№ 764
гр. Перник, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105857 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. В. А., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 24508/08.12.2022 г., подадена чрез процесуалния
й представител – адв. П. П., срещу Община Перник, с БУЛСТАТ: *********,
с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните
суми: сумата от 2000 лева – частичен иск от общия размер на претенцията в
размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– телесни увреждания, болки, страдания и неудобство, сумата от 1261.20
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
медицински консумативи и манипулации, причинени от инцидент – спъване и
падане на ищцата върху пешеходна зона, настъпил на 27.11.2021 г. в гр.
Перник, централна част на ул. Железничарска в района на начална спирка на
автобуси № 10 и 17 от „Център към кв. Изток и кв. Тева“ на около 3 метра
западно от навес на спирката, сумата от 200.56 лева – обезщетение за забава
върху претенцията за неимуществени вреди за периода от 27.11.2021 г. до
22.11.2022 г., ведно със законната лихва върху така претендираните суми
/главници/, считано от датата на исковата молба – 22.11.2022 г., до
окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.11.2021 г. ищцата се придвижвала
из централната част на гр. Перник – по тротоар пешеходна зона. Независимо
от бдителността си ищцата се спънала в неравност – стърчащ метален обект,
забит здраво и трайно към тротоарната настилка, поради което загубила
равновесие и паднала. Мястото на инцидента било на ул. Железничарска в
1
района на начална спирка на автобуси № 10 и 17 в посока от центъра към
квартали на града. Уточнява се, че въпросната неравност не била обозначена
по никакъв начин.
Вследствие на падането ищцата претърпяла закрито счупване на горния
край на дясната лакътна кост – фрактура в проксималната част.
Непосредствено след падането ищцата потърсила медицинска помощ, като
такава й се наложило да търси и многократно по време на възстановителния
период. Предвид полученото увреждане ищцата се наложило да използва и
болничен отпуск – до 26.07.2022 г. – като ищцата работела в Детска градина
„Шарл Перо“. Естеството на увреждането според ищцата наложило
продължителна рехабилитация, свързана с множество разходи – за лекарства
и скъпоструващи процедури. Посоченото увреждане довело и до трайно
намаляване на работоспособността на ищцата – което било констатирано с
експертно решение на ТЕЛК.
В тази връзка ищцата счита, че претърпяла множество неимуществени
вреди, които се намират в пряка връзка с процесния описан по-горе инцидент
– болки, страдания, неудобства, прием на лекарства, рехабилитационни
процедури. Пострадалата счита, че това неизменно довело и до съответните
разходи с имуществен характер – за лекарства, медицинска помощ,
процедури.
По тези съображения ищцата счита, че настъпилите промени в
здравословното и психическото й състояние вследствие на падането са й
причинили имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване от страна на ответника. Излагат се подробни доводи, че именно
последният следва да отговаря за поддръжката на тротоарната настилка на
мястото на инцидента, като злополуката е причинена именно поради
ненадлежно изпълнение на това задължение.
На последно място се твърди, че ищцата направила опит за доброволно
уреждане на спора като отправила покана до Община Перник за заплащане на
обезщетение, но така и не получила отговор. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени.
Представени са фактури за медицински консумативи, медицинска
документация и снимки.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват
като недопустими евентуално изцяло по основание и размер.
В тази връзка на първо място се твърди, че липсва основание за
ангажиране на отговорността на ответника за претърпените вреди, доколкото
липсвали доказателства за увреждане и причинна връзка. Не се оспорва, че
общината е собственик на пътната настилка, където се твърди да е настъпил
инцидентът. Твърди се обаче, че на пътната настилка нямало такова
препятствие, а дори да имало такова – то същото не било част от
инфраструктурата, стопанисвана от ответника. Поради това и общината не
била пасивно легитимирана да отговаря по исковете.
На следващо място се излагат подробни доводи, че размерът на
2
претендираните неимуществени вреди е прекалено завишен и не
кореспондира на принципа на чл. 52 от ЗЗД предвид претърпените болки и
страдания. Поддържа се и че претендираните имуществени вреди също се
явяват недоказани. Твърди се, че липсва причинно следствена връзка между
описаното от ищцата падане и претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди. Оспорват се твърденията за претърпените болки и
страдания, както и продължителността на възстановителния период. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредите и размера им.
Обръща се внимание, че дори да е настъпило увреждане, същото категорично
не се характеризира с особена тежест и не оправдава подобен крайно завишен
размер на неимуществените вреди. Относно имуществените вреди се твърди,
че няма данни ползваните от ищцата процедури да са именно за лечение на
твърдяните процесни увреждания.
С отговора на исковата молба не се представят писмени доказателства.
В хода на производството по делото са допуснати и приети съдебно
медицинска експертиза от в.л. невролог д-р. Ж. Т. с вх. № 3297/16.02.2023 г. и
съдебно медицинска експертиза от в.л. специалист по съдебна медицина д-р.
К. Ч. с вх. № 11542/01.06.2023 г.
Постъпили са и писмени доказателства – удостоверение от НОИ и
медицинско направление.
Разпитани са и свидетели: П.В.СТ. /брат на ищцата/, Л.Б.Б. /син на
ищцата/ и М.Л.И. /без дела и родство със страните/.
В съдебно заседание, проведено на 12.06.2023 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете в
размера, в който са заявени.
Процесуалният представител на ответната община счита исковете за
недоказани по основание, евентуално по размер, поради което иска същите да
бъдат отхвърлени изцяло или частично.
След обявяване делото за решаване от страните са постъпили писмени
бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля П.В.СТ. /брат на ищцата/ се установява, че
сестра му ищцата по делото е родена през 1962 г. като все още извършва
трудова дейност. През м. ноември 2021 г. обаче ищцата претърпяла инцидент
в района на т.нар. „начална“ спирка в гр. Перник, откъдето тръгвали
автобусите, а някога и тролейбусите /докато още имало такива/. В тази връзка
свидетелят уточнява, че в деня на инцидента ищцата му се обадила по
телефона, за да я вземе и закара в болница. Свидетелят се отзовал като
отишъл при ищцата на мястото на инцидента. Там заварил сестра си седнала
на кош за боклук до спирката, а около нея хора, които й оказали помощ. В
тази връзка ищцата разказала на свидетеля, че се спънала в някакво желязо и
3
дори му го показала, за да може свидетелят да го снима с телефона си.
Когато видял сестра си свидетелят възприел, че е силно уплашена, а
последната му разказала, че си е ударила лакътя. Свидетелят не забелязал
кръв по сестра си, но същата се държала за ръката, поради което свидетелят я
закарал във Военна болница в гр. София.
В болницата свидетелят бегло помни, че искали да хоспитализират
ищцата, но тя отказала. Свидетелят не помни и с какво била обездвижена
ръката й, но помни, че ищцата била освободена за домашно лечение още
същия ден.
На следващо място според свидетеля впоследствие сестра му му
споделяла, че продължава да посещава лекари по повод травмата, макар и да
уточнява, че това не било в негово присъствие. Ищцата не е споделяла със
свидетеля дали е пила лекарства и кой я е придружавал при посещенията при
лекар. Свидетелят обаче твърди, че сестра му споделяла, че изпитва
трудности след травмата в ръката, като се тревожела и че ще остане инвалид,
защото не може да си движи ръката. Свидетелят дори възприел, че сестра му
не може да си запали цигара поради което изразява мнение, че същата не
може да върши нищо. Към настоящия момент обаче ищцата споделила пред
свидетеля, че вече се възстановява. Разяснява, че общува редовно със сестра
си и има впечатления от думите й и състоянието й.
На последно място свидетелят уточнява, че отишъл на мястото на
инцидента около 10-15 минути след обаждането на сестра си като там заварил
още две жени, които й били помогнали. Възприел и желязото, в което му
посочила, че се е спънала ищцата. В тази връзка свидетелят описва същото –
като твърди, че стърчало на около 10 см над терен по средата на тротоара и
било с дебелина около Ф 18 и видимо било от някаква вече премахната
конструкция. Уточнява и че инцидентът станал около обяд като на тротоара
нямало сняг или лед.
В показанията си свидетелят Л.Б.Б. /син на ищцата/ твърди, че майка му
все още работи. Същата обаче преди около две години /2021 г./ есента през
деня претърпяла инцидент като се спънала на „начална“ спирка в гр. Перник.
В тази връзка ищцата потърсила сина си, но същият бил на работа и я
посъветвал да се обади на своя брат, който да я закара във ВМА, защото се
оплакала от болки в ръката и главата. Тъй като свидетелят работел в гр.
София около час след инцидента същият успял да отиде при майка си в
болницата и възприел, че изглежда зле. Поради това останал в болницата с
майка си, където я прегледали, а след това освободили за домашно лечение.
Според свидетеля лекарите казали, че ръката на майка му е счупена и я
обездвижили вероятно с гипс, но операция не се наложила. След
първоначалния преглед ищцата според свидетеля посетила лекар още около
три, четири пъти.
На следващо място свидетелят разказва, че след инцидента, когато ходел
на гости на родителите си възприемал, че майка му изпитва затруднения в
ежедневните си дейности с ударената ръка. Дори към настоящия момент
майка му продължавала да се оплаква от болки в ръката. Уточнява, че виждал
4
майка си веднъж на няколко месеца, но се чувал с нея редовно по телефона и
тя му споделяла за болките в ръката си. Уточнява и че доколкото знае майка
му е посетила еднократно санаториум за лечение на травмата в ръката си.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Л.И. /без дела и
родство със страните/ се установява, че познава ищцата именно от инцидента,
при който последната паднала. Свидетелката описва случката във времето
през 2022 г. края на месец ноември – като инцидентът станал в гр. Перник, на
„начална“ спирка, от където тръгват автобусите. Свидетелката била там като
чакала автобуса си и видяла жена, която паднала на тротоара. Свидетелката
заедно с още една жена се притекли на помощ на пострадалата, доколкото
другата жена била бивша колежка на свидетелката, но същевременно от един
квартал с ищцата. Жените помогнали на ищцата да стане, но последната се
оплакала, че си е ударила ръката. Свидетелката не възприела кръв по
пострадалата, но посочва, че същата била пребледняла и силно уплашена.
Поради това свидетелката и другата жена останали с ищцата около 10
минути, докато дойде братът на последната да я закара в болница.
Свидетелката нямала повече контакт с ищцата, но се срещнала с общата им
позната, която й споделила, че пострадалата не се чувствала добре след
инцидента. На последно място свидетелката посочва, че причината ищцата да
падне бил железен прът между плочките издаден на височина около педя над
тях.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания, като тези на свидетелите П. СТ. и Л. Б. цени по реда на чл. 172 от
ГПК, предвид родствената им връзка с ищцата и възможната
заинтересованост от изхода на делото. Изнесените от тях, както и от
свидетелката М. Игнатова твърдения са ясни, последователни и еднопосочни,
не са оспорени от страна на процесуалния представител на ответника, а
кореспондират и на останалите представени по делото доказателства, като не
са налице основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност.
Досежно свидетелката Игнатова има противоречие единствено относно
годината на инцидента, но съдът го отдава на факта, че свидетелката е
случаен очевидец и не е имала основание да запомни точна дата на случката.
Свидетелката обаче е възприела и положението на пострадалата
непосредствено след падането като познава и мястото, където е настъпил
инцидентът. В тази връзка и съдът намира, че следва да цени всички
ангажирани гласни доказателства при формиране на правните си изводи по
делото.
По делото са представени:
Касов бон от медицински център „Панацея“ ООД от 17.05.2022 г. – за
сумата от 70 лева за прегледи;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 13.08.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от курортна поликлиника гр. Кюстендил от 05.05.2022 г. – за
сумата от 5 лева за билети;
Касов бон от аптека „Албор“ от 17.05.2022 г. – за сумата от 17 лева за
5
лекарства;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 20.08.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 06.06.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от курортна поликлиника гр. Кюстендил от 06.06.2022 г. – за
сумата от 5 лева за билети;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 05.06.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 04.06.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 07.07.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 29.04.2022 г. – за сумата от
8 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 03.06.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 08.07.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 28.04.2022 г. – за сумата от
8 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 06.07.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Касов бон от „Чифте баня“ гр. Кюстендил от 10.09.2022 г. – за сумата от
5 лева за бански услуги;
Фактура от СБПЛР ЕООД от 18.01.2022 г. – за сумата от 105 лева за
частичен масаж;
Фактура от СБПЛР ЕООД от 11.01.2022 г. – за сумата от 75 лева за
частичен масаж;
Протокол за извършени услуги по профилактика и рехабилитация
СБРНК гр. Кюстендил от 11.07.2022 г. – за сумата от 573.20 лева за
храна, нощувки и медицински процедури;
Фактура от СБРНК гр. Кюстендил от 01.07.2022 г. – за сумата от 180
лева за комплексна здравна услуга;
Фактура от СБПЛР ЕООД от 18.01.2022 г. – за сумата от 40.60 лева за
потребителска такса;
Фактура от СБПЛР ЕООД от 31.01.2022 г. – за сумата от 105 лева за
частичен масаж;
Фактура от НСБ ФТР – ЕАД от 21.02.2022 г. – за сумата от 17.40 лева за
потребителска такса;
Или общо финансови документи за: 1259.20 лева.
