РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Бургас, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201524 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от Р. К. Ш. ЕГН********** срещу
Наказателно постановление №23-3388-000011 от 09.02.2023г., издадено от началник сектор към
ОД на МВР – Бургас, 05 РУ, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени наказание "глоба" в размер на 200 лева
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят сочи за наличие на нарушения на материалния и процесуалния закон и моли
НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 21.01.2023г. около 5.10ч. жалбоподателя управлявал л.а. *** в посока гр.Бургас КПП-3
кв.Крайморие. Полицейски служители спрели управлявания от него автомобил. При извършена
проверка те констатирали, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация и не е бил надлежно
регистриран. Установява се, че автомобила е собственост на жалбоподателя, а основанието за
служебно прекратена регистрация е чл.143 ал.10 ЗДвП, поради незаплатена в срок застраховка ГО.
Автомобилът бил външно изряден и с поставени табели. Ш. не бил уведомен за сужебното
прекратяване на регистрацията на автомобила.
За установеното нарушение по ЗДвП актосъставителя съставил срещу жалбоподателя АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените от съда факти. Показанията на свидетеля са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.
От правна страна:
1
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на
обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на посочената дата и място
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил
със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е
било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод,
че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради
което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност
за процесното деяние по чл.140 ал.1 ЗДвП. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото
данни. Управляваният от него автомобил е бил външно изряден, като тези обстоятелства сочат, че
обективно е било невъзможно при управлението на автомобила той да разбере, че регистрацията на
автомобила служебно е била прекратена. Липсват доказателства, че той е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията. В тази връзка не се доказа субективният елемент от
състава на нарушението, поради което и НП подлежи на отмяна в тази част.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. По делото е приложенa фактура и разписка от Изипей за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, но предвид въведеното от АНО възражение за
прекомерност, съдът намира, че следва да намали същото до сумата от 400 лв., тъй като делото не
е с фактическа или правна сложност и събирането на доказателства е приключило в едно
заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-3388-000011 от 09.02.2023г., издадено от
началник сектор към ОД на МВР – Бургас, 05 РУ, с което на Р. К. Ш. ЕГН********** на основание
чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени наказание
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Р. К. Ш. ЕГН********** сумата от 400 лв. разноски
за заплатен адв.хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
2
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3