ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. гр. София , 02.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Галя Ив. Георгиева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600309 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.270 НПК.
Въззивното производство е образувано по повод подадена частна
жалба от адв. И. Л. - защитник на подс.В. П. Д. против протоколно
определение от 13.07.2021 г. по НОХД № 153/2021 г., по описа на СНС, 21
състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на прилаганата
спрямо подзащитния й мярка за неотклонение „Домашен арест“. Развиват се
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Акцентира се на факта, че Д. е задържан повече от десет месеца,
като досъдебното производство е приключило и следователно според
прокурора са извършени всички необходими за разкриването на обективната
истина следствени действия, а същевременно във връзка с обоснованото
предположение по чл.63 ал.1 НПК не са събрани никакви доказателства,
извън първоначално наличните, базирани на свидетелствания по слух. Твърди
се, че изложените от СНС мотиви относно приетата за съществуваща
опасност от извършване на престъпление са общи, неконкретизирани,
доказателствено неподкрепени и недаващи отговор на изложените от
защитата доводи и възражения. Цитират се части от обжалваното
определение, въз основа на които се извежда заключение, „че единственото
основание за продължаващото задържане е твърдяното деяние, което
очевидно съдът приема за доказано, проявявайки по този начин за сетен път
своята пристрастност“. На следващо място се прави възражение, затова че
СНС е изложил противоречиви мотиви, третирайки по различен начин друг
подсъдим по делото (К.), при повдигнато идентично обвинение и без излагане
1
на доводи, установяващи различни факти, е изменил прилаганата спрямо него
мярка за неотклонение в „Подписка“, докато Д. продължава да бъде лишен от
свобода. Така приложеният „драстично различен подход“ според защитата
установява явната предубеденост на съда. В заключение се настоява за
отмяна на атакувания съдебен акт и за изменение на мярката за неотклонение
на подс. Д. в „Подписка“ или в „Парична гаранция“ в размер, съответстващ
на другите, определяни по делото и на закона.
В законоустановения срок не е постъпило възражение от СП срещу
подадената частна жалба.
След като се запозна с депозираната частна жалба, въззивната
инстанция я намира за процесуално допустима, като подадена в
законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
Разгледана по същество същата се преценява от мнозинството на
съдебния състав като основателна по следните съображения.
За да направи крайния си извод за липса на основания за смекчаване на
изпълняваната мярка за процесуална принуда, СНС е приел, че продължават
да са валидни всички предвидени от закона условия по чл.63 ал.1 НПК.
АСНС се съгласява, че за нуждите на настоящото контролно
производство доказателствено обезпечено се явява подозрението за
съпричастност на В.Д. към тежкото умишлено престъпление по чл.321 ал.3
ал.2 т.2 вр. ал.2 НК - участие в организирана престъпна група, състояща се от
десет лица, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по
чл.252, чл.213а и чл.214 НК, съгласно повдигнатото обвинение с внесения в
СНС обвинителен акт, по повод на който е било образувано и горепосоченото
наказателно дело. За процесното престъпление законодателят е предвидил
санкциониране с лишаване от свобода от три до десет години. Съдържащата
се по делото доказателствена съвкупност многократно е била обсъждана в
предходни съдебни произнасяния в рамките на производства по чл.64, чл.65 и
чл.270 НПК, включително и въззивни определения на АСНС, като при все
още незапочнало съдебно следствие, изводите на настоящия съдебен състав
се основават на същите доказателствени материали.
Вземайки предвид естеството на възраженията в депозираната жалба,
касаещи основателността на подозрението и спазвайки валидната презумпция
за невиновност, въззивната инстанция намира че не следва да коментира
въпросите за достатъчността и достоверността на доказателствата,
авторството и вината, непопадащи в предмета на настоящата съдебна
процедура, в която доказателствената маса се преценява след общ прочит на
пръв поглед. Настоящото заключение има характера на разумно
предположение, а не на категоричен извод за доказаност на обвинението по
несъмнен начин.
2
Правилно е становището на СНС и относно отсъствието на опасност от
укриване при конкретния подсъдим. Такава до момента не е била приета за
съществуваща в нито едно съдебно произнасяне по делото.
Втората алтернативно предвидена форма на риска по чл.63 ал.1 НПК - от
извършване на престъпление, е била най-общо и лаконично аргументирана в
контролирания съдебен акт с „механизма, по който е било възведено деянието
по повдигнатото обвинение“, въз основа на което е направен извод за все още
„завишен интензитет на обществената опасност, водещ до единствено
възможен извод“ в тази насока, независимо от чистото съдебно минало на
лицето и продължаващата 10 месеца социална изолация, първоначално под
формата на „задържане под стража“, а от 03.06.2021г. - на „домашен арест“.
СНС не е изпълнил задължението си да се позове на конкретни обстоятелства
в подкрепа на крайния си извод, поради което направените възражения в
частната жалба са резонни. Без съмнение спецификите на конкретното
деяние, предмет на обвинението са от значение при преценката на
легитимността на наложените ограничения, произтичащи от прилаганата
мярка за неотклонение, но същите могат да оправдаят първоначалното
задържане, което на по-късен етап от развитието на наказателното
производство се нуждае от допълнително мотивиране. Рискът от
неправомерно въздействие върху свидетели логично е намалял след
провеждането на техните разпити в хода на досъдебното производство,
поради което вероятността от неправомерно повлияване на техните показания
следва да се прецени като по-скоро хипотетична, а не реална такава. Още
повече, че по делото не съществува каквато и да индиция за подобни
действия респ. опити за такива от страна на В.Д. или на свързани с него лица.
Срокът на задържане под стража на лицето и последващият арест при
домашни условия, приравняван като последици от закона на най-тежката
мярка за процесуална принуда, според мнозинството на съдебния състав в
значителна степен са занижили риска от криминогенно поведение и само и
единствено особеностите на случая и тежестта на конкретната предполагаема
престъпна проява не са достатъчни да аргументират продължаване на
прилаганата социална изолация. Макар и с предполагаеми значими функции
в инкриминираното престъпно сдружение според възведеното обвинение (по
финансиране на разследваната лихварска дейност, попадаща сред целите, за
реализирането на които е била създадена ОПГ), на Д. е отредена ролята на
участник в нея, и то с отношение само към една от преследваните общи цели
- по чл.252 НК. Сериозността на обвинението сама по себе си не може да
оправдае продължаване на срока на домашния арест на този етап от
развитието на процеса, който е преминал в своята съдебна фаза.
Не съществува спор, че по отношение на Д. е налице и друго висящо
наказателно производство в съдебна фаза по обвинение за извършено
престъпление по чл.214 ал.2 т.1 и 2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.2 вр. ал2 т.4 вр.
3
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК - изнудване, в съучастие с друго лице през
2011г. т.е. преди близо 10 години (нохд № 3017/2020г. по описа на СНС),
което се отчита като негативна характеристична данна, но едновременно с
това не може да бъде игнориран и фактът на необремененото му съдебно
минало и действието на презумпцията за невиновност по двете неприключили
наказателни производства, водени срещу него.
В контекста на изложеното не може да се приеме, че основанията,
оправдаващи изолацията на лицето продължават да са валидни със същата
относителна тежест на фона на изминалия период от време, като
реализирането на целите по чл.57 НПК е възможно да се постигне с друга
алтернативна мярка, неограничаща правото на свободно придвижване.
За пропорционална и целесъобразна в конкретния случай, мнозинството
на съдебния състав преценява следващата по степен мярка за неотклонение
„Парична гаранция“. При определяне на размера й от 500 000 (петстотин
хиляди) лева, съгласно разпоредбата на чл.61 ал.2 НПК се взеха предвид
трудовата ангажираност на лицето, ръководения от него дългогодишен
успешен бизнес, както и имущественото му положение.
Водим от горното, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.07.2021 г. по НОХД №
153/2021 г., по описа на СНС, 21 състав, с което е оставено без уважение
искането за изменение на прилаганата спрямо В. П. Д. мярка за неотклонение
„Домашен арест“, като вместо това
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение „Домашен арест“ в „Парична
гаранция“ в размер на 500 000 (петстотин хиляди) лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4