На последно място по делото е представено удостоверение от НОИ ТП
София, с което ищцата е насочена за 10 дневна профилактика в „СБР-НК“
ЕАД гр. Кюстендил за периода от 01.07.-10.07.2022 г. Представено е и
медицинско направление на ищцата за физикална терапия и рехабилитация от
20.06.2022 г. – за „СБР-НК“ ЕАД гр. Кюстендил.
6
На следващо място от извършената и приета съдебно медицинска
експертиза от в.л. невролог д-р. Ж. Т. с вх. № 3297/16.02.2023 г. е видно, че
вещото лице е извършило личен преглед на пострадалата на 07.02.2023 г.
Съгласно експертизата ищцата има в миналото в анамнеза и в предшестваща
медицинска документация данни за дискова болест в областта на шиен
гръбнак с хронично ангажиране на коренчетата на периферни нерви,
създаващи периодична болка и скованост в шиен отдел на гръбначния стълб,
болка по дължина на дясна ръка, съпроводена от изтръпване и пристъпи на
несръчност. Посочените данни са по първоначална клинична диагностика от
2006.
При ищцата обаче липсват медицински данни /ретроспективни/ за
заболяване на вестибуларен апарат и на опорно-двигателен апарат, свързани с
промяна в стабилност на стоеж и походка. Понастоящем в обективното
състояние е налице функционален дефицит като обем и еластичност на
гръбначния стълб за шиен отдел и невросензорна периферна
симптоматика, както и нарушен обем на активни движения за десен
лакът.
На последно място съгласно експертизата липсват медицински данни за
прием на медикаменти, свързани с промяна в общото физическо състояние на
лицето и създаващи затруднения в стабилност на походка и придвижване към
дата 27.11.2021 г.
В съдебно заседание, проведено на 03.04.2023 г. в.л. д-р Т. посочва, че
при извършения личен преглед на пострадалата на 07.02.2023 г. не е
установила неврологични заболявания от своята компетентност, които да
засягат вестибуларния апарат, включително да влияят на стабилността на
походката.
Предвид приложената медицинска документация и липсата на
специални знания от съда по делото е изготвена и приета съдебно медицинска
експертиза от в.л. специалист по съдебна медицина д-р. К. Ч. с вх. №
11542/01.06.2023 г. От същата се установява, че при последвалия падането
удар ищцата е претърпяла закрито счупване на горния край на дясната
лакътна кост (улна) - фрактура в проксималната част. Така посочената
диагноза е поставена непосредствено след инцидента от компетентно лице с
медицинско образование съгласно приложената медицинска документация и
е потвърдена многократно при последващите прегледи, лечение и при
извършената рехабилитация. В тази връзка в наличната по делото медицинска
документация на името на ищцата В. А., са налице данни от клиничните
прегледи и от образните изследвания – рентгенографии за травма в областта
на дясна лакътна става — счупвания на главичката на дясната лъчева кост и
на дясната лакътна кост в проксималната /горната/ й част.
На следващо място вещото лице посочва, че уврежданията в областта на
десен лакът са с травматичен произход и по своя вид, локализация и
характеристики отговарят да са получени по време и по начин, описани в
исковата молба по делото, а именно в резултат от падане от собствен ръст
върху терен и са в пряка, непрекъсваща се причинна връзка с инцидент
7
настъпил на 27.11.2021 г.
По отношение на травмата в областта на десен горен крайник
първоначално е наложена гипсова имобилизация за срок от 38 дни. След
сваляне на имобилизацията е повеждано физикално и рехабилитационно
лечение в периода: 06.01.2022 г. – 04.04.2022 г.
Експертът посочва, че ищцата е била в продължителен болничен
отпуск за временна нетрудоспособност – домашно-амбулаторен за времето до
26.07.2022 г., след което е освидетелствана от ТЕЛК комисия и е определена
трайна неработоспособност - 50% със срок до 01.09.2024 г.
