издадена от ОУ „Васил Левски“;
Грамота от Управителния съвет на ОУ „В. Левски“ и е видно, че доверителката ми е
наградена за първа награда от конкурс за изработване на коледна картичка; грамота от
Сдружение „Десет книги“ за достойно представяне и показани трайни знания по български
език и литература; Грамота от Министъра на образованието за първо място в областния кръг
по история и цивилизации и грамота от награждаване от лятна школа; Грамота за участие в
турнир по шахмат и копия от бележниците на доверителката ми от 6-ти и 7-ми клас и е
видно, че е отлична ученичка, и от 8-ми клас, и е видно, че значително влошава успеха си в
резултат на извършеното престъпление.
АДВ. Е.: Считам, че са неотносими към исковия период и може да бъде повлияно от
това, че тя е преминала в друго училище и други изисквания и считам, че са неоснователни.
КАТО взе предвид направеното искане съдът прецени, че представените
доказателства са допустими, относими и необходими за разглеждане на подадената молба и
във връзка с твърденията в нея, поради което
6
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените в днешно съдебно заседание:
Хвала, издадена от ОУ „Васил Левски“; Грамота от Управителния съвет на ОУ „В. Левски“
за първа награда от конкурс за изработване на коледна картичка; Грамота от Сдружение
„Десет книги“ за достойно представяне и показани трайни знания по български език и
литература; Грамота от Министъра на образованието за първо място в Областния кръг по
история и цивилизации и Грамота от награждаване от лятна школа; Грамота за участие в
турнир по шахмат и копия от ученически бележници от 6-ти, 7-ми и от 8-ми клас.
СЪДЪТ след сравнение връща оригинала на хвала, издадена от ОУ „Васил Левски“ и
установи, че приложеното доказателство касае лицето Т.С., доколкото в тази част е
нечетливо.
ОТ ПРЕДСТАВЕНИЯ документ за самоличност съдът установи, че свидетеля по
делото е с имена Р.-Й. Д.а.
СЪДЪТ престъпва към снемане на самоличността на свидетелката.
Р.-Й. Д.А, родена на *****, живуща в гр. Р., майка на ищцата.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.А: Желая да дам показания по делото.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обещава да говори истината.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката Р. Д.а.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.А: По принцип съм майка и съм пристрастна, но детето ми
беше слънчево, любознателно, обичаше да се занимава с шах, китара. Представяше се добре
в училище. С много силни постижения. Обичаше след училище да се среща с приятелки. Да
кани гости вкъщи. Да си организират партита, да правят чайчета, контактно дете, слънчево,
лъчезарно. Обичаше винаги да има хора около нея, не се е изолирала. Обичаше да споделя с
родителите си. Винаги, защото тя е, давам за пример какво представлява като дете, тя има
заболяване на очите, което я освобождава от матурите, които държат след 7-ми клас. Ако
има отличен успех тя може да си избере училище, което на нея харесва. Но тя има отличен
успех и имаше право да си избере училище, което иска без да държи изпит. С нейното
заболяване се освобождава от държане на матури. Но тя ме помоли да си оттеглим молбата,
че искаме да я освободим и да се яви наравно с другите деца и да покаже резултатите, на
които е способна. Не си отмени даже и матура, която имаше право, а искаше да бъде
наравно с другите и доказа, че с нейното заболяване, изкара силен бал и влезе с резултатите
от матурата в паралелката, която желаеше - „Английски и немски езици“ в Езиковата
гимназия, защото според нея е една от най-елитните паралелки след „Биология и химия“.
Това е описва като любознателно и ученолюбиво дете. След юни 2019 г. първото, което
забелязахме след така го наричаме - инцидента, защото е безболезнено за нас, детето ми
стана затворено, спря напълно всякакви контакти, не иска да напуска дома, отказва да ходи
сама на училище. Баща я кара всяка сутрин. Не се събира с никой. Ако трябва да излезе е
7
насила от нас, с молби, за да може да общува. И общува само с комшийско дете, с което е от
дете. В новия клас не се сприятелява с никой, не иска да създава нови контакти. Като
нормален тийнейджър, те са в социалните мрежи. Дъщеря ми от две години, нито във
Фейсбук, нито в Инстаграм не си пише с никого, не контактува дори в социалните мрежи,
не качва снимки. Промяна в дрехите и. Тя лятото на 40 градуса, ако реши да излезе, се
покрива от горе до долу с дълги ръкави и дънки. Занемари страшно много външния си вид.
Искам да дам пример вече е голяма и е обяснено за състоянието на очите, в което си
пазеше очите, защото ако не следва дадени процедури, упражнения, ако не си капе
определени капки може да ослепее. Следим състоянието на всеки три месеца. Последните
две години тя умишлено не прилага лечението, което зависи от нея, резултатите са много
лоши и не разбирам защо го прави. Отговорът беше „ако ослепея и няма да виждам света
колко е грозен“. Говорихме и с психолог. Няма промяна в поведението . Започна да се
оплаква от едно главоболие. Отначало го отдавахме на очите. Водихме я по лекари. Оказа
се, че не е от очите. И започна да тече кръв, както стои или става през нощта и тече кръв
помислихме, че е от тийнейджърски хормони и казват, че до месец, че отшуми. Но вече
втора години е с това главоболие. Намаля това течение на кръв, ако има примерно някакъв
стрес или се притеснява от нещо започва главоболие и почва да тече кръв от носа. И
оттогава спи на светната лампа. И трябва да е светнато да може да спи спокойно. Ходихме
на личен лекар за зрението , гледаха я на апарат и казаха, че понеже има очно заболяване и
се вдигат диоптрите може да се получи главоболие. А личния лекар каза, че няма причина,
видимо здравословно е много добре. И кръвните изследвания са добре. Очните лекари
казват, че налягането очното е много добро и не би трябвало да има това главоболие, значи
не се дължи на очите. Многократно сме ходили при личния лекар Г.М.. Тя каза, че това
нещо според нея се държи на изживения стрес, защото изследванията показват, че тя е
клинично здрава. Казват повече спокойствие, да не говорим за случая, да не се споменава, да
живеем нормално и се предполага, че всичко с течение на времето ще отшуми. Нямам други
деца освен Т.. Когато стана този случай и се задълбочиха нещата, отначало тя обвиняваше
нас, че сме я предали и не споделеше. Но почна да споделя и каза, че иска да се махне от
този град. И мислихме, че с течение на времето тази молба ще отпадне, но желанието
става по-силно. И за да можем да помогне на детето си, сме обявили къщата ни за продажба
и като това се случи ще се махнем от града. Пуснали сме я в агенции, сайтове. За да
помогнем на детето си, готови сме на всичко тя да е здрава и да е добре.
С ОГЛЕД направеното искане съдът отложи за произнасяне след проведения разпит,
съдът прецени искането на ищцовата страна за провеждане на разпит на отсъстващия
свидетел като основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА делото и насрочва публично съдебно заседание на 10.02.2022 година от
13:30 часа, за която дата страните да се считат за уведомени.
8
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:08 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
9