Р Е Ш Е Н И Е №
от 14.08.2020 година, град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският
районен съд, седемнадесети състав, на шести август, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна
Димова
при
секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1099/2020г.,
по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от "Кредитреформ
България" ЕООД - град София срещу И.М.М. иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, във връзка с чл. 240 ЗЗД. В исковата молба процесуалният
представител на ищцовото дружество развива съображения, че на 01.04.2015 година между "4финанс" ЕООД, опериращо с
търговската марка "Вивус" и И.М.М. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Посочва, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Твърди, че в заявката си И.М.М. е заявил желание да му бъде отпусната сумата в размер 200.00 лева.
Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
01.05.2015г., както и че сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен
превод в Изи Пей на същия ден - 01.04.2015г. Твърди,
че с настъпване на падежа по договора - 01.05.2015г., кредитополучателят не е
погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, като от "Вивус"
са му изпратили три броя напомнителни писма на адреса му, посочен в договора за
кредит. Посочва, че на 01.02.2018 година "4финанс" ЕООД, в качеството
си на цедент, е сключило с "Кредитреформ България" ЕООД, в качеството
си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №
********** в общ размер 511.96 лева, от които: главница - 200.00 лева; наказателна
лихва - 281.96 лева, описани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30.00
лева. Твърди, че съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, "Кредитреформ България" ЕООД е изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством "Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка
"Непотърсено". Твърди, че от сключването на
договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.
Направено е искане И.М.М. да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество единствено сумата в размер 200.00 лева, представляваща главница по Договор
за кредит № ********** от 01.04.2015г., ведно със законна лихва върху
главницата, от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането. Направено е и искане да бъдат присъдени направените от дружеството
разноски по делото.
Препис от исковата молба е
връчен редовно лично на ответника на 05.06.2020 година, но в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата. В проведеното на 06.08.20220 година съдебно
заседание ответникът по делото заявява, че не оспорва предявения по делото иск,
както и фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма
спор по делото, а и от представения заверен препис на Договор за кредит №
********** от 01.04.2015 година /л. 5-11 от делото/ се установява, че "4финанс"
ЕООД - град София и ответникът са сключили договор, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 200.00 лева, като последният се задължил да я върне до 01.05.2015 година. В
чл. 13.3, б. "а" от ОУ страните са уговорили начисляването на
наказателна лихва за просрочие, а в т. 13.5 от същите са уговорили дължимостта
на разноските за събиране на задължението, но такива в настоящото производство
не са претендирани.
По
делото е приложено и заверено копие на Разписка за извършено плащане №
2000000080948289 от 01.04.2015 година /л. 12/ за изплащане на сумата в размер
на 200.00 лева на И.М.М. по договор № **********, обстоятелство, което не се
оспорва от ответника.
От
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 година /л. 13-14/ се установява,
че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Кредитреформ България"
ЕООД всички вземания, дължими на продавача от длъжници – физически лица, ведно
с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, описани в Приложение №
1. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/ цедентът е
потвърдил, че вземанията, описани в Приложение № 1 към Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-005
от 01.02.2018 година /л. 15-17/ са прехвърлени на цесионера. Представеното по
делото заверено копие на извлечение от Приложение № 1 са посочени номерът на
договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата на договора
и задължението от него. Приложено е и пълномощни във връзка с цесията /л. 19-20/.
Цедентът
е изпратил до ответника писмо, реф. № 9359753 от
05.02.2018 година /л. 21/ за извършеното прехвърляне на задълженията му по
процесния договор за кредит, както и за дължимостта на цялото задължение по
договора за кредит. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, пратката
се е върнала като непотърсена. Препис от уведомителното
писмо е връчено на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството
по делото е образувано по предявени от "Кредитреформ
България" ЕООД - град София срещу И.М.М. иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, във връзка с чл. 240 ЗЗД. С
оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да
установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника,
настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираното вземане,
прехвърлянето на вземането по кредита на ищеца с договор за цесия, за който
ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземанията.
В
случая по делото кредитодателят по договора за кредит с ответника е прехвърлил
на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005
от 01.02.2018 година и Приложение № 1 към него, в който цедираното
право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по кредит №
********** от 01.04.2015 година, сключен със И.М.М.. За да породи действие
договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия
кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са
валидно обвързани от него, като цесионерът се явява
носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не
е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо
единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с
договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде
защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. В случая по делото действително
липсват доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията
преди образуване на делото, тъй като видно от изпратеното до последния писмо,
същото са е върнало като непотърсено, но към исковата
молба е приложено уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от цедента.
Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същото до длъжника в
процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията
по договора за кредит, сключен със И.М.М..
Не
е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил
изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави
на ответника сумата посочена в договора. От приложеното по делото заверено
копие на Разписка за извършено плащане № 2000000080948289 от 01.04.2015 година
/л. 12/ безспорно се установява, че кредитодателят е превел по сметка на И.М.
уговорената сума в размер на 200.00 лева на 01.04.2015 година. Това от своя
страна е породило задължението му да върне заетата сума, която единствено се
претендира с исковата молба, и която ответникът по делото не оспорва, че не е
заплатил.
По делото не само липсват доказателства,
но и самият ответник не оспорва, че не е изпълнил
задължението си за връщане на дадената му в заем сума.
Предвид изложеното по-горе
настоящият съдебен състав приема, че предявеният по делото иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240 ЗЗД за сумата в размер на 200.00
лева - главница по Договор за кредит №
**********/01.04.2015г. е основателен и доказан, поради което и като такъв същият следва да бъде уважен.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата общо в размер на 150.00 лева, представляващи направените от него
разноски по делото, от които сумата в размер на 50.00 - внесена държавна такса
и сумата в размер на 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78 ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25 НЗПП.
Водим
от горното, Районен съд – Велико Търново
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА И.М. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА "КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление град София, район "Красно село", ул. "Шандор Петьофи" № 10, с ЕИК *********,
сумата в размер на 200.00 лева /двеста лева/, представляваща главница по Договор за кредит № **********/01.04.2015г.,
ведно със законна лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на "КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление град София, район "Красно село", ул."Шандор Петьофи" № 10, с ЕИК
********* сумата в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/ - представляваща
направените от ищеца в разноски по делото, от които 50.00 лева - внесена
държана такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78 ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25 НЗПП.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 банковата сметка, по която да бъде преведена
присъдената сума е: IBAN - ***, BIC - *** "Банка ДСК" ЕАД
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: