НОХД № 1318/ 2014 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия М.И. *** за
престъпление по чл. 207 ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в периода
10 - 20.03.2014г., в землището на с.Говедаре, обл.Пазарджик, в местността
„Смокинята” е намерил чужди движими вещи – 8 бр. черешови дръвчета сорт
„Бигаро” и „Вам” на стойност 236лв., собствен на Л.Д.Г. *** в продължение на
една седмица не е съобщил за това на собственика, на властта или на този, който
ги е загубил.
В
съдебно заседание подсъдимият се явява лично и се признават за виновен по обвинението, като дава подробни обяснения по
същото.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за осъдителна
присъда.
Против подсъдимия бе предявен и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес гр. иск от пострадалия Л.Г. за
сумата от 236 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
имуществени вреди. Гражданският ищец поддържа иска си и пледира за неговото
уважаване в пълен размер.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
На неустановена дата между 10 и 20.03.2014г. подс.М.А.
се намирал с каруцата си в местността „Смокинята”, в землището на с.Говедаре,
обл.Пазарджик. Там видял непознати лица да горят изолацията на медни проводници.
След тяхното заминаване той отишъл на мястото и започнал да събира от
останалите жици. След това влязъл в близкия канал да се измие и там видял осем
незасадени плодни дръвчета. Наблизо в същата местност се намирала овощната
градина на св.Л.Г., засадена с череши сорт „Бигаро” и „Вам”, които по това
време били на около 5- годишна възраст. Именно оттам били откраднати дръвчетата,
за което престъпление било образувано друго наказателно производство срещу НИ.
Към момента на откриване на дръвчетата подс.А. не съзнавал, че та са били
предмет на кражба от горепосочената овощна градина, нито кой е техния
собственик.
Той обаче решил да вземе намерените дръвчета, като по
този повод ги натоварил в каруцата, след което ги откарал в дома си. Не съобщил
за намерените дръвчета в полицията, кметството или на друг държавен или
общински орган, нито потърсил собственика на черешовата градина в м.
„Смокинята”. Още същия ден ги продал за 24 лв. на св.З.Г. ***. Последният ги
посадил в двора на къщата си.
След като установил кражбата на въпросните дръвчета
пострадалият Г. уведомил кварталния полицай и заедно с него започнали да
обикалят ромската махала в селото, с цел евентуално да ги открият. Минавайки
покрай дома на св.Г. пострадалият разпознал своите осем черешови дръвчета,
които преди кражбата били напръскани със син камък и вар. Той разговарял със
св.Г., който му разказал от къде е закупил дръвчетата, но не ги платил на
пострадалия, нито му ги върнал.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на приетата по делото оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, стойността на
намерените 8 бр. дръвчета сорт „Бигаро” и „Вам” към инкриминираната дата е била
236лв.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Г.
и Г., заключението на оценъчната експертиза и писмените доказателства
инкорпорирани в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на обясненията на
подсъдимите и свидетелските показания, т.к. те са непротиворечиви, взаимно се
допълват и в съвкупност с останалите доказателства очертават по безспорен начин
гореописаната фактическа обстановка.
С оглед на възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
207 ал 1 от НК като в периода 10 -
20.03.2014г., в землището на с.Говедаре, обл.Пазарджик, в местността
„Смокинята” е намерил чужди движими вещи – 8 бр. черешови дръвчета сорт
„Бигаро” и „Вам” на стойност 236лв., собствен на Л.Д.Г. *** в продължение на
една седмица не е съобщил за това на собственика, на властта или на този, който
ги е загубил.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че намерените от
него вещи са чужди и загубени, но е решил да ги задържи за себе си. Предвиждал
е общественоопасните последици на това си поведение и е искал тяхното
настъпване. Същият не е знаел и не е могъл да предположи, че дръвчетата са
предмет на кражба, т.е. че са придобити от друго лице чрез престъпление. По
тази причина не би могъл два отговаря за извършено престъпление по чл.215, ал.1
от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
За да
определи вида и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на конкретното
деяние, изхождайки от вида и
стойността на вещта. Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена
опасност – осъждан е два пъти, като по първото му осъждане е настъпила реабилитация
по право, но по второто – НОХД № 1584/07г., за престъпление по чл.195 ал.1, т.7
от НК реабилитация не е настъпила. Отделно е с отрицателни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на лична собственост, в голяма
степен провокирани от ниския жизнен стандарт на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените самопризнания,
оказаното съдействие на разследващите органи, ниската стойност на вещта и
тежкото материално, имотно и семейно положение, а като отегчаващи –
обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни.
Предвид това и като съобрази
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест съдът осъди подсъдимия на глоба в размер на 200 лева, т.е.
при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства платима в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, с което намери, че ще се постигнат целите на наказанието и ще е
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
От деянието на подсъдимия пострадалият е претърпял
имуществени вреди, за които му се дължи
обезщетение - чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази заключението на оценъчната
експертиза досежно стойността на инкриминираните вещи и размера на причинените
имуществени вреди, като съобрази това, че до момента вредите не са възстановени
на пострадалия, прие, че предявеният граждански иск е
доказан по основание и по размер. С оглед на това съдът осъди М.А. да
заплати на Л.Г. парична сума в размер на 236 лв., представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди.
При този изход от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.А. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 50 лв. за оценъчна експертиза,
а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик да
заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50
лв., както и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на
изпълнителен лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: