Р E Ш Е Н И Е
№ 219
гр.Плевен, 22.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева. и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 165 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260038 от 25.01.2021 г., постановено по
НАХД № 2333 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 542059-F535389 от 20.07.2020 година на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което
на ЕТ „Т.Х. – Сота“, представляван от Т.А.Х., на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 лева (петстотин лева), за извършено нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.
Срещу
решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Т.Х.-***, представлявано от
управителя Т.А.Х., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен.
Счита се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като както
акта, така и постановлението са издадени от длъжностни лица, чиито правомощия
не включват това. Твърди се, че по делото липсват доказателства за
компетентността на актосъставителя, поради което акта не е редовно съставен и
няма доказателствена сила. Твърди се, че по делото няма и доказателства за
компетентността на издателя на наказателното постановление. На следващо място
се сочи, че са нарушени нормите на чл.40 ал.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
тъй като в акта следва да са посочени имената на най-малко двама свидетели, а в
постановлението следва да са описани доказателствата, които потвърждават
нарушението. Счита се също, че и
фактическата обстановка не е отразена вярно, поради което наказващият орган е
достигнал до неправилни изводи. Твърди се, че нарушението не е извършено от ЕТ,
а от трето лице, което няма нищо общо с търговската дейност на фирмата. Счита
се, че описаното в акта и постановлението нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, поради което е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
маловажен случай. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът се представлява от управляващия ЕТ Т.Х. и с адв.П., който поддържа касационната жалба
по наведените в нея основания и моли за отмяна на съдебното решение.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт
Г., който счита, че всички доводи наведени в касационната жалба са неоснователни.
Моли за решение в този смисъл.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и е налице маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на ЕТ затова, че при извършена проверка на 20.01.2020г. в търговски
обект-павилион, находящ се в гр.Тръстеник, ул.“Гурко“ №4, стопанисван и
експлоатиран от ЕТ „Т.Х.-Сота“, е
установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой лицето Н. Х. –
продавач, издава фискална касова бележка от работещото и инсталирано в обекта
фискално устройство модел „Дейзи“; При извършена контролна покупка от
проверяващия екип в 14:35часа на два броя вафли на обща стойност 0,90лв. и един
пакет слънчогледови семки на стойност 0,90лв., всичко на стойност 1,80лв.,
заплатени в брой от Н. Т. – инспектор по приходите, с един брой банкнота от
5,00лева, на Н.Х., която приема плащането в брой и не издава фискална касова
бележка от наличното работещо и инсталирано в обекта фискално устройство модел
„Дейзи“ с регистрационен номер 4023773 в НАП; За установените факти и
обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер.А
№0372673/20.01.2020г., подписан без възражения от Н. Х. и Т.Х.-представляващ
ЕТ. Нарушението е квалифицирано по чл.25
ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаното в акта и НП се установява от събраните по делото
доказателства и представлява неизпълнение от страна на жалбоподателя на
задължението му към държавата по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.
Посочил е, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, водещи до
опорочаване на производството и отмяна на НП. Счел е, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, като се е позовал на приложена по делото заповед на
изпълнителния директор на НАП. Приел е, че описаното бездействие - неиздаване на касова бележка за извършена
покупка, заплатена в брой, правилно е квалифицирано и правилно е санкционирано.
Посочил е, че е ирелевантно обстоятелството за длъжностна на лицето Н. Х., а
именно че не е била на трудово или гражданско правоотношение, тъй като същата е
имала достъп до обекта и е осъществила продажбата на стоката, като е приела и
нейното заплащане. В тази връзка е посочил, че ако жалбоподателят е считал, че
Х. няма право на продажби на стоки от обекта, то е могъл да и препятства
достъпа до него. Приел е, че
административнонаказателната отговорност на ЕТ е безвиновна и обективна, поради
което не е необходимо да се изследва този въпрос. Счел е също, че размерът на
наложената имуществена санкция е правилно индивидуализиран в минималния такъв
по закона. Посочил е, че установеното нарушение е от категорията на
резултатните, при които има нанесена щета на фиска и типично за тях е
настъпването на вредоносен резултат.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на нарушението
по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, както и за размера на
наложената санкция. Фактическите констатации и правните изводи формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и
тяхното преповтаряне на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. На
първо място не се приема довода за липса на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. По делото е приложена Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която в
т.1.1 са упълномощени началниците на отдели „Оперативни дейности“ да издават НП
за налагане на административни наказания за нарушения, регламентирани в чл.185
от ЗДДС, а в т.2.1 и т.4.1. е възложено на органите по приходите да извършват
проверки на всички подлежащи на контрол лица и обекти на територията на
съответната дирекция на НАП и да съставяте актове за установяване на
административни нарушения. На следващо място не се приема довода за допуснати
съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Актът е съставен в
присъствието само на един свидетел по неговото съставяне, но следва да се
посочи, че е съставен на база констатирано при извършената проверка, за която е
съставен Протокол от 20.01.2020г. Последният е официален документ, т.е. налице
е хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН, според която когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в
отсъствие на свидетели. В НП като доказателство е посочено именно този протокол
за извършена проверка, поради не отговаря на истината наведено в касационната
жалба, че не са описани доказателствата. Не се приема и довода за приложимост
на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай, отчитайки засегнатите с извършеното
нарушение обществени отношения – документиране и отчитане на всички приходи. Ето защо, решението на
районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260038 от 25.01.2021 г.,
постановено по НАХД № 2333 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/