Р Е Ш Е Н И Е
№ 2554
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Валентина Милчева,
като
разгледа докладванот 19737 по описа на съда за
2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от В.В.И., ЕГН **********,
с адрес *** 7 срещу * искове с правно основание с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР да бъде осъден ответникът, след
допуснато от съда изменение на предявения иск, да заплати сумата от 1717,75 лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016г. до
30.11.2019г., общо 244,53 часа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че за периода 01.12.2016г. до 30.11.2019г. е
полагал труд на длъжност „младши експерт“ в *, която е структурно подчинена *,
поради което е бил със статут на държавен служител.
Твърди, че конкретно за периода 01.12.2016г. до
30.11.2019г.е положил общо 1680
часа нощен труд, който съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, преизчислен с коефициент
1.143, възлиза на 1920,24 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води
до извънреден труд от още 240,24 часа, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е 2003,60 лв. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК. В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва съществувалото служебно
правоотношение в релевирания период на сочената от
ищеца длъжност.
Оспорва обаче предявения иск с довода, че е
платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд. Твърди освен това, че
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми,
които в случая са ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Твърди още, че в
целия исков период е действала Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., която в т. 1
посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00ч.
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25лв, което е платено. Ищецът погрешно е формирал претенцията си за
заплащането на положения от него нощен труд като същото е извършено правилно по
смисъла на твърдяната от ответника нормативна уредба. Претендира съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че в периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. страните са
били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността мл. инспектор при *. Представена е кадрова и справка на ищеца.
Представени по делото са копия на преводни
документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за
полагания от него труд в процесните периоди, които не
са оспорени по констатации от страните.
Съгласно заключението на изготвената по делото, приета
от съда, и неоспорена от страните ССЕ се установява, че стойността на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след приравняване на
нощните часове към дневни за процесния период е в
размер на 1717,75 лева за приравнени 244,53
часа.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Между страните по делото е било налице
действително служебно правоотношение. Основното задължение на служителя е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да
му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да установи,
че е полагал извънреден
труд за исковия период от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., както и размера на претендираното възнаграждение за положения извънреден труд, а в тежест на
работодателя е да установи, че е заплатил уговореното дължимо допълнително
трудово възнаграждение за положения извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд
– чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи“.
В процесния период от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. са действали последователно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.
, издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични, че „При работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период“.
Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен.
При наличие на такава
непълнота в специалната уредба , касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от
същата е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове
да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Възражението, че със Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез
допълнително възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните
часове в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е
неоснователно. Това е така, тъй като посочената в чл.9 от наредбата методология
е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради
което и не може да се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение
за нощен труд със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е запълнил
празнотата в специалните норми. Приложение на общо основание имат нормите на
чл.9 и сл. от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в
която именно е и определена методологията за превръщането на нощните часове в
дневни със съответния коефициент. Това виждане е застъпено в решение №
14/27.03.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012
г. по гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Тъй
като, разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 от Наредбата визират условия за
"увеличаване" на трудово възнаграждение с определен коефициент,
разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на положения труд
като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това правило
е общо, а не специално, поради което не може да се сподели тълкуването, че то е
приложимо единствено при "трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от
продължителността на дневното". Не може да се сподели становището, че
целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е.
няма какво да се "приравнява". Ако това е вярно, то служител, който
полага повече от 8 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице,
което е недопустимо. Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР нощния
труд да не надвишава осем часа / а не седем, както предвижда КТ/, не може да
бъде основание да бъдат поставени държавните служители, работещи в системата на
МВР, в неравностойно положение и положеният от тях през нощта труд да не се
приравнява на дневен както се процедира по отношение на работниците, полагащи
труд по трудови правоотношения, регулирани по КТ.
По тези съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по своето
основание. Основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 е нормата
на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба
за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
По отношение на размера на исковата претенция, съдът
следва да възприеме заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която същият възлиза на 1717,75 лв. за процесния
период, поради което предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР следва да бъде изцяло
уважен, доколкото същият е идентичен с изчисления от вещото лице размер .
С оглед правоувеличаващия
ефект на исковата молба и направеното искане върху дължимата главница следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й заплащане.
По
разноските:
Направено е възражение от
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод
за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 240 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, 240 лева - заплатено
адв. възнаграждение /л.178 от делото/, съобразно
уважената част от иска в размер на 205,76 лв.
На ответника, на осн. чл.78 ал.4 от ГПК, предвид частично
оттегляне на исковете, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение определено съобразно чл.78
ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП-100 лв., или съответно с направения отказ от част от
иска, в размер на 14,27 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса по уважения
иск в размер на 68,71 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 220 лв.
По изложените
съображения и на основание чл.188 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА * А ДА ЗАПЛАТИ на В.В.И., ЕГН **********, с адрес ***
7, сумата в
размер на 1717,75
лева (хиляда седемстотин и седемнадесет
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал 5, т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА * А ДА ЗАПЛАТИ на В.В.И., ЕГН **********, с адрес *** 7 сумата от 205,76 лв. (двеста и пет
лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН **********, с адрес *** 7 да заплати на * сумата от 14,27 лв. (четиринадесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА * А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд сумата от 288,71 лева (двеста осемдесет и осем лева и седемдесет
и една стотинки), представляваща дължима държавна такса за производството
по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: