М О Т И В И
Обвинението
срещу подс.
Е.Х.М. е по чл. 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК за това, че на
16.07.2015 година в град Стара Загора е казала и извършила нещо унизително за
честта и достойнството на Т.Т.С. в нейно присъствие – курва, безсрамница,
показване на среден пръст – като обидата е нанесена публично.
Обвинението
срещу подс.
Е.Х.М. е по чл. 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК за това, че на 12.08.2015
година в град Стара Загора е казала нещо унизително за честта и достойнството
на Т.Т.С. в нейно присъствие – курва, безсрамница.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск от частният тъжител Т. С. против подс. Е. М. за сумата 1 500
лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в едно със законната лихва.
Подсъдимата в с.з. не се признава за виновна. В съдебните
прения защитникът и – адв. Михов – пледира за постановяване на оправдателна
присъда и за отхвърляне на гражданския иск.
Частният
тъжител и гражданска ищца чрез повереника си адвокат В. поддържа обвинението и
предявеният граждански иск срещу подсъдимата .
Производството
е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема
за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА
Тъжителят Т.С.
живеела в съседство със св. Пеев / в един и същи вход / в жилищен блок находящ
се в град Стара Загора.В същият вход подс. М. ползвала под наем сервизно
помещение като фризьорско ателие, което било етажна собственост. Възникнал спор
между етажните собственици от една страна и подс. М. от друга страна относно
ползването и освобождаването на наетото сервизно помещение. Свидетелят Пеев,
който бил и домоуправител изпратил нотариална покана до подсъдимата за
освобождаване на помещението и дори спрял електрическото захранване.Въпреки
това обаче ателието не било освободено и подсъдимата продължила да работи.
На 16.07.2015
г. тъжителят С. придружила св. Пеев до болница за контролен преглед.Около 17.00
часа същият ден двамата се върнали с автомобила управляван от св. Пеев и го
паркирали пред входа на жилищния блок. Тъжителят С. слязла първа и държала в
ръка медицинската документация, а св. Пеев , който бил трудно подвижен започнал
да излиза от автомобила.В това време подс. М. била пред ателието / пред входа
на жилищния блок / и разговаряла по телефона. Като ги видяла се приближила към
св. Пеев и го попитала няма ли вече да оздравява. Тогава тъжителката С. се
обърнала към подс. М. с думите „ стига с тези курвенски номера”, а последната и
отговорила с думите „ ти по ги разбираш тези работи”.
През месец
Август 2015 година тъжителката С. се оплакала и разказала на приятелката си св.
М. Трифонова, че на 12.08.2015 г. подс. М. я обидила с думите „ курва и
безсрамница”.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Янчев, Ж. С.,
Ст. Колев, нотариална покана, отговор на нотариална покана, които от части
кореспондират с показанията на св. Пеев и св. Бошнакова.
Съдът не
приема за установени и доказани претендираните в тъжбата обстоятелства - на
16.07.2015 г. подс. М. е казала на тъжителката С. курва и безсрамница и е
показала среден пръст – и не дава вяра в тази част на показанията на
свидетелите Бошнакова и Пеев по следните съображения :
Свидетелят
Пеев твърди, че освен него и двете жени / тъжителката и подсъдимата/ други хора
не е имало.
Св. М.
Бошнакова пък от своя страна твърди, че е била очевидец, стояла е зад
автомобила на св. Пеев и е видяла и чула думите „ курва, безсрамница” отправени
от подсъдимата.
Противоречието в показанията на тези свидетели относно присъстващите
лица е очевидно.
Свидетелят
Пеев твърди, че тъжителката С. е слязла от автомобила и е тръгнала напред към
входа , в който момент е чул думата „ курва „ казана от подсъдимата. От своя
страна св. Бошнакова в показанията си твърди, че тъжителката С. се е придвижвала зад св. Пеев
/ точно обратното на това , което установява св. Пеев/ и тогава е чула обидните
думи.
Отново се
констатира противоречие между показанията на двамата свидетели този път относно
разположението и начина на предвижването на тъжителката и св. Пеев и момента на
отправянето на обидните думи.
Сами по
себе си показанията на св. Бошнакова са също противоречиви и непоследователни.
Първоначално твърди, че е чула обидните думи в момента в който
тъжителката е слязла от автомобила и е помагала на св. Пеев да слезе, а след
установява, че е чула обидите когато тъжителката се е предвижвала зад св.
Пеев.Твърди първо, че е била на парапета зад лекия автомобил и е наблюдавала от
там, а след това, че се е придвижвала към блока.
Свидетелката Бошнакова установява, че автомобила на св. Пеев,зад който е
била и е видяла и чула всичко посочено от нея е светъл на цвят и не може да
посочи марката му.И в тази част показанията на тази свидетелка са неубедителни
тъй като от показанията на свидетелите Янчев, С. и от извършената констатация
по малък талон на свидетелство за регистрация на МПС се установява, че
автомобила е с черен цвят, което в никакъв случай не е светъл.
Свидетелят
Пеев е и заинтерисован да дава показания в подкрепа на тезата на тъжителя –
последната се грижи за него, придружава го до болница и се намира в конфликт с
подс. М. – изпращал е нотариални покани за освобождаване на помещението, спирал
е електрическото захранване.Косвено тази заинтерисованост се потвърждава и от
показанията на св. Ст. Колев, който твърди, че подсъдимата му се е оплаквала че
св. Пеев и тъжителят С. са я заплашвали, че ако не освободи помещението ще я
осъдят.
Съдът
констатира, че в тъжбата се излагат и факти за обида чрез жестове – показване
на среден пръст. Никой обаче от свидетелите Пеев и Бошнакова, а и останалите
свидетели не твърдят че са видели да се отправят подобни жестове.
Следователно
показанията на свидетелите Пеев и Бошнакова са объркани, непоследователни,
противоречиви, в определени моменти и взаимно изключващи се ,което ги прави
неубедителни и съдът не ги кредитира с доверие.
От друга
страна показанията на свидетелите С. и Янчев кореспондират по между си, не са в
противоречие, което ги прави убедителни. И двамата твърдят , че са се намирали
в различни точки спрямо тъжителката и подсъдимата, но и двамата са имали
видимост и са чули едни и същи думи отправени от подсъдимата към св. Пеев и от
тъжителката към подсъдимата – „ стига с тези курвенски номера” – и от
подсъдимата към тъжителката – „ ти по- ги разбираш тези работи”.И двамата
свидетели установяват, че автомобила от който са видели да слизат св. Пеев и
тъжителката е тъмен на цвят, което съвпада с констатацията за цвят по талон за
регистрация на МПС.
Не на
последно място по значение свидетелите Янчев и С. не са заинтерисовани да
подкрепят определена теза, тъй като не се намират в никакви правни или
фактически отношения със страните.
По
изложените съображения съдът не приема за установени и доказани твърденията в
тъжбата - на 16.07.2015 г. подс. М. е казала на тъжителката С. курва и
безсрамница и е показала среден пръст- а приема за установена и доказана
фактическата обстановка изложена по-горе, която значително се различава от
претендираната в тъжбата.
Съдът не
приема за установени и доказани и претендираните в тъжбата обстоятелства - на
12.08.2015 г. подс. М. е казала на тъжителката С. курва и безсрамница– по
следните съображения :
Единствените
доказателства в тази насока са показанията на св. Бошнакова, която не е
очевидец и не е възприела пряко и непосредствено тези обстоятелства. Същата ги
възпроизвежда по разказ на тъжителката, което категорично ги прави неубедителни
и въз основа единствено на тези показания , които по същество представляват
установяване на извън процесуални изявления съдът не може да ги кредитира и да
приеме за установени и доказани тези факти.
По тези
съображения съдът не приема за установени и доказани твърденията в тъжбата - на
12.08.2015 г. подс. М. е казала на тъжителката С. курва и безсрамница - а
приема за установена и доказана фактическата обстановка изложена по-горе, която
значително се различава от претендираната в тъжбата.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. М. не
е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 148, ал. 1 т. 1
във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка следва
единствено възможният извод относно главният факт в процеса , че подс. М. не е
извършила никакво деяние и не е
осъществила нито едно от изпълнителните деяния на чл. 146, ал. 1 НК – не
е казала и не е извършила нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителката в нейно присъствие – това се отнася и за двете престъпления в
тъжбата.
Липсата
на осъществено деяние покриващо изпълнителното деяние на престъплението по чл.
146, ал. 1 НК води до извода, че не е осъществен от обективна страна състава на
престъплението и прави безпредметно обсъждането на останалите обективни и
субективни признаци.
Тези
изводи дават основание на съда на основание чл. 304 НПК – деянието не е
извършено – да признае подс. М. за невиновна и да я оправдае.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
Подсъдимата
М. не е осъществила деяние / по-горе в мотивите съдът изложи съображения / и не е причинила неимуществени вреди на
тъжителката изразяващи се в болки и страдания, поради което не са осъществени
кумулативно всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД и същата не дължи
обезщетение.В този смисъл гражданският иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли като такъв.
РАЗНОСКИ
На основание
чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски от подсъдимата – 600 лева
възнаграждение за упълномощения защитник / договор за правна помощ / - следва
да се възложат на тъжителя С..
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: