№ 8
гр. Каварна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Анастасия Г. М.
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно
наказателно дело № 20213240200192 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от „С.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. ****, бл. 29, вх. В, ет. 5, ап. 14,
представлявано от СТ. Т. М. – управител, срещу наказателно постановление
(НП) № 74/09.09.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ - Добрич, с което
на жалбоподателя, за нарушение по чл. 23, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ
отм.), на основание чл. 45 от ЗХ (отм.), във връзка с чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за недопустима, поради просрочие, в условията на евентуалност за
неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Каварненският районен съд, като разгледа жалбата и събраните
1
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна
– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-
дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй
като административнонаказващият орган (АНО) не е ангажирал доказателства
за редовното връчване на НП. Съдът приема, че между страните липсва спор
относно адреса на жалбоподателя "С." ЕООД, с ЕИК *****, който до
20.05.2021 г. е бил гр. Добрич, ул. „****” № 20А. Обстоятелството, че възз.
дружество е регистрирано на посочения адрес е отразено по партидата на
същото в националния ТР /общодостъпен за всички/. Съгласно чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият
му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в представения заверен
за вярно с оригинала препис от НП /приложен по преписката/ не се съдържа
отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата
инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената
норма. В НП липсва отбелязване на коя дата жалбоподателят е бил търсен на
посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване, че не е открит на
адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила,
тъй като съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, дата отбелязана върху НП доказва, че
органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че
от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок
за обжалването му пред въззивната инстанция. НП би влязло в сила едва след
изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП, че
нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила
обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП
не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен,
че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи
по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна
норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете
2
предпоставки да са налице, за да се счита, че състава на нормата на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил
в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването
му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи,
че адресът на лицето е неизвестен.
Съдът намира също така, че изпращането на писмо с обратна разписка не
е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно
от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват на
01.10.2019 г. че "пратката не е потърсена от получателя". От това отбелязване
няма как да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че
има нов адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т.
2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските
пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от
Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки
и пощенските колети, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса
на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се
доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо
на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като
в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило
пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя
по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят
да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от
датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят
от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите,
като броят на служебните известия е не по-малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано
писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната
причина "непотърсено" и "отсъства", съобразно правилата на оператора.
Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния
пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5,
ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
3
пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да
търсят получателя на адреса. При това положение не може да се обоснове
извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
"непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН -
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от
страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от
получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на
този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Понятието
"получателят отсъства" включва отсъствие на лицето за по-продължителен
период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не на
инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в два,
макар и непоследователни дни. Поради това настоящият въззивен състав
намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на
разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното
заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява
просрочена. Последната е депозирана в ОДБХ гр. Добрич на 05.11.2021 г.,
след узнаване за издаденото НП и предвид липсата на годни доказателства по
преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в
срок. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въпреки основателността на възражението на жалбоподателя за
нередовно връчване на НП, което обстоятелство рефлектира върху правото му
на защита, упражнено с настоящето производство, то съдът приема, че
жалбата по същество е неоснователна, а издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи
на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 29.08.2019 г. с акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №21/29.08.2019г. АУАН е съставен в законо-
установените срокове от компетентното длъжностно лице, в присъствие на
представляващия нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на
4
един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил
запознат с правото си на обяснения и възражения, като не е вписал такива в
акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 49, ал. 2 ЗХ (отм.), съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и
недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени
всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата,
при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена
съответната разпоредба от Закона за храните, за която се твърди, че е
нарушена – чл. 23, ал. 1, като разминаване на фактическо и правно положение
не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена съответстващата
санкционна разпоредба на чл. 45 от ЗХ (отм.).
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 28.08.2019 г. свидетелите Б.С. Н.-А. - главен инспектор в отдел
"Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Добрич и АТ. В. СТ. инспектор в ОДБХ, извършили проверка в обект за
обществено хранен – каравана за обществено хранене (подвижен обект),
находящ се в местността „Болата”, община Каварна, обл. Добрич,
стопанисван от „С.” ЕООД, ЕИК *****, съгласно удостоверение за
регистрация по чл. 12 от ЗХ № 101/26939 от 28.08.2019 г. При проверката
било констатирано, че лицето Я. С. М. с ЕГН **********, което е заето с
търговията с храни е без предварителни и периодични медицински прегледи
по установения за това ред. Представената лична здравна книжка е с последна
медицинска заверка от 11.09.2014 г. Търговеца „С.” ЕООД е допуснал до
5
работа лице, заето в търговия с храни в нарушение на ЗХ, без предварителни
и периодични медицински прегледи.
Резултатът от проверката е бил обективиран в Доклад от извършена
инспекция в обект за производство и търговия с храни от 28.08.2019 г., като
било издадено и предписание № 000073 от 28.08.2021 г.
При така установената фактическа обстановка както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че „С.” ЕООД, ЕИК ***** е осъществило
състава на нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗХ (отм.), за което нарушение, на
основание чл. 45 от ЗХ (отм.) му е наложена имуществена санкция в размер
на 500.00 (петстотин) лева.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетеля Б.С. Н.-А. и А.В. С., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената проверка и
чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като
липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава
вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства:
предписание № 000073 от 28.08.2019 г., доклад от извършена инспекция в
обект за производство и търговия с храни от 28.08.2019 г., лична здравна
книжка на лицето, което е заето с търговията с храни – Я. С. М., доклад от
29.08.2019 г.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 23,
ал. 1 от ЗХ (отм.) за доказано, поради което законосъобразно
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е в
минимален размер, а именно – 500.00 (петстотин) лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че с оглед високата степен на обществена опасност, нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН. В
допълнение, че нарушението не представлява маловажен случай, съдът
6
намира за нужно да отбележи следното: Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление (респективно нарушение) с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (нарушение) от
съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията
"формално нарушение". Фактът, че Я. М. е работила в обекта без заверена за
2019 г. здравна книжка, осъществява състава на съответното нарушение,
поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В
действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и
други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред,
поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от ЗХ, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен
случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с гарантиране
защитата на здравето и интересите на потребителите, конкретното нарушение
не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на
храните гр. Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. "Генерал Киселов" № 2 искане,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
7
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото е проведено в
едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 74/09.09.2019 г.,
издадено от Директора на ОДБХ - Добрич, с което на „С.” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „****” № 20А,
представлявано от управителя Т.М., за нарушение по чл. 23, ал. 1 от Закона за
храните (отм.), на основание чл. 45 от Закона за храните (отм.), във връзка с
чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ж.к. ****, бл. 29, вх. В, ет. 5, ап. 14, ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция по безопасност на храните - Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул.
"Генерал Киселов" № 2, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8