№ 2514
гр. С, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110131722 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 410,
ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл.31 от Закона за пътищата, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена след проведена
процедура по чл.410 и сл. ГПК по ч.гр.д.№12843/2022г. по описа на СРС, 25 с-в, от „ф-
ма“ АД, ЕИК ***** срещу ф-ма, с ЕИК: ****, за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 506,99 лева (петстотин и шест лева и 99
стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение в полза на собственик на лек автомобил "марка" с рег.№****, увреден в
следствие на попадане на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена
дупка на 05.07.2021г. на път I-8 на 105 км. с.В, община И, като обезщетението е
изплатено от заявителя по силата на договор за имуществена застраховка "Каско",
сключен с полица №5С0728851277 със срок на действие от 19.06.2021г. до
18.06.2021г., ведно със законна лихва за период от 10.03.2022 г. до изплащане на
вземането.
Ответникът Агенция „П И” в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск.
Оспорва представения по делото Протокол за ПТП като непълен, неточен и с
противоречива или липсваща информация, както и изготвен при неспазване конкретни
изисквания за количество на отразената информация. Сочат липса на представени
Общи условия и непълнота на съдържанието на застрахователната полица, което води
до недоказан застрахователен риск. Ако се приемат за приложими публикувани в
интернет ОУ, то твърдят, че с оглед конкретни разпоредби се явява недоказано
1
застрахователно покритие на щетата. Сочи се недоказаност на покрит застрахователен
риск досежно увреда на гуми. Излагат се подробни съображения за неоснователност на
претенцията. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за
производството.
От страна на ответника е направено възражение за местна подсъдност на
основание чл.108, ал.2 ГПК, но доколкото делото е започнало като заповедно, то
разпоредбата не може да бъде спазена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представена по делото Застрахователна полица № №5С0728851277,
между ф-ма“ АД, като застраховател, и „ф-ма“ АД, като застрахован, е бил сключен
договор за застраховка Каско на МПС, по силата на който застрахователят се е
задължил да покрие до размер на сумата 19912лв. имуществените вреди, които би
претърпяло застрахованото лице като собственик на лек автомобил "марка" с рег.
№****, за периода от 19.06.2021г. до 18.06.2022г. Отбелязано е, че застрахователния
договор се сключва при основно покритие „Пълно каско“ и допълнителни покрития
„Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“.
Видно от приет, като доказателство по делото, Протокол за ПТП №1532717 от
05.07.2021г. л.а."марка", с рег.№**** движейки се по път I-8 на 105 км. с.В, община И,
реализира ПТП в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение.
Отбелязана са увреди на предна дясна и задна дясна гума.
По делото е представено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
от 05.07.2021г., подадено от Е В. до ф-ма“ АД. В уведомлението е записано, че водачът
е пътувал по път между с.В и с.Н х и при движение със съобразена скорост, през нощта
на 05.07.2021г., при опит за заобикаляне на препятствие/дупка на пътното платно е
попаднал в друга дупка, която срязала двете десни гуми.
Въз основа на заявлението в ищцовото дружество е образувана преписка(щета)
под №470421212133626. От представени Възлагателно писмо до автосервиз „ф-ма“
ООД, Фактура №********** от 20.09.2021г. на стойност 338,40лв. и Фактура
№********** от 08.07.2021г. за сумата от 337,18лв. се установява, че л.а. "марка" с рег.
№**** е бил отремонтиран в официален сервиз. От приложени и неоспорени преводни
нареждания, се установява, че в полза на ползвателя на л.а. "марка" с рег.№**** “ф-
ма“ ООД е заплатено обезщетение в размер на 168,59лв., а в полза на „Даймунд Кът
БГ“ ЕООД е заплатена сума в размер на 338,40лв.
Изслушана е и автотехническа експертиза, чието заключение съдът като
компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните кредитира. Според САТЕ
механизмът на пътно-транспортното произшествие съответства на нанесените на
2
застрахования лек автомобил и описани от застрахователя щети, като последните са в
пряка причинна връзка с произшествието. Размерът на причинените вреди според
заключението възлиза на 608,83лв. по средни пазарни цени.
По делото са депозирани и гласни доказателства чрез разпита на Е. В. В., който
посочва, че си спомня за произшествието, като заявява, че в Протокола за ПТП има
негов подпис и той е подал заявлението до застрахователя. Заявява, че инцидента се
случил след полунощ, в напълно неосветен участък, между с. В и отбивката за м.
„Побит камък“. Посочва, че след отклонението към с. В пътя бил осеян с дупки и
кръпки на пътното платно, като свидетелят не можел да добие реална представа кое е
същинска дупка и кое е закърпен участък, с оглед цвета и ниската видимост заради
късния час. Шофирал на къси светлини, със скорост около 60 км/ч. Избегнал една
дупка на пътното платно, която забелязал, като завил на ляво и в следващия момент
попаднал в друга, през която преминал последователно и с двете гуми и спукал предна
дясна и задна дясна гума. Посочва, че видял дупката в последния момент, преди да
премине през нея и нямал никакво време за реакция. След като отбил се върнал да види
през какво е преминал, като посочва приблизителни размери на дупката и сочи, че не е
била сигнализирана или обезопасена. Наличието на дупка на пътното платно било
констатирано и от служителите на полицията.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Между ищеца, като застраховател, и третото за спора лице „ф-ма“ АД, като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл.399
КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на
посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахования в
качеството му на собственик на процесното МПС за периода на действие на договора.
