№ 249
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Ст. Д. Д.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.327 и сл. НПК.
Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу
определение от 15.12.2021г. на СРС, НО, 22 състав по НЧД 16519/2021 г., с което по
отношение А.М.А. е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД
15093/2019г. на СРС, НОХД 7491/2019г. и НОХД 16104/2021г., а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца. В протеста се твърди, че не са били налице
основанията на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК за всички съдебни актове, за които СРС
е постановил групиране на наказанията. Твърди се, че деянията, за които А.А. е осъден
по НОХД 15093/2019г. на СРС и НОХД 16104/2021г., не са в отношение на реална
съвкупност, а в отношение на рецидив, тъй като деянието, за което А. е осъден по
НОХД 16104/2021г., е извършено на 15.11.2021г. т.е. в изпитателния срок, определен
със съдебен акт по НОХД 15093/2019г. на СРС, влязъл в сила на 25.09.2019г. В
протеста се предлага съдът да измени определението на СРС, като постанови
наказанието в размер на една година лишаване от свобода, наложено по НОХД
16104/2021г. на СРС да бъде изтърпяно при общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3
ЗИНЗС и отделно от общо определеното наказание в размер на шест месеца лишаване
от свобода измежду наложените по НОХД 15093/2019г. на СРС и НОХД 7491/2019г.
на СРС. Предлага се на основание чл. 25, ал.4 НК съдът да определи ефективно
изтърпяване на общото наказание в размер на шест месеца, наложено измежду
наказанията по НОХД 15093/2019г. на СРС, НОХД 7491/2019г.
Изпълнени са указанията на съда от 24.01.2022г. за администриране на
протеста, като препис от него е връчен на осъдения А.А. в качеството му на
заинтересована страна.
1
Съдът, на основание чл. 327 НПК със свое определение от 16.02.2022г. е счел, че
не са налице основания да бъдат допуснати до разпит свидетели и вещи лица. Съдът е
провел съдебно следствие за събирането на писмени доказателства, а именно: справка
за съдимост на А.А., придружена със съответния брой бюлетини, заверен препис от
крайния съдебен акт по НОХД 15093/2019г. на СРС, 2 състав, НОХД 7491/2019г. на
СРС, НО, 22 състав и НОХД 16104/2021г. на СРС, 22 състав, както и справка от ГДИН
за периодите, в които по отношение на А.А. са били изпълнявани наказания "лишаване
от свобода" и "пробация".
В производството пред съда прокурорът поддържа протеста срещу
определението на СРС по изложените в него съображения. Навеждат се доводи, че
наказанието, наложено по НОХД 16104/2021г. на СРС, 22 състав следва да бъде
изтърпяно отделно от общо определеното наказание измежду наложените по
предходните две присъди.
Защитникът на осъдения – адв. Д. предлага определението на СРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В лична защита и в последната си дума лишеният от свобода А.А. моли да бъде
определено едно общо наказание.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доводите в протеста и
доказателствата по делото, намира за установено следното.
Протестът е частично основателен.
С протоколно определение № 6219/15.12.2021г. СРС, НО, 22 състав по НЧД
6519/2021г. е наложил едно общо наказание шест месеца, като е посочил, че това е най
– тежкото наказание измежду наложените по НОХД 15093/2019г. на СРС, НОХД
7491/2019г. и НОХД 16104/2021г. по описа на СРС. Определил е първоначален общ
режим. Приспадал е на основание чл. 59, ал.1 ал.2 вр. с чл.25, ал.2 НК от така
определеното общо наказание времето, през което А.А. е бил задържан по
наказателните производства, включени в съвкупността. Съдът се е произнесъл с
посоченото определение по НЧД 16519/21г. по описа на състава, което е било
образувано във връзка с предложение на СРП по чл. 306, ал.1, т.3 НК с искане да бъде
приложен чл. 68, ал.1 НК, свързано с привеждане в изпълнение на отложеното
наказание „лишаване от свобода“, наложено на А.А. по НОХД 15093/2019г. на СРС, 2
състав с протоколно определение, влязло в сила на 25.09.2019г., а именно – шест
месеца лишаване от свобода. В предложението на прокурора се твърди, че в
изпитателния срок, определен по това осъждане А.А. е извършил друго престъпление,
за което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, а именно по НОХД
16104/2021г. по описа на СРС.
С атакуваното определение първоинстанционният съд по същество е отказал да
приложи разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК и е постановил групиране на наказания
лишаване от свобода, като е приел, че са налице основанията на чл. 25, ал. вр. с чл. 23,
ал.1 НК.
Между страните не се спори, че част от съдебните актове, които СРС е включил
в група, се отнасят за деяния, които са извършени преди да е налице влязла в сила
присъда, за което и да е от тях. Това са присъда НОХД 7491/2019г. на СРС и
протоколно определение, с което е одобрено споразумение на СРС по НОХД
15093/2019г. Деянията, за които А.А. е осъден по тези наказателни производства, са
извършени съответно на 13/14.01.2019г. (л.25, СП, СГС) и 26.01.2019г.(л.14, СП, СГС).
Съдебните актове са влезли в сила, съответно на 25.02.2020г. и 25.09.2019г. (л.24, СП,
СГС). Настоящият съдебен състав се съгласява със становището на първия съд,
неоспорено от страните, че деянията, за които А.А. е осъден по НОХД 15093/2019г. на
2
СРС, НОХД 7491/2019г., са извършени преди да е налице влязъл в сила съдебен акт, за
което и да е от тях.
Спорът се свежда до значението на последния, влязъл в сила съдебен акт,
отразен в справката за съдимост на А.А., а именно – протоколно определение №
281/19.11.2021г. по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, влязло в сила
на 19.11.2021г., с което А.А. е осъден за деяние на престъпление по чл.198, ал.1 НК,
извършено от него на 15.11.2021г. (л.21, СП, СГС). От заверения препис на влезлия в
сила съдебен акт (л.20-л.22, СГС) е видно, че същият визира деяние от 15.11.2021г.,
което следва по време датата на влизане в сила на съдебните актове по НОХД
15093/2019г. на СРС, НОХД 7491/2019г., съответно 25.09.2019г. и 25.02.2020г. В този
смисъл са изпълнени критериите за рецидивната престъпност, изведени в
Постановление № 2/27-29.04.1970г. на Пленума на ВС. Това е така, тъй като е налице
осъждане по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав на една година
лишаване от свобода, което е за престъпление, извършено, след като лицето за всяко
предходно престъпление е осъждано с влязъл в сила съдебен акт. За едно от тези
предходно извършени престъпления – това по НОХД 15093/2019г. на СРС, А.А. е
осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е бил определен
изпитателен срок от три години. Началото на този изпитателен срок е от датата на
влизане в сила на съдебния акт - 25.09.2019г., а краят му – на съответната дата след
три години (25.09.2022г.) Следователно, деянието, за което А.А. е осъден по НОХД
16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, е извършено в изпитателния срок,
определен с акта на съда по НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав, а именно – на
15.11.2021г. С оглед изложеното съдът намира, че протестът е основателен в частта, в
която се предлага въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК, като
приведе в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, на което А.А. е бил осъден по НОХД 15093/2019г. на СРС, НО, 2 състав. Това е
така, тъй като дефинитивно разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК изключва приложението
на чл. 25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК за тези съдебни актове, които се намират помежду
си в отношение на рецидив. Такова отношение е налице, когато деянието, за което е
постановен единият съдебен акт, е извършено след влизане в сила на съдебния акт,
постановен във връзка с другото деяние, за което се разглеждат въпросите по чл. 25,
ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 НК. Отделно от това, не се определят общи наказания, когато
съдът следва да постанови да се изтърпи и наказанието по условна присъда, защото се
касае до изтърпяване на отделни наказания (т. напр. Решение № 256 от 13.06.2000 г. по
Н. Д. № 153/2000 г., I Н. О. на ВКС). Ето защо настоящият съдебен състав счита, че
неправилно СРС е включил в съвкупността и осъждането на А.А. по НОХД
16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав на една година лишаване от свобода.
Отделно от това, включването му в групата по чл. 25, ал.1 НК, изключва и общото най-
тежко наказание да е шест месеца лишаване от свобода, както е приел първият съд.
Дори и хипотетично да се приеме, че групирането е било извършено правилно от
първоинстанционния съд, то в този случай най-тежкото наказание би било това, което е
определено по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, а именно – една
година лишаване от свобода. Но тъй като поначало деянието, за което е осъден А.А.
по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, е в отношение на редицив с
останалите, отразени в справката за съдимост, изключването му от групата поставя
други нерешени въпроси, а именно – дали поначало СРС е следвало да се произнася
по чл. 306, ал.1, т.1 НПК за съдебните актове, влезли в сила преди 15.11.2021г., както и
въпроса относно релевантното правно основание за определяне начина на изтърпяване
на наказанието. СРС е приел за установено, че такова произнасяне е допустимо. Такава
позиция се застъпва и в протеста, но с искане съдът на основание чл. 25, ал.4 НК да
определи ефективно изтърпяване на наказанието шест месеца лишаване от свобода.
