Решение по дело №276/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С. М. С., [ЕГН], чрез адв. П. А. - ***, против Решение № 1841/22.12.2023 г. по АНД № 1478/2023 г. на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, №5918132, издаден от ОД на МВР Варна, с който на С. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 21 ал. 1 от същия закон. С касационната жалба решението на въззивната инстанция се оспорва като неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд е нарушил правото на защита на С., като не е уважил молбата на процесуалния представител за разпит на Д. Н. Д., който към момента на извършване на нарушението е бил държател и ползвател на процесното МПС. Сочи, че въззивният съд неправилно не е кредитирал показанията на Ж. П. П.. Твърди, че въззивния съд не е положил дължимата грижа за събиране на доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна и не е отговорил на възраженията, инкорпорирани в жалбата по отношение съпричастността на жалбоподателката, доколкото същата няма шофьорска книжка и на датата на извършване на нарушението същата не е управлявала автомобила. Настоява се касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на РС-Варна ведно с оспорения ЕФ. В съдебно заседание проц. представител на С. – адв. А. поддържа касационната жалба, като по съществото на спора изразява становище, че административното нарушение, изразяващо се в противоправното поведение на едно трето лице – ползвател на автомобила е категорично доказано, поради което отправя молба за отмяна на въззивното решение.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, в открито съдебно заседание не се представлява. Депозирани са писмени бележки с.д. № 3666/13.03.2024г. от гл. юриск. К. Л.-А., в качеството й на процесуален представител на ответника, с които изразява становище по същество на повдигнатия касационен спор. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Намира Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли при присъждане на адвокатско възнаграждение, същото да бъде определено в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС-Варна е образувано по повод на постъпила жалба от С. М. С. срещу ЕФ серия К, № 5918132, издадено от ОД на МВР Варна, с което на С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал.1 т. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на С. е ангажирана в качеството й на собственик на МПС автомобил „А. Р. 155“ с рег. № [рег. номер], за това, че на 06.05.2022 г, в 12:16 часа в [населено място] по [улица]в посока на движение към [улица], срещу  [жк] е било извършено нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № АRH CAM S1, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 95 км/ч, или с превишение от 45 км/ч.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че при издаване на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването му, регламентирана в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, като същата е приложена правилно при наличието на предпоставките за това. ЕФ е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана С. е установено по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Според мотивите на съдебния акт правилно е определен субектът на нарушението, доколкото С. М. С. в качеството си на собственик на лекия автомобил, не е представила в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП достатъчно данни за друго лице, което да е управлявало посоченото МПС, респективно – да е извършило нарушението. Съдът посочил, че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административнонаказателен състав на чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, предвид безспорните доказателства, че ЕФ касае нарушение на скоростния режим, установен в чл. 21 от ЗДвП. Процесният ЕФ съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, разрешената скорост, скоростта, с която се е движело МПС – 95 км/ч и конкретно е посочено колко е установеното превишение – 45 км/ч. Налице са всички съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото обвинение, респективно – какъв и дали правилно е определен размерът на санкцията. Конкретното нарушение попада в хипотезата на чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, която разпоредба предвижда глоба в размер на 600 лева при превишение на разрешената максимална скорост в населено място над 40 км/ч и съобразявайки правилото на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП размерът на наложеното наказание е определен в параметрите, предвидени в санкционната разпоредба. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Решението е правилно. Не са налице наведените в жалбата касационни основания.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал нарушение на закона. Настоящата касационна инстанция намира, че въззивният съд е изследвал всички относими към спора обстоятелства, излагайки мотиви, чрез които е направена връзката между приетите за установени фактически обстоятелства и формираните правни изводи, като при правилно изяснена фактическа обстановка е достигнал до законосъобразния извод за съставомерност на деянието, за което е санкционирана касаторката. Обвинението е подкрепено от писмените доказателства, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената в електронния фиш фактическа обстановка. Относимите за отговорността на касаторката факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на С. М. С. деяние. С оглед горното, съдът намира, че РС-Варна е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на деянието, както и че целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати с определеното наказание. Изводите на районния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 АПК.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно основното възражение на касаторкато относно неправилно определения субект на административното наказание. Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 188 ал. 1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил, като в настоящия казус не се оспорва факта, че МПС е регистрирано на името на касаторката. Законодателят в разпоредбата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП е предвидил възможността да бъде оборена презумпцията по чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, като собственикът на МПС може в 14-дневен срок от получаване на фиша да депозира писмена декларация, в която да посочи данни на другото лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като към декларацията следва да приложи и копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС. Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, като за наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Законовата презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания, освен с посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, документи. В конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че друго лице е управлявало автомобила, касаторката е направила такова твърдение едва с жалбата пред въззивната инстанция. Законът предоставя две възможности на лицето, срещу което е издаден ЕФ след връчването му - да заяви, че друго лице е управлявало МПС или да обжалва фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира. В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила нe бъде уважено, то отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша. Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността АНО да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на закона.

Видно от събраните по делото доказателства касаторката не е упражнила правото си по реда на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, и следователно не е оборила презумпцията по чл. 188 ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно процесуалната представителка на касаторката твърди, че последната няма правна възможност да защити правната си сфера. Както правилно е посочено и в Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство на РП – Поморие от 18.07.2023г. касае се за гражданскоправни отношения между страните и следователно реда за защита е пред гражданския съд.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на касационния ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1841 от 22.12.2023 г., постановено по АНД № 1478/2023 година, по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА С. М. С., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна сумата 80 /осемдесет/ лева - разноски по делото.

 

Решението е окончателно.