№ 1043
гр. Бургас, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. П.а
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. П.а Въззивно гражданско дело
№ 20222100501047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.247 от ГПК и е образувано по почин на съда, който
констатира, че на 28.10.2022 г. в ЕИСС е подписал решение № 1015 със съдържание от
друго дело.
Действителното съдържание на мотивите на произнесеното и изготвено на 28.10.2022
г. решение по настоящето дело е следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е бразувано е по въззивната
жалба на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Врабча“ 8, представляван от Димитър Пламенов Михайлов и
Здравко Атанасов Стоев, действащи чрез упълномощения им процесуален представител
адв. Златанов –САК против решение № 508 от 23.03.2022 г. постановено по гр. д. №
5457/2021г. на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 439 от ГПК е
прието за установено по отношение на въззивното дружество-ответник, че ищцата И. С. И.,
ЕГН: **********, адрес: гр.Б., кв. Д. Е., ул. „П.“ № *, НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата от 8793.92
лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г. до окончателното
й плащане, сумата от 7957.64 лв. - лихви до 28.12.2020 г., и сумата от 196.14 лв. - съдебно-
деловодни разноски по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, които суми са обективирани
в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, въз основа на който
са образувани изпълнителни дела № 90/2013 г. и № 346/2021 г. по описа на ЧСИ Росица
Стоянова, поради изтекла погасителна давност за вземанията. Със същото обжалвано
решение въззивното дружество- ответник е осъдено да заплати на ищцата сумата 70 лв.,
1
представляващи направени от нея съдебно-деловодни разноски, както и по сметка на БРС
сумата в размер на 607.91 лв., явяваща се дължимата от ищцата държавна такса върху
уважения размер на иска, от чието заплащане последната е била освободена на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение в атакуваната
му уважаваща исковете част, с твърдения, че същото е неправилно и необосновано.
Въззивникът счита, че вземането му не е погасено по давност, тъй като по изп. дело са
извършвани действия, които са довели до прекъсване на давността, респ. не са довели до
настъпване на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи, че тези действия,
описани по дати в жалбата не са били обсъдени от съда, което е довело до погрешни правни
изводи. Изразява съгласие с мотивите в обжалваното решение, че на 26.06.2015г.
изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Счита, че тези доводи са несъобразени с наложените обезпечителни мерки, които са
довели до прекъсване на давностния срок. Наведени са доводи за необоснованост на
основния извод на първоинстанционния съд, с който се приема, че последното валидно
изпълнително действие по първото изпълнително дело е извършено на 07.06.2013г., без да са
взети предвид и да се обсъдят последващите такива, извършени ежегодно за периода 2014г. -
2018г. По гореизложените съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяна на
решението, в обжалваната уважаваща исковете част и отхвърлянето им.
В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител
поддържа въззивната си жалба, като моли съдът да приеме, че погасителната давност не е
изтекла, като цитира и съдебна практика.Моли за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира присъждане на разноските по делото. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Представя
писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата ищца И. С. И., чрез упълномощения си
процесуален представител адв. Стефан Георгиев, е депозирала писмен отговор, в който
счита, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че заявените в жалбата дати не
съответстват на заявените и извършени изпълнителни действия срещу длъжника. Счита, че
действително е налице известна непрецизност в обжалваното решение относно датата
31.07.2014г., на която съдът е приел, че е постъпила молба от взискателя за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като заявява, че за тази дата е налице
единствено разпечатка на електронно съобщение от кредитен специалист на първоначалния
взискател „Инвестбанк“ за резултатите от база данните на НОИ относно няколко длъжника
на банката с неконкретизирано искане до ЧСИ „Моля да направиш необходимото!“, което
изявление не може да се квалифицира като молба за предприемане на конкретно
изпълнително действие. По изложените в писмения си отговор доводи моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част като законосъобразно, обосновано и
правилно и присъждане в полза на адвокатския пълномощник на възнаграждение по чл. 38,
2
ал. 2 от ЗА в размер на 904.51 лв. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата не
изпраща представител.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните
сумата от 8793.92 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г.
до окончателното й плащане, сумата от 7957.64лв. - лихви до 28.12.2020 г., сумата от 550,08
лв. - присъдени съдебни разноски, и сумата от 150 лева присъдено юрисконсултско
възнаграждение, които са обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
370/2013 г. по описа на БРС, по който е образувано изпълнително дело № 20217060400346
по описа на ЧСИ Росица Стояновасумата от 165.20 лв., представляващи разноски по изп. д.
346/2021г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова и сумата от 1526.47 лв. – такси по ТТЗЧСИ.
Ищцата твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като са погасени
по давност, като главницата е погасена с изтичане на петгодишна давността, отпреди
получаване на покана за доброволно изпълнение, а лихвите – поради обстоятелството, че
повече от три години не са извършвани действия, прекъсващи давността.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
е изложило съображения, че като вземането по изпълнителния лист не е погасено по
давност. Посочило е, че след образуване на изп. дело на 28.02.2013 г. на изп. д. № 90/2013 г.
по описа на ЧСИ Росица Стоянова, по искане на взискателя са извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а впоследствие на 15.04.2021 г. е
образувано ново изп. д. № 346/2021 г. по описа на същият съдебен изпълнител, като по
новообразуваното дело взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни
действия, прекъсващи давността. По тези съображения е поискало отхвърляне на исковете.
С необжалвано и влязло в законна сила определение от 03.12.2021г. районният съд е
прекратил частично производството досежно предявения иск за недължимост на сумата от
165.20 лв., представляващи разноски по изп. д. № 346/2021г. по описа на ЧСИ Росица
Стоянова и сумата от 1526.47 лв. – такси по Тарифата за ЧСИ.
С постановеното в първата инстанция решение съдът е прекратил съдебното
производството, в частта на предявения иск за приемане за установено, че ищецът не дължи
сумата над 196.14 лв. присъдени съдебно-деловодни разноски в ч. гр. д. № 370/2013 г. по
описа на БРС до пълния претендиран размер от 700.08 лв., представляваща разноски по
изпълнително дело № 346/2021г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова, в която част решението,
имащо характер на определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В останалата част на първоинстанционното решение, предмет на въззивно обжалване,
районният съд е уважил исковете, като е приел, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 8793.92 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г.
до окончателното й плащане, сумата от 7957.64 лв. - лихви до 28.12.2020 г., и сумата от
196.14 лв. - съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, които
суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на
БРС, въз основа на който са образувани изпълнителни дела № 90/2013 г. и № 346/2021 г. по
описа на ЧСИ Росица Стоянова, поради изтекла погасителна давност за вземанията.
3
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По
съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира
следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В процесния случай с предявените искове ищцата-длъжник по изпълнителното дело
претендира приемане за установено по отношение на ответното дружество – цесионер на
вземането, прехвърлено му от първоначалния кредитор, че не дължи процесните суми по
издадения изпълнителен лист от 23.01.2013г., въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 370/2013 г. по описа на БРС, позовавайки се на изтекла погасителна давност.
Видно от данните по делото, въз основа допуснато по силата на заповед № 276 от
22.01.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. 370/2013г. по описа
на РС- Бургас, незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК в полза на
кредитора „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД е издаден изпълнителен лист
от 23.01.2013г. за солидарно осъждане на съдлъжниците И. С. И. и В.М.Д. да му заплатят за
сумите от 730.38 лева- просрочена главница, 8063.54 лева - предсрочно изискуема главница,
866.78 - лева просрочени договорни лихви за периода от 11.05.2012 г. до 17.01.2013 г., 25.99
лева редовна договорна лихва за периода от 11.01.2013 г. до 17.01.2013 г., 120.48 лева
обезщетение за времето на забавата в размер на законната лихва за периода от 21.05.2012 г.
до 17.01.2013 г., ведно със законната лихва върху общата главница от 8793.92 лева, начиная
от 18.01.2013 г. до окончателното й изплащане, дължими по договор за потребителски
кредит № от 16.04.2008г., изменен с анекс № 1/30.09.2010 г. и погасителен план към него и
договор за поръчителство от 30.09.2010 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на
196.14 лева платена държавна такса.