3
Въззивният съд се съгласява със становището, че произнасянето на СРС относно
групирането на наказанията лишаване от свобода и пробация, наложени съответно по
НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и НОХД 7491/2019г. на СРС, НО, 22 състав е
било допустимо, макар и такова групиране вече да е било извършено с влязъл на
14.11.2020г. съдебен акт – определение 29.10.2020г. по НЧД 71119/2020г. по описа на
СРС, НО, 22 състав. Действително с този съдебен акт е определено едно общо, най –
тежко наказание – шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било
отложено с изпитателен срок от три години. (л.41-л.44, СП, СГС). От друга страна
съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. по
тълк. д. № 3/2009 г., ОСНК на ВКС е допустимо след ново осъждане за престъпление,
което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни
влезли в сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново
групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като
приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23 - 25 НК,
включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с
Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.
Това е така, тъй като наличието на ново осъждане, което не е в отношение на
съвкупност с нито едно от деянията по предходните влезли в сила присъди и изисква
приложението на чл. 68, ал.1 НК във всички случаи поставя отново въпроса за начина
на изтърпяване на наказанието, включено в съвкупността. В настоящия случай
подлежи на пререшаване въпросът дали са налице основанията да бъде извършено
ново групиране, както и дали общото наказание шест месеца лишаване от свобода е
допустимо да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 НК така, както съдът е
постановил по НЧД 71119/2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав с влязлото в сила на
14.11.2020г. определение. При настъпването на ново обстоятелство, свързано с
престъпление, извършено в изпитателния срок на условното осъждане, постановено за
едно от престъпленията, включени в съвкупността, по силата на чл.68, ал.1 НК
осъденият следва да изтърпи както наложеното наказание за престъплението от общ
характер, извършено в изпитателния срок, така и отложеното наказание, т. е. и двете
наказания лишаване от свобода на посоченото основание подлежат поотделно на
изтърпяване. Затова и по отношение на общото наказание по съвкупността чл.66, ал.1
НК е неприложим (в този смисъл напр. Решение № 510 от 25.11.2013 г. по Н. Д. №
1644/2013 г., Н. К., І Н. О. на ВКС). Това обстоятелство обаче е настъпило в правния
статус на осъдения А. след влизане в сила на определение 29.10.2020г. по НЧД
71119/2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав, с което съдът се е произнесъл по
въпросите на чл.25, ал.1 НК и е приложил чл. 66, ал.1 НК. Ето защо във връзка с
внесеното от СРП предложение по чл. 306, ал.1, т.3 НПК е допустимо да бъде
извършена нова преценка дали са налице основанията за прегрупиране на наказанията,
както и нова преценка за начина на тяхното изтърпяване.
Не се споделя довода в протеста, че ефективно изтърпяване на наказанието от
шест месеца, определено от съвкупността измежду наказанията, наложени по НОХД
15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и НОХД 7491/2019г. на СРС, НО, 22 състав, следва да
се определи на основание чл. 25, ал.4 НК. Вярно е, че въпросите за изпълнението на
общото наказание следва да бъдат решени отново към момента на неговото
определяне. Това обаче вече е било сторено с влязъл в сила съдебен акт, а именно с
определение 29.10.2020г. по НЧД 71119/2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав, още
повече, че поради отношението на рецидив на последното осъждане към
престъпленията, включени в тази група, не се налага да бъде извършено ново
прегрупиране по начин, който да е по - благоприятен за дееца. Въззивният съд намира,
че в настоящия случай правното основание за определянето на ефективно изтърпяване
на наказанието шест месеца, представляващо общо, най – тежко наказание, измежду
4
наложените по по НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и НОХД 7491/2019г. на СРС,
НО, 22 състав, се извежда от разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК, а не от разпоредбата на
чл. 25, ал. 4 НК. Задължително следва да се отчете обстоятелството, че А.А. е осъден за
престъпление, извършено в изпитателния срок, определен по един от съдебните
актове за едно от престъпленията, включени в съвкупността. Това обстоятелство е
пречка не само за приложение на чл. 66 от НК за определеното общо наказание, но е
пречка да се извърши каквато и да е преценка по чл.25, ал.4 НК за начина на неговото
изтърпяване. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК, с която се
предвижда да бъде приведено в изпълнение условно наложеното наказание, изключва
каквато и да е вариативност на преценката за начина на изтърпяване на наказанието. С
други думи, поради обстоятелството, че в изпитателния срок, определен с предходен,
влязъл в сила съдебен акт, А.А. е извършил ново умишлено престъпление, за което
съдът му е наложил наказание лишаване от свобода, не може да се определи начин на
изтърпяване на общото наказание, различен от ефективен. Ето защо, когато са налице
едновременно условията на чл. 68, ал. 1 от НК и чл.25, ал.4 НК, конкуренцията между
двете норми намира разрешение с приложението на императивната разпоредба на
чл.68, ал.1 НК (в този смисъл напр. Решение № 128 от 30.03.2015 г. по н. д. №
1953/2014 г., Н. К., I Н. О. на ВКС).
Във връзка с изложеното по-горе въззивният намира, че правилно СРС е
преценил, че общото наказание, определено измежду наложените по НОХД
15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и НОХД 7491/2019г. на СРС, НО, 22 състав следва да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Неправилно обаче е определил
правното основание за това, като е приложил разпоредбата на чл. 25, ал.4 НК, въз
основа на която е преценил начина на изтърпяване на наказанието. Неправилно
първият съд е включил в съвкупността и наказанието от една година лишаване от
свобода, на което А.А. е бил осъден по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22
състав. Общото наказание, наложено измежду тези, които са включени в съвкупността
измежду наложените по НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и НОХД 7491/2019г.
на СРС, НО, 22 състав действително е шест месеца, но не поради изложените от СРС
аргументи, свързани с формирането на съвкупност, която включва и осъждането по
НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав.
Общото наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, формирано от
съвкупността измежду наложените по НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и НОХД
7491/2019г. на СРС, НО, 22 състав, следва да бъде изтърпяно ефективно на основание
чл. 68, ал.1 НК. Когато в дейността си по преценка на предпоставките по чл. 25 НК във
вр.чл. 23 НК по отношение на всички осъждания на едно лице съдът констатира, че
липсват основания да се извършва намеса с оглед прегрупирането им по начин, който
да е най-благоприятен за дееца, и при условие, че осъждането по последната влязла в
сила присъда е в отношение на рецидив с всички останали деяния, включени в
съвкупността, той трябва да постанови отделното изтърпяване на наложеното с това
осъждане наказание (в този смисъл мотивите в Тълкувателно решение № 3 от
16.11.2009 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСНК на ВКС). По изложените съображения
въззивният съд намира, че наказанието лишаване от свобода за срок от една година, на
което А.А. е осъден по НОХД 16104/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, следва да
се изтърпи при общ режим отделно от наказанието лишаване от свобода за срок от
шест месеца, определено като едно общо, най – тежко наказание измежду наложените
по НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и НОХД 7491/2019г. на СРС, НО, 22 състав.
Налице са основанията на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС за определянето на
първоначален общ режим на приведеното в изпълнение наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца. За умишлени престъпления, извършени в изпитателния
5
срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, се определя първоначален строг режим само и единствено ако сборът от двете
наказания надвишава две години. Настоящият случай обаче не е такъв. Не са налице и
останалите предпоставки, предвидени в чл. 57, ал.1, т.1 и т.2 ЗИНЗС за определянето на
режим, по-тежък от общ. Това е така, тъй като приведеното в изпълнение наказание не
е в размер повече от пет години и към момента на деянията, включени в съвкупността,
А.А. не е изтърпявал предходно наложено наказание лишаване от свобода,
респективно – безпредметно е да бъде изследван въпросът дали е изтекъл период от
пет години, считано изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от
свобода.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 22 състав от 15.12.2021г. по НЧД
6519/2021г. по описа на СРС, НО, 22 състав, като вместо това постановява
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА по отношение на
А.М.А., с ЕГН ********** наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца,
наложено по НОХД 15093/2019г., СРС, НО, 2 състав и наказанието пробация,
наложено по НОХД 7491/2019г. на СРС, НО, 22 състав, като определя едно общо, най-
тежкото от наложените наказания, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.25, ал.2 НК ПРИСПАДА от размера на общото наказание
изтърпяното наказание, наложено със съдебните актове, включени в съвкупността.
На основание чл.59, ал. 1 НК ПРИСПАДА от размера на общо наложеното
наказание времето, през което А.А. е бил задържан по ЗМВР или по отношение на него
е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
На основание чл. 68, ал.1 НК ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ така определеното
общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, като постановява да се изтърпи отделно от наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено по НОХД 16104/2021г. по
описа на СРС, НО, 22 състав.
На чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален общ режим на така
приведеното в изпълнение общо, най – тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6