МОТИВИ
към присъда № 2/02.11.2020г. по ВНОХД № 486/2020г. на СлОС
С присъда № 78/08.07.2020г. по НОХД № 568/20г. СлРС
е признал подс. Щ.В.Щ. за виновен в това, че на 31.03.2020г. в гр.Сливен, нарушил
мерки, въведени против разпространението и появяването на заразителна болест по хората със
Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. за изменение и допълнение на Заповед
№ РД-01-130/17.03.2020г. и Заповед
№ РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, издадена на основание чл. 63
от Закона за здравето, чл. 29
от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести
и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по т. 1
от Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г., изменена със
Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България (т. 1)
- български гражданин, пристигащ от Република
Гърция - държава с регистрирани случаи на COVID-19, поставено под карантина с „Предписание № 97/29.03.2020 г. за
поставяне на карантина“, издадено от Регионална здравна
инспекция - Хасково за срок от
14 дни, не е изпълнил задължението си по т. 6 от Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г. - да не напуска дома
си или мястото
за настаняване, на което е посочил,
че ще пребивава
за посочения в предписанието срок - на адрес: с.
Самуилово, ул. „В.Л.” № 69,
като деянието е извършено по време
на пандемия, свързана със смъртни
случаи, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. във
връзка с разрастващата се пандемия COVID-19 и на основание чл. 355,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б. „Б” от НК му наложил наказание „Пробация”, изразяваща
се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес:***, за срок от една година като подсъдимият следва да се
явява и подписва пред пробационния служител или определено
от него длъжностно
лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от една година. На
основание чл. 55,
ал. 3 от НК съдът не е
наложил
кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна
жалба от подс.
Щ. чрез защитника му, в която се сочат доводи за неговата незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност. Твърди се, че районният съд е допуснал нарушение
на материалния закон, изразяващо се в неправилното му приложение – подсъдимият
следвало да бъде признат за невиновен поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна
страна. Жалбоподателят счита, че установеното от фактическа страна
опровергавало обвинителната теза. Съставът на
престъплението по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК от обективна страна предвиждал нарушаване на забрана, изрично
предвидена като мярка против разпространението на посочената по-горе заразна
болест по хората чрез издадените Заповед № РД-01-140/19.03.202 г. за изменение и допълнение на Заповед № РД- 01-130/17.03.2020г. и Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба
№ 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на C0VID-19 на
територията на страната, а в случая нямало нарушаване, тъй като подсъдимият бил от изключенията по т. 1.1 от Заповед № РД- 01-130/17.03.2020г., изм. със Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването
на Република България - а именно водач на тежкотоварен автомобил, на който му е
предстоял международен превоз.
Жалбоподетелят счита, че били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на
доказателствата и формирането и обективирането на
изводите по фактите, и свързаното с това неизпълнение на задължението за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Искането е въззивният съд да отмени
обжалваната присъда и да оправдае подсъдимия по повдигнатото
обвинение или евентуално да измени присъдата и да намали размера на наложеното
наказание или да замените наказанието пробация с
глоба, като приложи чл. 55, ал.
1, т. 2, б. "в" от НК.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция подс. Щ. моли за уважаването
на жалбата. Иска да бъде оправдан.
Защитникът му поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Пледира за
отмяна на съдебния акт и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан.
Представителят на ОП – Сливен изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Счита че не е нарушен материалният закон, не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание – за
справедливо и обосновано. Пледира присъдата на СлРС
като правилна да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено СЛЕДНОТО:
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно
следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства. По
предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства:
обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите Й.К., С.Ж.и А.А.; писмо от РЗИ Сливен; копие от предписание за поставяне
под карантина; справка за задгранични пътувания; справка за съдимост; справка
от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България; договор за наем на МПС от 12.01.2020г.;
заявка – договор за извършване на международен транспорт №
20040399/30.03.2020г.; заявка – договор за международен автомобилен превоз на
товари; справки от ТР – 2 бр.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, характеристична справка, които са били обсъдени от районния
съд поотделно и в тяхната съвкупност.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на доказателствените източници, СлОС
прие за установено от фактическа страна, че с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. в Република България е обявено извънредно положение с оглед
предпазване и ограничаване на разпространението на заразата с вируса на
COVID-19 на територията на Република България. Този вирус и извънредното
положение на територията на Република България са свързани със смъртни случаи,
като първият смъртен случай е от 11.03.2020г., а след обявяване на извънредното
положение първият смъртен случай е от 14.03.2020г.
Във връзка с обявеното извънредно положение била издадена Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България
на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването на Република България и Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България.
Съгласно т. 1 от Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, за изменение и допълнение на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД – 01- 140 от
19.03.2020г., „Всички български граждани и граждани на други държави с
постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република
България и членовете на техните семейства, пристигащи от държава с регистрирани
случаи на COVID-19, се поставят под карантина
за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен
контрол, с изключенията, посочени в т. 1.1 и т. 1.2.“
Съгласно т. 1.1 от Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, за изменение и допълнение на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г., „За български граждани - водачи на тежкотоварни
автомобили, пристигащи от държавите по т. 1, се установяват следните мерки:
а) (изм. – Заповед № РД – 01 – 140 от 19.03.2020г.) за водачите, които
разтоварват стоки и товари и предвиждат отпътуване: за периода на престой на
територията на Република България, водачите се поставят под карантина, като
изпълнението на мярката се контролира по посочения в тази заповед ред с
оказване на пълно съдействие от превозвача, чийто служител е съответният водач,
до напускане на страната от водача. По време на карантинния период българските
граждани, водачи на тежкотоварни автомобили имат право: да се намират в
кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват товаро-разтоварни дейности; да напуснат територията на
Република България преди да е изтекъл карантинния период, когато напускат
територията за извършването на международен превоз.
б) за водачите, които не предвиждат отпътуване към държава по т. 1, се
прилага мярката по т. 1 с всички последици от нея.
в) (нова - Заповед № РД – 01 – 140 от 19.03.2020г.) Времето на преминаване
през територията на страната на българските граждани, водачи на тежкотоварни
автомобили, които преминават транзитно, не може да надвишава 24 часа.“
Съгласно т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България – „Всички лица по т. 1 и 5, поставени
под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване,
в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок“.
Подс. Щ.В.Щ. е на 35г., български гражданин, със средно образование,
работи, управител на „Транс спед 85” – с. Самуилово,
общ. Сливен, неженен, осъждан за престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
По силата на договор за наем от 12.01.2020г., сключен между наемодателя „Агатранс“
ООД – гр. Сливен, с управител свид. А.и наемателя
„Транс спед 85“ – с. Самуилово, с управител подс. Щ.,
последният ползвал влекач „Скания“ с рег. № СН 4894 КА, с който видно от приложената
справка за задграничните му пътувания излизал извън страната. Като собственик на влекача, свид. А.имал изискване гарирането му да става в негов
гараж, намиращ се на бензиностанцията му в промишлената зона на гр. Сливен,
бившето предприятие „Родопа“. До там и обратно в с. Самуилово, където живеел,
подсъдимият винаги се придвижвал с лекия си автомобил, който оставял на
паркинга на бензиностанцията докато пътува с камиона.
На 29.03.2020г. в 20:04 часа подс. Щ. пристигнал в Република България от Република Гърция
през ГКПП Капитан Петко войвода. Република Гърция е държава с регистрирани
случаи на COVID-19.
Като лице по т. 1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, изменена и допълнена със Заповед № РД –
01 – 140/19.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България
(български гражданин, пристигащ от Република Гърция – държава с регистрирани
случаи на COVID-19), подсъдимият бил поставен под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх. № 97/29.03.2020г., издадено от Регионална здравна
инспекция – Хасково за срок от 14 дни, т.е. от 29.03.2020г. до 11.04.2020г.
включително. В предписанието бил посочен адрес: с. Самуилово, общ. Сливен, ул.
„В.Л.” № 69. Предписанието било връчено срещу подпис на подсъдимия на
29.03.2020г. в 21:14 часа, като времето за придвижване до мястото на
карантиниране било 24 часа. В предписанието била посочена забележка, че „за
лицата по т.1.1. и 1.2 от заповедта се прилага т. 5,
като независимо от това те посочват адрес“, а в т. 5 е посочено, че „По време
на карантинния период българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили
имат право: да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват
и да извършват товарно-разтоварни дейности; да напуснат територията на
Република България преди да е изтекъл карантинния период, когато напуснат
територията за извършването на международен превоз.“
След като получил предписанието, подс. Щ. разтоварил
превозваната от република Гърция стока в с. Плодомитово,
след което отишъл в гр. Бургас, където натоварил стока и на 30.03.2020г.
пристигнал в гр. Сливен. Оставил камиона на паркинга на бензиностанцията на „Агатранс“ООД, качил се в лекия си автомобил, който бил на
същия паркинг и се прибрал в с. Самуилово, общ. Сливен.
За времето от 19:00 часа на 31.03.2020г. до 07:00 часа на 01.04.2020г.
Свидетелите Й.К. и С.Ж.- полицейски служители в ГООР при РУ на МВР –Сливен,
били на КПП в гр. Сливен на бул. „Цар Освободител“, непосредствено до „Тирбул“ и извършвали контролно-постова дейност. Това КПП
било извънредно и било изградено във връзка с обявено в Република България
извънредно положение поради пандемията с COVID-19.
Около 23:40 часа на 31.03.2020г. свидетелите К. и Ж.спрели за проверка лек
автомобил „Мерцедес ЕС”, с рег. № СН 9476 АС управляван от подс.
Щ., който представил на полицейските служители Предписание изх. №
97/29.03.2020г. за поставяне на карантина, издадено от Регионална здравна
инспекция – Хасково. Подсъдимият обяснил на полицейските служителите, че отива
до камиона си, паркиран в гр. Сливен, за да пътува до гр. Пловдив и от там до Република
Гърция. За случая бил уведомен ОДЧ, а на подсъдимия било разпоредено
да се върне на адреса, посочен в предписанието.
По делото са представени заверени копия от
Договор за наем на МПС от 12.01.2020г. сключен между „Агатранс“ ООД – гр. Сливен, представлявано от свид. А.А. и „Транс спед 85“ ЕООД – с. Самуилово, представлявано от подс. Щ. относно предоставянето под наем на МПС – влекач „Скания” Р 420 ЛА 4х2 МНА, с рег. № СН 4894 КА; Заявка –
договор за извършване на международен транспорт (България – Гърция) №
20040399/30.03.2020г. от фирма „Карго Транспортер“ ООД – гр. София до „Транс спед
85“ ЕООД – с. Самуилово с дата на товарене 30.03.2020г. в гр. Бургас и дата на
разтоварване в Република Гърция 01.04.2020г.; Заявка – договор за международен
автомобилен превоз на товари от фирма „SHTEREVA ENTILIYNA” до „Транс спед
85“ ЕООД – с. Самуилово с дата на товарене 01.04.2020г. в Аспровалта,
Република Гърция и срок на доставка до гр. Сливен - 02.04.2020г.
Така приетата фактическа обстановка не се различава съществено от описаната
в мотивите към първоинстанционния съдебен акт. Тя
само детайлизира някои от правно значимите обстоятелства, но не отразява друго,
различно виждане на въззивния съд за развитието на
събитията и за достоверността и убедителността на доказателствените
средства, чрез които са установени тези обстоятелства. Също както районният
съд, настоящата инстанция прецени, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно са безпротиворечиви
и относими към предмета на делото. Както правилно е
приел първоинстанционният съд, показанията на
разпитаните по делото свидетели К., Ж.и А.са логични, безпротиворечиви,
пресъздават това, което са възприели лично и се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства. Действително, от показанията на свидетелите К. и Ж.се
установява, че на 31.03.2020г. са извършвали контролно-постова дейност в гр.
Сливен, на КПП на бул. „Цар Освободител“, непосредствено до „Тирбул“ и около 23:40 часа са спрели за проверка
управлявания от подс. Щ. лек автомобил. Подсъдимият
им представил издаденото му от РЗИ – Хасково предписание и заявил, че отива при
камиона си, който бил на паркинг в гр. Сливен и след това да пътува до гр.
Пловдив. От показанията на свид. А.се установява, че е собственик на фирма „Агатранс“ ООД – гр. Сливен и има бензиностанция; че отдал
под наем на подсъдимия два влекача, за които поставил изискване да бъдат
гарирани в неговия гараж, намиращ се на
бензиностанцията; че на 30-ти март подс. Щ. дошъл с
камиона и го оставил, като заявил, че идва от гр. Бургас, където товарил дрехи
и от гр. Пловдив щял да дотоварва друга стока и щял да пътува към Гърция.
