№ 490
гр. София , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502862 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. А. П. срещу
решение № 112991/ 03.04.2020г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д.
№ 8359/18г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 14 000 лв. до размер от 29 000 лв.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от
„Застрахователно дружество Даллбог: Живот и Здраве“ АД в частта, в която
е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 5 000 лв. до размер от
14 000лв.
Жалбоподателят- ищец С. П. твърди, че първоинстанционният съд е
достигнал до правилни изводи за осъществяване на фактическият състав на
чл.432, ал.1 от КЗ и предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Но счита, че неправилно
е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е приет принос от нейна
страна. Неправилно е прието за основателно възражението за съпричиняване,
защото е била без поставен предпазен колан. От автотехническата експертиза
се установява, че водачът е загубил контрол над автомобила, в който е
пътувала и той се е преобърнал странично. Мястото, на което е пътувала е
1
било оборудвано с триточков предпазен колан. Тяхното предназначение е да
ограничи движението на тялото при рязко спиране и да предотврати контакт
на тялото с вътрешността на автомобила. Но при странично преобръщане
коланът не предпазва главата и торса. С оглед установения механизъм е без
значение дали ищецът е била с предпазен колан или не. Тя би получила
същите увреждания. Поддържа оплакване, че неправилно съдът е определил
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не е взел предвид
тежестта на претърпените от нея увреждания и трайните последици от тях,
претърпените оперативни интервенции, нейната възраст, продължителността
на възстановителния период, както и установеното от показанията на
разпитания свидетел.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от С. П.
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че първоинстанционният съд е
нарушил нормата на чл.52 от ЗЗД като е определил завишено обезщетение на
ищеца. Не са обсъдени всички доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, а тези на които се е позовал в решението си са възприети
едностранчиво. Съдът не е взел предвид степента и характера на
уврежданията, възрастта на ищеца, обществено- икономическата обстановка в
страната. Не е взето предвид, че травмите са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът е възстановена в
значителна степен. Не е доказано по делото емоционалната нестабилност,
страхът и безпокойството да са били в размер, надвишаващ обичайния за
подобен род инциденти. Правилно е отчетено съпричиняване от страна на
ищеца, но е допуснато нарушение от съда, тъй като не е посочил неговия
размер.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
сумата над 5 000 лв. до уважения размер от 14 000лв.
В депозирани писмени отговори страните взаимно оспорват жалбите
си. Нямат искания за доказателства. В съдебно заседание пред въззивния съд
процесуалният представител на ищеца изразява становище, че оспорва
2
жалбата, подадена от застрахователното дружество.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът С.
П. твърди, че на 30.03.2017г. около 17 ч. лек автомобил „Фолксваген
Венто“ с рег. № *** е бил управляван от С. Б. Р.. Той се е движел по път II-84
и в района на км.30+600 поради недостатъчен контрол на МПС от страна на
водача, последното е напуснало платното за движение и се е преобърнало
вдясно от пътя в канавка. В този автомобил е пътувала ищецът на задна дясна
седалка. За инцидента е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и е образувано досъдебно производство, което е прекратено. След ПТП
ищецът е закарана в „МБАЛ- Велинград“ с оплаквания в областта на лявото
рамо и ключицата. Там е била хоспитализирана до 31.03.2017г,. когато е
изписана. Установено е счупване на ключицата- закрито. Предприето
лечение чрез имобилизация. На 04.04.2017г. поради продължаващи
оплаквания ищецът е отишла в УМБАЛ „Каспела“ ООД, където след
извършена рентгенография е извършена операция на 06.04.2017г. за открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация със заключваща плака с шест
отвора. На 09.11.2017г. е предприета нова операция за изваждане на
остеосинтезния материал. След изписването ищецът е продължила лечението
си в домашни условия при спазване на постелен и медикаментозен режим.
По време на възстановителния период С. П. се е оплаквала от болки в
областта на фрактурата при всяко движение и обща отпадналост. Пътният
инцидент се е отразил негативно на нейното психическо здраве. Тя се е
оплаквала от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня. Към
датата на ПТП за лекия автомобил е имало застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника, валидна към датата на ПТП. Затова ищецът
моли съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
3
оспорва иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Венто“. Не оспорва иска за
1000лв., но го оспорва над тази сума до пълния предявен размер от 30 000лв.
Доброволно е платил на ищеца 1000лв. обезщетение за неимуществени
вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, тъй като не е била с поставен обезопасителен колан. Счита
претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди за завишен.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 31.03.2017г., протокол за оглед на местопроизшествието
от 30.03.2017г и фотоалбум е, че на 30.03.2017г. е настъпило описаното в
исковата молба ПТП, при което е пострадала С.П..
Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № *** е
имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника към
датата на ПТП.
Не се спори, че застрахователят е заплатил след завеждане на делото
1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.
Безспорно е, че на 30.03.2017г. на С. П. е оказана медицинска помощ в
„МБАЛ - Велинград“ , от където е била изписана на 31.03.2017г. във връзка, с
което е представена епикриза, както и 2 бр.- епикризи за продължило
лечение в друго лечебно заведение.
Безспорно е, че ответникът е отказал да изплати застрахователно
обезщетение по предявената пред него писмена претенция.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от лекар, специалист по съдебна медицина. Според заключението
му ищецът е получила разместено счупване на лявата ключица в средната й
трета с фрагмент. Травмата може да се получи при пътен инцидент в
резултата на удар на лявото рамо в страничните части на купето. По своя
медикобиологичен характер увреждането е довело до трайно затрудняване
на движението на горния ляв крайник за период по- голям от 30 дни.
Възстановяването е било 2-3 месеца със срок на имобилизация от 4 седмици.
Увреждането е в пряка връзка с ПТП. Непосредствено след травмата е
4
имало интензивна болка както от самото счупване, така и поради
свързаността на ключицата с гръдния кош и невъзможността за пълно
обездвижване в процеса на дишането. Вещото лице е категорично, че ищецът
е била без поставен предпазен колан. Счупването на лявата ключица при това
ПТП с поставен предпазен колан е невъзможно. При преобръщането на лекия
автомобил при поставен предпазен колан очакваните травми са от самия
него, а именно охлузвания и кръвонасядания от дясното рамо към лявата
тазобедрена става. При поставен предпазен колан се ограничава движението
на тялото напред.
При приемане на заключението първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение на чл.200, ал.2 от ГПК и принципът на
непосредственост и устност, установен в чл.11 от ГПК като е приел
заключението на медицинската експертиза без присъствието на вещото лице.
По този начин е лишил страните от възможността да му зададат въпроси и да
упражнят ефективно правото си на защита, да се изясни делото от фактическа
страна. Затова въззивният съд, с оглед на правомощията си, е призовал
експерта, изготвил заключението като го е приел повторно при спазване на
процесуалните норми. В това съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си за това какви травми би получило лице с поставен и без
поставен предпазен колан при този механизъм на произшествието. Вещото
лице е посочило, че при неразместени счупвания прогнозата е добра за
възстановяване за период от 3-4 месеца. Но при разместване с образуване на
фрагменти винаги оставя дефицит в движенията на крайника. Има известна
слабост в ръката. При влошаване на времето и натоварване може да има
оплаквания.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно,
основано на научните правила и професионалния опит на експерта.
Заключението на автотехническата експертиза е посочила мястото на
удара, механизма на произшествието, скоростта на МПС преди и след удара,
причината за настъпването на пътния инцидент. Експертът е посочил, че лек
автомобил „Фолксваген Венто“ е оборудван фабрично с триточкови колани
на всички седалки, включително и на задна дясна седалка. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило заключението си като е пояснило, че
5
коланът не предпазва от странично преместване, както главата, така и торса.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано,
основаващо се на научните правила и професионалния опит на вещото лице и
като безпристрастна.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Р. е участник в ПТП на 30.03.2017г. Тя, ищецът и сестра й
са се прибирали от работа от гр. Велинград. Движели са се от дясната страна.
След това колата изведнъж е отишла в ляво, след това в дясно и са се
преобърнали в канавката. Три пъти се е преобърнала колата. Тя е била с
гумите нагоре. Не е имало от къде да излязат и трите са били на камара в
колата. Свидетелят е казала на ищеца да излезе, но я е било страх и е казала,
че не може. След това свидетелят я е придърпал и е излязла от задния
прозорец. Помогнала е на С. да излезе. След това не са могли да извадят
сестрата на свидетеля. Започнали са да им помагат. С. се е оплакала от болки
в ляво. Били са извикани полиция и линейка. Качили са се в последната и са
ги закарали в спешното. И свидетелят и ищецът са били оперирани. Отишли
са в гр. Пловдив, тъй като в гр. Велинград, не е имало лекари. На 03-04 са
отишли пак и се е оказало, че на С. ключицата е счупена на две места. На
04.04. са постъпили, а на 06.04. са ги оперирали. След операцията С. трудно е
излязла от упойката. Седмица след изписването свидетелят е отишла да види
ищеца и ръката я е боляла. Не е могла да се движи. Майката и съпругът й са
й помагали. Около два месеца не е могла да се обслужва сама. Били са шест
месеца в отпуск по болест. Сега ищецът се оплаква от болки в ръката.
Инцидентът се е отразил психически на С. П.. Страх я е от колата.
Постоянно се повдигала да гледа и искала да се кара бавно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000лв.
като е приел и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца без
да е посочил обема на съпричиняването. Съдът е взел предвид и платеното
доброволно от застрахователя в хода на процеса.
6
Пред настоящата инстанция са представени доказателства за
извършено ново плащане от застрахователя на ищеца в размер на 5000лв.
обезщетение и 1212,60 лв. законна лихва. Този факт не се оспорва от ищеца.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на вКс, опр.
№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори,
а и от доказателствата се установява, че С. П. е отправила писмена претенция
към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и през него
застрахователя е отказал да плати обезщетение за неимуществени вреди. С
оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Ищецът извежда своето субективно материално право от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, тъй като е получил увреждания при настъпването на
7
застрахователно събитие- ПТП, за което е виновен водач, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обосновава неговата активна
материалноправна и процесуалноправна легитимация.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че застраховка „гражданска отговорност“ за
лек автомобил „Фолксваген Венто“ е била сключена при жалбоподателя-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори относно механизма му. С оглед на
приетата автотехническа експертиза следва да се приеме, че виновен за
настъпването на произшествието е водачът на лекия автомобил, в който е
пътувала С. П. и чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника. Т.е. настъпили са предпоставките от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и относно обема на съпричиняване
на вредоносния резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
8
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснатата медицинска експертиза е установила травмите,
получени от ищеца: разместено счупване на лявата ключица в средната й
трета с фрагмент. Фрактурата е средна телесна повреда, която е довела до
временно разстройство на здравето неопасно за живота. По своя
медикобиологичен характер травмата е причинила трайно затруднение на
движението на горния ляв крайник за период по- дълъг от 30 дни. Съдът
съобрази обективно настъпилите травматични увреждания на ищеца, нейната
възраст към момента на настъпването им -27г., затрудненията, които С. П. е
имала в обичайния си начин на живот, възстановителния период 2-3 месеца.
Предприетото лечение е било чрез оперативна интервенция поради
установеното разместване на ключицата с фрагмент и поставяне на
заключваща плака. Това е наложило през месец ноември 2017г.
извършването на втора операция за изваждане на остеосинтезния материал. В
съдебно заседание вещото лице е посочило като последица от счупването
възможен дефицит в движението на горния ляв крайник и болка при
влошаване на времето- студено и влажно, както и при натоварване. От
показанията на свидетеля Р. се установява, че след изписването си С.П. се е
нуждаела от чужда помощ, която е оказвана от майка й и съпругът й. В хода
на процеса не се доказаха тежки негативни емоционални изживявания в
резултат на ПТП, нищо над обичайните болки и страдания, характерни за
такъв вид инциденти. Не се установи в процеса ищецът да е имала
нарушаване на съня, психическо разстройство, тревожност, което да изисква
по- голям размер на обезщетението. Съдът като съобрази полученото от нея
травматично увреждане, проведеното оперативно лечение, възстановителния
период от счупването, липсата на трайни последици, които да оказват
неблагоприятни последици за в бъдеще за ищеца намира, че справедливото
9
обезщетение за неимуществени вреди, което да репарира болките и
страданията й е 30 000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД
предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез
намаляване на обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на
вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в
действие или бездействие, да е било противоправно или не, но фактически
да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е
налице съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за
увреждането. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже
с всички допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите
от страна на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни
правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. В тази
връзка следва да се обсъдят заключенията на допуснатата автотехническа и
медицинска експертиза. Безспорно е установено, че С. П. е била пътник на
задна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Венто “, както и че е бил
оборудван с триточкови колани на всички места. Според вещото лица от
медицинската експертиза ищецът е пътувала без поставен обезопасителен
колан. Ако е била с такъв, то би получила травматични увреждания в по-
лека степен. Дори и при страничното обръщане на автомобила е невъзможно
да получи фрактура в лявото рамо. Свидетелят Р., очевидец на
произшествието, при разпита си е заявила, че и трите са били „на камара“ в
колата. Показанията й, обсъдени в съвкупност с медицинската експертиза,
налагат извода, че ищецът е била без поставен предпазен колан. При
обръщането на колата надясно тя би получила увреждания в дясната част на
тялото, а не в лявата. Това означава, че ударът в ляво е бил в предната дясна
седалка или в друга част на вътрешността на автомобила. Нормата на
чл.137а от ЗДвП вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от
категория М1, М2, М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. Нормата е императивна и
предписва определено поведение, което пътниците в МПС от съответната
категория, трябва да имат във връзка със своята безопасност. Като не е
10
изпълнила предписаното от закона задължение да постави предпазния колан
при движение, то пострадалият е нарушил императивната норма на закона и
от друга страна сам се е поставил в риск и обективно е допринесъл за
настъпилите увреждания и тяхната степен. Направеното възражение за
съпричиняване е доказано. Затова възражението на застрахователя с правно
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е основателно в обем 20%. Или дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, след отчитане на съпричиняването, е
24 000 лв. От него трябва да се приспаднат получените 1000 лв. от ищеца,
доброволно платени от застрахователя в хода на процеса. Или дължимото
обезщетение е 23000лв. Въззивният съд следва да присъди още 9000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2017г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение от 12 000 лв. представлява 50 минимални работни заплати за
страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2016г./ и 22 средно месечни заплати при
1036 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец март 2017г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът над сумата 14 000 лв. до 23 000лв., както и в частта,
в Решението на СГС трябва да се потвърди в частта, в която е уважен над
5000 лв. до 14000лв. и в чстта2 в която е отхвърлен над 23000лв. до пълния
предявен размер от 30000лв.
По разноските.
В тежест на застрахователя е да заплати на ищеца разноски за
въззивното производство съобразно уважената част от иска в размер на
11
180лв., заплатена държавна такса. Няма доказателства за договорено и
заплатено адвокатско възнагрждение.
На ответника – жалбоподател не се дължат разноски за въззивната
инстанция в размер на 140 лв. съобразно отхвърлената част от иска. Съдът не
присъжда адвокатско възнаграждение като разноски пред двете инстанции,
доколкото не е приложен договор за правна помощ и съдействие, в което то
да е уговорено като размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 112991/ 03.04.2020г. на СГС, ГО, 12 състав,
постановено по гр.д. № 8359/18г. в частта, в която е отхвърлен искът на С.
А. П. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 14 000 лв. до 23
000лв., както и в частта, в която в полза на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“
АД са присъдени разноски за СГС над сумата от 70лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК **********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на С. А.
П., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 11 и със съдебен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № 1, чрез адв. С. С. сумата 9 000лв. / девет хиляди лева/ обезщетение за
неимуществени вреди по иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в едно
със законната лихва, считано от 01.02.2018г. до окончателното й изплащане,
както и 844, 33 лв. / осемстотин и четиридесет и четири лева и тридесет и
три стотинки / разноски за СГС и 180 лв. / сто и осемдесет лева/ разноски по
делото за САС .
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата над 5 000 лв. до 14 000 лв. и в частта, в която е отхвърлен
за сумата над 23 000лв. до 29 000лв.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 11 и със
12
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 1, чрез адв. С. С. да заплати на
„Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
**********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 сумата от 140лв. / сто и
четиридесет лева / разноски по делото пред САС .
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата от 5 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13