№ 83
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.577, ал.1
от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Бачковска света обител
„Успение Богородично“, чрез пълномощника й адв. Г. П., против
определение №61 от 25.11.2022г. на съдията по вписванията при
Районен съд- Асеновград, постановено по преписка с вх.
№5196/25.11.2022г., с което е отказал вписване на искова молба с вх.
рег. №8275/07.07.2022г., ведно с последващи молби- допълнение и
уточнение към искова молба от 26.07.2022г., молба вх.
№10294831.08.2022г.,; молба вх. №12601/21.10.2022г., молба от
16.11.2022г. и молба от 24.11.2022г., по която е образувано гр.д.
№1418/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като
се иска отмяната му и връщане на преписката за извършване на
поисканото вписване.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
1
Производството пред съдията по вписванията е започнало по
заявление на Бачковска света обител „Успение Богородично“, чрез
пълномощника й адв. Г. П., с което е поискано вписване на искова
молба и уточнителни молби към нея, по която е образувано гр.д.
№1418/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград. С исковата молба
ищецът Бачковска света обител „Успение Богородично“ е предявил срещу
ответника „Ученически отдих и спорт“ ЕАД искове за признаване на
установено, че ответникът не е собственик на поземлени имоти с
идентификатори 02974.12.16 и 02974.12.17 по КККР на с. Бачково и на
построените в тях общо 10 сгради, както и искане за отмяна на
констативните нотариални актове за собственост на имотите, с които
ответникът се е снабдил. За да откаже поисканото вписване, съдията по
вписванията е приел, че исковата молба не подлежи на вписване, тъй
като с нея е предявен отрицателен установителен иск, исковите молби
по който не са предвидени в ЗС и Правилника за вписванията като
подлежащи на вписване. На следващо място са изложени съображения и
че в исковата и уточнителната молби имотите не са описани съгласно
изискването на чл.6 от Правилника за вписванията, тъй като не били
посочени границите им, а отделно от това за същите не били
представени и удостоверения за данъчна оценка с оглед определяне на
дължимата държавна такса за вписване.
Така постановеното от съдията по вписванията определение за
отказ е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в т.6 на Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГТК
на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно
чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се
ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника
за вписванията съдържание. В случая съдията по вписванията е бил
сезиран със заявление за вписване на искова молба, с която са били
предявени отрицателни установителни искове за собственост на
поземлени имоти и сгради, съединени с искане за отмяна на
2
констативните нотариални актове, с които ответникът се легитимира
като собственик на същите. При това положение исковата молба подлежи
на вписване съгласно чл.114, б.А от ЗС, доколкото с нея е направено
искане за отмяна на акт, подлежащ на вписване съгласно чл.112 от ЗС.
Отделно от това от представеното с частната жалба определение от
18.11.2022г. на Районен съд- Асеновград е видно, че със същото на
ищеца са били дадени указания за вписване на исковата молба, т.е.
вписването е разпоредено от съда, в който случай съгласно цитираното
по- горе тълкувателно решение съдията по вписванията не може да
откаже да го извърши. Налице са обаче останалите основания за отказ
на вписването, изложени в обжалваното определение. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.1, б.В от Правилника за вписванията
подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на
имота, до който се отнася актът, с посочване на вида,
местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера
на имота, площта и/или застроената площ и границите. В случая, както
се признава и в частната жалба, в подлежащата на вписване искова
молба и допълненията й не са посочени границите на имотите. Предвид
горното се налага изводът, че процесният имот не е описан съобразно
изискванията на чл.6, ал.1, б.В от ПВ, поради което съдията по
вписванията е имал основание да откаже вписването, в какъвто смисъл
са и указанията, дадени в в т.6 на Тълкувателно решение №7/2012г. на
ОСГТК на ВКС. Неоснователни са доводите в частната жалба, че за
посочения пропуск жалбоподателят следвало да бъде известен по
телефон или имейл с оглед отстраняването му. Съгласно приетото в
мотивите по т.1 от цитираното тълкувателно решение съдията по
вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовности в
представения за вписване акт, а ако констатира такива, извършването на
вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат
да се отстранят в рамките на производството по вписване. Към заявлението
за вписване не са били представени и удостоверения за данъчни оценки
на поземлените имоти с идентификатори 02974.12.16 и 02974.12.17 по
КККР на с. Бачково, които са предмет на предявените искове, като такива
са представени само за построените в тях сгради. Така допуснатата
нередовност в молбата съставлява самостоятелно основание за
3
постановяване на отказ за вписване, тъй като е невъзможно определянето
на дължимата съгласно чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията, държавна такса за вписването.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че е представил
такива удостоверения, тъй като били описани като приложения към
заявлението му. Това обстоятелство по никакъв начин не доказва
реалното представяне на удостоверенията.
По така изложените съображения обжалваното определение на
съдията по вписванията следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №61 от 25.11.2022г. на съдията по
вписванията при Районен съд- Асеновград, постановено по преписка с вх.
№5196/25.11.2022г.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1- седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4