№ 2113
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100505579 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Районен съд гр. Монтана, взискател по
изп. дело № 20191110401392 по описа на ДСИ при Софийския районен съд срещу
постановлението от 11.1.2022г., с което е прекратено изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените запори и възбрани.
Жалбоподателят заявява искане за отмяна на обжалваното постановление
като незаконосъобразно. Твърди, че в молбата за и образуване на изпълнителното дело
е посочил всички способи за принудително изпълнение, като не е уведомен съдия-
изпълнителят да е извършил справка за имущественото състояние на длъжника или
неговото семейство. Сочи, че не е получил нито едно съобщение от съдия-
изпълнителя да посочи друг способ за изпълнение. Според жалбоподателя, след като в
молбата са посочени всички способи за принудително изпълнение, които да се
извършат, взискателят е следвало да бъде уведомен, че същите са извършени не са дали
резултат, съдия- изпълнителят е трябвало да му даде възможност да посочи друг
способ за принудително изпълнение. Ето защо, жалбоподателят счита, че
незаконосъобразно с обжалваното постановление изпълнителното производство е
прекратено, поради което и заявява искане за отмяната му.
Насрещната страна по жалбата- длъжникът в изпълнителния процес
Никола Георгиев Сталинов- не заявява становище по жалбата в законоустановения
срок.
1
По делото са депозирани мотиви от ДСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата. В мотивите ДСИ поддържа, че след връчване на поканата
за доброволно изпълнение на длъжника на 31.07.2020г., съдебният изпълнител е
извършил справки за имущественото състояние на длъжника, като не е намерено
имущество, върху което да се насочи изпълнението. Последната молба на взискателя за
извършване на изпълнителни действия е обективирана във възлагателното писмо е от
17.09.2019г. От този момент взискателят не е предприел никакви действия.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе
предвид мотивите на ЧСИ и прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Подадената жалба от взискателя в изпълнителното производство е
депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
по чл. 435, ал. 1, т. З ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви.
Изпълнително дело № 1392/ 2019г. по описа на ДСИ при СРС е образувано
на 17.09.2019г. по възлагателно писмо на Районен съд гр. Монтана срещу длъжника
Н.Г.С.- за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 10.09.2019г., издаден по
НОХД № 1058/ 2019г. по описа на Районен съд гр. Монтана. С изпълнителния лист
Н.Г.С. е осъден да заплати сумата 400 лева, представляваща глоба в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд гр. Монтана.
Във възлагателното писмо като изпълнителни способи са посочении-
запор, възбрана, опис и публична продан на секвестеруеми движими вещи и
недвижими имоти, и вземания от трети лица, които се издирят чрез цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 31.07.2020г.
С цел проучване на имущественото състояние на длъжника са направени
справки за регистрирани трудови договори, регистрирани МПС, банкови сметки и
сейфове на името на длъжника, недвижими имоти, собственост на длъжника.
Със запорно съобщение от 19.10.2020г., получено от третото задължено
лице на 27.10.2020г., е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкова
сметка в “Ю.Б.” АД.
С постановление от 11.1.2022г., след като е установил, че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, е
прекратил изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
2
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като
постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на
вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти
прекратяване. Движението на изпълнителното производство е в зависимост от
поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от
това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или
предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от
страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на
определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от
законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното
производство. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това
дали е налице искане на взискателя за извършването на определено изпълнително
действие, независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил към
осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което
обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока на погасителната
давност относно вземането, но не и за обсъжданото прекратително основание.
Първото изпълнително действие, предприето от съдия- изпълнителя е
извършено на 27.10.2020г. с налагането на запор върху вземането на длъжника по
банкова сметка. Запорът се счита за наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице,
съгласно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на
момента, от който запорът поражда действие. В т.см. постановките на Тълкувателно
решение № 3/ 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/ 2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 5. В случай, че
по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и
вземането на взискателя да бъде удовлетворено след постъпването на суми по тези
сметки. От налагането на запора до постановяване на постановлението за прекратяване
на изпълнителното производство не е изминал период от две години.
Ето защо, съдът приема, че по отношение на изпълнителното производство
не е настъпило прекратяване по право, на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
настъпило прекратяване на изпълнителното производство и обжалваното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-
кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа
3
висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да
бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената
молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята
на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ
от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от
две години, има за правна последица- прекратяване на изпълнителното производство
по право.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
постановление, с което изпълнителното производство е прекратено, следва да бъде
отменено.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 2022г. по изп. дело № 20191110401392 по
описа на ДСИ при Софийския районен съд, с което е прекратено изпълнителното дело,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените запори и възбрани.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4