По молба на кредитора „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД на
28.02.2013г. е образувано изп. д. № 90/2013г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова за
принудителното събиране на посочените вземания от длъжниците по горепосочения
изпълнителен лист, като взискателят е поискал е извършване на изпълнителни действия
срещу длъжниците. Установено е, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на
ищцата – длъжник на на 06.03.2013 г., като на същата дата са изпратени запорни съобщения
до „Централна кооперативна банка“ АД за налагане на запори на банковите сметки на
длъжника. Видно от данните, на 21.03.2013 г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, след което са последвали запори, наложени на 21.05.2013 г.
върху банкови сметки на длъжника-ищец в „Юробанк България“ АД и „Сибанк“ АД. На
07.06.2013 г. е наложен запор върху банкови сметки на ищцата в „Инвестбанк“ АД, което е
било последното изпълнително действие спрямо нея като длъжник по посоченото дело. От
този момент нататък в рамките на двугодишен срок не са предприемани никакви
изпълнителни действия спрямо ищцата по посоченото изпълнително дело.
Впоследствие едва на 23.06.2017 г. и на 27.07.2018 г. по искане на взискателя е
наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника- ищец.
С молба от 23.04.2021г., входирана при ЧСИ настоящият ответник „Финанс инфо
асистанс“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело,
поради прехвърляне на вземането по издадения изпълнителен лист от досегашния кредитор
4
– взискателя „Централна кооперативна банка“ АД“ съгласно сключен договор за цесия от
29.12.2020г. Към молбата е поискано извършване на изпълнителни действия срещу
длъжниците.
С постановление от 06.06.2021 г., съдебният изпълнител като е приел, че са налице
предпоставките на чл. 429 и чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратил изпълнителното дело №
90/2013г. по описа си и е постановил преобразуването му като ново изп. д. № 346/2021 г. по
описа на същия ЧСИ въз основа на изпълнителния лист, по който е образувано предходното.
Видно от данните по новообразуваното изпълнително дело, ЧСИ е изпратил на 24.06.2021г.
нови запорни съобщения до банкови институции, извършил е справки за задължения на
длъжниците и е изпратил запорни съобщения. Извършени са справки за задължения на
длъжниците към държавата, за притежавано от тях имущество и др.
Горната фактическа обстановка е установена правилно от районния съд, като въз
основа на нея са направени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на
исковата претенция, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради
което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
Първоинстанционният акт е постановен в съответствие с правилата на чл. 235 от ГПК
съобразно правилно установените при спазване на съдопроизводствените правила по делото
релевантни за спора факти, същият е ясно мотивиран и обоснован, като въззивният съд не
установи наличието на нито едно от сочените в жалбата нарушения, водещи до неговата
отмяна. В допълнение с оглед наведените в жалбата доводи, като прецени всички относими
доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения и при служебна
проверка за спазване на императивните норми, настоящата инстанция намира следното:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника да оспорва чрез иск
изпълнението, основавайки се факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая за вземанията, предмет на настоящото исковото производство кредиторът
се е снабдил с изпълнителен лист, издаден въз основа на допуснато незабавно изпълнение
съгласно заповед по чл. 417 от ГПК. По делото не се твърди и няма данни в двуседмичния
срок по чл. 414 от ГПК /в редакцията му при връчване на поканата за доброволно
изпълнение/, изтекъл на 20.03.2013г., длъжникът- ищец в настоящото производство да е
подал възражение, което означава, че на следващия ден - 21.03.2013г. заповедта по чл. 417
от ГПК е влязла в законна сила и от този момент започва да тече петгодишната погасителна
давност на вземането, както правилно е приел районния съд, прилагайки точно материалния
закон съгласно нормите на на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 416 от ГПК /в т.см. решение №
37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година по описа на ВКС/.
Настъпването на стабилитета на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 от ГПК
има за последица невъзможност за последващо пререшаване на въпроса за дължимостта на
присъдените с нея вземания, щом като те не са били оспорени от длъжника в рамките на
предвидения от закона процесуален срок чрез подадено възражение. Това означава, че
влязлата в сила заповед /дори и без проведено исково производство по чл. 422 от ГПК/ има
характера на осъдително решение и се ползва с изпълнитена сила, поради което в чл. 416,
изр. второ вр. с чл. 404, ал. 1, предл. трето от ГПК е предвидено, че въз основа на което се
5
издава изпълнителен лист. Това извод следва от обстоятелството, че законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
за което е издадена, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено
и атакуването на влезли в сила решения, като таква възможност е предвидена на следните
основания - по реда на чл. 423 ГПК /аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/, чрез
предявяване на иск по чл. 424 или чрез процесния, избран от ищеца ред –предявяване на иск
чл. 439 от ГПК.
В конкретния случай изпълнителното производство по изп.д. № 90/2013г. е
образувано и висящо при действието на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. Тъй като, поради
допуснато незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 от ГПК изпълнителния лист е издаден на
23.01.2013г. преди влизане в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК /21.03.2013г./ към момента
на образуването на посоченото изпълнително дело на 28.02.2013г., погасителна давност за
процесните вземания все още не е започнала да тече. Впоследствие с влизането в сила на
заповедта по чл. 417 от ГПК на 21.03.2013г., съгласно възприетото с ППВС 3/1980г.
тълкуване поради вече образуваното изпълнително дело, давността е прекъсната по силата
на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, и също така е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.
Както правилно е съобразил районния съд, с решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС е прието, че отмененото тълкувателно ППВС № 3/18.11.1980 г. следва
да намери приложение и след отмяната му с Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ВКС, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно
решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и
към тези, които са приключили преди това.
Настоящата инстанция намира за напълно обоснован и съответстващ с данните по
делото извода на районния съд, че последното изпълнително действие спрямо ищцата-
длъжник по първото изпълнително дело е извършено на 07.06.2013г. Неоснователни са
оплакванията в жалбата, че районният съд не е взел предвид последващите изпълнителни
действия, извършени в периода 2014г. до 2018г. Така посочените в жалбата изпълнителни
действия се отнасят до другия солидарен длъжник В. Д. и нямат действие спрямо ищцата по
делото. Видно от данните по делото в рамките на двугодишния период, считано от
07.06.2013г. спрямо ищцата не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия, които
да водят до прекъсване на давността. Що се касае до електронното съобщение, изпратено от
служител на банката до съдебния изпълнител с дата 31.07.2014г., от съдържанието му се
установява, че то представлява уведомление до ЧСИ за резултатите от база данните на НОИ
относно няколко длъжника на банката, между които и ищцата с искане до ЧСИ „Моля да
направиш необходимото!“ Затова съдът споделя възражението на въззиваемата, че
посоченото изявление не може да се квалифицира като молба за предприемане на каквото и
да е конкретно действие по принудително изпълнение.
Съобразявайки горните обстоятелства, правилно и в съотвествие с данните по делото,
приложимитя закон и задължителна съдебна практика районният съд е приел, че
извършените спрямо другия длъжник В. Д. изпълнителни действия, не могат да се зачетат
като такива, имащи правно значение и спрямо ищцата – длъжник И. И., независимо от
солидарната им отговорност за дълга. Оттук следва и извода, че действията, извършени по
6
отношение на другия длъжник В. Д. нямат отношение нито към течението на двугодишния
срок за перемепиране на задължението спрямо ищцата И. И., нито спрямо давностния срок
на вземането на кредитора към последната. В тази връзка следва да се отбележи, че
предприетите впоследствие срещу ищцата нови действия по изпълнението след изтичане на
двугодишния срок на бездействие на кредитора на 07.05.2015г., не се отразяват на вече
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство поради
перемепцията. Затова също без правно значение са обстоятелствата, че ЧСИ не е
констатирал с нарочно постановление настъпилата към посочената дата по силата на закона
/чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК / перемпция по отношение на ищцата- длъжник, а е издал
постановление за прекратяване на изп. производство доста в по-късен момент - едва през
2021г.