Според вещото лице към момента на изготвяне на експертизата са
налице клинични данни за настъпили неблагоприятни последствия от
травмата – контрактури в областта на дясната лакътна става, които клинично
се изявяват в ограничение на обема на движения в ставата - флексионно-
екстензионна контрактура, значително ограничена проносупинация на дясна
предмишница, супинаторна контрактура и слабост на мускулния захват.
На следващо място съгласно експертизата в резултат от травмата в
областта на дясна лакътна става, ищцата е търпяла значителни по интензитет
физически болки и страдания в първите часове и дни след инцидента, които
същите са намалявали по сила в седмиците и месеците след датата на
процесния инцидент. Болезненост е налице и към момента на изготвяне на
експертизата, както при покой, така и при физическо натоварване на крайника
и промяна на атмосферните условия. Налице са клинични данни и към
момента на изготвяне на заключението за персистираща болка в дясната
лакътна, раменна и гривнена стави, както и за болезнени и ограничени
движения, с флексионно – екстензионна контрактура, ограничени ротаторни
движения в дясна лакътна става, лесна умора, ограничени функции – вдигане
и носене на предмети, с дясната ръка, намален мускулен захват на ръката.
От експертизата се установява, че при травма от този вид и в тази степен
е препоръчително периодично провеждане и за в бъдеще на физикално и
рехабилитационно лечение. В резултат от травмата освен това е налице
видима деформация в областта на лакътната става.
На следващо място вещото лице посочва, че след първоначалните
прегледи на ищцата е било препоръчано оперативно лечение, което не е
осъществено. При евентуално провеждане на оперативно лечение експертът
посочва, че в рамките на добрата медицинска практика би могъл да се очаква
по-благоприятен резултат и евентуално биха могли да бъдат избегнати
настъпилите в случая неблагоприятни последствия.
В конкретния случай обаче се очаква настъпилите усложнения, а именно
контрактурите в областта на ставата да персистират във времето, т.е.
прогнозата е неблагоприятна и неясна дори при осъществяване на физикално
и рехабилитационно лечение.
На последно вещото лице посочва, че счита, че направените разходи,
документи за които са налични по делото, са съотносими към проведеното
лечение.
8
Съгласно експертизата е извършен личен преглед на пострадалата на
27.05.2023 г. като същата е в добро общо състояние. Установено е че десен
горен крайник има видима деформация в областта на лакътната става,
палпаторна болка в областта на счупванията на дясна лакътна става. Налице е
флексионно-екстензионна контрактура, значително ограничена
проносупинация на дясна предмишница, супинаторна контрактура, слабост на
мускулния захват. Ищцата има оплаквания от болезненост в десните лакътна,
раменна и гривнена стави, както в покой, така и при физическо натоварване и
промяна в атмосферните условия към момента на прегледа.
Изслушан в съдебно заседание, проведено на 12.06.2023 г. в.л. д-р Ч.
заявява, че също е извършил личен преглед на ищцата. Досежно
претърпяната травма посочва, че е налице възможност за оперативна
интервенция – като при такава хипотетично е възможно болките и
страданията от травмата да намалеят. В тази връзка уточнява, че това е само
възможен, но не и сигурен резултат от хирургична намеса. Допълва, че дори и
да се предприеме такава и същата да е успешна няма при ищцата да настъпи
100 % възстановяване на анатомичните взаимоотношения на счупените кости
в областта на лакътя. Допълва и че обратно, както при всяка операция е
възможно от самата нея да настъпят други усложнения.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това експертизите
кореспондират с приложената по делото медиценска документация, като не са
оспорени от страните в производството. Съдът отчита и обстоятелството, че е
извършен личен преглед на пострадалата от вещите лица.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове за имуществени и неимуществени вреди са
осъдителни искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1261.20 лева
обезщетение за имуществени вреди и сумата от 2000 лева – частичен иск от
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– физически болки, страдания и неудобства – резултат от инцидент: спъване
и падане върху пешеходна зона, настъпил на 27.11.2021 г. в гр. Перник,
централна част на ул. Железничарска в района на начална спирка на автобуси
№ 10 и 17 от „Център към кв. Изток и кв. Тева“ на около 3 метра западно от
навес на спирката, ведно със законната лихва върху така претендираните
суми, считано от датата на исковата молба – 22.11.2022 г., до окончателното й
изплащане.
Искът за сумата от 200.56 лева – обезщетение за забава върху
претенцията за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането до
датата на исковата молба е с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска за неимуществени вреди:
Предвид оспорванията в отговора на исковата молба настоящият състав
9
намира, че по делото са налице два основни спорни въпроса – относно
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната община и
относно размера на обезщетението с оглед критерия за справедливост по чл.
52 от ЗЗД. Следва да бъде обсъдено за пълнота и наведеното твърдение
относно механизма на уврежданията и вероятността падането да е в резултат
от прилошаване на пострадалата.
По отношение на първия въпрос следва да се отбележи, че разпоредбата
на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чужди деяния (действия или
бездействия), с които е причинено пряко деликтно увреждане. Когато
вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод
извършването на възложена работа, правният субект, който е възложил
работата, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица като не е необходимо да се установява
виновно поведение на възложителя.
В тази връзка и с оглед общото правило на чл. 45 от ЗЗД съдът намира,
че основателността на предявения иск се обуславя от наличието на следните
предпоставки: възлагане на работа от ответника, деяние (действие или
бездействие) на натоварените с работата лица при или по повод изпълнението
на тази работа, вреда за ищеца по исковете, причинна връзка между деянието
и вредата и вина на натовареното с работата лице. Вината на последното се
предполага, а останалите елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от ищеца.
На следващо място следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) в задължение на общината е възложено
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища на нейна
територия. От легалната дефиниция на понятието „път“ в т. 1 от § 1 на
Допълнителните разпоредби на ЗП като ивицата от земната повърхност, която
е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци пък
следва изводът, че тротоарът и пътното платно представляват части от пътя –
като поначало тротоарът е отреден за движението на пешеходци, а платното
– за движението на превозни средства.
В настоящия случай по делото не се спори, че тротоарът на ул.
Железничарска в района на начална спирка на автобуси № 10 и 17 от „Център
към кв. Изток и кв. Тева“ на около 3 метра западно от навес на спирката в
централната част гр. Перник, където пострадалата е претърпяла процесния
инцидент, е пешеходна зона, като е общинска собственост и именно
общината има законово установеното задължение да осъществява адекватната
му поддръжка.
По делото не се спори и че пострадалата действително е претърпяла
инцидента, докато се е придвижвала в пешеходната зона – т.е. по тротоара
около спирката. Липсвали са други фактори, допринесли за падането като
сняг, мокра настилка, заледяване, дъжд и т.н. като времето е било сухо
въпреки сезона. Същевременно св. Игнатова и св. СТ. са възприели неравност
10
на терена на мястото, където пада ищцата – която неравност представлява
метална издатина /желязо, прът/, забита в тротоара и стърчаща на около 10
см. над терена. Св. Игнатова дори е очевидец на инцидента като възприема
ищцата непосредствено след падането съответно причината за него. Въпреки
възраженията на общината по делото не се установи на пострадалата да й е
прилошало преди да падне, нито да е страдала от заболявания, които да
доведат до възможни нарушения или нестабилност на походката или
придвижването. Установи се единствено, че пострадалата е имала известно
ограничение в обема на движение на врата от предишни състояния, но това
само по себе си не е достатъчно да обуслови извод за съпричиняване на
вредоносния резултат още повече, че липсват и данни за възможно разсейване
на лицето непосредствено преди падането. В тази връзка и независимо, че св.
Игнатова не е възприела самото спъване и падане на пострадалата, съдът
намира същото за установено по делото, доколкото свидетелката е възприела
ищцата В. А. непосредствено след това – като е възприела обясненията на
последната и неравността на терена. Предвид и заключенията по експертизите
съдът намира, че пострадалото лице действително е паднало от собствен ръст
върху терена – пешеходната зона – тротоар на ул. Железничарска поради
спъване в неравност на същия – от издаден метален прът на 10 см. височина
от терен.
С оглед гореизложеното съдът счита, че по делото са доказани
елементите на фактическия състав, който обуславя ангажиране на
гаранционно-обезпечитeлната отговорност на ответната община за
противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители по реда на чл.
49 ЗЗД като възраженията в тази връзка са неоснователни. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че дори пешеходният участък да е бил скоро
ремонтиран /каквито доказателства не се ангажираха/, то настилката е била в
лошо състояние – с неравности – в частност от стари, но не изцяло
премахнати конструкции.
На последно място неоснователно е и възражението на общината за
липса на причинно следствена връзка между претърпените от пострадалата
увреждания и падането, доколкото вещото лице по СМЕ д-р. Ч. е
категоричен, че установените с експертизата увреждания отговарят да са
причинени именно по начина, описан в исковата молба, като липсват
допълнителни обстоятелства, които да са способствали за падането
/заболявания на вестибуларен апарат, опорно двигателна система или прием
на лекарства/.
По отношение на втория въпрос неимуществените вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които принципно не
биха могли да бъдат възстановени, но предвиденото в закона обезщетение
следва да бъде определено по справедливост от съда съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл при формиране
на изводите си относно размера на това обезщетение решаващият състав
отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се определя от съда по
справедливост. Посоченият критерий е предмет на разглеждане и в
задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
11
Пленум на ВС. Съгласно последното понятието „справедливост“ не
представлява абстрактна категория, а предполага преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер
съдът на първо място взе предвид приетата по делото СМЕ от в.л. д-р. Ч..
Съгласно експертизата в резултат от падането пострадалата В. А. е получила
закрито счупване на горния край на дясната лакътна кост (улна) - фрактура в
проксималната част. От рентгенографиите е уточнено, че е налице травма в
областта на дясна лакътна става — счупвания на главичката на дясната лъчева
кост и на дясната лакътна кост в проксималната /горната/ й част. Посочената
травма е наложила гипсова имобилизация за срок от 38 дни, а след свалянето
й физикално и рехабилитационно лечение в периода: 06.01.2022 г. –
04.04.2022 г. В тази връзка от експертизата стана ясно, че ищцата е търпяла
значителни по интензитет физически болки и страдания в първите часове и
дни след инцидента
Освен това травмата е наложила ищцата да ползва продължителен
болничен отпуск за временна нетрудоспособност до 26.07.2022 г. След
изтичането му пострадалата е освидетелствана от ТЕЛК с издадено ЕР за 50%
трайна неработоспособност до 01.09.2024 г.
Съдът съобразява и че дори към момента на експертизата т.е. над две
години от увреждането има клинични данни за настъпили неблагоприятни
последствия от травмата – контрактури в областта на дясната лакътна става,
които клинично се изявяват в ограничение на обема на движения в ставата и
слабост на мускулния захват. Продължава да е налице болезненост на
увредения крайник, както при покой, така и при физическо натоварване на
същия и промяна на атмосферните условия. При прегледът е установено, че
при ищцата има персистираща болка в дясната лакътна, раменна и гривнена
стави, както и за болезнени и ограничени движения.
На последно място естеството на травмата предполага периодично
провеждане и за в бъдеще на физикално и рехабилитационно лечение. В
резултат от травмата освен това е налице видима деформация в областта на
лакътната става при пострадалата. Съдът съобразява и че в крайна сметка са
налице неблагоприятни прогнози за развитието на травмата – като се очаква
настъпилите усложнения / т.нар. контрактури в областта на ставата/ да
персистират във времето, т.е. не е ясно дали може да се очаква подобрение
дори при осъществяване на физикално и рехабилитационно лечение. Относно
оперативно лечение, то резултатът от такова също не може да бъде
гарантиран в положителна посока.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява и
показанията на разпитаните по делото свидетели – братът и синът на
пострадалата, от които се установява, че след инцидента ищцата е имала
затруднения в ежедневните си дейности, а непосредствено след инцидента й е
било трудно и да се обслужва поради поставената гипсова имобилизация.
Дълго време след инцидента освен това ищцата продължава да се оплаква от
12
ограничение в движението на ръката, вкл. болка при натоварване и промяна
на времето. На последно място съдът съобразява и възрастта на ищцата
/около 60 годни/ и това, че й се е наложило да ползва продължителен отпуск
и да осъществява рехабилитационни процедури, както и да приема лекарства.
В тази връзка съдът приема за достатъчна сумата от общо до около 8 000
лева за обезщетение на понесените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобство. Искът за неимуществени
вреди обаче е заявен като частичен – за сумата от 2000 лева от общо 20 000
лева, поради което съдът намира, че следва да удовлетвори частичната
претенция. До какъв пълен размер същата е основателна би било предмет на
искова претенция за остатъка от сумата.
Само за пълнота съдът намира, че следва да уточни, че цялостната
претенция за сумата от 20 000 лева – за частта над 8 000 лева е прекомерна и
не отговаря на критерия за справедливост. Това е така, доколкото при ищцата
не се е наложило хоспитализиране, нито оперативно лечение. Пострадалата е
престояла в болницата едва няколко часа, след което си е тръгнала на
собствен ход макар и с подкрепата на свой близък.
Фрактурата от травмата е била скрита, т.е. не е имало външно
разкъсване. Макар и да е ползвала продължителен болничен, при ищцата
същият е бил в домашно-амбулаторен режим. Самите болки след травмата са
намалявали по сила в седмиците и месеците след датата на процесния
инцидент. Освен това ищцата има възможност да предприеме оперативно
лечение, което в рамките на добрата медицинска практика би могло да доведе
до по-благоприятен резултат и евентуално биха могли да бъдат избегнати
настъпилите в случая неблагоприятни последствия. Предвид изминалия
период обаче действително към момента не е ясен резултатът от такова
лечение. Няма данни и инцидентът да се е отразил на възможността на
пострадалата да общува и води нормален социален живот, вкл. да се храни
или обслужва, както и да върши пълноценно ежедневните си дейности.
Основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава върху тази
сума от 200.56 лева, което съдът също изчисли в този размер с помощта на
лихвен калкулатор.
По иска за имуществени вреди:
Относно същите по делото е представена разходооправдателна
документация за изразходвани средства за лечение – фактури и касови
бонове. От същите се установява, че пострадалата е направила разходи от
1259.20 лева като за разликата от 2 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид съдържанието на разходооправдателните документи и становището
на вещото лице, че травмата е наложила лечението, описано в тези
документи, то съдът намира, че ползваните услуги и лекарства са били
именно поради претърпяната травма от процесния инцидент. Документите
като дати също отговарят да са съставени именно за лечение на процесното
увреждане.
В тази връзка и доказани са имуществени вреди в размер на общо
1259.20 лева.
13
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищцата В. А. претендира разноски от общо 2388.47 лева, от които
138.47 лева за държавна такса, 250 лева за вещо лице и 2000 лева за
адвокатски хонорар.
От общината обаче е направено възражение за прекомерност на
хонорара, което съдът намира за основателно. Това е така, доколкото
договорът за правна защита и съдействие е сключен през м.10.2022 г. т.е.
преди изменението в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Поради това и съдът намира, че
хонорарът следва да бъде намален на 1200 лева предвид фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Предвид изхода на делото и с оглед уважената част от исковете от тази
сума на ищеца следва да се присъдят 1587.55 лева.
Ответната страна претендира разноски в размер на общо 450 лева, от
които 300 лева юрисконсултско възнаграждение и 150 лева депозит за вещо
лице. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвид фактическата и правна сложност на
делото съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева. В тази връзка с оглед отхвърлената част от исковите
претенции на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 0.17
лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, представлявана от Станислав
Владимиров – кмет, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. А., с ЕГН: ********** и адрес:
гр. София, *****, следните суми: сумата от сумата от 2000 лева /главница/ –
частичен иск от общия заявен от ищцата размер на претенцията, преценен от
ищцата на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– телесни увреждания, болки, страдания и неудобство, сумата от 1259.20
лева /главница/, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за медицински консумативи и манипулации, които вреди са
причинени от инцидент – спъване и падане на ищцата В. А. върху пешеходна
зона, настъпил на 27.11.2021 г. в гр. Перник, централна част на ул.
Железничарска в района на „начална“ спирка на автобуси № 10 и 17 от
„Център към кв. Изток и кв. Тева“ на около 3 метра западно от навес на
спирката, сумата от 200.56 лева – обезщетение за забава върху претенцията за
неимуществени вреди за периода от 27.11.2021 г. /датата на увреждането/ до
22.11.2022 г. /датата на исковата молба/, ведно със законната лихва върху така
претендираните суми /главници/, считано от датата на исковата молба –
22.11.2022 г., до окончателното им изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата
14
претенция за имуществени вреди за сумата от 2 лева, представляваща
разликата между уважения размер от 1259.20 лева и пълния предявен размер
от 1261.20 лева, които вреди да са причинени от инцидент – спъване и падане
върхупешеходна зона, настъпил на 27.11.2021 г. в гр. Перник, централна част
на ул. Железничарска в района на начална спирка на автобуси № 10 и 17 от
„Център към кв. Изток и кв. Тева“ на около 3 метра западно от навес на
спирката, поради неоснователност на претенцията в тази отхвърлена част.
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. В. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ***** сумата от общо 1587.55 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно уважената част от исковите
претенции – за адвокат, държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА В. В. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 0.17 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15