Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 21.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11304
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №184444от
25.08.2020г., постановено по гр.дело №13856/2019г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в,
е признато за установено по предявени от „Ю.Б.“АД с ЕИК******** срещу Б.И.П. с
ЕГН********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че Б.И.П. дължи на „Ю.Б.“АД сумата от 4312,28лв.- главница
по договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 27.10.2004г, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 30.11.2017г.
до окончателното плащане, както и сумата от 408,27лв.- възнаградителна лихва за
периода от 30.11.2014г. до 02.05.2017г., за които суми по ч.гр.дело
№84192/2017г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 29.12.2017 г., като са отхвърлени искът за възнаградителна лихва
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 751,54 лв. и за
периода от 27.10.2004 г. до 29.11.2014г. и искът за сумата от 873,37лв.- такси за
периода от 27.10.2004 г. до 27.11.2017г. ответницата е осъдена да заплати на ищеца
512,11лв. разноски в заповедното производство и 1237,13лв. разноски в исковото
производство, както и в полза на СРС 357,79 лв. депозити за експертизи.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от особения представител на ответника адв.С.П.. Жалбоподателят
поддържа, че ищецът не е доказал съществуването на облигационно правоотношение
поради липсата на писмен договор, както и предаването на кредитната карта на
ответника. Твърди, че съгласно Наредба №16 издател на банкови карти може да
бъде само банка, каквато картоиздателят „Б.Р.С.“АД не е и няма издаван лиценз
от БНБ за издаване на банкови карти, а общите условия не са подписани от
ответника. Твърди също така, че не е установено уведомлението за цедиране
вземането на „Б.Р.С.“АД, на ищеца „Ю.Б.“АД да е достигнало до ответника.
Уведомлението с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем не било
редовно връчено и не достигнало до ответника поради нарушение на процедурата по
чл.47 от ГПК. Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като съгласно
чл.15.2 от Общите условия същото става изискуемо при неплащане на вноски по две
последователни месечни извлечения- от 07.04.2005 и 07.05.2005г. картата била
блокирана и обявена за невалидна и към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 30.11.2017г. е била изтекла петгодишната
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Твърди нищожност на клаузата на чл.12,
т.2 от общите условия, съгласно която ищецът по свое усмотрение има право да променя
едностранно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните които
прилага при операциите си и тези
изменения влизат в сила от деня на уведомяване на картодържателя, по смисъла на
чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
исковете- отхвърлени изцяло. Претендира възнаграждение за особен представител
пред въззивната инстанция.
В подадения в
срок отговора на въззивната жалба на ответника, ищецът „Ю.Б.“АД оспорва същата
като неоснователна. Твърди, че изложените в жалбата доводи са идентични с тези
в отговора на исковата молба и са подробно обсъдени в мотивите на обжалваното
решение, като излага подробни съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд в обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Решението е неправилно и следва да бъде
отменено изцяло по следните съображения:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД
твърди, че между праводателя му „Б.Р.С.“АД и ответницата Б.И.П. на 27.10.2004г.
е сключен договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ с кредитен лимит от 4500
лв., при Общи условия, представляващи неразделна част от договора. Картодържателят
можел да усвоява различни суми до размера
от кредитния лимит през различни периоди от време, за което операторът
му изпраща месечни извлечения, отразяващи извършените от него операции с
картата и съдържащи срока на плащане на усвоените суми. От друга страна
картодържателят дължи възнаградителна лихва от датата на осчетоводяване на
плащанията по картовата сметка или от датата на сделката и такси по кредита. Съгласно
договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г. „Б.Р.С.“АД прехвърлило на
ищеца правата и задълженията си по всички договори с картодържатели, за което
ответницата била уведомена с месечно извлечение от 07.04.2005г., на основание
чл.16.1. от Общите условия, при които е сключен процесният договор. Ищцата не
изпълнила задълженията си да извършва погасителни вноски от 07.04.2015г. до 07.05.2015г.,
поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Ответницата Б.И.П.
чрез назначения и особен представител оспорва исковете като неоснователни.
Твърди липса на валидна облигационна връзка между страните. Оспорва издаването
и предаването на кредитната карта. Твърди,
че праводателят на ищеца няма лиценз за издаване на банкови карти, както и че
общите условия не я обвързват защото не ги е подписала. Оспорва подписа върху процесното
заявление за издаване на кредитна карта. Твърди, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземанията на ищеца не са били
ликвидни и изискуеми, защото не е уведомена за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Прави възражение за изтекла погасителна давност и твърди недействителност
на клаузи в общите условия на ищеца като неравноправни и противоречащи на ЗЗП. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 23.10.2004 г. ответницата е отправила до
„BRS“ заявление за издаване на кредитна карта „Euroline“. Оспорването на
подписа на заявлението не е доказано, тъй като от заключението на вещото лице
по съдебно- графическата експертиза се установява, че подписът е положен именно
от ответницата.
С представения по
делото договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г. „Б.Р.С.“АД прехвърля
на ищеца всички права, задължения и фактически отношения, свързани с издаването
на кредитни карти с логото, дизайна и марката „Euroline“.
По делото са представени
извлечения за извършени плащания от праводателя на ищеца към „Т.Б.“ЕАД на
27.10.2004г. за покупка на стока с цена 1072,93лв., платима чрез 18 месечни
вноски, както и месечните извлечения, установяващи тегленето на различни суми с
кредитната карта.
С представената
по делото нотариална покана №1155, том 1 на нотариус М.Д.С.ищецът е уведомил
ответницата, че към 28.02.2015г. е в просрочие на две последователни плащания
по месечни извлечения от 07.04.2015г. и 07.05.2015г., поради което цялото
задължение по договора към 29.06.2015г. в размер на 5383,65лв. се счита за
незабавно изискуемо, а договорът- за прекратен. Поканата е връчен на адресата
на 02.05.2017г. на адреса по заявлението по реда на чл.47 ГПК.
От заключението
на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се установява, че първоначално
усвоената сума по договора е 87,11лв. за покупка на стока на разсрочено плащане
от „Т.Б.“ЕАД, такса за одобряване на кредит и месечна такса за обслужване. За
периода на действие на договора от кредитната карта са изтеглени суми в общ
размер 7500лв. и са извършени покупки на стойност 3132,38лв., а извършените
вноски са в общ размер 12484,32лв. според вещото лице останалите неплатени
задължения по договора са: 4312,28лв. главница, 702,99лв. възнаградителна лихва
за периода от 07.08.2014г. до 07.09.2015г., 1363,75лв. съдебни разноски. Приложените
по договора лихвени проценти са в размер на 16,45% при покупки (ГПР 17,75%) и
16,85% при теглене в брой (ГПР 18,21%), което и в двата случая надвишава
законната лихва към момента на сключване на договора. Кредитната карта е
блокирана на 14.10.2014г., след което операции с нея не са извършвани. На 07.10.2015г.
банката е преустановила начисляването на задължения по договора, които към този
момент са общо 5766,52лв.
При така установената фактическа обстановка
настоящият състав намира следното от правна страна:
Ищецът твърди
наличието на облигационно правоотношение и възникнало от същото за ответника
конкретно задължение, чието изпълнение се претендира. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК
ищецът следвал да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяните
от него правопораждащи факти. В случая настоящият състав на съда намира, че такова
пълно и главно доказване не е проведено от ищеца. Макар от заключението на
вещото лице да се установява, че положеният на заявлението за издаване на
кредитна карта е на ответницата, не може да се приеме че е налице валиден
писмен договор за предоставяне на кредит (чрез издаване на кредитна карта). Към
момента на твърдяното от ищеца сключване на процесния договора 27.10.2004г., е
действал Закона за банките (обн.,ДВ. 52, от 01.07.1997г., отм., ДВ, бр. 59 от
21.07.2006г., в сила от 01.01.2007г.), съгласно който банката може да извършва
освен посоченото в ал. 1 и изрично посочени търговски сделки, сред които по
т.10 е посочено издаване и администриране на електронни платежни инструменти по
смисъла на ЗППЕПИПС /отм./. Според чл.1, ал.4 от ЗБ (отм.) сделките по ал.1 и
2, т. 3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък "банкова дейност", може да
извършва само лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от
Българската народна банка или банка със седалище в чужбина, която е получила
разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в
страната чрез клон. Следователно следва да се изясни дали картата, чрез която праводателят
на ищеца предоставя предоставя кредити, представлява банкова карта по смисъла
на ЗППЕПИПС(отм.) и ЗБ (отм.). Съгласно чл.2, ал.1 от издадената от БНБ и
действащата към момента на подаване на процесното заявление Наредба №16 за
плащанията с банкови карти (обн.ДВ. бр.28 от 28 март 1995г., отм. ДВ. бр.81 от
11 октомври 2005г.) банковата карта е електронен платежен инструмент и
представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен
начин и която се използва многократно за идентификация на картодържателя,
отдалечен достъп до банкова сметка ***. Разпоредбата на чл.4, ал.1 от същата
наредба установява, че издател на банкови карти може да бъде само банка. При
съпоставка на операциите, които могат да се извършват с процесната кредитна карта
в рамките на кредитният й лимит съгласно Общите условия, с посочените в
действащата към този момент нормативна уредба като такива които могат да се извършват
с банкова карта, настоящият състав намира, че процесната кредитна карта представлява
по съществото си банкова карта и може да бъде издавана само от банка. Същото се
отнася и до договора за револвиращ кредит, сключен във връзка с издаването на
кредитна карта. В случая ищецът твърди, че договорът е сключен не с банка, а с
небанковата финансова институция „Б.Р.С.“АД. Следователно не е възможно праводателят
на ищеца да предостави на ответника кредит чрез издаване на кредитна карта,
освен ако последното дружество действа като представител на банка със
съответната лицензия, каквито твърдения не са наведени и доказателства по
делото в този смисъл не са представени.
На следващо място
следва да се отбележи, че по делото не са представени доказателства кредитната
карта да е действително предадена на ответницата. Съгласно чл.1.1 от Общите
условия кредитната карта се предава на картодържателя с препоръчано писмо, но
такова по делото не е представено. Оттук следва, че не може да се установи, че
именно ответницата е получила стоките, за които праводателят на ищеца е превел
първоначална и последващи вноски на „Т.Б.“ЕАД и е получила изтеглените в брой
суми. Може да се предположи че това лице е разполагало с процесната кредитна
карта, но не се установява това да е именно ответницата.
Предвид горното
съдът намира, че не е установено съществуването на облигационно правоотношение
между страните, възникнало на твърдяното от ищеца основание. При това положение
обсъждането на доводите относно изискуемостта на вземането и погасителната
давност се явява безпредметно.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна, обжалваното решение
отменено в обжалваната част, а исковете- отхвърлени.
При този изход на
спора ответникът има право на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Същият обаче е представляван от назначен от съда особен представител,
възнаграждението на когото е изплатено от внесени авансово от ищеца депозити и
не е направил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на СРС сумата от 357,79 лева- депозити
за ССЕ и СГЕ.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№184444 от
25.08.2020г., постановено по гр.дело №13856/2019г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в,
В ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено по предявени от „Ю.Б.“АД с ЕИК******** срещу Б.И.П.
с ЕГН********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че Б.И.П. дължи на „Ю.Б.“АД сумата от 4312,28лв.-
главница по договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 27.10.2004г,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
30.11.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 408,27лв.-
възнаградителна лихва за периода от 30.11.2014г. до 02.05.2017г., за които суми
по ч.гр.дело №84192/2017г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 29.12.2017 г.,
КАКТО И В ЧАСТТА с която Б.И.П. е осъдена да заплати на „Ю.Б.“АД на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 512,11лв. разноски в заповедното производството по ч.
гр. дело № 84192/2017г. на СРС, 79 състав, 1237,13лв. разноски в исковото
производство, както и в полза на СРС 357,79лв. депозити за ССчЕ и СГрЕ., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“АД с ЕИК******** срещу Б.И.П. с ЕГН**********
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, че Б.И.П. дължи на „Ю.Б.“АД за сумата от 4312,28лв.- главница по
договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 27.10.2004г, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 30.11.2017г.
до окончателното плащане, както и сумата от 408,27лв.- възнаградителна лихва за
периода от 30.11.2014г. до 02.05.2017г., за които суми по ч.гр.дело
№84192/2017г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 29.12.2017 г.
В останалата
(отхвърлителната) част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД с ЕИК********
да заплати по сметка на СРС сумата от 357,79лв.- депозити за ССчЕ и СГрЕ в първоинстанционното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/