Тъй като перемцията е настъпила на 07.06.2015г. по време на действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., това означава, че към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство
вече е било прекратено. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. и даденото с него тълкуване
законът в случаите по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на
давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, то в случая новата
погасителна давност е започнала да тече от момента на прекратяването на изпълнителното
производство -07.06.2015 г. и е изтекла на 07.06.2020г. - преди образуване на 06.06.2021г. на
второто изп.д. № 346/2021г. и предприемане последващи изпълнителни действия. Както
вече бе отбелязано по-горе изпълнителните действия по първото изпълнително дело спрямо
ищцата, датиращи след 07.06.2015г. не водят до прекъсване на давността, тъй като касаят са
извършени не по висящо, а по вече прекратено по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК/ изпълнително производство. Новите изпълнителни действия по второто изпълнително
дело са извършени след като вземанията вече са били погасени по давност след изтичане на
петгодишния давностен срок по чл. 110 вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
От горното следва, че обоснован и в съответствие със закона се явява крайния извод
на районния съд, че процесните задължения не дължими от ищцата, тъй като са погасени с
изтекла петгодишна по давност, което води до извод за основателност на исковата
претенция по чл. 439 от ГПК в обжалваната част на решението на БРС. Ето защо, поради
пълно съвпаване на изводите на двете инстанция за основателност на предявените искове,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно,
правилно и обосновано, в т.ч. и в частта за разноските, присъдени в първата инстанция.
Що се касае до разноските във въззивното производство, въпреки неоснователност на
въззивната жалба разноски в полза на въззиваемата- ищца не следва да се присъждат поради
липса на искане в този смисъл и доказателства за направени такива по смисъла на чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Досежно искането на адвокатския пълномощник на въззиваемата за присъждане на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение в размер на 904.51 лв. за оказаната за
въззивното производство безплатна адвокатска помощ:
За да реализира материалното си право да получи лично адвокатско възнаграждение,
адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие,
в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично
посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗА, без да е необходимо да я доказва. В този смисъл е
съдебната практика на ВКС, обективирана в № 234 от 10.08.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3901/2019 г., III г. о., ГК, определение № 93 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 471/2012 г., II
т. о., решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., решение № 111 от
1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., определение № 621 от 6.11.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4731/2015 г., III г. о. В случая нито в първата, нито в настоящата инстанция не
е представен сключен между въззиваемата и упълномощения й процесуален представител
7
договор за оказване на безплатна адвокатска помощ по делото. Представени са подписани от
въззиваемата пълномощни за процесуално представителство на адвоката по делото –
съответно за производството пред районния и пред окръжния съд. В тях, независимо, че са
едностранни изявления на страната, също липсва каквото и да е отразяване, че
пълномощията касаят безплатна адвокатска помощ. Наличието на представена и то само
пред районния, но не и пред настоящия съд декларация от адвоката, че оказаната адвокатска
помощ на доверителката му е безплатна също не може да се приеме за двустранно
съглашение за безплаща защита и съдействие за въззивното производство. По горните
съображения и с оглед цитираната съдебна практика се налага извода, че отсъствието на
двустранно съглашение между въззиваеамата и адвокатския й представител с предмет
оказване на безплатна правна помощ пред въззивната инстанция води до неоснователност на
молбата на последния за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в
претендирания размер на 904.51 лв. Ето защо молбата му следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид на изложеното съдът е постановил решение при очевидна фактическа грешка
по смисъла на чл.247, ал.1 от ГПК, която следва да бъде отстранена с оглед действителното
съдържание на мотивите, дословно посочени по-горе /в т. см. определение №
60233/13.12.2021 г., постановено по т.д. № 648/2021 г. на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1 от ГПК ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение № 1015 от 28.10.2022 г., постановено
по гр.д. №1047/2022 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, съобразно изложените по-горе
действителни мотиви, като диспозитивът на решението ДА СЕ ЧЕТЕ, както следва:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 508 от 23.03.2022 г. постановено по гр. д. №
5457/2021г. на Районен съд – Бургас, в обжалваната му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Стефан Петков Георгиев- АК-
Бургас за осъждане на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ 8, представляван от Димитър
Пламенов Михайлов и Здравко Атанасов Стоев ДА МУ ЗАПЛАТИ адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 904.51лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8