Така сключеният договор за застраховка е действителен - съгласието на страните е
обективирано в предвидената писмена форма за валидност, и е породил действие,
което не се оспорва.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – реализираното на
05.07.2021г. ПТП, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, за
застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал. 1 от КЗ - да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума. По делото са представени
действащите между страните Общи условия на ф-ма“ АД по застраховка на моторни
превозни средства („Каско“), от които се установява, че при покритие Пълно Каско, се
обезщетяват вреди от ПТП - събитие, възникнало в процеса на движение на пътно
превозно средство и предизвикало повреда на превозно средство. Безспорно попдадане
в дупка на пътното платно при движение, се покрива от посочената дефиниция и
3
представлява покрит риск. Следва да се посочи, че с оглед представените по делото
Общи условия на ф-ма“ АД /стр.19 от делото/ обект на покритие са гумите на МПС,
застраховани по клауза „Пълно Каско“. От вписаното в ОУ следва неоснователност на
възражението на ответника за липса на покритие на застрахователната полица по
отношение на увредата на гуми. Следователно е възникнало основание за заплащане на
обезщетение. По делото е установено, че застрахователят е заплатил обезщетение
/лично на ползвателя и чрез заплащане на ремонт/ в размер на 506,99 лева, с оглед на
което и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента. Макар формалният прочит на цитираната разпоредба да сочи като лице,
спрямо което застрахователят има регресно притезание, причинителя на вредата,
настоящият съдебен състав приема, че застрахователят се суброгира в правата на
застрахования и спрямо лицето, което носи гаранционно-обезпечителна отговорност за
вредите, причинени виновно и противоправно от другиго. Горното съответства на
законодателната идея платилия застрахователно обезщетение застраховател да встъпи
в правното положение на удовлетворения застрахован и да разполага с неговите
средства за защита на накърнените му субективни права. С оглед на изложеното и
доколкото настоящия състав приема, че видно от Протокол за ПТП, изслушаната
САТЕ и от показанията на разпитания свидетел ПТП се е осъществило по начина,
описан в исковата молба, а именно, че застрахования лек автомобил е попаднал в
неозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път I-8 на 105 км. с.В, община
И. Съда намира, че са налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на Агенция „П И” за причините вреди- налице е противоправно
бездействие от страна на служител на Агенция „П И” за изпълнение на вменените на
агенцията задължения за ремонтиране и поддържане на път- нейна собственост, където
е настъпило ПТП, като вината на съответния служител, чиято самоличност е
ирелевантна, се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е
налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и
понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат. Съгласно §1,
т.1 от ДР на Наредба №1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001г.
„Стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която управлява път. В
случая по аргумент от чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, управител на пътя е
Агенция „П И” чрез нейното специализирано областно звено, следователно тя е
стопанин на пътя. Съгласно чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата управлението на
пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, като видно от §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата
„поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
4
техническата отчетност на пътищата. Следователно Агенция „П И” чрез служителите
си не е изпълнила вмененото й задължение за осигуряване на необходимите условия за
безопасно ползване на пътя, за който отговаря.
Не се доказа по делото управляване на л.а. "марка" с рег.№**** с несъобразена
скорост и по начин не съответстващ на пътната обстановка.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Агенция „П И” по отношение на застрахователя на
основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Видно от заключението изслушаната
автотехническа експертиза, определената от експерта стойност на повредата по лекия
автомобил възлиза на сумата от 608,83лв., което е повече от изплатеното обезщетение.
Поради изложеното предявения иск се явява основателен за пълния си размер. Дължи
се и законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№12843/2022г. по описа на СРС, 25 с-в
/10.03.2022г./ до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо
315лв. - за платена държавна такса, депозит за допусната експертиза и за призоваване
на свидетел.
С оглед уважаване на иска, следва да се присъдят и разноските по ч.гр.д.
№12843/2022г. по описа на СРС, 25 с-в.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Агенция „П И”, с адрес: гр.
С, пл. “М” №3, че ДЪЛЖИ в полза на ф-ма“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, пл. “П” № 5, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.410, ал. 1,
т.2 КЗ, вр. чл.31 от Закона за пътищата, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 506,99 лева
(петстотин и шест лева и 99 стотинки), представляваща главница за регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение в полза на собственик на лек автомобил
"марка" с рег.№****, увреден в следствие на попадане на застрахования автомобил в
несигнализирана и необезопасена дупка на 05.07.2021г. на път I-8 на 105 км. с.В,
община И, като обезщетението е изплатено от заявителя по силата на договор за
имуществена застраховка "Каско", сключен с полица №5С0728851277 със срок на
действие от 19.06.2021г. до 18.06.2021г., ведно със законна лихва за период от
10.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.03.2022г., по ч.гр.д.
№12843/2022г. по описа на СРС, 25 с-в.
5
ОСЪЖДА Агенция „П И”, с адрес: гр. С, пл. “М” №3, да заплати в полза на ф-ма“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, пл. “П” № 5, разноските,
направени по ч.гр.д.№12843/2022г. по описа на СРС, 25 с-в, в размер на 25лв.
заплатена държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК разноски, в настоящето производство в размер на общо 315лв.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6