и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.389 и следващите от ГПК. Предявени са обективно съединени искове от „Калцит” ООД гр.Димитровград срещу „ОЦК” АД гр. Кърджали за сумата в размер на 31 687.92 лева, представляваща равностойност на получена и незаплатена стока – варова пепелина 1 066 тона, за периода от 17.05.2009 г. до 16.09.2009 г., по 73 броя фактури, както и за сумата в размер на 2 217.75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 31 687.92 лева. С молба вх.№ 1470/26.04.2010 г. ищецът, чрез своя представител по пълномощие, е поискал допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество в „Първа инвестиционна банка” АД гр.София и „Стопанска и инвестиционна банка” АД гр. София, до размера на 33 905.67 лева. Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Съгласно чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка съдът намира, че приложените към исковата молба и приети с определение от 23.03.2010 г. множество писмени доказателства, обуславят вероятната основателност на предявените искове общо за сумата от 33 905.67 лева. Независимо от това обаче, съдът счита, че в случая не е налице първата предпоставка за допускане на исканото обезпечение, а именно – че без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, като по делото не са представени доказателства в тази насока. Не са такива доводите на процесуалния представител на ищеца за създавани от ищеца пречки за реализация на правата му, в това число и за недопускане на вещото лице да извърши назначената експертиза, който довод е и голословен. При това положение, съдът намира, че в случая за ищеца не е налице обезпечителна нужда от исканото обезпечение, поради което молбата за допускането му е неоснователна. Предвид изложеното, искането за допускане на обезпечение на предявените искове от „Калцит” ООД гр.Димитровград срещу „ОЦК” АД гр. Кърджали за сумата в размер на 31 687.92 лева, представляваща равностойност на получена и незаплатена стока – варова пепелина 1 066 тона, за периода от 17.05.2009 г. до 16.09.2009 г., по 73 броя фактури, както и за сумата в размер на 2 217.75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 31 687.92 лева, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество в „Първа инвестиционна банка” АД гр.София и „Стопанска и инвестиционна банка” АД гр. София, до размера на 33 905.67 лева, следва да се остави без уважение. Ето защо и на основание чл.395, ал.2 във връзка с чл.396 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на предявените искове от „Калцит” ООД гр.Димитровград срещу „ОЦК” АД гр. Кърджали за сумата в размер на 31 687.92 лева, представляваща равностойност на получена и незаплатена стока – варова пепелина 1 066 тона, за периода от 17.05.2009 г. до 16.09.2009 г., по 73 броя фактури, както и за сумата в размер на 2 217.75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 31 687.92 лева, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество в „Първа инвестиционна банка” АД гр.София и „Стопанска и инвестиционна банка” АД гр. София, до размера на 33 905.67 лева. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|