№ 2114
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.ка И.ова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100501405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20216407 от 26.11.2021 г., постановено по гр.д. № 62730/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, 53 състав са уважени предявените от Л. Б. М. против
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение“ Св. И. Рилски, ЕАД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ
за заплащане на сумата в размер от 8670, 00 лв., представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при работа при съответния
работодател в последните 10 години от трудовия му стаж, ведно със законна мораторна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 286, 05 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 01.07.2019г. – 15.12.2020г.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 800, 00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение ,
както и да заплати в полза на СРС на основание чл. 76, ал. 6 ГПК сумата от 898, 24 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, чрез
процесуалния си представител – юрк. В.Д., с надлежно учредена по делото представителна
власт, в която са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че
допълнителното възнаграждение за извършени дейности и финансови резултати (т.нар.
възнаграждение за клинични пътеки) не представлява възнаграждение над основната
работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното, поради което не
следва да бъде взето предвид при изчисляване на дължимото се обезщетение по чл. 222, ал.
3 КТ. Сочи, че с оглед на заеманата от ищцата длъжност „медицински лаборант“
1
неприложим е критерият за заплащане на допълнително възнаграждение за извършени
дейности и финансови резултати според критерия „брой изписани болни“, тъй като същият
не е предвиден в трудовия договор, Вътрешните правила за работната заплата, както и във
Вътрешната методика за разпределение на средствата за допълнителни възнаграждения, за
извършени дейности и постигнати финансови резултати. Посочва още и че съгласно
Вътрешните правила за работната заплата средствата за допълнителни възнаграждения за
извършени дейности и постигнати финансови резултати се определят ежемесечно на база
постигнатия финансов резултат, като средствата за допълнителните възнаграждения на
структурата „Клинична лаборатория“ не се формират на база приходи от клинични пътеки, а
на база приходи от извършвани изследвания на пациенти, поради което твърди и че
практиката, на която се е позовал първоинстанционният съд не е относима към спора.
Посочва, че възнагражденията за „извършени дейности и финансови резултати“, в които се
включват и т.нар. клинични пътеки са възнаграждения с непостоянен характер, поради което
не представляват възнаграждение над основаната работна заплата, като същите се изплащат
единствено при наличие на финансова възможност, която също не е постоянна величина.
Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски в производството пред СРС и СГС.
Въззиваемият – ищец Л. Б. М., чрез пълномощника си – адв. И. Д., с надлежно
учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод относно характера на дължимите
се възнаграждения при съобразяване на действащата нормативна уредба и съдебна практика,
в резултат на което е приел, че същите следва да бъдат взети предвид при изчисляване на
дължимото се по реда на чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, доколкото въззивната инстанция не констатира
при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма
/установена в публичен интерес/, а и в случая не е налице задължение за съда да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите
на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. По конкретно наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира
следното:
По делото е безспорно установено, че между страните е сключен трудов договор, по
силата на който ищцата е назначена на работа при ответника „Университетска
2
многопрофилна болница за активно лечение“ Св. И. Рилски, ЕАД на длъжност "медицински
лаборант", с място на работа Клинична лаборатория към МБАЛ „Св. И. Рилски“, като
трудовото правоотношение на служителката е прекратено със Заповед № 14/27.06.2019г. г.
на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ.
В обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че сумите, реализирани по
клинични пътеки представляват по същността си възнаграждения над основната заплата по
системата за заплащане на труда според отработеното, поради което и следва да бъдат
включени в изчисляването на общия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 ГПК, в
резултат на което е достигнал до извод за основателност на предявения иск за сумата от
8 670, 00 лв., представляваща разликата до пълното дължимо обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение.
С оглед на очертаната по делото фактическа обстановка не е спорно между страните
обстоятелството, че за ищцата е възникнало правото на парично обезщетение по чл. 222, ал.
3 КТ при проявлението в обективната действителност на предвидените в състава за
заплащане на обезщетението юридически факти. Между страните по делото е спорно
правнорелевантното обстоятелство дали допълнително трудово възнаграждение
(възнаграждение за т.нар. клинична пътека), което е получавала ищцата следва да бъде
включено в размера на брутното трудово възнаграждение, което служи за изчисляване на
размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.
Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се отбележи, че по
начало като безспорно в трудовоправната теория е възприето, че понятието „брутно трудово
възнаграждение“ включва основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, което правило изрично е регламентирано
законодателно в разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. За целите на определянето на размера на възнаграждението за платен
годишен отпуск по чл. 177 КТ и на обезщетенията по чл. 228 КТ обаче законодателят
изрично е посочил възнагражденията, които се включват в базата за изчисляване на
брутното трудово възнаграждение в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Видно от приетите от "МБАЛ Св. И. Рилски" ЕАД – София Вътрешни правила за
организация на работната заплата, допълнителното трудово възнаграждение за извършени
дейности и постигнали резултати е с непостоянен характер, като неговите размери, ред и
начин на заплащане са определени във вътрешна методика, съгласно която разпределянето
на допълнителните възнаграждение е резултат от генериран финансов резултат за болницата
и при постигнат положителен финансов резултат на съответното отделение или
лаборатория. Следователно, касае се за материално стимулиране - допълнително
възнаграждение с непостоянен характер, което зависи от финансовия резултат и е дължимо
само за реално извършени дейности и постигнати резултати / в този смисъл и Решение №
50215 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 550/2022 Г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
По отношение на характера на възнагражденията, заплащани за т.нар. „клинични
пътеки“ е налице съдебна практика на ВКС /в този смисъл Решение № 493/18.06.2010 г. по
гр. д. № 538/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 368 от 03.12.2014 г. по гр. д. № 5132/13 г. на
ВКС, ІV гр. о/, която се споделя и от настоящия състав и съгласно която решаването на
въпроса за характера на сумите, реализирани по клинични пътеки и разпределени между
работещите се свежда до тълкуването на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като е прието, че
възнаграждението по клинични пътеки е такова по чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ-
възнаграждение според прилаганите системи за изплащане на труд, а не по чл. 17, ал. 1, т. 3
НСОРЗ, които имат постоянен характер. Касае се за възнаграждения, регламентирани от
работодателя (съгласно чл. 22 от НСОРЗ) в правила за работната заплата в предприятията,
3
които се разпределят между неговите работници ежемесечно на база постигнати финансови
резултати. Същите имат характера на възнаграждения над основната работна заплата по
системата за заплащане на труда според изработеното, тъй като критерият за изплащане е
извършената работа, а не само времето, през което работникът е предоставил работната си
сила.
Обстоятелството, че допълнителни възнаграждения, заплащани за т.нар. „клинични
пътеки“ са такива с непостоянен характерен не е само по себе си основание същите да не
бъдат взети предвид при изчисляване на брутното трудово възнаграждение за заплащане на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, с оглед на утвърденото в съдебната практика разбиране,
че същите са възнаграждения по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ - възнаграждения над основната
работна заплата по системата за заплащане на труда, които се дължат според изработеното.
За изплащането на същите решаващ е реалният принос на ищеца към общия доход на
лабораторията с оглед количеството и качеството на извършваната диагностична лечебна
дейност. Между страните не се спори, че допълнително възнаграждение за работа по
клинични пътеки е било заплатено на ищцата за релевантния за спора период (м. юни
2019г.), което позволява да бъде направен извод, че въззивникът е взел предвид
обстоятелството, че същата е участвала в генерирането на постигнатите резултати при
изпълнение на трудовите си задължения.
С оглед на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, в която изрично са посочени възнагражденията, които се включват в
брутното трудово възнаграждение за определяне на дължимото се обезщетение по чл. 222,
ал. 3 KT и при съобразяване на обстоятелството, че възнагражденията по клинични пътеки
спадат към възнагражденията по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, то същите следва да бъдат взети
предвид при определяне на общия размер на дължимото се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Неоснователно в този смисъл е наведеното от въззивника оплакване, че възнаграждението за
извършени дейности и постигнали резултати не е с непостоянен характер, поради което
същото не следва да бъде включено в размера на брутното трудово възнаграждение за
изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, позовавайки се на разпоредбата на чл. 20
НСОРЗ, доколкото размерът на дължимото се гратификационно обезщетение се определя
съобразно правилото на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ и с оглед на отчитането на посочените в същата
разпоредба възнаграждения.
В допълнение на това следва да бъде посочено още, че съгласно непротиворечивата
съдебна практика за определянето на размера на възнаграждението по чл. 177 КТ и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск сумата, която е получена над
работната заплата в резултат на разпределени плащания по клинични пътеки се включва в
базата за определянето на обезщетението, когато е начислена и платена през последния
отработен месец и е била дължима като възнаграждение за труд, положен през същия месец
/в този смисъл Решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 538/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/,
което се споделя от настоящия състав. Доколкото базата за формиране на брутното трудово
възнаграждение за платен годишен отпуск по чл. 177 и за обезщетенията по чл. 228 от
Кодекса на труда е една и съща и е посочена в разпоредбата чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, даденото
тълкуване следва да бъде приложено и по отношение на базата за определяне на брутното
трудово възнаграждение за целите на изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. От
заключението на приетата и неоспорена от страните ССЕ, която настоящият състав намира
за обективно и безпристрастно дадена и кредитира с доверие, се установява, че в брутното
трудово възнаграждение на ищцата за месец юни 2019г. е включено определеното
възнаграждение за работа по клинични пътеки за труд, положен през същия месец (юни
2019г.), поради което и същото следва да бъде взето предвид при изчисляването на брутното
трудово възнаграждение за целите за определяне на общия размер на обезщетението по чл.
222, ал. 3 КТ. Съгласно представеното заключение при включване на сумите за работа по
клинични пътеки в размера на брутното трудово възнаграждение размерът на
4
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 15 552, 60 лв., от които не е спорно между
страните, че на ищцата са били изплатени 6 852, 60 лв., поради което незаплатеният остатък
от обезщетението възлиза на 8 700, 00 лв., като с оглед на принципа на диспозитивното
начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/ предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ е основателен
и доказан за пълния претендиран размер от 8 670, 00 лв.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и
по отношение на дължимостта на лихвата за забава върху обезщетението и относно нейния
размер, и тъй като крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на правния спор, предмет на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата - ищца следва да бъде присъдена
сумата в размер от 800, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивния съд.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20216407 от 26.11.2021 г., постановено по гр.д. №
62730/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение“ Св. И. Рилски, ЕАД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* да заплати на Л. Б. М., ЕГН:
********** сумата от 800,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5