№ 4492
гр. С, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110108461 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД и евентуални искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от „ф-ма“ ЕАД, с
предишно наименование „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.С, бул. „Н Й. В“ № 55, след
проведено производство по реда на чл.410 ГПК. Посочва се, че дружеството подало
заявление въз основа на което било образувано ч.гр.дело №54462/2021г., 25 състав,
СРС. Била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на Т. В. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ул. „П” № 29, ет. 1 да заплати на кредитора сумата от 1
351,59 лв., представляваща редовно падежирали месечни вноски за главница, за
периода от 21.09.2021г. до 05.08.2021г., дължими по Договор за потребителски кредит
№ 1702152049969161/23.02.2017 г., сумата от 12 223,24 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница, задължението за плащане на която е възникнало на
основание обявена на длъжника предсрочна изискуемост на дължимата сума по
Договор за потребителски кредит от 23.02.2017г., ведно със законна лихва върху
главниците от 20.09.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
684,82 лв., начислена за периода от 05.10.2020г. до 19.08.2021 г., изискуемо
обезщетение за забава върху редовно падежиралите главници, начислено за периода от
05.11.2020г. до 19.08.2021 г. в размер на 107,36 лв., изискуемо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, начислено за
периода от 20.08.2021г. до 16.09.2021 г. в размер на 95,07 лв., изискуеми отсрочени
1
редовни възнаградителни лихви съгласно потвърждение за отсрочване на задължение
от 15.05.2020г. - Вариант 2 (кредитна ваканция) на искане за промяна на условията по
кредит от 15.05.2020г., във връзка с извънредното положение, начислени за периода от
05.05.2020г. до 04.10.2020 г. в размер на 342,20 лв. Възражение срещу заповедта е
подадено в срок от Т. В. Д., поради което на заявителя са указани правата му по чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Посочва се, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора е
осчетоводена на 20.08.2021г., когато Т. В. Д. е уведомена с писмо с изх. № 001-
47408/13.08.2021 г. за волеизявлението на банката.
При условията на евентуално обективно съединяване, в случай, че
установителният иск по чл.422 ГПК бъде отхвърлен като неоснователен поради липса
на предсрочна изискуемост, то ищецът моли Т. В. Д. да бъде осъдена да заплати
главницата по месечни вноски с падеж от 05.09.2021 г, до датата на връчване на
исковата молба на ответника и предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит от 23.02.2017г. в общ размер на сумата от 12 223лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 17.02.2022г. до окончателното плащане, като
исковата молба бъде приета за уведомление за предсрочна изискуемост. Претендират
разноски в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Т. В. Д., с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че подаденото от нея заявление за
отсрочване на потребителския кредит, одобрено на 15.05.2020 г. било за срок от шест
месеца – до 15.12.2020 г. и така се преобразувал срокът на договора, като последната
вноска била платима на 05.09.2027 г. Заявява, че претендираните от банката суми не
съответстват на погасителния план. Поддържа, че за периода от 05.12.2020 г. до
05.08.2021 г. задължението й по кредита е в размер на 1 259,18 лева, предсрочно
изискуемата главница в размер на 12 208,92 лева, възнаградителната лихва, за периода
от 05.12.2020 г. до 05.08.2021 г. – 549,25 лева. Счита, че не дължи лихва за забава, тъй
като забавата не е по нейна вина, като в тази връзка заявява, че е провела телефонен
разговор със служител на ищеца, в който е поискала да й бъде предоставена служебна
сметка, по която да погасява дължимите от нея задължения по кредита, но такава не й
била представена. Посочва, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането,
тъй като не е надлежно уведомена за нея. Излага съображения за нищожност на
клаузите по договора, с твърдения за липса на подписани общи условия към процесния
договор – нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Счита, че е надплатила сумата от 3 045,50
лева, които следва да бъдат приспаднати от останалата дължима сума по кредита.
Твърди, че в договора не са посочени общите разходи по кредита. Моли за отхвърляне
на предявените искови претенции. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
2
235, ал. 2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.дело № 54462/2021г. по описа на СРС, 25 състав
се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „ф-ма“ ЕАД, с предишно наименование „ф-ма“ ЕАД
/ищец по делото/ срещу Т. В. Д. /ответник по делото/ за сумите, посочени по-горе. В
полза на „ф-ма“ ЕАД на 29.09.2021г. е била издадена заповед, срещу която Т. В. Д. е
подала надлежно възражение. Поради което на заявителя било указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Настоящата искова молба е подадена в срок и исковете са допустими.
По делото е представен от ищеца и приет като доказателство Договор за
потребителски кредит № 1702152049969161 от 23.02.2017 г., сключен между „ф-ма“
ЕАД, с ново наименование „ф-ма“ ЕАД и Т. В. Д., като кредитополучател, по силата на
който в полза на физическото лице е отпуснат банков кредит в размер на 18058,12лв.
Уговорен е краен срок за връщане на заетата сума – 05.03.2027г. Посочени са и
уговорки за лихви по кредита – чл.4 предвижда заплащане на годишна лихва – за
първите 84 месеца се дължи фиксирана годишна лихва в размер на 6.050% /чл.4.1/, а
след изтичане на този срок лихвата се формира от сбора на два компонента –
променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен СОФИБОР и
надбавка в размер на 5.697 /чл.4.2/. Като страните са постигнали съгласие, че
стойността на двата компонента не може да е отрицателна, като ако стойността на 6-
месечния СОФИБОР по данни на БНБ е отрицателна величина, ще се приема размер на
индекса „0“ и ще се дължи лихва само в размер на надбавката /чл.4.2.1.1/. Прието е, че
СОФИБОР се актуализира два пъти годишно и след всяка промяна на лихвата се
изготвя нов погасителен план, който се предоставя на кредитополучателя в
обслужващия офис на банката /чл.4.3/.
В чл.4.4. е записана общата дължима от кредитополучателя сума, изчислена към
датата на сключване на договора – 24746,30лв. В чл.4.4.1 е посочен годишния процент
на разходите /ГПР/ в размер на 6.85%. Видно от приложения първоначален
погасителен план от 23.02.2017г., подписан от страните към момента на сключване на
договора /стр.99-101 от делото/, изрично са вписани всички лихви и такси, които са
включени в разходите и съобразно срока на договора формират ГПР. Следователно не
е на лице неяснота какво е включено в ГПР и доколкото първоначалния погасителен
план е неразделна част от договора и е приподписан от страните, то няма нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - договора следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
3
В чл.4.5. е уговорен размер на обезщетението за забава – наказателна надбавка
към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
В чл.5.3 е уговорено задължение за кредитополучателя да разкрие и поддържа
пакет „Комфорт“ за което дължи месечна такса обслужване в размер на 4,95лв., а при
извършване на преводи от и към разплащателната сметка, разкрита за обслужване на
кредита, се дължат такси и комисионни съгласно действащата Тарифа за такси и
комисионни на банката. Това са единствените такси упоменати в договора. Видно от
отговора на исковата молба Т. Д. сочи, че в договора са споменат такси и комисионни,
но в погасителния план те са посочени месечно, което е в противоречие с чл.10, ал.2 от
ЗПК - Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит. Видно от приложения първоначален погасителен план от 23.02.2017г.,
подписан от страните към момента на сключване на договора е посочена еднократна
такса при отпускане на кредита в размер на 40лв. и ежемесечна такса от 4,95лв., която
е единствената изрично, уговорена в договора. Следователно посочената ежемесечна
такса е предвидена в договора и не е на лице нарушение на чл.10, ал.2 ЗПК, нито
твърдяната от ответника неяснота по отношение на дължимите такси.
Съгласно чл.7 Банката се задължава да отпусне кредита съгласно условията по
договора. Никъде в договора не е записано, че се сключва при Общи условия, поради
което и спрямо конкретното кредитно правоотношение такива не се прилагат.
Доколкото Договорът не е сключен при Общи условия не е на лице задължение по
чл.11, ал.2 ЗПК за подписване на ОУ от страните по договора. Чл.11, ал.2 ЗПК не
въвежда изискване всички потребителски договори за кредит да са сключени при ОУ, а
задължение когато това е така, тези ОУ да са приподписани от страните.
В чл.9.2 от Договора е предвидено, че в случай на забава в плащането на която и
да е вноска по договора с повече от 31 дни от падежа е на лице случай на неизпълнение
и Банката има право едностранно, с писмено уведомление до Кредитополучателя да
обяви всички усвоени и непогасени по Договора суми, начислената лихва (евентуална
наказателна надбавка) и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми.
От страна на ответника Т. Д. не е оспорен подписа й, поставен под договора и
погасителния план, като не се оспорва и, че е получила сумата по отпуснатия кредит,
поради което следва да се приеме, че между страните е сключен валиден договор за
банков кредит. От текста на договора не се установяват и наличие на уговорки във
вреда на потребителя и такива, които противоречат на императивни разпоредби на
ЗПК.
По делото е представено Искане за промяна на условията по кредита във връзка
4
с извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание от 13,.03.2020г. в
резултат на пандемията от COVID-19, подадено от Т. Д., с което е поискано да бъде
отсрочено плащането на главница по текущия й кредит за период от 6 месеца, през
който гратисен период начислената лихва върху непогасената част от дълга ще бъде
заплатена заедно с редовната месечна погасителна вноска в последните 12 месеца от
действието на договора и така срока на договора да се удължи с 6 месеца. Не се спори,
че искането е одобрено и след изтичане на гратисния период е издаден нов погасителен
план, изготвен към 27.05.2021г.
Представено е уведомление за предсрочна изискуемост по Договор за банков
кредит № 1702152049969161 от 23.02.2017 г., с което Т. Д. е уведомена, че за периода
от 05.11.2020г. до 13.08.2021г. не е платила дължимите към банката месечни вноски в
необходимия размер и към 13.08.2021г. продължава да е в просрочие, което
представлява случай на забава, поради което банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. Настоящия състав обаче намира, че по делото не са представени
доказателства, че решението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е съобщено на кредитополучателя, така както изисква чл.9.2 от договора. По
делото е представено известие за доставяне, но същото е адресирано до лице с имена
Георги Димитров Балев от гр.Бургас. Не е представено известие за доставяне на
уведомлението до ответника по делото, поради което следва да се приеме, че не е
завършен фактическия състав на обявяване на вземанията по договора за предсрочно
изискуеми.
По делото е изслушано заключение на Съдебно-счетоводна експертиза, което
като неоспорено от страните, съдът напълно приема. Видно от същото от извършена
проверка в „ф-ма“ ЕАД, се установява, че по разплащателна сметка на
кредитополучателя на 24.02.2017 г. е постъпила сума в размер на 18 058,12 лв. От
вещото лице е установено, че към датата на подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение – 17.09.2021г. по договора има просроченa и неплатенa
главница в размер на 1 351,59 лв. по 10 месечни вноски с настъпил падеж, за периода
от 05.10.2020 г. до 20.08.2021 г. и неплатена възнаградителна лихва в размер на 654,01
лв. по 10 месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 05.10.2020 г. до 05.08.2021 г.,
неплатена текуща възнаградителна лихва – 30,81 лв., за периода от 05.08.2021 г. до
20.08.2021 г., неплатена отсрочена възнаградителна лихва в размер на 342,20 лв., за
периода от 05.05.2020 г. до 05.10.2020 г. – който период е период на отложени вноски
съгласно документите по делото във връзка с пандемията Ковид-19 и изчислена от
експертизата неплатена наказателна лихва в размер на 202,66 лв., за периода от
05.11.2020 г. до 20.08.2021 г., като е отбелязано, че неплатената наказателна лихва по
счетоводни данни на ищеца е в размер на 202,43 лв. за същия период. Посочено е, че от
извършената проверка при ищеца не се установяват плащания след подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, т.е. след датата 17.09.2021 г. Установено е и, че ищецът
5
е начислявал наказателна лихва върху просрочени суми представляващи главница, за
периода на просрочие. Установена е начална дата на просрочие, респ. падежа на
първата просрочена неплатена месечна вноска е 05.11.2020 г. Броят дни на забава до
датата 17.09.2021 г. е 316 дни.
От вещото лице са посочени задълженията по Договора към различни моменти:
към датата на предоставяне на информацията на вещото лице 26.09.2022 г.,
неплатените задължения по процесния кредит са: неплатена просрочена главница –
1 351,59 лв. по 10 месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 05.11.2020 г. до
20.08.2021 г., неплатен остатък за редовна главница – 12 223,23 лв. към 20.08.2021 г.,
неплатена възнаградителна лихва – 654,01 лв. по 10 месечни вноски с настъпил падеж,
за периода от 05.11.2020 г. до 05.08.2021 г., неплатена текуща възнаградителна лихва –
30,81 лв., за периода от 05.08.2021 г. до 20.08.2021 г., неплатена отсрочена
възнаградителна лихва в размер на 342,20 лв., за периода от 05.05.2020 г. до 05.10.2020
г., изчислена от експертизата неплатена наказателна лихва в размер на 202,66 лв., за
периода от 05.11.2020 г. до 20.08.2021 г., неплатени съдебни разноски в размер на
892,99 лв. и неплатена законна лихва за забава - 1 421,59 лв., за периода от 18.09.2021
г. до 30.09.2022 г. включващ 377 дни забава.
към датата 12.04.2022 г. – датата на връчване на ответника на искова молба,
неплатените задължения по кредита без отчитане на обявената предсрочна
изискуемост от банката на 20.08.2020 г. са, както следва: неплатен остатък за главница
в общ размер на 13 574,82 лв., която включва: неплатена просрочена главница – 2
482,85 лв. по 18 месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 05.11.2020 г. до
12.04.2022 г. и неплатен остатък за редовна главница – 11 091,97 лв. към 12.04.2022 г.,
неплатена възнаградителна лихва в размер на 1 140,26 лв., включваща: неплатена
възнаградителна лихва – 1 127,21 лв. по 18 месечни вноски с настъпил падеж, за
периода от 05.10.2020 г. до 05.08.2021 г. и неплатена текуща възнаградителна лихва –
13,05 лв., за периода от 05.04.2022 г. до 12.04.2022 г., неплатена отсрочена
възнаградителна лихва в размер на 342,20 лв., за периода от 05.05.2020 г. до 05.10.2020
г., изчислена от експертизата неплатена наказателна лихва в размер на 288,78 лв., за
периода от 05.11.2021 г. до 12.04.2022 г.
При така установените факти от значение за спора, настоящият
съдебен състав приема от правна страна следното:
Съдът намира, че от приетия и неоспорен по автентичност Договор за
потребителски кредит № 1702152049969161 от 23.02.2017 г. се установява наличието
на възникнало облигационно отношение между страните по предоставяне на банков
кредит при определени условия, уговорени в договора, като не се установява наличие
на неравноправни клаузи в договора и на такива влечащи недействителност на същия,
поради което приетите между страните условия по договора, включително и за
6
дължими лихви, са валидни и обвързващи страните.
С оглед установената от вещото лице забава в плащането на месечна вноска с
падеж 05.11.2020 г., като към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение броят дни на забава е 316 дни, следва да се приеме за установено
изпадането на кредитополучателя в забава изплащането на погасителни вноски,
съгласно приложения погасителен план, както и пълното преустановяване на
обслужване на кредита.
По отношение на възражението на Т. Д. за липса на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по Договора, Съдът намира същото за основателно. От
страна на Банката не са представени никакви доказателства за редовно връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост или за връчване, приравнено на такова по
реда на чл.47, ал.1-5 ГПК, поради което следва да се приеме, че по отношение на
вземането на банката не е на лице предсрочна изискуемост.
Съгласно ТР №8/2017г. от 02.04.2019г., постановено по т.д.№8/2017г. по описа
на ВКС, ОСГТК Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В мотивите на ТР изрично се приема, че присъждането на вноските с
настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца
юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на
едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение
и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор за кредит.
По реда на чл.235 ГПК и като взе предвид, че датата на формиране на силата на
пресъдено нещо е датата на приключване на устните състезания – 16.01.2023г., а
вещото лице е посочил задълженията за главница до 12.04.2022 г. – датата на връчване
7
на ответника на исковата молба, то към определения от него размер от 2 482,85 лв. по
18 месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 05.11.2020 г. до 12.04.2022 г. следва
да се прибави сумата за главница по още 9 вноски за периода 05.05.2022г. до
05.01.2023г. в размер на 1328,28лв.
Поради изложеното предявения иск за установяване дължимост на главница
следва да се уважи за сумата 3811,13лв., представляваща сбор от месечни вноски с
настъпил падеж, за периода от 05.11.2020 г. до 05.01.2023 г.
По отношение на претендираната договорна лихва в размер на 684,82 лв.,
начислена за периода от 05.10.2020г. до 19.08.2021 г., настоящия състав намира, че
същата е за период преди подаване на заявлението, дължимостта й е уговорена с
договора и с оглед заключението на ССчЕ е начислена в съответствие с условията на
договора, като вещото лице определя размера й на сума по-висока от претендираната.
Поради изложеното предявения иск се явява основателен, включително и по размер.
По отношение на обезщетение за забава, настоящия състав намира, че такова
следва да се присъди само върху редовно падежиралите главници, доколкото беше
прието по-горе, че предсрочната изискуемост на задълженията по договора не е
обявена по надлежния ред. Поради изложеното предявения иск следва да се уважи за
сума в размер на 107,36 лв. върху редовно падежиралите главници, начислено за
периода от 05.11.2020г. до 19.08.2021 г.
Следва да се уважи и претенцията за установяване дължимост на изискуеми
отсрочени редовни възнаградителни лихви съгласно потвърждение за отсрочване на
задължение от 15.05.2020г. - Вариант 2 (кредитна ваканция) на искане за промяна на
условията по кредит от 15.05.2020г., във връзка с извънредното положение, начислени
за периода от 05.05.2020г. до 04.10.2020 г. в размер на 342,20 лв.
По делото в условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск, който
следва да се разгледа по отношение на сумата за главница до пълния размер на
задължението, като се счете, че исковата молба представлява уведомление за
предсрочна изискуемост на вземането. Исковата молба винаги представлява покана. В
случая към исковата молба е приложено уведомление на банката до Т. Д. за обявяване
на задълженията по договора за предсрочно изискуеми, което е връчено на ответницата
на 12.04.2022г. От посочената дата всички вземания на банката по Договор за
потребителски кредит № 1702152049969161 от 23.02.2017 г. следва да се приемат за
обявени за предсрочно изискуеми. Видно от исковата молба претенцията за главница е
в общ размер на 13574,83лв., като този общ размер на подлежащата на връщане сума за
главница по договора се потвърждава и от ССчЕ. От този размер следва да се извади
сумата от 3811,13лв. и осъдителния иск да се уважи за сумата 9763,69лв.
По разноските присъдени по ч.гр.д №54462/2021г., 25 състав, СРС:
С оглед частичното уважаване на исковете, разноските за заплатена държавна
8
такса следва да се намалят до размер от 98,91лв., а юрисконсултското възнаграждение
следва да се намали до размер на 16,70лв.
При този изход на спора и изричната претенция на ищеца, за присъждане на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да му
заплати направените разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете в
общ размер на 692,42лв. за заплатена държавна такса, депозит за работа на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение /при приет минимален размер от 100лв./.
От ответника с отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на
разноски, което не е поддържано в хода на устните състезания, като по делото и не са
представени доказателства за направени разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ф-ма“ ЕАД, с предишно
наименование „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.С, бул. „Н Й. В“ № 55, против Т. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „П” № 29, ет. 1, че Т. В. Д. ДЪЛЖИ на „ф-ма“ ЕАД,
с предишно наименование „ф-ма“ ЕАД сумата 3811,13лв., представляваща сбор от
месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 05.11.2020 г. до 05.01.2023 г. по
Договор за потребителски кредит № 1702152049969161 от 23.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.09.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва
в размер на 684,82 лв., начислена за периода от 05.10.2020г. до 19.08.2021 г., изискуемо
обезщетение за забава върху редовно падежиралите главници, начислено за периода от
05.11.2020г. до 19.08.2021 г. в размер на 107,36 лв. и изискуеми отсрочени редовни
възнаградителни лихви съгласно потвърждение за отсрочване на задължение от
15.05.2020г. - Вариант 2 (кредитна ваканция) на искане за промяна на условията по
кредит от 15.05.2020г., във връзка с извънредното положение, начислени за периода от
05.05.2020г. до 04.10.2020 г. в размер на 342,20 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 54462/2021г., 25 състав,
СРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване съществуване на задължение за
главница за сумата над 3811,13лв. до пълния предявен размер от 13574,83лв. поради
липса на настъпила предсрочна изискуемост и претенцията за установяване
съществуване на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница, начислено за периода от 20.08.2021г. до 16.09.2021 г.
в размер на 95,07 лв.
ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „П” № 29, ет. 1 да
заплати на „ф-ма“ ЕАД, с предишно наименование „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.С,
9
бул. „Н Й. В“ № 55 по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
сума в размер на 9763,69лв., представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № 1702152049969161 от 23.02.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 12.04.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „П” № 29, ет. 1 да заплати
на „ф-ма“ ЕАД, с предишно наименование „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.С, бул. „Н
Й. В“ № 55, разноски по ч.гр.д. №54462/2021г., 25 състав, СРС в размер на 98,91лв.
заплатена държавна такса и 16,70лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковете в общ размер от 692,42лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10