Окръжният съд кредитира изцяло и обясненията на подс.
Щ., тъй като същите кореспондират с всички останали доказателства по делото. От
тях се установява, че на 29.03.2020г. бил поставен под карантина, след котео разтоварил транспортираната от Гърция стока; на 30-ти
март отишъл в гр. Бургас, натоварил част от стока и оставил камиона в гр.
Сливен на паркинга на бензиностанцията на „Агатранс“ ООД,
откъдето взел личния си автомобил и се прибрал в с. Самуилово; на 31.03.2020г.
с лекия си автомобил стигнал до КПП-то,
показал личната си карта и предписанието на полицаите, които му казали да се
връща. Противно на приетото от районния съд , настоящата инстанция кредитира
обясненията на подс. Щ. и в частта, в която твърди,
че при издаване на предписанието му било казано, че ако има друг курс да
пътува, може да напусне дома си и да пътува, да товари и да разтоварва, тъй
като в тази им част обясненията му се подкрепят и от приложеното по делото
заверено копие от Предписание за поставяне под карантина изх. № 97/29.03.2020г.
по описа на РЗИ – Хасково, в т. 5 на което изрично е посочено, че: „По време на
карантинния период българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили имат
право: да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват и
да извършват товарно-разтоварни дейности; да напуснат територията на Република
България преди да е изтекъл карантинния период, когато напуснат територията за
извършването на международен превоз“. Това предписание е съобразено със Заповед
№ РД – 01 – 140/19.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, която изменя и допълва Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на същия
министър, императивно разпореждаща всеки шофьор на тир, който се връща от
чужбина задължително да попада под карантина за 14 дни. Преди да бъде изменена
със заповедта от 19.03.20202г., тази мярка е създавала потенциална опасност да
бъдат блокирани превозите на стоки, поради липсата на шофьори, които не са поставени под карантина.
Редакцията на заповедта от 19.03.2020г. най – общо гласи, че водачите, които
разтоварват стоки и товари и предвиждат отпътуване, за периода на престой в Република
България се поставят под карантина, но имат право да се намират в кабината на
тежкотоварния автомобил; да го управляват и да извършват товаро
– разтоварни дейности; да напускат територията на Република България преди да е
изтекъл карантинния период, когато това е за извършване на международен превоз,
т.е., когато един международен шофьор е докарал стока от друга държава, се
прибира в дома си и е под карантина, но когато трябва да отпътува с натоварен
тежкотоварен автомобил, това му е разрешено, разбира се стига да няма симптоми
на COVID-19.
Настоящият съд кредитира и всички събрани писмени доказателства,
включително представените от защитника на подсъдимия в хода на съдебното
следствие, тъй като имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото и
не са оспорени от страните. Конкретно от приобщените към доказателствения
материал по делото заявка – договор за извършване на международен транспорт №
20040399 / 30.03.2020г. и заявка – договор за международен автомобилен превоз
на товари изх. № 84634 / 31.03.2020г. се установява, че действително за времето
30.03.-02.04.2020г., преди да е изтекъл карантинния период, подс.
Щ. е трябвало да извърши международен превоз на товари от Република България до Република Гърция и
обратно и свързаните с него товаро – разтоварни
дейности.
Макар да се солидаризира с фактическите констатации на първостепенния съд,
настоящият съдебен състав счете, че изводите му относно съставомерността
на деянието по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК са
незаконосъобразни.
При
така установената фактическа обстановка въззивният съд прие, че подс. Щ. не е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, вр.
ал. 1
от НК - на инкриминираната дата 31.03.2020г. в гр. Сливен не е нарушил мерки,
въведени против разпространението и появяването на заразителна болест по хората
със Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. за изменение и допълнение на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г. и Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона
за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната, като лице по т. 1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г., изменена
със Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на
Република България (т.1) - български гражданин, пристигащ от Република Гърция -
държава с регистрирани случаи на COVID-19, поставено под карантина с
„Предписание № 97/29.03.2020г. за поставяне на карантина“, издадено от
Регионална здравна инспекция - Хасково за срок от 14 дни, а именно не е
изпълнил задължението си по т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. - да не
напуска дома си или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава
за посочения в предписанието срок - на адрес: с. Самуилово, ул. „В.Л.” № 69,
като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. във връзка с
разрастващата се пандемия COVID-19.
Безспорно установено е, че подсъдимият е водач на тежкотоварен автомобил,
извършва международни превози и на 29.03.2020г. е пристигнал в Република
България от Република Гърция - държава с регистрирани случаи на COVID-19 и на
01.04.2020г. е предвиждал отпътуване към Република Гърция с друг товар, поради
което попада в категорията на лицата по т. 1.1 на Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. за изменение
и допълнение на Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, за които са установени следните мерки: а) (изм. – Заповед № РД – 01 –
140 от 19.03.2020г.) за водачите, които разтоварват стоки и товари и предвиждат
отпътуване: за периода на престой на територията на Република България,
водачите се поставят под карантина, като изпълнението на мярката се контролира
по посочения в тази заповед ред с оказване на пълно съдействие от превозвача,
чийто служител е съответният водач, до напускане на страната от водача. По
време на карантинния период българските граждани, водачи на тежкотоварни
автомобили имат право: да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да
го управляват и да извършват товаро-разтоварни
дейности; да напуснат територията на Република България преди да е изтекъл
карантинния период, когато напускат територията за извършването на международен
превоз.
б) за водачите, които не предвиждат отпътуване към държава по т. 1, се
прилага мярката по т. 1 с всички последици от нея.
в) (нова - Заповед № РД – 01 – 140 от 19.03.2020 год.) Времето на
преминаване през територията на страната на българските граждани, водачи на
тежкотоварни автомобили, които преминават транзитно, не може да надвишава 24
часа.“
Безспорно е установено и че в деня на пристигането му в Република България
подсъдимият е бил поставен под карантина с предписание за поставяне под
карантина изх. № 97 / 29.03.2020г. на Регионална здравна инспекция - Хасково за
срок от 14 дни. В предписанието изрично е посочено, че за лицата по т. 1.1 и
1.2 от Заповедта се прилага т. 5 от предписанието, като независимо от това те
посочват адрес и подсъдимият е посочил адрес: с. Самуилово, общ. Сливен, ул. „В.Л.”
№ 69.
Действащата към инкриминираната дата Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г. на министъра на здравеопазването на Република България в
т. 6
задължавала
всички лица, поставени под карантина
да не напускат
домовете си или мястото на
настаняване, в което са посочили, че
ще пребивават за посочения в предписанието срок, с
изключение на лицата по т.1.1 и т. 1.2 от Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. за изменение
и допълнение на Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, измежду които попада и подсъдимият, който на
01.04.2020г. е трябвало да напусне територията на Република България за извършването на международен
превоз. Тъй като натовареният със стока тежкотоварен автомобил, с който
подсъдимият извършвал международните превози престоявал на паркинга на
собственика му в гр. Сливен, на инкриминираната дата
подсъдимият напуснал посочения в Предписанието адрес и отишъл с лекия си
автомобил в гр. Сливен, за да вземе камиона и да пътува до гр. Пловдив и от там
до Република Гърция. Тези му действия не представляват неизпълнение на
посоченото в обвинението задължение по т. 6 от
Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, тъй като във връзка с предстоящия международен
превоз на товари е разполагал с правата по т. 1.1 , б. „а“, изр. 2 на
Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. за изменение
и допълнение на Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването, възпроизведени и в т. 5 от Предписанието: „По време на карантинния период
българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили имат право: да се
намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват товарно-разтоварни
дейности; да напуснат територията на Република България преди да е изтекъл
карантинния период, когато напуснат територията за извършването на международен
превоз“. Задължението по т. 6 е за водачите, които не предвиждат отпътуване към
държава по т. 1 (арг. т. 1.1, б. „б“ на Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. за изменение
и допълнение на Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването).
Действията на подсъдимия са съответни на посочените в т. 5 от предписанието
права, тъй като товарния автомобил е бил натоварен на 30.03.2020г. и е
престоявал на паркинга на собственика му в гр. Сливен, до който подсъдимият е
тръгнал да се предвижва с лекия си автомобил, сам, без да влиза в контакт с
други лица, тъй като на 01.04.2020г. е трябвало да извърши превоз на товара до
Република Гърция и от там да вземе друг товар, който да докара в Република
България.
Изводът в мотивите на обжалваната присъда, че подсъдимият е имал право да
се намира в кабината на товарния автомобил, да го управлява и да извършва товаро – разтоварни
дейности, да напусне територията на Република България за международен
превоз преди изтичането на карантинния период, но не се е възползвал от
това свое право, тъй като не е останал в
кабината на същия по време на карантинния период и е отишъл на адреса в с.
Селиминово, където е посочил в предписанието, че ще пребивава през този период,
е в противоречие с коментираните заповеди. Погрешно е разбирането, че
подсъдимият е имал право да избере по време на карантинния период да остане или
само в кабината на автомобила или само на посочения адрес. В забележката по т. 1 от Предписанието е
посочено, че за лицата по т.1.1 и 1.2 от заповедта се прилага т. 5, като
независимо от това те посочват адрес. Международните шофьори, които идват от
чужбина попадат под карантина, но за да не бъде блокиран превозът на стоки
поради изчерпването на некарантинираните такива, те могат да натоварят стока и
да напуснат страната, като за тази цел въпреки, че са поставени под карантина
имат правата, посочени в т. 1.1 , б.
„а“, изр. 2 на Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. за изменение
и допълнение на Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, респ. в т. 5 от Предписанието и за да ги
осъществят, няма как да не напуснат адреса, на който пребивават.
Освен това, т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, вменява задължение за лицата, поставени
под карантина да не напускат дома си или мястото за настаняване, на което са
посочили че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а т. 1.1, б. „а“, изр. 2 на Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. за изменение
и допълнение на Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването дава право на част от тези лица
(български граждани, водачи на
тежкотоварни автомобили) да се намират в кабината на
тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват товарно-разтоварни
дейности; да напуснат територията на Република България преди да е изтекъл посочения в предписанието срок (а не за посочения в предписанието), когато напуснат територията за
извършването на международен превоз.
В този смисъл въззивната инстанция не споделя
извода на първоинстанционния
съд, че подс. Щ. е имал възможност да избере по време
на карантинния период да се намира или в кабината на тежкотоварния автомобил
или на посочения адрес за пребиваване и след като е избрал втората възможност,
напускайки адреса, не е спазил предписанието на РЗИ – Хасково и е осъществил
състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. ал.
1 от НК. Действително подс. Щ. е предупреден, че носи
наказателна отговорност по чл. 355 от НК
при неизпълнение на предписанието, но
повдигнатото обвинение срещу него не е за това, че не е изпълнил Предписание
№ 97 / 29.03.2020г., а затова, че не е изпълнил задължението си по т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването - да не напуска дома
си или мястото
за настаняване, на което е посочил,
че ще пребивава
за посочения в предписанието срок - на адрес: с.Самуилово,
ул. „В.Л.“ № 69
Следва да бъде посочено и че в самото предписание не фигурира изрична забрана за поставения под
карантина да напуска жилището на адреса, който
е посочил във формуляра, а само хигиенни и санитарни мерки и хранителен режим (т. 2 от
предписанието), със забележката, че те не се прилагат за лицата по т.1.1 и 1.2
от Заповедта, сред които е и подсъдимият, а легално определение на понятието „карантина"
е формулирано в ЗИДЗЗ,
обнародван в ДВ бр. 44 от 2020г., в
сила от 14.05.2020г., т.е. след инкриминираната
дата.
Извършвайки комплексна преценка на поведението на подсъдимия, окръжният съд
прие, че то е несъставомерно и от субективна
страна. Подс. Щ. не е действал съзнавайки
обществената опасност и наказумемост на деянието поради липса на представа
в какво точно се изразява действието
на така наложената
му „карантина", от една страна
и от друга, поради посочените в предписанието за поставяне под карантина
действия, които карантинираният има право да извършва,
за които същевременно е необходимо някакво придвижване, т. е. напускане на адреса
на който е карантиран.
Поведението на подс. Щ. не осъществява състав и
на друго престъпление, различно от това, за което му е повдигнато
обвинение.
С оглед изложеното, СлОС отмени изцяло първоинстанционния съдебен акт и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3
във вр. чл. 334, т. 2 ,
от НПК постанови нова присъда, с която призна подс. Щ.В.Щ.
за невиновен и го оправда по обвинението за престъпление по чл. 355, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 30.12.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.