Решение по дело №716/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 64
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20191840200716
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 05.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                           председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 716 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 003486/11.11.2019  г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура, с което на Д. Н.М. ЕГН ********** *** на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 лева.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че санкционната разпоредба, въз основа на която му е било наложено административното наказание е била отменена и наказващият орган е следвало да приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН, като определи глоба в размер на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следното:

На 14.06.2019 г. служители  на Агенция „пътна инфраструктура“, сектор „Контрол и правоприлагане“ се намирали на републикански път III-822 Самоков – Ихтиман, км 32+700, който е включен в обхвата на републиканската пътна мрежа. Около 14,45 часа бил спрян за проверка преминаващ товарен автомобил, рег. № КН5266ВС с обща техническа допустима маса 11 990 кг, управляван от Д.М. ***. При проверката било установено, че за автомобила, няма заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Това обстоятелство е установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 034.

На водача бил съставен АУАН № 003486/14.06.2019 г., в който актосъставителят е посочил, че М. е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 003486/11.11.2019  г., в което наказващият орган е приел, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП в редакцията й ДВ, бр. 2 от 2018 г. е по-благоприятна за извършителя от предвидената в § 21б ПЗР към ЗИД на ЗДвП, ред ДВ, бр. 60 от 2019 г., в която е предвидена глоба в размер на 2000 лева, поради което и е наложил  на Д. М.административно наказание глоба в размер на 1500 лева..

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП. При съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните права, които да доведат до опорочаване на процедурата по установяване на административното нарушение и съответно- налагане на административното наказание и оттук - до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. По отношение на товарните автомобили с 2 и повече оси и с техническа максимална маса над 3,5 тона измененията в закона влизат в сила от 16.08.2019 г., което означава че към момента на извършване на нарушението /14.06.2019 г./, за което е образувано настоящото административнонаказателно производство за жалбоподателя е съществувало задължение за заплащане на винетна такса за управляваното от него МПС при движение по републиканските пътища.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП /ДВ, бр. 105 от 2018г./, предвижда, че движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса. От своя страна в ал. 6 на чл. 139 ЗДвП е посочено, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. 

В случая от обективна страна е установено, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с тегло по-малко от 12 тона по републикански път, който е включен в платената пътна мрежа, без за него да е имало заплатена дължимата винетна такса.

Към момента на извършване на нарушението е в сила и разпоредбата на чл. 179, ал. 3,т. 2 ЗДвП, съгласно която при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 тона предвидената глоба е в размер на 1500 лева.

С изменението на чл. 179, ал. 3 ЗДвП /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона от 16.08.2019 г./, е предвидено, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

От своя страна чл. 10, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10а, 7 от Закона за пътищата винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа дължима единствено за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона.

За  превозните средства с техническа допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи такса за изминато разстояние – тол, такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. При неплащане на тази такса санкционните последици са различни - чл. 179, ал.3а-3ж ЗДвП.

С изменение на Закона за пътищата /ДВ., бр. 60 от 2019 г./ е създаден § 21б, ал. 1 ПЗР на ЗИД на Закона за движението по пътищата /ДВ, бр. 105 от 2018 г./, предвиждащ ,че разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв.

С тази преходна разпоредба са уредени санкционните последици при  констатирано движение по републиканските пътища без платена винетна такса от страна на водачите на МПС с допустима максимална маса 3,5 тона в периода от отмяната на чл. 179, ал. 3, т. 1 - 3 ЗДвП /16.08.2019 г./ до въвеждането на системата за таксуване за изминато разстояние, когато на практика ще започнат да се прилагат санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3а - 3ж ЗДвП.

В случая деянието на М. е извършено на 14.06.2019 г. /преди влизането в сила както на изменението на чл. 179, ал. 3, така и на § 21б, ал. 1 ПЗР на ЗИД от Закона за движението по пътищата/, но наказателното постановление е издадено на 11.11.2019 г. При това положение следва да се съобрази правилото на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно което ако до влизането в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая е очевидно, че старата редакция на чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 1500 лева е по-благоприятна от § 21б, ал. 1 ПЗР на ЗИД от Закона за движението по пътищата, която предвижда глоба в размер на 2000 лева.

Ето защо, съдът приема, че наказващият орган правилно е определил наказанието на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП, поради което и атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ………  г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д. Н.  М. ЕГН ********** *** на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                                                      (Р. Йорданова)